От Бен Хъбард, New York Times. Снимки: Лаура Бушнак
През май миналата година 16-годишно момиче напуска дома си в Северозападна Сирия, за да посети магазин, и изчезва.
Седмици по-късно анонимен непознат се обадил на разстроеното ѝ семейство и казал, че държи тийнейджърката и ще я пусне, ако платят хиляди долари откуп, твърдят четирима души, участвали в случая.
Семейството платило откупа и момичето се върнало през август, повече от 100 дни след като било отвлечено. Четиримата разказват, че момичето е било държано в мрачно мазе и редовно е било дрогирано и изнасилвано от непознати.
Медицинският преглед показал още един шок: тя се върнала у дома бременна.
Откакто в края на 2024 г. бунтовниците свалиха от власт диктатора Башар Асад, паникьосани семейства и активисти, които се опитват да помогнат, редовно алармират в социалните медии, че жени и момичета от алевитското малцинство в Сирия мистериозно са изчезнали или са били отвлечени. Много от тях се опасяват, че тяхната общност е мишена на отмъщение за бруталността на Асад, който също принадлежи към сектата на алевитите – разклонение на шиитския ислям.
Правителството отрича, че жените и момичетата от алевитската общност са обект на похищения, като твърди, че е потвърдило само един такъв случай.
Разследване на New York Times, основано на десетки интервюта с алевити, които твърдят, че са били отвлечени, с техни роднини и с други лица, участващи в техните случаи, обаче установи, че тези отвличания са често срещани и нерядко брутални.
Вестникът е разследвал отвличанията на 13 алевитски жени и момичета, както и на един мъж и едно момче. Пет от тях заявиха, че са били изнасилени. Две от тях са се върнали у дома бременни.
Семейството на една от жените твърди, че е изпратило 17 000 долара на похитителите, които така и не я освободили, и предоставя съобщения с искания за откуп и парични преводи. Една 24-годишна жена заяви, че е била държана три седмици в мръсна стая, където мъжете я изнасилвали, биели я, обръснали главата и веждите ѝ и я рязали с бръснарски ножчета. Нейните роднини също платили на похитителите и в този случай осигурили освобождаването ѝ, според четирима души, участващи в случая.
Сирийски активисти твърдят, че знаят за десетки подобни отвличания, но е трудно да се потвърдят подробностите, тъй като жертвите и техните семейства се страхуват да говорят.
Повечето хора, които са разговаряли с New York Times, са го направили при условие за анонимност, тъй като се страхуват от репресии от страна на правителството или похитителите. Вестникът не посочва самоличността на повечето от отвлечените по същата причина.
New York Times е потвърдил разказите на отвлечените и техните роднини, включително чрез чрез публикации в социалните медии, в които се съобщава кога са били отвлечени и върнати, съобщения за откуп, изпратени от похитителите, и интервюта с медицински и хуманитарни работници, които са разговаряли с отвлечените след освобождаването им.
Отвличанията се случват на фона на дълбокото недоверие между алевитите, които съставляват около една десета от населението на Сирия, и новото правителство. Докато беше на власт, Асад разчиташе в голяма степен на своята секта във военните си сили и службите за сигурност.
Това накара много от бившите мюсюлмански бунтовници сунити, които сега управляват Сирия, да свързват алевитите със сваления режим.
През март миналата година този гняв подхрани дни на сектантско насилие в Северозападна Сирия, при което загинаха около 1400 души, според разследване на ООН. Разследването установи, че някои от правителствените сили за сигурност са участвали в убийствата, което кара много алевити да се страхуват от тях.
Много от отвлечените жени и момичета, заедно с техните роднини, заявиха, че правителството не е взело сериозно отношение към техните случаи.
Нур ад-Дин Баба, говорител на Министерството на вътрешните работи, заяви в интервю, че не може да отговори на констатациите на New York Times, ако не предостави имената на проверените случаи, което медията отказа да направи. Той заяви, че бременността не доказва отвличане и че съобщенията за откуп могат да бъдат изфабрикувани.
„Къде са доказателствата за всички тези откупи?“ – каза той.
Той допълни, че се придържа към публикуваното през ноември правителствено разследване, което разглежда 42 съобщения за отвличания и установява, че само едно от тях е „истинско“.
В останалите случаи, казва той, жените са били замесени в проституция или други престъпления, избягали са с любовници или са бягали от домашни проблеми. Според него те и семействата им твърдят, че са били отвлечени, за да избегнат социалното заклеймяване.
Жертвите на отвличания и техните роднини рисуват съвсем различна картина – жени и момичета, които въоръжени мъже грабват от улицата близо до домовете им или докато вършат различни ежедневни дела.
Те съобщават, че са отвлечени от други сирийци или от чуждестранни джихадисти, които са дошли в Сирия по време на 13-годишната гражданска война в страната с надеждата да създадат ислямска държава. Много жени и момичета съобщават, че похитителите им са обиждали алевитите, като са казвали, че според тях е позволено те да бъдат ограбвани и изнасилвани – мнение, разпространявано от ислямските екстремисти.
Миналото лято една 33-годишна жена е била отвлечена от четирима въоръжени мъже, съобщават тя и още двама души, участващи в нейния случай. Подобно на други отвлечени, тя си спомня, че похитителите ѝ я попитали дали е алевитка. Тя казала „да“, а те отговорили, че „ще си прекарат добре“, спомня си тя.
„Те искаха да унижат алевитите“, казва тя.
Рима Флихан, изпълнителен директор на Сирийското феминистко лоби, организация с нестопанска цел, която следи случаите на отвличания, заяви, че отвличанията са продиктувани от сектантско отмъщение.
„Това е систематично и е насочено към тази общност“, казва тя. „Опитват се да направят общността уязвима.“
The Times също така документира пет случая на алевитски жени, които са изчезнали и остават безследно изчезнали, въпреки че не беше възможно да се определи дали са били отвлечени.
Една от тях, 41-годишната Етаб Джадид, изчезва през май, след като си купила сладолед близо до средиземноморското крайбрежие на Сирия, според майка ѝ Рабиха Шабах. Семейството е съобщило за изчезването ѝ в полицията, но не е получило никаква информация и с него не са се свързали похитители.
The Times не може да потвърди независимо всички подробности по случаите. Но те се припокриват или имат поразителни прилики с други, документирани от правозащитни групи. Amnesty International заяви през юли, че разполага с достоверни сведения за 36 подобни отвличания и е документирала осем случая.
През август комисия на ООН заяви, че е документирала шест такива случая и е получила „достоверни сведения“ за още десетки, които все още разследва.
Сирийското феминистко лоби е преброило 80 алевитски жени и момичета, които са изчезнали от началото на 2025 г., казва г-жа Флихан. Двадесет и шест от случаите са потвърдени отвличания, включително на жени, които са били подложени на физическо или психическо насилие, каза тя.
Десет от тях са се завърнали по домовете си, три все още са в неизвестност, а статутът на останалите 13 остава неясен, каза тя и добави, че правителството не е подкрепило тези, които са се завърнали.
„Те по-скоро засрамват жените, отколкото да ги разглеждат като жертви“, каза тя.
Всички семейства, които разговаряха с The Times, заявиха, че са съобщили за своите случаи на силите за сигурност. Въпреки че някои от тях са се сблъскали със съчувстващи служители, много от тях твърдят, че служителите на службите за сигурност са се отнесли пренебрежително или са обвинили без доказателства изчезналите жени и момичета, че употребяват наркотици или са избягали с гаджетата си.
Някои служители по сигурността са казвали на семействата на завърналите се да лъжат за случилото се.
24-годишната Уалаа Исмаил разказва, че през май е била отвлечена близо до университета, в който е учила в централния град Хомс. Похитителите ѝ поискали откуп от 15 000 долара, но я пуснали, след като активисти разпространили новината за изчезването ѝ в интернет, а овдовялата ѝ майка казала на похитителите, че не може да плати.
Исмаил описва похитителите си като престъпници, мотивирани от пари, а не от сектантски подбуди. След като се върнала, тя каза, че служителите по сигурността са казали на семейството ѝ, че е била на гости на приятел.
„Аз отказах“, спомня си майка ѝ Иктимал Саламех. „Пуснах видеоклип, за да разкажа на всички какво се е случило.“
В интервю полицейски следовател, който говори при условие за анонимност, тъй като не е упълномощен да разговаря с журналисти, заяви, че е работил по 10 съобщения за отвличания и че девет от тях са били „фалшиви“. Едно от тях е било истинско и жената се е върнала у дома бременна.
„Това е унищожило живота й“, казва той.
Много от завърналите се жени и момичета споделят, че са претърпели травма, която е прекъснала образованието, кариерата и съня им. Някои от тях са се разделили със съпрузите си, а някои са избягали от Сирия, страхувайки се, че похитителите им могат да ги потърсят отново.
Една 19-годишна жена е била държана няколко дни миналото лято от чуждестранен джихадист, споделя тя и още трима души, запознати със случая ѝ. Оттогава, казва тя, е изпаднала в депресия, загубила е любовта си към спорта и е изоставила плановете си да учи в университет.
„Преди излизах с приятелите си, но сега не искам да излизам от стаята“, каза тя. „Страхувам се от хората около мен.“
Бременната 16-годишна девойка разказала на доверени лица, че похитителите ѝ давали приспивателни и позволявали на непознати да я изнасилват. Тя била освободена срещу откуп от около 2500 долара и върната при семейството си – бедни селскостопански работници.
Абортът е незаконен в Сирия, дори в случаите на изнасилване. Въпреки това тя искала да запази бебето.
„Това е моето дете“, казва тя. „Какво лошо е направило?“
През февруари тя ражда здраво момиченце.
About The Author
