Как е планирана и организирана операцията с мигрантското нахлуване в Сеута

Нахлуването на 72 000 души в Сеута от Мароко на 30 и 31 юли е „умишлено организирана операция, целенасочено конструирана и ръководена, а не спонтанно движение наа човешки маси или случаен социален импулс“. Това е цитираното в публикация на испанския вестник „Ел Паис“ заключение на разследване, проведено от Golden Owl, стартъп, който си сътрудничи с Научния парк на Университета в Аликанте.

Обобщението идва след извършен анализ на активността в мароканските социални мрежи, която е била особено интензивна между 24 и 30 юли. „Това беше координирана, предварително планирана и популяризирана операция, изпълнена чрез разпределителна мрежа и координиращо ядро. Публичният ѝ обхват на разпространение във Facebook е с над един милион декларирани членове и десетки планирани и самоорганизирани клетки“, заключава разследването.

„Отчаянието [на младите мароканци] е реално и е горивото, което движи операцията, но горивото не е двигателят“, подчертава се в текст. За да стигне до това заключение, докладът е установил, че е имало „селективно и базирано на квоти“ набиране на хора – един вербовчик е осигурявал две момичета и шест момчета за клетка, а друг е сформирал „голяма група“, като е провеждал дори кастинг, а не просто е привличал който му падне.

Докладът също така разкрива какви мерки за сигурност са предприели организаторите: скриване на имена, промяна на пароли, използване на отделни акаунти за еднократна употреба и трансгранични телефонни линии. Отбелязва се: „Тези, които полагат толкова усилия, за да скрият своята самоличност, местоположение и координация, не са случайност. Това са хора, които са планирали операцията и са очаквали да бъдат разследвани.“

Проучването, датирано от 3 август, се основава на анализа на 25 актива във Facebook, свързани с кампанията. Оперативното ядро с участието на групи за директно набиране на хора плюс групи за координация и маркетинг, е имало приблизително 478 000 декларирани членове. Общият обхват е бил 1 032 000 профила плюс още над половин милион разширителни страници.

Членството не гарантира уникалност, предупреждават те, тъй като едни и същи акаунти се повтарят, „но разкрива значителна експозиция“. Изследователите смятат, че „най-важното структурно откритие“ е липсата на лидер. По-скоро с налице „марка и пазар“. Посочва се: „Кампанията е организирана хоризонтално, а не йерархично. Тя има име, ротиращ се кодиран речник, разпознаваема визуална идентичност и набор от споделени лозунги, но няма централно командване, чието премахване би довело до колапса ѝ.“ Според авторите на доклада това е причината тя да постигне такъв огромен мащаб и да е устойчива на арести и премахване на съдържание. Марката генерира търсенето, а десетки несвързани лица осигуряват клетките за преминаване на границата.

Проучването идентифицира три слоя в операцията. Първият: затворено координационно ядро, действащо чрез лични съобщения, което „издава брандирания призив, определя единна точка и час за среща, обсъжда тактики за преминаване [чрез плуване или пеша] и инструктира последователите“. Вторият: публична платформа за разпространение във Facebook, състояща се от публични групи и широкообхватни страници на арабски език, които насърчават потенциалните мигранти. Третият: по-нисък слой от микро-вербовчици, всеки от които сформира своя собствена клетка и я координира чрез лични съобщения. За да се попречи на откриването им, линкът към WhatsApp или Telegram не се включва в собствените им публикации, а систематично е поставян в първия коментар. Освен това ключовите думи са не само променяни, но и фрагментирани с препинателни знаци, което ги прави по-трудни за сканиране.

Вербовчик в Турция, администратор в Рим

Що се отнася до политическата цел на операцията, докладът отбелязва, че „няма единна идеология“ и „нито един възел в мрежата не е свързан с никоя партия, неправителствена организация, асоциация или регистрирана институция“.

Посланията са пропити от три течения: „антисистемен марокански популизъм, елитарно оцветена рамка на геополитическа грамотност и аполитичен изселнически фатализъм“. Освен това са налице и „два напречни маркера – амазигски културен подпис [берберската култура на Северна Африка] и екологичен иредентизъм на окупирана Сеута – те се появяват навсякъде“.

Всички тези течения са „частично антагонистични и единственото, което споделят, е негодуванието срещу мароканската държава, както и убеждението, че напускането е решението“. Проучването определя икономическата печалба като краен мотив за операцията. Подчертава се, че безплатният слой работи професионално и се монетизира чрез растеж на аудиторията, което го прави подходящ за реклама. Но има и „платен слой“, който функционира като „истински черен пазар. Същите групи, които се занимават с набирането на хора, пускат и реклами за търговски секс или изчезнали лица“, както и реклами, предлагащи посреднически услуги и цени за транспортиране на млади хора от Казабланка или от Фес до Сеута. Става дума за „мрежа, която монетизира миграционните намерения, канализира непълнолетни и жени и работи успоредно с платен черен пазар.“

Ядрото е формирано от „малка група администратори и вербовчици“, които „осигуряват оперативния слой“. Сред тях е мъж от Казабланка, живеещ в Истанбул, Турция, който предлага турски номер на WhatsApp като точка за контакт. Той е смятан за „най-компетентният създател на клетки“. Включен е и администратор, който твърди, че живее в Рим и управлява най-големия възел на мрежата, използвайки хаштага „haragaceuta“ (контрабандисти от Сеута). Има и разпространител на съдържание от района на Тетуан към три различни групи с по 50 000 членове. Набирането на хора е на национално ниво, а не на местно.

Изследователите подчертават, че мрежата използва серия от маркери за алжирски произход, които поотделно може да са косвени, но „взети заедно, те образуват модел, твърде последователен, за да бъдат отхвърлени като просто съвпадение“. Според тях всичко сочи към „операция, ръководена от мароканци, използваща набор от активи от алжирски произход, рециклирани или придобити“.

Мрежата още е активна, макар и по-малко видима. Иде ли нов щурм?

Нова проверка на Facebook, извършена от същия екип в четвъртък, 6 август, разкри, че дейността на тази мрежа остава оперативна, въпреки че е станала по-малко видима след масовото нахлуване в края юли. „Мрежата [за набиране на хора] е изместена, но не е разбита. Полицейските действия са намалили наблюдаемостта [на групите, които насърчават незаконната миграция] по-бързо, отколкото са намалили капацитета им“, предупреждава докладът.

Авторите на изследването отбелязват, че пет от най-активните групи в набирането на мигранти, които заедно са имали над 200 000 членове, едновременно са прекратили дейността си, вероятно поради натиск от страна на мароканската полиция. За да избегне действията на властите, мрежата се е преместила към други приемащи групи, които на теория нямат цел, свързана с миграцията. В проучването се цитира борса за работа в Танжер-Гезная със 139 100 членове, която се описва като „основен възел“ и „водещ оператор“. От нея се отправя „недвусмислен призив за мобилизация от първо лице“. Друга група се нарича „млади хора от Кастийехос Сеута“, а трета се представя като посредник за „работни договори в Европа“.

Тяхното предимство е, че не използват ключовите думи на групи, специално посветени на миграцията, което ги прави по-трудни за откриване. Те също така са по-трудни за закриване, защото са легитимни групи, занимаващи се с легални дейности. Освен това, тяхната аудитория е целевата демографска група на вербовчиците на мигранти: безработни млади хора на възраст от 18 до 25 години, много от които никога не биха се присъединили към група, специално насочена към емиграция.

В първия си цитиран тук доклад авторите посочват за много вероятна възможността да се направи нов опит за [мигрантски] щурм на Сеута на 15 август. Призив за такова действие се разпространява широко в мароканските социални медии през последните седмици. И след второто си проучване изследователите продължават да смятат, че това „остава вероятно“, но е „малко вероятно“ да достигне мащаба на опита отпреди десетина дни. Освен това се предполага, че мястото на новия пробив ще е друго, а не плажовете на Фнидек [Кастийехос], както в края на юли.

Мрежите за набиране на хора работят на две нива. Външно те представят публична платформа във Facebook. Вътрешно използват затворени групи в WhatsApp, достъпни само с покана. Докладът обръща внимание на следните факти: лица, които твърдят, че не могат да плуват, кандидатстват, за да се опитат да влязат в Сеута, именно плувайки; а също така има случаи на жени, поканили да ги придружат момичета от далечни градове, като Агадир, на 1100 километра от границата.

Други групи призовават хората да се насочат към Мелиля, вторият по големина испански град в Северна Африка, който теоретично е по-слабо охраняван. Съобщават също за пристигането на групи в съседния марокански град Надор, „с изрични инструкции да не се подчиняват на заповедите на силите за сигурност“.

„Нарастването на стремежа да се избягва конфронтация е нещо ново и представлява най-голямата промяна в заплахата“, сочат авторите на изследването, които обаче признават, че нямат пряка информация за тези инструкции, а само препратки в мароканската преса. Докато оста Надор-Мелиля досега приемаше пренасочени от Сеута човешки потоци, сега тя е „определената основна цел“, отбелязва се още в доклада. Препоръчва се наблюдението да бъде разширено, за да включва Сеута и изходните пристанища в Алжир. В крайна сметка закриването на най-активните групи в кампанията за набиране на мигранти „елиминира най-голямата аудитория на тази кампания, но не и организационната ѝ структура, която никога не е била във Facebook“. Отбелязва се, че най-видимите и лесно наблюдавани пространства са изчезнали, но трафикът се мести към групи с общ интерес, които не са специално посветени на миграцията, а в тях тези операции са „много по-трудни за откриване“. Подчертава се: „Мониторингът чрез групова идентификация вече не е достатъчен. Тъй като мрежата [за набиране на хора] ще бъде хоствана във всяка голяма, немодерирана мароканска група, откриването трябва да се фокусира върху езика, а не върху физическото местоположение“.

Висящи въпроси около задния план на зрелищната акция в Сеута

Много публикации в испански медии търсят чии интереси стоят зад преселническата криза от края на юли, ударила по правителството на премиера социалист Педро Санчес.

Авторката Ана Бернал-Тривиньо поставя по тази тема своите пет въпроса в онлайн изданието „Публико“ и се опитва да напипва отговори. Ето какво пише:

1. Кой организира това? Не е известно, но не беше спонтанно. Докато испанското правителство и Министерството на вътрешните работи бяха фокусирани върху потушаването на пожари, социалните медии нажежавах настроенията в Мароко. Говореше се, че границата между Сеута и Мароко е отворена и че преминаването е лесно. Дезинформацията за пореден път показа, че убива. Някои от онези съобщения вече са изчезнали.
2. Мароко ли стои отзад? Действията не го потвърждават, но има доста предположения в тази посока. Испания официално не говори за това, защото още от самото начало е предпоставено пристигналите нелегално хора да се върнат. Но и това връщане прилича на класика – предвид парите, които Мароко получава от Европа за мигрантско сдържане. Испания може да не е анализирала съобщенията в социалните медии, но Мароко със сигурност го е направило. Много хора, които са дойдоха, казват, че мароканската полиция им е крещяла: „Махай се! Бягай сега към Испания!“ Такива са хибридните войни: много атаки на множество фронтове, но виновникът никога не е заловен.
3. Дали Съединените щати стоят отзад? Важното е друго: на чия страна са Съединените щати? След като им забранихме да използват нашите въздушни бази за бомбардиране на Иран, те със сигурност не са на страната на Испания. Във всеки случай, те отдавна са на страната на Мароко. Авраамовите споразумения от 2020 г. за нормализиране на отношенията с Израел, запечатаха този съюз. И в наши дни има нови нишки за дърпане. Ден след случилото се в Сеута двама конгресмени внесоха законопроект за определяне на Фронта за освобождение на Западна Сахара „Полисарио“ като терористична организация. От друга страна, бившата конгресменка и бивша поддръжница на Тръмп Марджъри Тейлър, каза: „Републиканците платиха 40 милиона долара от данъците ни на Мароко, за да нахлуе в Испания.“ Засега Тръмп вече си е осигурил пропагандните образи, които търсеше за своите междинни избори.
4. Димна завеса ли беше искането за Сеута и Мелиля? Не, това е тяхното (на САЩ) историческо твърдение (че анклавите Сеута и Мелиля са испански колонии), но е в интерес на много играчи. Втори – марокански – коридор през пролива (Гибралтар), който да избегне зависимостта от Испания или Европа, би бил стратегически безценен за САЩ и Израел. Може би затова (военният) министър Маргарита Роблес заяви: „Испанската териториална цялост и суверенитет са неприкосновени. Сеута и Мелиля са неприкосновени.“ Защо, освен Роблес, останалата част от правителството мълчи за Мароко? Защото ръцете им са вързани. Не само заради въпроса за Сахара, но и защото беше абсолютно необходимо Мароко да приеме обратно хората, които влязоха. Освен това е изгодно да се поддържат добри отношения поради миграционните потоци (където Мароко държи всички карти), борбата с трафика на наркотици и борбата с джихадисткия тероризъм. Казват, че (крал) Фелипе VI е раздразнен, но той също няма отлични отношения с „брат“ си (крал) Мохамед VI. Не можем да очакваме много от (опозиционните) Народната партия и „Vox“, освен, може би, да изпратят Вито Килес (крайнодесен испански политик и инфлуенсър, депутат от популистката партия „Фиестта свърши“ на Алвисе Перес), а другият да пристигне (вероятно се има предвид лидерът на Народната партия Алберто Нуниес Фейхоо) с три дни закъснение, за да си направи снимка. Ако те управляваха и тази каша се стовареше върху тях, щеше ясно да лъсне какви „патриоти“ са.
5. Европа, портрет на дълбоко разочарование и некомпетентност – защото ако мечтата на САЩ се сбъдне, Европа ще се превърне в колония. Крайната десница диктува дневния ред на ЕС. Фон дер Лайен с удоволствие обяви всичко за решено, без мъртвите да я притесняват. А реакцията на други държави може да се разбере, само ако се знае колко са „набрали“ срещу испанското правителство. Видяхме една шокираща игра с отчаянието, глада и ужаса на толкова много хора. И докато някои пресмятат интересите си, други броят мъртвите. Повече от 75 души са загубили живота си, а мнозина са в неизвестност. Има части от пъзела, които все още не пасват, но едно е сигурно: тази трагедия е обслужила твърде много интереси. Година ни делят от изборите в Испания и може би случилото се в Сеута е само първото предупреждение за още по-напрегнатия период, който предстои.