Широко известно е, че работниците в САЩ са загубили много от позициите си при преговори с работодателите през последните няколко десетилетия. Един от примерите за това е повишаването на заплащането, което изостава значително от повишаването на продуктивността. Тези два показателя би трябвало да са неразделни.
Очевидно работниците не успяват да получат справедлив дял от новата стойност, която създават. Защо? Един голям потенциален виновник е западането на работническите синдикати. Профсъюзите използват стачки и други колективни действия като коз при преговорите, с които принуждават работодателите да повишават заплатите. По тази причина синдикализираните работници получават 22% повече от тези, които не членуват в профсъюз. Но дори несиндикализираните работници често са облагодетелствани, когато синдикатите вдигат летвата на заплащането. Но процентът на работниците, членуващи в синдикати в САЩ – който никога не е надвишавал 50 на сто – е спаднал до пренебрежими нива в частния сектор:
Защо се е случило това? Този въпрос е обект на постоянен дебат. Някои обвиняват промените в управленската политика. Законът Тафт-Хартли от 1947 г. например прави незаконни някои синдикални тактики и улеснява отделните щати да приемат анти-синдикални закони. Същевременно разнообразни регулаторни промени отслабват преговорната сила на синдикатите. Други обвиняват глобализацията и увеличаващата се международна конкуренция, която принуждава някои щатски компании, например производителите на автомобили, да съкращават разходите си или да загинат. Като се има предвид, че нивата на синдикализиране са по-високи в други държави, но също спадат, вероятно причината е в смесица от тези фактори.
Това е важен дебат, но по-важният въпрос е: какво може да се направи, за да се възстанови някогашната позиция и важност на синдикатите в икономиката на САЩ?
Промяна на законите и регулаторния климат, така че да бъдат по-благоприятни за синдикатите, несъмнено би помогнало. Но дори това да се случи – което изглежда малко вероятно като се има предвид, че републиканците контролират всички клонове на държавното управление – проблемите няма да се решат от днес за утре. Синдикализирането на работниците в частния сектор в САЩ трябва да започна от нулата. Синдикатите най-малкото ще трябва да се научат как да привличат работниците, които вече са свикнали да се пазарят сами. И ако глобализацията или други структурни фактори продължат да създават насрещни ветрове за организирания труд, синдикатите ще трябва да разработят нови предложения за увеличаване на стойността, които да не включват повишаване на заплатите до нива, които биха направили американските компании неконкурентоспособни на глобалните пазари.
Така че синдикатите трябва да обмислят нови начини да се адаптират към реалностите на икономиката през 21 век. Ето няколко идеи:
Организиране на ниво регион, а не на ниво компания
Градовете стават все по-важни за икономиката на САЩ. Същевременно компаниите стават все по-разпръснати, което прави по-трудно синдикалното организиране на всички работници от една фирма – особено ако някои от офисите и фабриките са в други държави.
Решението е да има синдикати, обединяващи различни индустрии в даден регион. Тази идея – която донякъде наподобява организацията на германските синдикати – би позволила на работници от една индустрия да подкрепят работниците в друг сектор чрез стачки, действия на местните избори или други традиционни методи. Това също така би позволило повече сътрудничество и по-конструктивно взаимодействие между работодатели и служители.
Тъй като отделният работодател оправдано би се страхувал да повиши заплатите ако конкурентите не направят същото, би било по-уместно да има колективно договаряне между служители и работодатели от много компании едновременно. Колективното договаряне на ниво сектор – например всички служители на ресторанти да преговарят с всички собственици на ресторанти едновременно – е много трудно. Особено в САЩ, която е огромна страна и условията се различават значително на отделните места. По-логично е договарянето да се осъществява на ниво град и индустрия. Например всички работници в ресторанти в град Финикс да преговарят със всички собственици на заведения в града. Това би намалило страховете на работодателите, че повишаването на заплащането ще засегне някои, но не и всички.
Същевременно увеличаващото се икономическо значение на градовете потенциално може да подсили синдикатите поради увеличаващите се стимули за местните бизнеси да не се преместват другаде. Регионалните организации биха дали на синдикатите и способност да влияят на местните управленски политики, ако работодателите откажат да седнат на масата за преговори.
Синдикатите трябва да предлагат повече услуги за членовете си
Идеята, че синдикатите представляват колективи за преговори с работодателите е толкова здраво циментирана в съзнанието ни, че често забравяме, че те също така осигуряват други услуги за членовете си, например правни консултации. Профсъюзите трябва да експериментират с разширяване на облагите, които осигуряват.
Един пример за това е търсенето на нова работа. Често служителите губят работните си места, защото работодателят фалира или трябва да прекрати част от операциите си. Ако синдикат или синдикална конфедерация има организации в различни сектори, може да помогне на освободените работници бързо да намерят нова работа. Това е особено важно за работещите в сферата на услугите, тъй като там работодателите рядко отделят много пари или време за намирането на служители. Синдикатът също така може да помогне като гарантира за работника, което намалява риска за работодателя при наемането на нови хора. Синдикатите в Китай вече предлагат подобна услуга.
Очевидно ако синдикатите са организирани на локално ниво, както е предложено по-горе, това би направило помощта при търсене на нова работа много по-лесна. Ако синдикатите действат като буфер срещу безработицата на градско ниво това също така би ги направило по-ценни за общинските власти, ще увеличи местното им политическо влияние и ще им позволи да работят за повишаване на минималните работни заплати в региона при добри времена за икономиката.
Предимството на тези идеи е, че те допълват класическата функция и мисия на синдикатите, вместо да вместо да им противоречат. Организацията на регионално ниво и повишения брой услуги ще запази и подсили традиционната роля на синдикатите като преговарящи, като също така повиши местното им политическо влияние и даде на работниците повече стимули да станат членове. Вместо само да мечтаят за възраждане на златната епоха от средата на 20 век, работническите синдикати трябва да вървят напред в променящия се свят.
