Бизнес парк София, 2016 г. Корпоративна идилия. Спретнати хора, перфектно подбрани чорапи и чорапогащници. Бавно, много бавно започваме да проникваме в една нова вселена. Една нова система, алтернативна и видимо по-добра, набира все повече сили. Пластмасово щастие зад стените на бизнес сгради, наподобяващи панелни блокове. Празни погледи и брандирани баджове след края на работния ден маршируват към метростанцията.
В Бизнес парка има много вносни фирми, но има и български и върху тяхното развитие ще паднат светлините на прожекторите в тази статия.
Да си търсиш работа през 2016 г. не е като да си търсиш работа през 2006 година. От една страна – пазарът е различен, с много повече възможности за развитие, стига да искаш и да си достатъчно конкурентен. Конкурентен е ключовата дума или казано по-народно – да се продаваш добре. Ако си достатъчно конкурентен, можеш да си намериш прекрасна работа в немска фирма например, но ако си авантюрист по душа и търсиш предизвикателства в “динамична среда”, можеш да се пробваш в българска.
Да, хората имат достъп до повече информация. И най-нормалното нещо, което могат да направят преди интервю за работа, е да ресърчнат дадена фирма и да прочетат обратната връзка на други, имали отношение с нея.
Така направих и аз. Независимо, че не прочетох и един позитивен коментар, реших, че ще поема риска да работя в българска фирма. Уви, това се оказа грешен ход, но както се казва – лош опит няма.
Какво е да си мениджър? Не съм сигурна дали тази дума е чуждица или заемка. Ако е чуждица, какви са синонимите ѝ на български език? Ръководител? Началник? Водач? Пастир? Аз залагам на заемка. Като телевизор, принтер или радио например. Понятия, които са се появили в бита на българина от един момент нататък. Но тези уреди са дошли с упътване за употреба, докато мениджърът – не. Ето защо всеки приема това понятие, без да има ясната представа как се използва (особено в нездравословни количества).
И към днешна дата обяснението на понятието мениджър е спорно и абстрактно. Според Wikipedia значението на думата “все още не е въведено”, а за сродни понятия са дадени “бригадир”, “диспечер” и “манипулатор”.
Тази неяснота създава чудесна среда за субективна интерпретация, която се тълкува не с успешното управление и мотивиране на екип от личности, а с борба за власт, доминиране и пари, от хора, приели тази роля след щастливо стечение на обстоятелствата (или с измама).
Други, които неистово се опитват да трупат дивиденти от неяснотата в понятието мениджмънт, са университетите. “Маркетинг и мениджмънт”, “Индустриален мениджмънт”, “Бизнес мениджмънт”, “Образователен мениджмънт” и още поне 50 нюанса на мениджмънт очакват студентските книжки на висшите учебни заведения в България. Една вълшебна дума и всичко се променя! Атрактивно и кухо понятие. И скъпо – за разкош – без гаранция, че студентите ще бъдат конкурентни на европейския пазар на труда, когато завършат.
Панаир на суетата
Все ми се струва, че мениджмънт не се учи в движение и на принципа “проба-грешка”. Мениджмънт не може да се практикува от 20-годишни хора. Мениджмънтът донякъде е синоним на жизнен опит и определени личностни качества, характер дори. Българските фирми опровергават тези хипотези. Там мениджъри има много, при това все млади!
И моята мениджърка се оказа под 30, с незавършен втори курс (не по мениджмънт обаче) в УНСС и купена шофьорска книжка. След определени стечения на обстоятелствата зарязала образованието, гмурнала се в корпоративния океан с мениджърски спасителен пояс и акционерен дял.
Всичко вървяло чудесно, докато тя била мениджър на самата себе си. Проблемът дошъл, когато фирмата дотолкова се развила, че необходимостта от наемането на повече хора се усещала все по-осезаемо. “Гроунахме фаст и трябваше да си наемем още хора” – често споделяше тя.
Какво се случва, когато си носил имагинерна корона, симулирал си работа и си криел собствените си комплекси (личностни и професионални) зад един етикет? Проваляш се. Проваляш се, когато дълбоко в себе си знаеш, че дори най-джуниър хората, дошли в твоя екип, са компетентни повече от теб.
Българският мениджър има достойнство и знае как да брани своята чест толкова добре, че и корпоративен рицар може да му завиди! А пред дилемата дали да инвестира средствата си, за да се образова и навакса пропуснатото, или да вложи енергията си в интриги и планове как да покаже на другите властта си, избира второто.
Сравнявам мениджърската ѝ титла с шинела на Акакий Акакиевич в едноименната повест – фикс-идея, жизнен копнеж за нещо, което не ѝ принадлежи или не е съвсем подготвена да има. Така личната ѝ драма се превръща в епицентър на едно корпоративно съществуване с горчиви последици и оставки.
Пълен хаос цареше в българската фирма, в която попаднах и хората, които работеха там, бяха изнервени от това. Навсякъде се чуваше мантрата – “Ние сме мениджъри”, “Аз съм мениджър”, “Ти не ме уважаваш като мениджър”, послания, на светлинни години от тези, които правят колегите им в чужбина – “Ние постигнахме успех, заради хората, които са в екипите ни”, “Благодаря на екипа си” и т.н. Ето защо напускаха средно между 3-5 души на месец, но това не будеше тревога у висшия екипаж. Мениджърите си оставаха същото количество. Шит хапънс, други ще наемат.
Лъжата е основно средство за рекрутмънт
Как се наемат хора в българските фирми? Пишат се хиперболизирани високопарни работни характеристики – ако може кандидатът да прави пет неща, а да му се плаща за половин. Трябва да има експириънс! Ако може да е по-мълчалив и послушен и да не подлага под съмнение мениджърския авторитет, дори ако вижда основателни аргументи за критика. Да се съгласи на минималното и да занижи очакванията си за кариерно развитие в йерархията, защото ролите са строго разпределени и не подлежат на преразглеждане. Да може да се мотивира сам и да свиква да бъде виновен. Да работи за слава, а не за пари. Всичко това се крие зад клишетата – “една от най-бързо развиващите се фирми”, “млад и динамичен екип”, “предизвикателна среда”, “интересни проекти”. Гръмките обещания ин ди енд ъв дъ дей не се реализират.
На 3 английски думи по една българска – за да мейква сенс
Българският мениджър използва специфичен сленг, който е комбинация между средно лош английски и средно лош български. Фрази като “това ми мейква сенс”, „няма валю пропозишън“, “ин ди енд ъв дъ дей”, “ютилайзвай го това” и още подобни нескопосани комбинации звучат съвсем в реда на нещата и са белег на престиж, на принадлежност към онова пластмасовото поколение, което ще направи българския бизнес конкурентен.
Доносът и шерването на информация
Все още не мога да обясня структурата на българската фирма, в която работех. Това може би се дължи на факта, че имаше повече мениджъри, отколкото служители. Нередки бяха случаите, в които мениджър и екип се представляваха от един и същи човек, а някои титли бяха откровено измислени.
Средствата, от които се издържаше компанията, също бяха от неясен източник. “Външно инвестиране и аутсорсинг” беше традиционният отговор, а “прикриване на данъци и измами” – апокрифният.
Процесите във фирмата бих могла да сравня с центрофуга на второкачествена пералня – шумни, хаотични и без особена ефективност. Крайният резултат винаги беше на ръба на пълния провал, а обобщението на всички участници гласеше – “българска фирма, какво искаш?”.
Фирмената политика се въртеше около две основни ценности – клюки и интриги. Няколко пъти се опитах да сигнализирам за тези отровни навици, но отговорът, който получавах беше, че това е човешко и съвсем в реда на нещата. Проблемите не се обсъждаха открито. Мениджърите обожаваха да привикват хората за “5-10 минути” насаме и вместо да разрешат конфликтите, те задълбочаваха ситуацията още повече.
Неравенството е добродетел, особено през призмата на паразитизма.
MBA или как се става мениджър наистина?
МВА (Master in Business Administration) програмите се делят на два вида. Първата (General) е магистърска програма в областта на бизнес специалностите и най-престижната следдипломна квалификация в мениджмънта. МВА дипломата е международно призната и е задължително условие, ако човек има амбиция за успешна кариера на мениджър.
При втората – Execitive MBA – от кандидатите се изисква да имат и сериозен трудов стаж – поне от три до пет години на мениджърска позиция.
Обикновено MBA образованието се планира след 30-годишна възраст, защото се предполага, че дотогава кандидатите вече ще се натрупали достатъчно умения за вземане на решения, комуникативни умения, междуличностни отношения, дисциплинираност и други.
Млад мерин-J
Не казвам, че МВА със сигурност те прави добър мениджър, но фактът, че от кандидатите се изискват определени качества и житейски опит, може би е основателен. Когато това липсва и остане само напудрената претенция за власт, се получава типичният български модел на управление.
Във фирмата, в която работех, бяха настанали тежки времена. Отчитахме сериозни загуби, а изпълнителният директор поддържаше добрия дух като ни повишаваше тон и иронизираше (българско разбиране за кризисен мениджмънт). Една колежка не издържа и си подаде предизвестието. Междувременно реши да направи анонимна анкета сред екипите, за да разбере нагласите им към модела на управление и отношението, което демонстрират. Целта ѝ беше да синтезира резултатите и да покаже на мениджмънта, че греши и трябва да промени подхода си, ако иска ефективност. Един ден обаче няколко високопоставени персони влязоха в офиса, конфискуваха ѝ служебния лаптоп и ѝ казаха да си тръгва веднага. Настана една проверка, всеки един, участвал в анкетата беше привикан, разпитан и проверен – какво е отговорил, защо е отговорил и как не трябва да прави повече така…
Друг колега, който беше така неразумен да изказва лично мнение, беше уволнен ден преди изтичането на 6-месечния си изпитателен срок.
Историята на фирмата познава и друг случай – на колежка, изчезнала безследно, отново по време на предизвестие, след скроена интрига, кратка ескалация и психически тормоз. Хората в корпорациите просто изчезват.
На следващия ден животът в корпорацията продължил, сякаш нищо не се е случило.
“Какво тук значи някаква си личност?“ – е казал Вапцаров, а аз бих добавила, че апетитът на корпорацията към демокрацията става все по-голям. Имат ли значение човешките права, след като машината продължава да функционира? За един приятел питам.
Със сигурност бих се замислила преди да кандидатствам в българска фирма отново. Не защото съм чуждопоклонник, хейтър или антиконформист, а защото не ми мейква сенс подобен тип отношение.
*англицизмите са употребени нарочно
