Изтичащата седмица донесе тежка мигрантска криза на средиземноморската граница на ЕС – в испанските анклави Сеута и Мелиля, заобиколени от мароканска територия. Мароко вдигна своята гранична охрана, в резултат на което в понеделник и вторник,17 и 18 май, Сеута бе щурмувана от общо около 8000 мароканци, прииждащи най-вече по море, много от тях с деца. В по-скромни мащаби, но също ненадейно, мигрантско настъпление преживя и Мелиля, където навлязоха над 80 преселници предимно от субсахарска Африка. По медиите плъзнаха покъртителни кадри с отчаяни човешки същества, с плачещи деца, с объркани граничари.
Правителството на Испания се видя в чудо и спешно прехвърли към анклавите си около 200 служители на Националната гвардия и полицията, като разположи и армейски сили край отдавна съществуващите гранични огради. Премиерът Педро Санчес дори и лично отскочи до Сеута, за да провери на място какво става.
От изявления на официални представители на Рабат бързо се разбра, че вдигнатият контрол по границата откъм Мароко, довел до човешкото цунами, е своеобразно отмъщение задето Испания през април т. г. е приела за лечение на своя територия болния от рак и от ковид Брахим Гали, лидер на Фронта „ПОЛИСАРИО”. Това е организацията, бореща се за независимост на намиращата се под мароканска окупация от 80-те години насам Западна Сахара – бивша испанска колония, от която Мадрид се отказва още през 1975 г.
71-годишният Брахим Гали пристига на 18 април т. г. в испанския град Сарагоса от Алжир, където живее, ползвайки се от подкрепата на алжирските власти за „ПОЛИСАРИО”. Влиза в Испания с алжирски паспорт на чуждо име и постъпва в болница в град Логроньо, недалеч от баската столица Билбао. Испанските власти са уведомени от Алжир за истинската самоличност на този пациент в тежко здравословно състояние. Те се съгласяват с престоя му в испанско медицинско заведение „по хуманитарни причини”, въпреки влизането му с фалшиви документи и въпреки стария му „актив” от испански обвинения, датиращ още от времето когато „ПОЛИСАРИО” се сражава с оръжие в ръка срещу испанската държава, владееща Западна Сахара.
Но ако съвременна Испания е готова да забрави епизоди от онова минало, свързвано и с франкизма, не е такъв случаят с Мароко, чиито власти са дълбоко възмутени от испанското гостоприемство към лице, което те смятат за свой най-голям враг.
Нека припомним накратко конфликта за Западна Сахара. Оттегляйки се оттам през 1975-та, Испания не предоставя независимост на тази територия, а я поделя между Мароко и Мавритания чрез така нареченото „Мадридско споразумение”, което обаче бойците от „ПОЛИСАРИО” приемат като предателство. И обръщат въоръжената си борба вече срещу Мароко и Мавритания, обявявайки през 1976 г. Сахарска арабска демократична република (САДР). Три години по-късно изтощената от войната Мавритания се отказва от претенциите си към „своята” западносахарска част, а през 1984 г. признава САДР.
Но Мароко няма такива намерения. Вместо това още през 1979 г. обявява за „своя” и отказаната от Мавритания територия, окупира всичко, което може, и продължава сраженията срещу „ПОЛИСАРИО”, който пък получава подкрепа от Алжир, Либия, Куба.
След вододелната 1989 г. Мароко и „ПОЛИСАРИО” започват процес на диалог под егидата на ООН, който довежда до примирие през 1991 г., като Рабат се ангажира да проведе референдум за бъдещето на Западна Сахара. Но и до днес, 30 години по-късно, такъв референдум не е проведен.
Лекуващият се сега в Испания Брахим Гали винаги е бил представител на по-радикалното крило в „ПОЛИСАРИО”, а до 1989 г. е бил и военен министър в правителството на непризнатата САДР. През 1991 г. той се обявява против подписването на примирие, преди мароканските власти да се ангажират пред ООН с конкретна дата за рефрендума. Но се налага по-компромисната линия, която обаче така и не довежда до решаване на конфликта.
Гали е избран за генерален секретар на „ПОЛИСАРИО” през 2016 г. – след смъртта на историческия лидер на тази организация Мохамед Абделазиз. През октомври 2020 г. Мароко се опитва да вземе под свой контрол важен път в буферната зона между територията, контролирана от „ПОЛИСАРИО”, и останалата част на спорните земи. В отговор Брахим Гали взима решение за прекъсване на примирието. Рабат го клейми като терорист и подема международна кампания срещу „ПОЛИСАРИО”.
На 10 декември м. г. тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп „подарява” Западна Сахара на Мароко – подписва указ, че признава мароканския суверенитет над нея. Макар че ООН продължава да я счита за окупирана територия… Срещу тази цена Мароко същия ден, пак на 10 декември 2020 г., дава съществен принос за заветната мечта на тръмповската дипломация за разбиване на антиизраелския общоарабски фронт и възстановява дипломатическите си отношения с Израел, прекъснати през 2000 г. заради тогавашната Интифада.
Ето това е предисторията на сегашната крайно остра реакция на Рабат срещу Мадрид заради приемането на Гали на лечение в испанска болница. Това е и мотивът за предизвиканата чрез мигрантската криза най-вече в Сеута най-драматичната ескалация в мароканско-испанските отношения от 2002 г. насам (тогава пак имаше припламване заради марокански десант на испанския остров Перехил – б. а.).
Испански анализатори припомнят, че мароканските власти трупат обида срещу настоящото управление в Мадрид още от сформирането на коалиционното правителство между социалистите и „Унидас Подемос” в началото на 2020 г. Премиерът Педро Санчес е първият шеф на испански кабинет от десетилетия насам, чиято първа визита на юг от държавните граници бе не в Мароко, а в Алжир – а двете североафрикански страни са в обтегнати отношения открай време.
Известно е също, че „ПОЛИСАРИО” винаги се е ползвал със симпатиите и подкрепата на левицата в Испания. Фронтът има и статут на наблюдател в Социалистическия интернационал, където членува Испанската социалистическа работническа партия на Санчес. Всичко това явно допълнително е подхранило мароканския гняв след приемането на Гали за лечение в Логроньо.
Ударена от провокираната от Мароко хуманитарна криза с пришествието на над 8000 мигранти, от тях към 1800 невръстни, Испания, естествено, се огледа за съюзници, които да ѝ помогнат да спре потока и да реши проблема. Такава подкрепа дойде на 18 май от Европейския съюз. Първо еврокомисарката по вътрешния ред Илва Йохансон, а после и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел предупредиха, че испанската граница е и граница на ЕС. И настояха Рабат да спазва ангажиментите си спрямо ЕС по мигрантския проблем.
Още на следващия ден – 19 май, Мароко възстанови контрола си по границата и обстановката се успокои.
Трябва да се отчете обаче и друго важно обстоятелство – пак на 18 май испанското правителство отпусна на министерството на вътрешните работи на Мароко 30 милиона евро по програма за полицейско сътрудничество в борбата срещу незаконната миграция и трафика на хора…
На своя пресконференция в Мадрид във вторник вътрешният министър на Испания Фернандо Гранде-Марласка увери, че сумата била предвидена и договорена отдавна, а отпускането ѝ точно сега било просто съвпадение…
Само че доста коментатори не само в Испания забелязаха, че с последните си действия Мароко предизвикателно демонстрира своята способност също като Турция да шантажира и рекетира държава членка на ЕС, а и целия ЕС, размахвайки оръжието на мигрантската вълнà… И Рабат няма как да не е доволен от резултата.
Всеобщо внимание привлече и още едно важно обстоятелство – многозначителното мълчание на САЩ по цялата мароканско-испанска криза. То бе дваж по-показателно, защото всъщност точно по същото време американският държавен секретар Антъни Блинкен си общуваше оживено със своя марокански колега Насър Бурита. Но и дума не обели за ставащото в Сеута и Мелиля. Целта на контактите му с Рабат беше в съвсем друга посока – да осигури мароканско съдействие по туширане на израелско-палестинския конфликт. Така стана ясно, че администрацията на сегашния американски президент Джо Байдън очевидно продължава линията на Тръмп спрямо Мароко, като несъмнено признава и „подаряването” на Западна Сахара на Рабат…
Това са все хубави поводи за мароканско празнуване, но горчиви хапчета за Педро Санчес, който досега нито веднъж не е успял да поговори по телефона с Байдън от влизането му в Белия дом досега – вече пет месеца… А пък италианският му съсед Марио Драги, макар и по-отскоро премиер, вече е имал такъв разговор…
Тази липса на желание за комуникация от страна на Вашингтон бе хапливо натякната на Санчес от водача на опозиционната Народна партия Пабло Касадо по време на дискусия в испанския парламент относно мигрантската криза с Мароко на 18 май. Касадо открито се подигра на премиера, как напразно звънял в Белия дом, но оттам никой не му вдигал, защото дипломацията на правителството била провал. Нарече „хаос” цялото управление на Санчес и във вътрешната, и във външната политика. Беше толкова язвителен, нападателен и безпощаден, че събуди критики дори в несимпатизиращи на министър-председателя медии. Доста от коментарите подкрепиха тезите от отговора на Санчес, според когото испанската десница дотолкова е озлобена срещу правителството, че вместо да подкрепи националното единство в условията на тежко външно посегателство срещу страната, предпочита да клати сигурността отвътре…
Агресивен тон срещу кабинета в същия дух държа и ултрадясната партия „Вокс”. Либералната „Сюдаданос” бе по-мека, но настоя Мадрид да покаже на Рабат, че отхвърля шантажа и да демонстрира твърда позиция. Почти незабавно изявления тъкмо в подобен контекст направиха една подир друга министърката на отбраната Маргарита Роблес и вицепремиерката Кармен Калво. Макар че твърдостта им вече бе малко като „след дъжд качулка”, защото Мароко вече беше възстановило контрола от своята страна на границата.
„Няма да приемем шантаж, интегритетът на Испания не се обсъжда, нито се разиграва. Ще използваме всички необходими средства, за да гарантираме териториалната цялост и опазването на границите,” отсече Роблес в радиоинтервю. Тя обвини Мароко, че е погазило нормите на международното право, че е „хвърлило” свои граждани, включително и непълнолетни, да нарушават границата и още веднъж предупреди: „Такива игри с Испания не минават”. Роблес освен това подкани Мароко да си даде сметка, че „стореното през последните дни не е само срещу Испания, но и срещу Европейския съюз”.
Калво от своя страна заяви, че Испания е станала обект на „агресия”, но изрази надежда, че скоро испанско-мароканските отношения ще се върнат „на висотата си” в името на „сътрудничеството и добросъседството”. Тя пожела също мароканската посланичка, която Рабат повика „за консултации” покрай казуса с Гали, скоро да се върне в Мадрид „и да продължим да работим”.
А работа има много. От 8000-те мигранти, нахлули в Сеута, около 5600 досега са се върнали обратно. Съдбата на другите още не е ясна. Има проблеми с подслоняването и издръжката им в 85-хилядния испански град анклав. Трябва да се отчита и сложната комбинация от правила и правозащитни норми на европейско и международно ниво, които не допускат хората просто да бъдат изхвърляни от територията, до която са се добрали. Много от тях са в отчайващо положение, отдавна останали без работа и прехрана покрай пандемията. Редица испански общини се отзоваха на ситуацията, предлагайки да приемат мигрантски семейства.
Най-сложен е проблемът с онези около 1800 души от мароканското цунами, които са непълнолетни. Сред тях има и съвсем малки деца. Повечето в хаоса са се откъснали от родителите си, а някои са и потеглили на „приключението” сами. Те обаче не могат да бъдат нито върнати обратно, нито приети без документи и без възрастни придружители. Тяхното бъдеще наистина би трябвало час по-скоро да мобилизира съответните институции и в Испания, и в Мароко за отговорни решения.
Ако в първите дни на тази криза из световните медии шестваха кадри на испански полицаи, въртящи палки срещу обсаждащи ги тълпи младежи, то последният медиен дискурс в Испания превърна в хит снимката на служител от Националната гвардия, хвърлил се в студеното море, за да спаси малко бебе…
