Наводненията в Испания през изминалата седмица причиниха смъртта на над 200 души и оставиха след себе си тежки разрушения по източното крайбрежие на страната. Още десетки хора са в неизвестност, а обиколилите света кадри показват апокалиптични картини на автомобили и мостове, отнесени от потопите. В центъра на бедствието е метрополната област на Валенсия, третата по големина в Испания, в която само за осем часа се изляха валежи с годишен интензитет.
Според метеоролозите наводненията се дължат на повтаряща се опасна метеорологична система, известна като DANA, която се появява, когато студен въздушен фронт се сблъска с по-топлите води на Средиземно море. Подобни явления зачестиха и станаха по-интензивни през последните години поради по-високите температури на морето. „Изглежда ясно, че с по-топлите води всяка година изменението на климата предизвиква коренно различен модел на валежите в Средиземноморието от този, който познаваме досега“, отбелязва бившият директор на ежедневника „El País“ Соледад Галего-Диас.
Въпреки това повишеният брой на жертвите във Валенсия трябва да се разбира и в контекста на катастрофалното управление на извънредните ситуации от страна на дясното регионално правителство – и настояването на компаниите служителите им да ходят на работа. „Много от загиналите или ранените са работили по това време“, подчертава най-големият профсъюз в страната CCOO (Comisiones Obreras – Работническите комисии). „Осъждаме продължаването на работа, когато рискът от наводнения вече е бил известен.“
Стотици служители са били блокирани през нощта срещу вторник в търговския обект на IKEA и в огромния търговски център Bonaire във Валенсия, след като нивото на наводненията е достигнало опасни стойности. „Хората, които ни накараха да работим тук, без да затваряме, са нашите ръководители“, обяснява един от служителите във видеоклип, публикуван в социалните мрежи. „Те не ни позволиха да напуснем. Те си играха с живота ни.“
Други осемстотин работници в индустриален парк се оказали в капан при наводненията, като много от тях е трябвало да се качат на покривите на складовете, за да избегнат опасността. Оттам някои са се обаждали на семействата си, за да се сбогуват с тях в това, което смятали, че са последните им часове. По-късно те са били спасени. В други драматични кадри шофьор на супермаркет е спасен с хеликоптер, след като камионът му се оказва полупотопен във вода – голяма част от медиите замазаха добре познатото лого на „Mercadona“ на снимките, за да избегнат увреждане на репутацията на испанската компания. Подобно на много други, тя решава да задържи работниците си на терен, дори след като националната метеорологична служба на страната издаде червена тревога за екстремни метеорологични условия.
В това отношение наводненията във Валенсия са трагичен пример за това, какво означава, когато безскрупулни шефове, порочен неолиберализъм и политики на крайнодесни отрицатели на климатичните промени се пресичат с бедствие, свързано с климата. Както отбелязва журналистът Даниел Бернабе, „поставянето на печалбата пред живота е недопустимо, но то обяснява и принципите, които управляват нашето общество“.
Безотговорна реакция
Този проблем беше допълнително подчертан от кадри в частен старчески дом, на които се виждаха възрастни хора, отчаяно борещи се с прииждащите води, а персоналът е малко или изобщо не се вижда. Шестима обитатели загинаха в дома, който е един от двадесет и двата, управлявани от корумпирания строителен магнат Енрике Ортис.
Освен това се задават и въпроси защо протоколите за спешни случаи не са били приложени навреме. По-специално, крайнодясното регионално правителство е подложено на ожесточени критики за това, че не е изпратило предупреждение за гражданска защита на мобилните телефони на жителите до 20:15 ч. във вторник вечерта – по това време хиляди хора вече са били в капана на покачващите се води. „Ако правителството на Валенсия беше активирало и разпространило по-рано предупреждението – което задължително стига до всеки гражданин, притежаващ мобилен телефон – вероятно щеше да има по-малко жертви“, настоява бившият министър от „Обединен левица“ Алберто Гарсон.
Регионалният премиер Карлос Масон от дясната Народна партия също така изчака до 20:30 ч., за да поиска официално помощта на националната военна служба за извънредни ситуации, и се възпротиви на обявяването на извънредно положение, тъй като това би означавало да предаде властта на централното правителство в Мадрид, оглавявано от широката лява коалиция на Педро Санчес. По обяд във вторник той също така написа в Туитър, че най-тежката буря ще премине до 18:00 ч.
Отчасти това е отражение на общото laissez-faire отношение на тази регионална администрация към климатичните промени. Споразумението на коалиционното правителство с крайнодясната партия „Vox“ през 2023 г. включва премахването на наскоро създаденото валенсианско звено за спешно реагиране.
Както писа в деня след наводненията журналистът Антонио Маестре, това, че едно от първите изпълнителни действия на Масон е да премахне това звено, „предава посланието, че всичко е наред, че климатичната криза няма да ни засегне и че няма нужда да се притесняваме какво означава тази промяна на парадигмата за живота на хиляди хора“.
Това лято „Vox“ се оттегли от администрацията на Масон заради екзистенциалната заплаха, която уж представляват непридружените деца мигранти за закона и реда в Испания. А в дните преди наводненията крайнодясното онлайн пространство се подигра с многократните предупреждения на метеорологичната служба за очаквани екстремни валежи. Дори непосредствено след това дейци на „Vox“ дадоха гласност на конспиративните теории, разпространявани в социалните медии, които твърдяха, че настоящото широколяво национално правителство е премахнало стотици язовири, построени по времето на диктатора Франсиско Франко.
Капитализмът убива
Левият министър на труда от коалицията „Сумар“ Йоланда Диас настоява, че фирмите, които са оказвали натиск върху работниците да останат на работните си места, ще бъдат подведени под отговорност. „Призовавам компаниите да спазват закона и да запазят живота на работниците“, каза тя. „Това, което се случва, е много сериозно. Испанските компании знаят, че действащото законодателство разполага с механизми за защита на работниците в случай на природни бедствия.“
Както и при пандемията, неравномерните рискове, поемани от работниците, имат ясно изразено класово измерение – много от служителите в търговията на дребно и други нискоквалифицирани професии нямат възможност да напуснат работа по-рано. „Поставихме живота си на карта, за да продадем четири ранни менюта“, казва една сервитьорка пред испанската обществена телевизия.„Не ни пуснаха да си тръгнем, докато не получихме предупреждение по мобилния телефон, но тогава вече беше твърде късно“.
Гарсон посочва и други структурни елементи, които са допринесли за хаоса, като например проектите за масово строителство в заливните зони по периферията на Валенсия. „През десетилетията на спекулативното градско развитие и балона на недвижимите имоти, т.е. поне от 60-те години на миналия век насам, политиката на градско планиране не се съобразява със съветите на еколози, географи и други специалисти, които познават природните цикли и техните нарушения“, пише той. „Като цяло лесната икономическа печалба, стремежът към привличане на туристи и други общи тенденции надделяха над разбирането за рисковете, свързани с неприемането на нашата подчинена позиция спрямо природата.“
Тази теза се споделя от колектива на природозащитниците „Ecologistas en Acción“ („Екологисти в действие“). В свое изявление те заявяват, че „климатичната криза ни принуждава да преосмислим проектирането на инфраструктурата, замислена преди десетилетия и неподготвена за този вид извънредни събития, които ще стават все по-чести и по-интензивни“. Ако отговорът на десницата на подобни събития е да продължи да разрушава държавния капацитет, да се занимава с отричане на климатичните промени и да търси изкупителна жертва в мигрантите, прогресивните хора трябва да могат да проектират алтернативен хоризонт, който да предлага на социалното мнозинство осезаемо чувство за сигурност и социална защита.
Откакто дойде на власт през 2020 г., коалиционното правителство на Испания понякога се опитва да действа в тази посока. Но през последната година реформаторската му програма изглеждаше все по-изчерпана от вътрешни кризи и отслабено парламентарно мнозинство. Наводненията във Валенсия сочат какво би означавала алтернативната коалиция на радикализираната десница за страната при очевидно задаващите се през следващите години огромни климатични предизвикателства: прегръдка с носещ бедствия национализъм.
About The Author
