Проф. д-р Мохамад Абдала Алахмад е роден в Дамаск, Сирия. Завършва висшето си образование в Дамаск, специалност – политически науки, след което прави аспирантура в България, в УНСС по „Международни отношения”. Дългогодишен журналист, обществен деец, експерт по международни отношения. Действащ преподавател по история, икономически и политически науки и право в три университета в Сирия – в градовете Хомс и Латакия.
Проф. Аллахмад, как ще характеризирате обстановката в Сирия в момента? Съвсем наскоро пристигнахте оттам…
Не може да се коментира ситуацията в Сирия без да се погледне към темпото на военните действия. Каквото и да си говорим, Сирия все още е във военно положение, въпреки че в сравнение с 2013-2015 г. ситуацията изглежда по-регулирана. В момента сирийският народ живее с надеждата, че е на прага на края на тази, бих казал, най-мръсна и несправедлива война, в която страната беше въвлечена.
Какво ще ни разкажете за така наречените „военни принцове” и огромната корупция в Сирия?
Хубав въпрос! Корупцията в страната е неконтролируема и расте с всеки изминал ден. Корупцията е един от факторите, които заплашват и сирийската икономика. Точно тази ескалираща корупция породи новия термин – „военни принцове”. 400 такива безчинстват в момента в Сирия по данни на международните наблюдатели.
Всъщност терминологията не е нова. В гражданската война в Испания през 30-те години, както и по време на гражданските войни в Ливан и в други страни, едни хора се наричат с това красноречиво наименование – „военни принцове” . Типове, които независимо от коя страна на бариерата се намират – от опозицията, или откъм правителствените сили, се заобикалят с шайка приближени бандити и те им служат като роби под предлог, че са техни бодигардове. Лидерите на тези шайки злоупотребяват по всякакъв начин с всеки, който им се изпречи на пътя – било то жена, дете, старец или военен. По този начин се създават независими банди, изпълняващи поръчки на трети лица или групировки.
Тези банди черпят своите финанси от нарушаването на закона чрез рекет, корупция, изнудване. Те са в състояние без никакво законово основание да спрат една кола, да изкарат от нея семейството с децата и да опразнят автомобила от всички провизии и вещи. След което пребиват водача на автомобила и го принуждават да им плаща „данък”, измислен от тях. „Военните принцове” – са едни най-обикновени престъпници.
Как се справя с живота цивилното население в Сирия? Има ли вече прогрес в икономиката и социалната сфера, или все още е рано да се говори за това?
Има само идея, но няма прогрес. Няма как в Сирия да има заченки на икономически прогрес преди да настъпи политическия прогрес. Няма как да се говори за икономическа стабилност в една страна, в която няма политическа такава. Това са изключително свързани фактори.
Цивилното население едва крета. Хората се справят изключително трудно с живота, те просто преживяват ден за ден. В момента по данни на ООН в Сирия под прага на бедността се намира 80% от населението. Официално сирийците са 23 милиона. 8 милиона от тях са напуснали страната. В Сирия са останали под 15 милиона, от които една част е подложена на вътрешна и външна миграция. По данни на ООН около 5 милиона души е населението, което е емигрирало в други градове и села вътре в страната. Над 12 милиона души в Сирия мизерстват в истинския смисъл на тази дума.
Тези, които не са се преместили, а са останали в родните си места, също са зле. Ако преди войната 1 долар се разменяше срещу 50 лири, то в момента 1 долар е 500 лири! На всеки е ясно до какво води фаталната инфлация. Стандартът на живота в страната е паднал 10 пъти по официални данни, а по неофициални – 20 пъти, тъй като не само паричната единица е критерият. Да не забравяме важните сфери, които или не работят, или предоставят продукти и услуги на баснословни цени – ток, вода, парно, здравеопазване и т.н.
Икономиката на Сирия пострада изключително силно, тя почти липсва, тъй като държавата хвърли максимални финансови усилия за въоръжаване и снабдяване на армията с боеприпаси и провизии. Така че икономиката през всичките тези години бе насочена единствено и само към фронта, за да се постигне желаната победа в тази кръвопролитна война.
Работят ли училищата и университетите? Възстановен ли е учебният процес?
В училищата, контролирани от правителството, учебният процес не е прекъсвал изобщо. По друг начин стои въпросът с окупираните от терористите територии. Там училищата, които попаднаха под контрола на ислямските групировки, се превърнаха във фабрики за създаване на ново поколение терористи. Джихадистите от Ал-Кайда и ИДИЛ създадоха свои неписани закони дори и в училищата като промиваха мозъците на децата, взети насила от техните родители, за обучение. Рано или късно те щяха да ги превърнат в камикадзета. За никакъв учебен процес не можеше да се говори в местата, контролирани от джихадистите.
Ще отворя една скоба. В мюсюлманската религия е забранено на родителите да поднасят учението на Корана преди детето да стане „рашид” – разумен, разбиращ, осъзнаващ. А „Джабхат Ан-Нусра“, „Ал-Кайда“ и ИДИЛ насилствено отнемат децата от родителите им, ако са навършили 5 години. Дават им истинско оръжие в ръцете и ги карат да запаметят Корана наизуст, без дори да го разбират. В „учебния процес” на джихадистите е включен и един ужасен „предмет на обучение” – присъствие на площада при обезглавяване на човек. Това е повече от гавра с детската психика и лишаване на детето от морални устои.
Имаше и области, контролирани от групировки извън споменатите. Там училищата работеха частично. Родителите ги беше страх да изпращат децата си на училище в райони, управлявани от бандити. В момента правителството контролира повече от 80% от територията, на която учебните заведения функционират нормално.
Вярна ли е статистиката, че стотици хиляди бежанци вече се връщат в Сирия?
Да, вярна е. Този процес стартира от Ливан благодарение на тясното сътрудничество между ливанското и сирийското правителства. Тепърва предстои реконструкцията на много квартали, снабдяването им с вода и електричество. Във възстановяваните жилища ще бъдат заселвани завърналите се бежанци. Този проект вече стартира. Най-заинтересована от това би трябвало да е Ангела Меркел, тъй като Германия е пренаселена с бежанци, които трудно се интегрират. Проектът е разработен от сирийското правителство и е една идеална възможност за завръщане на сирийците в родната им земя.
Как ще коментирате новите видеоклипове на „Белите каски” и поведението на актьорите в тях?
Разиграваният от „Белите каски” фарс стана очеваден. Сирийският народ е разделен, което го прави нестабилен и лесно манипулируем. Версиите са много. Една от тях е, че този „театър” е финансиран и режисиран от британските тайни служби. До момента са изхарчени 300 милиарда долара за сваляне на сирийското правителство. Това са парите, които идват от Залива. Никой не може да държи сметка на шейховете къде си пръскат парите. Шейхът харчи където си иска и колкото си иска. Никой не го контролира, никой не му иска отчет и не му държи сметка. Така че един хонорар за „Белите каски” и за „актьорите” винаги ще се намери кой да плати.
Какво става със сирийските християни, които бяха солиден процент от населението?
Анализи сочат, че е имало предварителен сценарий за пълно изпразване на Близкия Изток от християни. По времето на Саддам в Ирак те бяха над 5 милиона, в момента са под 100 хиляди. В Сирия имаше много арменци, цели квартали в Алепо и Хомс. Сега мога да заявя печалната статистика, че над 60% от християните са напуснали страната. Цели християнски села в Сирия са опустели напълно.
В Източна Сирия се намира град Хасаке, населен с кюрди, араби мюсюлмани и доста християни, всички те живееха навремето в мир и разбирателство. В момента християните там са под 20%. Християните конкретно от град Хасаке избягаха в Швеция, Дания и Норвегия. В Швеция те дори са си създали „Общност на християните от Хасаке”.
Между градовете Хомс и Тартус има местност „Уади Ан-Насара”, в превод „Долината на християните” . Този регион също е опустял напълно. Християните оттам избягаха в САЩ, във Франция и в Австралия. Замисълът на този план е, че ако опразнят Сирия, Ирак и Ливан от християни, ще бъде по-лесно и безпрепятствено да изградят ислямски сектантски държави в района.
За всичките 5 години от началото на войната много малко се говори за ролята на сирийската жена в нея. Каква е тя?
Жената винаги е имала важна роля в сирийското общество. Сирийската жена доказа, че е достойна , заслужаваща уважение и е Жена с голяма буква! Тя за миг не се отчая, не показа слабост пред децата си, даваше кураж на синовете, изпращаше без сълзи съпруга в армията.
Войната обаче си каза своето в обществения живот като повлия много негативно на семейния живот на хората като цяло и на жените в частност. По време на войната значителното се повиши процентът на разводите. Една от причините е, че много жени не искат да разберат и да приемат факта, че по време на война мъжете не са в състояние да издържат семействата си. Други пък се развеждат, защото не са съгласни с убежденията на съпрузите си. Трети виждат, че сега моментът е подходящ да докажат себе си.
Да не говорим за увеличаването на броя на вдовиците в Сирия. Ако вземем статистиката на жертвите от войната, ще видим, че преобладаващият процент от тях са мъже. Повечето от загиналите мъже са съпрузи, бащи, глави на семейства. Като добавим и процентът от мъжете, напуснали Сирия, получаваме 3 жени на 1 мъж. Това е съотношението в момента и то поражда голям социален проблем.
По време на войната жената, освен че остана с приоритетната си роля на майка и домакиня, излезе и на трудовия пазар. Жените запълниха една голяма част от опустелите работни места в сферата на образованието, учрежденията, банките, дори в търговията – един сектор, който се държеше само от мъже. В момента голям процент от работната сила е от жени и тенденцията явно ще расте при липсата на мъже.
Така че ролята на жената в семейството, в тила, на фронта и сред ръководните кадри расте и укрепва всеки ден. Надявам се да видя и жена в бъдещото ръководство на Сирия. Убеден съм, че на сирийските жени ще бъде дадена отговорна роля и във възстановяването на страната. Те първи ще се върнат в заводите и фабриките, както го сториха вече във възобновените предприятия в Алепо. С оптимизма си, с морала си, с куража и достойно поведение сирийската жена победи войната! Сирийската жена доказа, че е велика и ще продължи да е велика. Бих искал да видя Сирия, водена от жена.
Не бих искала да Ви ангажирам с точни прогнози, но все пак колко време ще е необходимо на Сирия за да се възстанови от руините? „Арабска пролет” или „Сирийска есен” е тази война?
Определено не намирисва на никаква пролет. Това си беше чиста „Арабска есен”, не само сирийска. Видяхме какво стана в Египет, в Либия, в Тунис, в Ирак. За какво пролет можем да говорим… Тази несъответстваща терминология е отрова, пусната в меда. През Близкия изток за последните години мина едно истинско торнадо, една дъждовна есен с градушки от куршуми. Ако се върнем в началото на събитията, ще видим, че доста малка част се втурнаха да търсят „демокрацията“ като наивно застанаха рамо до рамо с тези, които искаха да върнат Сирия в Средновековието и почти успяха…
Кои страни и как са готови да помогнат на Сирия? Може ли ситуацията да бъде регулирана само с преговори?
На първо място това е Русия – един истински приятел и голям партньор. Благодарение на Русия в момента сирийската армия контролира значителна част от територията на държавата, изведени са терористите от окупираните от тях места, доставят се хуманитарни помощни в бедстващите и току що освободени райони.
Оттук нататък Сирия трябва да води балансирана политика. Ако зависеше от мен, не бих отказал помощ от никоя страна. Би било добре, ако Сирия има връзки с повече държави в света, като изключим окупаторите, разбира се (Сирийските Голански възвишения са окупирани от Израел – бел. ред.). Страната ни трябва да е в добри отношения както със Запада, така и с Изтока.
Предвид войната е ясно, че първи ще подадат ръка Русия и Китай. Като човек на емпиричните и на обществените науки съм привърженик на баланса. Затова бих искал да видя всичките водещи 20 индустриални държави в реконструирането и построяването наново на Сирия.
В момента са налице няколко паралелни линии в сирийските преговори – приоритетната е в Женева, но имаме такива и в Астана, и в Сочи. Дори по време на войната се наблюдават протичащи политически процеси, от които много зависи в коя посока ще поеме Сирия в политически план. Безспорно трябва да се започне с нова конституция, която да е резултат от едно общо съгласие, да е съставена от консенсуса между всички сирийци. Конституцията трябва да мине през референдум с участието на всички сирийци вътре и извън страната. Компетентните наблюдатели в този момент ще могат да дефинират генезиса на сирийския проблем по това дали новата конституция ще бъде светска или не.
В момента в сирийския елит се води разгорещен спор дали новата конституция да е религиозна или светска. Везните са 50/50 – една част искат да видят новата Сирия ислямистка и подвластна на Шериата, друга част искат светска, модерна, демократична страна. Когато политиката се смесва с религията, е много опасно, това е бомба със закъснител.
Този процес стартира в Багдад през 2003 г., когато американците окупираха Ирак, свалиха Саддам Хюсеин и разпалиха един неугасващ пожар в Близкия Изток. Саддам Хюсеин беше наистина голям диктатор, а аз изобщо не съм привърженик на диктатурите, но той беше светски управник. След свалянето му се развихриха ислямистките религиозни групировки.
В Сирия само след приемането на нова конституция ще можем да говорим за икономическо и политическо овладяване на ситуацията. Тогава неизбежно ще има избори, ще има ново правителство, нов парламент, вероятно и нов президент, ако не бъде преизбран демократично сегашният. Времето ще покаже дали народът ще преизбере Башар Ал-Асад или не.
Вашето послание?
Моето послание е да има мир в района. Сирия е люлката на цивилизацията, Дамаск е най-старата столица в света. Нека мирът да възтържествува, съхранявайки и достойнството на сирийски народ.
