Корпоративният сленг е като мъдреците в човешката челюст. Изникват последни, ненужни са, трябва да живееш с тях, независимо, че често деформират цялата устна кухина и ти причиняват неудобство. Накрая свикваш с тях и ги приемаш за даденост. Това е.
С умерена ирония и малко тъга, ще анализирам явлението “мийтинг”.
Мийтингите (среща се и като мийтинзи) са съществена част от работното злободневие в една фирма. Колкото повече мийтинги имаш в един ден, толкова по-добре. Не правиш нищо, а изглежда, че си много зает. Ако пък се скатаеш достатъчно добре, може да си скролваш фийда или да си пишеш по вайбър съвсем необезпокоявано. Ако пък си мениджър, е абсолютно задължително да имаш поне по 2 мийтинга на ден.
Всеки мийтинг е част от нечий скеджуъл. Има си мембъри, има си и адженда, понякога има плодове и бисквитки, друг път – няма. Това е квинтесенцията на понятието – така го правят в чужбината. По своя смисъл мийтингите могат да бъдат разделени на няколко вида:
Статус мийтингс
Това е мийтингът, в който корпоративният сленг блести с най-ярката си светлина. Изповедалня или понеделничното морниг глори, вие сами си изберете метафората. Обикновено мениджърът влиза в ролята на отец, а екипът – на каещи се самаряни. Всеки поотделно се обяснява за неспазените дедлайни, определят се естемейшъни, анализира се кое все още е пендинг и кое е дан. Мениджърът играе лошо ченге. Първо – така се създава авторитет пред корпоративния социум, второ – знае, че ще следва статус мийтинг на по-висок левъл, а изпълнителният директор не трябва да бъде ядосван. Страх лозе пази – строг атитюд, мениджърски стол топли. Не може да се допусне пейплана да куца, а скил-сетът на служителите трябва да е юзнат на максимум. Идва краят на кюто, бонусите не трябва да са мираж.
Статус мийтинга е времето за солвване на ишута и за правене на естимейшъни. За дивелъпване и диплойване. Трябва да се следи изкъсо уърк процеса, трябва да се логва време, трябва да има валю!
Статус мийтингите в българските фирми обикновено завършват с отворен финал и чувството за спешност. Винаги изникват неочаквани обстоятелства, крайният срок не се спазва. Нещата се правят в последния момент и не както трябва. “Нямах време” е мантра.
Брейнсторминг митингс
По принцип брейнстормингът е групова техника за генериране на нови, полезни идеи при вземане на решения и за повишаване на творческото мислене. Целта е да се натрупат колкото е възможно повече идеи от участниците, без те да бъдат критикувани или съдени, докато идеите се оформят. По сценарий нещата трябва да изглеждат така, но в българската корпоративна реалност е малко по-иначе.
Застава мениджърът пред флипчарта, изрича аджендата и подчертава, че предложените идеи, трябва да имат валю пропозишън и да мейкват сенс. Точно в този момент желанието и на най-дръзките участници умира, а интровертите бленуват амулет за неприкосновеност. Всеки мълчи, мениджърът се изнервя – изглежда му, че хората нямат мотивация. Ето защо този вид мийтинги най-бързо изчезват от корпоративния скеджуъл. Който има време за креативност, няма време за работа. Точка.
Апрейзъл мийтингс
Това е годишната оценка, която всеки мениджър трябва да даде на служителите си, но не на базата на неговото субективно мнение, а посредством доста сериозен анализ, базиран на факти, а не предположения. Трябва си и известна доза тактичност, лидерски скилове и всички мениджърски екстри. Българският мениджър е над тези неща. На него не му трябват анкети, статистики, чуждо мнение или тактичност. Дори и да има, той не се интересува от тях. Цяла година се е дразнил на този служител, ей сега ще го постави на мястото му!
Апрейзъл мийтингите обикновено завършват с разочарование, още по-ниска мотивация и чувството, че служителят не е оценен. Фикция и факт се размиват в една субективна, словесна плеяда. Нещата отиват към екзикюшън и оставка.
Всички останали мийтинги
Всички останали мийтинги са на по цигара или на маса. Тях ги няма отбелязани в скеджуъла, за тях няма адженда, но пък са с най-голямо валю, защото тогава се взимат истинските решения. Останалото е масовка. Както се прави преди избори.
