В категории:Икономика / Трудови права

Ново проучване: Синдикатите спомагат за намаляване на неравенството

Ново мащабно проучване на американски учени показва, че синдикатите намаляват неравенството. Докладът също така разкрива, че намаляването на неравенството не намалява икономическия растеж

Автор: Tracy Matsue Loeffelholz, The Nation. Превод: „Барикада“

Майк Кончал, The Nation*

За период от 40 години нещо успя да запази нивата на неравенството в Съединените щати под контрол. От 1940 г. до 1980 г. най-богатият 1% прибира едва 9% от богатството, генерирано от икономиката. Днес, точно както през 20-те години на миналия век, най-богатият 1% прибира двойно повече. Странно, но икономистите извъртат поглед за причината за тази „Голяма компресия“ от средата на миналия век, като много от тях пренебрежително отхвърлят ролята на синдикатите.

Една влиятелна теория, особено сред специалистите е, че предлагането на квалифицирани кадри ограничава растежа на неравенството в доходите. Според тази теза от началото на 40-те години на миналия век нарастващото образование на американските работници води до по-голям просперитет. Друга неотдавнашна теза, свързана с икономиста Тома Пикети, твърди, че опустошението на Втората световна война е довело до акумулирането на капитал.

Но един нов научен доклад, озаглавен – „Синдикатите и неравенството през ХХ век: нови доказателства от изследваните данни“, написан от икономистите Хенри Фарбер, Дан Хербст, Иляна Кузиемко и Суреш Найду, твърди, че причината за този период на икономически просперитет е друга – синдикатите.

Увеличаването на членската маса на синдикатите почти до 30% през 1955 г., преди да падне до сегашното си ниво от 10,7% – обяснява „Голямата компресия“ точно толкова добре, колкото теорията за образованието или всички останали други теории.

Част от читателите може да се изненадат, но за някои икономисти откритието, че „синдикатите помагат на работниците“ е толкова шокиращо, колкото откриването на Общата теория на относителността, публикувана от Алберт Айнщайн през 1915 година. (Друга скорошна констатация – „Има значение къде си се родил“, също разтърси икономическото общество из основи.) Но икономистите не разполагат с необходимите данни, за да проучат в дълбочина синдикатите в САЩ. Подробните данни за образованието в Америка датират от 40-те години на миналия век, но правителството въведе въпроси, проследяващи статута на синдикатите чак през 1973 г. Въпреки това авторите на доклада „Синдикати и неравенство“ са използвали нов набор от данни от Gallup, който им е позволил да анализират работниците до 30-те години на миналия век.

Преди публикуването на доклада повечето икономисти приемаха, че синдикатите до голяма степен са помогнали на най-квалифицираните и образовани работници – т.е. тези, които вече са имали по-високи заплати. Множество икономисти настояваха, че синдикатите работят за хората, които членуват в тях, но за сметка на останалите – с други думи, онези, които членуват в синдиката, получават премия, а онези, които са извън него, са лишени от възможности. Тази теория предполага, че тъй като профсъюзите просто преместват богатството сред работниците, те не биха намалили цялостното неравенство и дори биха забавили икономическия растеж. Но новото изследване оборва всички тези твърдения.

Оказва се, че когато синдикатите са били на своя връх, те са били съставени предимно от неквалифицирани работници и чернокожи. Историците продължават да дебатират относно това какво е било нивото на расова сегрегация в синдикатите от онзи период, но новото изследване показва, че още от началото на 40-те години на миналия век е било много по-вероятно чернокож работник да членува в профсъюз, отколкото бял работник, като тази тенденция продължава до края на 70-те. (Цветнокожите също получиха по-висока премия благодарение на синдикатите.) Увеличението на цветнокожата членска маса на синдикатите започва през 1941 г., когато президентът Франклин Рузвелт десегрегира отбранителната индустрия с изпълнителна заповед 8802, която има за цел да спре протест на борци за социални права във Вашингтон.

„Започвайки в годините около Втората световна война, профсъюзите стават толкова разнообразни по отношение на цвета на кожата, колкото е и пазарът на труда като цяло. По-късно, когато движението за равни граждански права е в пика си, домакинствата, членуващи в синдикат, е по-малко вероятно да бъдат бели“, заявява пред The Nation Суреш Найду, един от авторите на изследването.

Повечето икономисти също бъркат относно синдикатите и разпределението на богатството. Ако синдикатите помагаха единствено на членовете си, за сметка на външните лица, те нямаше да понижат всички показатели за икономическо неравенство – но точно това се случва с коефициента „Джини“, съотношението 90 към 10, както и останалите специализирани показатели – те показват именно намаляване на неравенството.

Докладът също така разкрива, че намаляването на неравенството не намалява икономическия растеж: изследователите не намират нито един модел, при който икономиката да се забави заради високия дял на членове в синдикати.

Тези резултати трябва да прекратят симплистичните сказки, според които единствено образованието оспорва господството на единия процент. Икономиката работи за този, в когото е силата и ако искаме промени, трябва да имаме предвид това. А от новото изследване става ясно следното – В синдикатите има сила.

* Заглавието е на „Барикада“

Оставете коментар