В мароканската столица Рабат има един булевард, който носи името „Мехди Бен Барка”. Това е известна по цял свят улица – заради модерните си магазини и ресторанти, в които е пълно с дипломати от разположените наоколо чужди посолства. Но името на уличната табела навява на мисълта, че мароканската държава се опитва да заглади една огромна рана, която въпреки всичко продължава да зее отворена.
Мехди Бен Барка е жертвата на жестоко престъпление, разиграло се в центъра на Париж на 29 октомври 1965 г., посред бял ден, в 12:15 часа на обяд, срещу винарната Lipp на булевард „Сен Жермен” 151. Мароканският социалист и опозиционер е бил наясно, че тайните служби на крал Хасан Втори са по петите му и никога дори не се е опитвал да влезе в мароканското консулство във френската столица, както съвсем наскоро фатално направи саудитският журналист Джамал Хашоги в Истанбул. Наред с другото, Бен Барка вече е имал издадена смъртна присъда от мароканското правосъдие – заради антидържавен бунт. Но все пак не е подозирал какво му кроят, когато е дошъл пред винарната Lipp за среща с кинематографиста Жорж Франжу, замислил да снима филм за деколонизацията под заглавието „Стига!”. Всъщност всичко е било постановка на мароканските тайни служби…
Бен Барка е роден през 1920 г. в Рабат. От малък придружава по-големия си брат, когато той отива на училище, и го чака отвън, до вратата. Както и в много други бедни семейства, само големият брат има възможност да учи. Един ден учителят поканва в училището и малкото момче – и забелязва, че то има блестящи качества. Такива, че по-късно му позволяват да се превърне в един от най-добрите математици в страната и в наставник на принца и бъдещ крал Хасан Втори.
Бен Барка става и един от основателите на Социалистическия съюз на народните сили (USFP) – главната лява партия в Мароко. Съюзник е на бъдещия крал, докато и двамата се борят за независимостта на страната. Но след като Хасан Втори сяда на кралския трон през 1961 г., Бен Барка се превръща в главния опозиционер срещу него. И също в емблема за левицата в целия Трети свят. През 1965 г. подготвя заедно с Фидел Кастро и Че Гевара Първата триконтинентална конференция, която събира на следващата година в Хавана представители на освободителните движения от Азия, Африка и Латинска Америка.
Той е наясно, че има много влиятелни противници. Но не забелязва дългата ръка на мароканските секретни служби в подготвяната му от месеци клопка, в която според мнозина е имало съучастие и на френските спецслужби.
В онзи ден преди 53 години две лица се представят пред него като френски агенти и го арестуват пред винарната. Знае се, че е откаран в една парижка къща и там е измъчван до смърт. Но тялото му така никога и не е открито.
Няколко съдебни процеса се водят в Париж по този случай. Написани са хиляди статии по темата. Преди десетина години разследващ френски журналист лансира версията, че останките на Бен Барка са били изгорени от убийците му в Есон, южно от френската столица.
След дълги разследвания се изяснява, че отвличането е организирано и осъществено от генерал Мохамед Уфкир, който е бил не само вътрешен министър на Хасан Втори, но и шеф на тайните служби, както и вярна дясна ръка на краля. Уфкир е действал заедно със своя подчинен – майор Ахмед Длими.
С едно безпрецедентно в международното право решение френското правосъдие осъжда на доживотен затвор един действащ чуждестранен министър – същия този генерал Уфкир. Но Хасан Втори отказва да го предаде. И това води до замразяване за две години на дипломатическите отношения между Франция на генерал Дьо Гол и Мароко.
Години по-късно Уфкир ще стане участник в пуча от 1972 г. срещу Хасан Втори. Арестуван е и идва краят му, за който обаче има две версии – че е бил убит и че се е самоубил. Мълвата в Мароко е обобщила това така: „Самоубил се е с изстрел в гърба”. Изстрел – заповедта, за който, казват, е била издадена лично от Хасан Втори.
Ако се върнем към драмата с Бен Барка – „мароканския Хашоги”, все още остават открити въпросите доколко кралят е бил замесен в убийството му, дали е имало заповед да бъде ликвидиран или смъртта му е случайност, каква роля са играли френските тайни служби, дали е имало тяхно съучастие?…
При всички случаи международната общност е била много снизходителна към Хасан Втори. Ерик Голдщайн, директор на Human Rights Watch за Близкия изток и Северна Африка, публикува на 19 октомври т.г. статия във „Вашингтон пост” – вестникът, в който Хашоги е бил колумнист. Подзаглавието ѝ гласи: „Подобно убийство е извършено преди петдесет години от един брутален режим”. Голдщайн припомня, че споменатите две години на дистанциране между Франция и Мароко са били използвани от други западни държави, за да стартират свои собствени стратегически отношения с Рабат. След идването на власт в Париж през 1969 г. на новия президент Жорж Помпиду, френско-мароканските връзки са били възстановени.
Голдщайн отбелязва, че Западът трябва да извлече определени уроци от случая с Бен Барка и да ги приложи сега спрямо Саудитска Арабия: „Това, че западните сили така и не принуждават Хасан Втори към отговорност за едно престъпление, извършено на френска територия, окуражава краля. През следващия четвърт век неговите тайни служби отвличат още стотици опозиционери, които „изчезват” или потъват в затворите след тежки изтезания, като затворите понякога са секретни”.
На днешния 29 октомври наследниците на Бен Барка и негови последователи за пореден път се събраха на парижкия булевард „Сен Жермен”, откъдето е бил отвлечен, за да настоят за отваряне на досиетата по случая, които френската държава все още отказва да разсекрети. „Държавните интереси” и на Франция, и на Мароко вече 53 години се изпречват срещу исканията на семейството на Бен Барка да научи истината.
