Съдържанието на тази статия представлява съкратен вариант на третия доклад от съвместен проект между „Барикада“ и Фондация „Фридрих Еберт“ – България, който си поставя за цел да бъде запълнена празнината в обществения и медийния дискурс по значими въпроси, които страдат от липса на достатъчно внимание или пък умишлено биват пренебрегнати. Проектът е озаглавен „Социално-икономически барометър“ и в рамките на неговото реализиране ежемесечно ще бъдат публикувани 10 авторски анализа на екипа на „Барикада“ по различни теми, както и 10 интервюта с експерти и анализатори, посветени на конкретната тема. Пълният текст на доклада можете да прочетете на сайта на Фондация „Фридрих Еберт“ – България. Тема на третия анализ са новите предизвикателства пред работническите обединения и синдикализацията в условията на глобална пандемия, а автор е Мирена Филипова. Очаквайте в следващите дни и интервю по темата на третия доклад с Ваня Григорова.
Коронавирусната пандемия постави на изпитание безпрецедентно голямо количество хора и системи по целия свят – милиарди човешки съдби бяха преобърнати, милиони загубиха работата или дори живота си. Практически всички обществени системи и механизми, по който функционират съвременните държави, се сблъскаха с огромен и неочакван шок. Подобна глобална трансформация на общото ни съществуване не само повдигна редица нови и непознати въпроси, но изостри и проблеми, които познавахме отдавна. В условията на пандемия от нов опасен вирус, който налага тежки мерки за физическа дистанция и изолация, върху милиони работещи хора по целия свят се стовари с нова сила въпросът за техните трудови права и необходимостта от сдружаване и синдикализация, така че тези права да бъдат защитавани ефективно и качествено от новите предизвикателства.
Според доклад на Международната организация на труда от февруари тази година, коронакризата е довела до загуба на 255 млн. работни места през 2020-та година. Изчисленията на МОТ показват, че огромните щети са заличили 8,8 процента от глобалното работно време в сравнение с последното тримесечие на 2019 г. Това е приблизително четири пъти повече в сравнение със загубите по време на световната финансова криза през 2009 г. 71% от загубилите работата си, или 81 милиона души, не са се регистрирали като безработни. Те са отпаднали от пазара на труда, защото не са в състояние да работят – или заради пандемични ограничения, или просто защото престават да търсят работа. Загубеното работно време е намалило с 8,3% световните доходи от труд (преди да бъдат включени мерки за подкрепа). Процентът е равен на 3,7 трилиона щатски долара или 4,4% от глобалния брутен вътрешен продукт, сочат още данните на МОТ.
През февруари 2021-та година в обща позиция на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), част от която са и българските основни синдикални структури – Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда „Подкрепа“, беше посочено, че макар правото на сдружаване и колективно договаряне да са сред основните човешки права, то в Европа, в това число и в България, тези права са поставени пред все повече заплахи. Във връзка с подготвяната европейска Директива за адекватни минимални работни заплати в ЕС, от ЕКП отправиха апел чрез нея да се забранят практиките за разрушаване на синдикатите, да се гарантира защита от преследване заради синдикално членство и достъпът на синдикатите до работните места. Отчетено беше още, че макар директивата да урежда някои важни стъпки, тя все още не изисква от държавите членки на ЕС да забранят атаките на работодателите срещу правото на работниците да се организират и да предприемат колективни действия – ако е необходимо чрез стачки – без риск от репресии, уволнение и други подобни практики.
Антисиндикалните практики са факт в цяла Европа, а синдикалистите често стават жертви, задържани са или им е отказвано правото на достъп до работните места, както и комуникация с работниците, които представляват. Съществуват и все повече доказателства за антисиндикална дейност от големи мултинационални компании. Появиха се примери за такива компании, работещи на пазара за бързо хранене, в хотелиерството, търговията чрез интернет и други, в някои от които дори се извършва наблюдение на работници в различни страни от ЕС, включително Испания, Австрия и Чехия, за да се шпионират синдикални дейности. Много работодатели отказват да участват в преговори или избират да заобиколят легитимните профсъюзи, заменяйки ги с непредставителни организации.
Санкции за лайк във фейсбук
В България също се наблюдават практики на тормоз и сплашване на работници и служители, членуващи в синдикати, на дискриминация на база на синдикално членство, на намеса в дейността на синдикални организации, на възпрепятстване на сдружаването, отказ за сътрудничество и други антисиндикални действия, категорични са родните синдикални конфедерации.
През изминалата 2020-та година Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА ГИТ) е установила почти 154 000 броя нарушения на трудовото законодателство от работодатели в страната. В средата на май тази година от КНСБ посочиха в свой доклад, че през 2020-та при тях са получени 1572 сигнала, свързани с нарушаване на трудови права. Както може да се очаква, проблемите са основно под знака на пандемията. От всички подадени сигнали в отделните раздели се открояват тези, които са свързани с нарушения и последствия за работещите, предизвикани от прилагането на изискванията и/или ограниченията на извънредната епидемична обстановка, обявена в България. 25 процента от подадените сигнали за нарушения на трудовите права са заради неизплащане на работни заплати. Веднага след тях – 24,7%, са сигналите, свързани с неспазване на работното време, почивките и отпуските. На трето място работниците са алармирали заради нарушения на осигурителните им права – 19,3 процента от сигналите. Президентът на КНСБ Пламен Димитров обръща внимание, че сигналите, свързани с COVID-19, са основно заради неспазване на противоепидемичните мерки от работодатели (37,5%); с принуда за използване на платен отпуск (22,5 на сто) и за забавяне на заплати или неизплащането им в резултат на разпространението на заразата (12,5).
Президентът на КНСБ акцентира и на необходимостта от промени, които да защитават работещите от вкъщи. Много от промените могат да се случат през колективното трудово договаряне, но за правото на изключване е необходимо законодателно уреждане. 59 на сто от сигналите за нарушени синдикални права пък са свързани с незачитане на такива, които са признати от законодателството, посочва националният секретар на синдиката Тодор Капитанов. 20% или всеки пети сигнал е заради сплашване и тормоз на работник заради членството му в синдикална организация. Капитанов обръща внимание, че през миналата година се открояват и сигнали за нарушения на трудовите права заради използване на социални мрежи. 34% от тях са поради санкции след направен коментар във Фейсбук. 17 процента са заради изразено мнение по обществен въпрос в социалната мрежа. Има случаи и на санкции заради харесана снимка и споделен размер на заплата. КНСБ акцентират и върху накърнените трудови права заради нарушения по работното време, почивките и отпуските. Най-често става въпрос за нерегламентирано възлагане на допълнителна работа, без това да се отчита като извънреден труд, както и за ползване на сумираното изчисляване на работното време, без да се изготвят поименни графици и документи.
В допълнение, ситуацията е още по-тежка за самонаетите лица, които нямат големи възможности за сдружаване и синдикализация. Това се отразява особено драстично във времената на пандемия, доколкото синдикатите все пак имат механизми и успяват да постигнат определени победи за своите членове. По данни на Европейската конфедерация на профсъюзите, България е една от едва трите държави в Европейския съюз, в която не е предоставена никаква помощ на самонаетите лица.
Проблемът далеч не е само български
В международен план, по данни от индекса на Международната конфедерация на профсъюзите „Глобални права 2020“ (Global Rights 2020), 38% от европейските държави са изключили работниците от правото да се присъединят или да създадат профсъюз, 56% не са спазили правото на колективно договаряне и не по-малко от 72% са нарушили правото на стачка.
Отвъд стандартните проблеми, пред които се изправят синдикалните активисти отдавна, пандемията постави редица нови въпроси – повдигнат на европейско ниво беше въпросът за „правото на изключване“ за работещите от своя дом. В началото на годината заместник-генералният секретар на ЕКП Естер Линч коментира, че ограниченията заради COVID-19 са принудили милиони хора да работят от вкъщи, което размива границата между професионалното и личното време. Това прави необходимостта от правото на изключване по-спешна, още повече, че и след утихването на пандемията е ясно, че много повече хора ще работят от вкъщи, отколкото преди пандемията.
Изминалата година предостави някои положителни примери за силата на организирания труд идващи от САЩ, където дълги години успешно беше водена борба срещу синдикалната дейност. Именно там беше сформирана безпрецедентна за страната коалиция от работници в някои от най-големите компании, които отбелязаха 1 май със символични стачни действия. Сред участниците бяха служители на корпорациите Amazon, Instacart, Whole Foods, Walmart, Target и FedEx, които протестираха срещу това, че рекордните печалби на работодателите им по време на пандемията идват за сметка на здравето и безопасността на работниците.
В допълнение проучване на Международната конфедерация на профсъюзите от юни миналата година показа, че в поне 60 държави в света синдикатите са водили преговори и са успели да осигурят допълнителна подкрепа на работниците като част от реакцията на правителствата на кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19. Проведеното между в сред 95 страни сред 121 синдикални организации проучване показва, че в почти 2/3 от страните е договорена подкрепа за работниците, като тя е била най-често под формата на социална закрила – включително платен отпуск по болест, подпомагане на доходите, здравеопазване.
Ефектите от пандемията върху здравето, заетостта, доходите и равенството между половете са още по-катастрофални, тъй като светът вече беше сринат от дълбоко опорочения модел на глобализация, причиняващ неравенство и несигурност за работещите хора, посочват обединените профсъюзите по света, и призовават за нов социален договор. Когато 60% от световната работна сила е в неформалния сектор, без права, без минимална заплата и без социална защита, и когато несигурният труд засяга до 40% от официално заетите, тогава социалният договор е сринат, настояват те. И добавят призива си достойният труд за всички работници да бъде в основата на плановете за възстановяване. Предложеният от МКП „нов социален договор“ отчита, че глобалният икономически модел се е провалил за работещите хора и техните семейства, а „бизнесът по старому“ вече не е приемлив. Нуждаем се от нов подход, който да поставя на водещо място защитата на работните места и доходите и гарантирането на универсалното право на свобода на сдружаване и колективно договаряне, категорични са те.
Защо синдикатите са полезни за работниците
Група от петима автори публикува през лятото на миналата година в Economic Policy Institute задълбочен научен доклад по темата „Защо синдикатите са полезни са работниците, особено в криза като COVID-19“. Макар и съсредоточен върху ситуацията в САЩ, докладът намира, че пандемията категорично е доказала голямото значение на профсъюзите за даване на колективен глас на работниците на работното място, а освен това е доказал и необходимостта от реформиране на трудовото законодателство, така че да се спре ерозията на тези права. Без синдикати много работници са принудени да работят без лични предпазни средства или достъп до платен отпуск или заплащане на премията. Когато профсъюзите се застъпват за защита на здравето и безопасността или за увеличаване на заплатите, те често биват атакувани или дори уволнявани за това, потвърждава изследването, позовавайки се на други специфични публикации по темата. Липсата на тези основни защити е довела до хиляди случаи на заразени с коронавирус работници, много от които са загубили и своя живот.
Същевременно, по време на кризата работниците в синдикатите са успели да осигурят засилени мерки за безопасност, допълнително заплащане, изплатено време за отсъствие по болест и други. Авторите Селин Макниколас, Лин Райнхарт, Маргарет Пойдок, Хайди Ширхолц и Даниел Перес цитират данните от своето проучване, според които синдикалните членове (работници, обхванати от синдикален договор) печелят средно с 11,2% повече заплата, отколкото несиндикализираните (работници в същия бранш и професия със сходно образование и опит). В допълнение, синдикализацията спомага особено работници от определени малцинствени групи, които често страдат най-много – така например, що се отнася до САЩ, чернокожите работници, членуващи в синдикати, получават заплата с 13,7% повече от колегите си, които не са в профсъюзи. При латиноамериканските работници разликата е още по-значима – те 20,1% повече от своите колеги, които не са обединени в профсъюз.
Синдикатите – това сме ние
Извоюването на подобни права и тяхната последваща защита е задача, за която все още не е измислена друга работеща формула освен синдикализацията, а този въпрос е по-належащ днес във времената на световна пандемия. Подобно на много други системи и механизми, още на семантично ниво думата „синдикат“ е изгубила легитимност у нас. Воденето на обществения ни разговор през опростени картини, разказани предимно телевизионно, и то в „реалити“ формат, в комбинация с липсата дори на елементарна теоретическа подготовка по темата в образователните планове, доведе до ситуация, при която под „синдикатите“ твърде голяма част от обществото разбира съвсем буквално двамата конкретни президенти на двете най-големи синдикални конфедерации. Подобно неправилно и дълбоко погрешно персонифициране на най-мощния инструмент за влияние на работническа класа – синдикатът – трудно може да се опише с дума, различна от „пагубно“. Масово върлува вредното и напълно погрешно схващане, че „синдикатите“ – това са няколко известни лица от нашия телевизор, които трябва да дойдат при нас и да се преборят за нашата надница.
„Синдикатите – това са самите работници, това сме самите ние и ако искаме да защитим правата си, то трябва да отделим време за протест, трябва да решим, че конкретните ни задачи в даден момент могат да отстъпят на заден план, за да извършим колективно действие“, както посочи синдикалистът и икономически експерт към КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова, която е автор на специален наръчник за синдикализация – „Пътеводител за защита на работно място“.
Григорова е радетел за промяна на законодателството в България, касаещо правото на стачка. Този въпрос беше поставен на дневен ред активно през изминалото лято, когато политическата ситуация в страната доведе до призиви към включване на синдикатите под някаква форма, в това число през „национална стачка“. Такова понятие обаче не съществува в България, както обяснява Калина Дренска. Работещите в България са чисто законово с изключително ограничени възможности за вдигане на легална стачка. Законът, уреждащ стачните действия към момента, не дава легална възможност на работещите да се възползват действително ефективно от едно от най-силните си оръжия в икономически и исторически мащаб – стачката. Такава в България законово е предвидена само на ниво предприятие – няма нито браншова стачка, нито национална. Стачката в България не е позволено да се отнася до национални политики в областта на трудовото, осигурително или друго право.
