Според икономиста Ищван Секели настоящата данъчна система „не прави нищо за намаляване на неравенствата“, а държавата трябва да стане „изключително добра“ при събирането на приходите, за да поддържа социалните системи на нивото, което хората очакват. Зорница Русинова от социалното министерство заяви, че не е съгласна с констатациите на доклада, засягащи разширяването на „обхвата и адекватността на социалните плащания“.

„Oтносително слабият преразпределителен ефект от плоския подоходен данък“ и „сравнително ниското равнище на разходите за социална закрила“ поддържат неравенството и бедността в България на най-високи за ЕС нива, въпреки икономическия растеж и ниската безработица.

Най-голяма разлика в заплащането между половете има в здравеопазването, където мъжете получават с 30.2% повече. Почти 3/4 от заетите в здравеопазването формално са в обществения сектор, но държавата има ограничени механизми за контрол върху заплатите.

Комисията за взаимодействие с гражданските организации гласува становище относно инициативата за промяна на данъчната система в България. В него беше записано, че се „приветства активността“ и се подкрепя „инициирането на дебат“ по темата, но не мина текстът, който призовава за конкретни мерки за намаляване на неравенството.

Гражданската инициативата „Да спрем машината за неравенство! За справедливи данъци“ достигна своята кулминация с внасянето на малко над 30 000 подписа в деловодството на Народното събрание. На ход са депутатите.

Да се научим да искаме онова, което смятаме за добро за всички нас и да счупим рамките, в които ни поставят политици и експерти. Около този извод се обединиха присъстващите на дискусия в Софийския университет, посветена на проблемите в данъчната система в България.