Без пари и телефон, но с два ножа и с една кама. Преоблечен в други дрехи, различни от деня на атентата в центъра на Барселона на 17 август. Запазил само слънчевите очила, часовника и обувките си. С фалшив „пояс на шахида” под синята риза с дълъг ръкав. Прашен, неумит и изморен.
Такъв се изправя срещу полицията в последните мигове от живота си 22-годишният Юнес Абуяакуб, извършителят на бруталния атентат на централната барселонска улица „Лас Рамблас”, оставил 14 убити и над 100 ранени.
Вероятно извървял пеша около 34 км за последните 95 часа, младият атентатор бе разпознат привечер в понеделник, 21 август, от жители на селската местност Субиратс на около 60 км от Барселона. И бе застрелян в тамошно лозе от служители на реда, след като отказа да се предаде и тръгна заплашително срещу тях, демонстрирайки имитация на „пояса на шахида” под ризата си и крещейки „Алах акбар!”.
Така бе обърната първата страница от драмата с терористичните актове в Барселона и Камбрилс на 17-18 август. Останалите съратници на Юнес от 12-членната терористична клетка, която разследващите посочиха като отговорна за нападенията с общо 15 жертви, или също са мъртви, или са арестувани.
Но това далеч не е краят на историята, а само началото. Тепърва следствието има да изяснява още много подробности, които не само трябва да очертаят пълната картина на случилото се, а и да дадат отговори на един куп тревожни въпроси. Например – как и защо се стигна дотук, накъде другаде водят нишките от тази 12-членна група, издишат ли системите за сигурност, как те да се координират на международно ниво, може ли сегашният горчив опит да помогне за избягване на бъдещи трагедии и т.н.
Четиримата арестувани от терористичната клетка – Дрис Укабир, Мохамед Хули Шемлал, Салах Ел Кариб и Мохамед Аалаа, са докарани в Националната следствена служба в Мадрид, където днес дават показания.
Един от тях – роденият в испанския анклав Мелиля в Мароко Мохамед Хули Шемлал, е свидетелствал, че групата е подготвяла по-мащабен атентат от извършения на „Лас Рамблас” на 17 август. Съобщаващите за това испански медии засега не дават подробности.
Мохамед Хули Шемлал е младежът, който беше сериозно ранен при взривяването на вече нашумялата къща в курортното градче Алканар късно вечерта на 16 август, точно в навечерието на терористичната атака на „Лас Рамблас”. Къщата от месеци преди това е била превърната в средище за подготовка на терористичната група.
Следствието установява, че експлозията е резултат на случаен инцидент, който унищожава подготвяните там мощни бомби, убива двама, а може би и трима от терористите, и ранява въпросния Мохамед Хули Шемлал. Той е откаран в болница и там е взет под полицейска охрана. В къщата е имало 106 бутилки с газ пропан-бутан. Следователите откриват и следи от любимия на „Ислямска държава” силен експлозив ТАТР, наричан „Майката на Сатаната”.
След като на следващия ден е извършено нападението с микробус на „Лас Рамблас”, полицията свързва двете събития и прави извода, че унищожените при случайния взрив на 16-ти самоделни бомби са били предназначени за замислени по-големи атентати. Допуска се, че са се подготвяли три микробуса-бомби, които да се взривят край емблематични за Барселона места като катедралата „Саграда фамилия”, пристанището и отново същата централна пешеходна улица „Лас Рамблас”. Но заради непредвидения инцидент терористите са сменили „в крачка” плановете си и са осъществили по-малко и по-лесно за тях нападение.
Основната част от оперативната работа и разследването на атентатите в Каталония се води от местната полиция, известна като „Мосос д’Ескуадра” (Mossos d’Escuadra). Оглавява я Жосеп Луис Траперо, който в момента е любимецът на социалните мрежи и в Каталония, и в цяла Испания заради бързите и ефективни действия по разкриване и неутрализиране на терористичната група.
Първата следа започва да се разплита още в първите часове след атентата на „Лас Рамблас” – по документите на лицето, наело два от въпросните микробуси, включително мачкалия хората в центъра на Барселона. Документите са на 28-годишния Дрис Укабир, мароканец, живеещ в каталонското 10-хилядно градче Рипол, където 5% от населението е с марокански корени. Самият Укабир твърди, че документите му са взети от неговия по-малък брат – 17-годишния Муса Укабир. По тази нишка следствието много бързо стига до цялата 12-членна група, в която повечето от младежите са пак от Рипол, все мароканци. Между тях има има няколко двойки братя – освен споменатите Дрис и Муса Укабир, братя помежду си са също Мохамед и Омар Хишами, както и Саид, Мохамед и Юсеф Аалаа, а също и Юнес и Хусаин Абуяакуб. Останалите са пак от близък приятелски кръг.
Всичките са много млади, повечето са около 22-годишни, но има и двама 17-годишни, израсли са в Рипол, отлично интегрирани, говорят каталонски и испански като родни езици, в училище са били много добри ученици, запалени по футбола, възпитани и кротки в общуването си с околните. Когато се разбира в какво са се забъркали, за всички в Рипол е шок – включително за собствените им семейства, както и за социалните работници, които са се грижили за интеграцията им и които са ги смятали за „образцови”.
Следствието стига до извода, че младежите са били радикализирани по потаен и скрит от погледите на околните начин от около 40-годишния имам в Рипол – Абделбаки Ес Сати, който се смята за ключов координатор на групата. Неговите останки са идентифицирани сред жертвите, загинали при експлозията на къщата в Алканар.
Когато следователите започват да ровят из биографията му, става ясно, че той е бил арестуван в испанския анклав Сеута през 2010 г. за трафик на хашиш и осъден на 4 години затвор, които излежава в Каталония. Зад решетките се запознава с един от извършителите на атентата на гара „Аточа” в Мадрид през 2004 г. Сега испанските власти уверяват, че това запознанство не е причина за радикализацията на самия Ес Сати. Но какво друго да кажат, след като логичният въпрос е как може да се допусне наркотрафикант да лежи на едно и също място с терорист – на никого ли не му хрумва какво влияние може да окаже единия на другия?
Днес кметът на Рипол Жорди Мунел негодува също защо никой не е предупредил градските власти, че Ес Сади има съдимост, когато през 2012 г. той идва в града и става имам там. Нито кметът, нито местната мюсюлманска общност са имали представа, че е лежал в затвора, когато са дали одобрението си.
Разследващите обаче не са още докрай сигурни, че Ес Сати е бил същинският координатор на сформираната от него терористична клетка от изманипулирани младежи. Допуска се, че самият той е бил ръководен от друг „мозък” и затова внимателно се проучват международните му контакти. Установено е например, че през последните две години той е пътувал до Мароко, Белгия и Франция.
Особено интересно е 3-месечният му престой в Белгия миналата година, когато обяснил на хората от Рипол, че потегля натам да си търси работа пак като имам. Направил такива постъпки в белгийската община Диегем край Брюксел, разказва сега пред „Ел Паис” имамът на Вилворд Мумун Акишух. Вилворд е известен с това, че оттам в периода 2011-2014-та към Сирия са поели особено големи групи джихадисти, тръгнали да се присъединят към „Ислямска държава”. Затова Мумун Акишух е изключително внимателен, когато трябва да преценява хората. Щом разбрал, че дошлият от Испания Ес Сати иска да получи място на имам в Диегем, Акишух изискал от него да покаже документ за съдимост. И Ес Сати побързал да изчезне оттам. Акишух предупредил белгийските власти за съмнителното лице, а те на свой ред подали информация за него в Испания. Защо испанските власти не са реагирали, питат сега повечето испански медии.
В момента се проучват и контактите на Ес Сати в Мароко – страната, която е родина и за повечето от младежите в 12-членната терористична клетка. Днес бе съобщено, че мароканските власти са задържали там двама души във връзка с атентатите в Каталония, като единият от тях е братовчед на братята Дрис и Муса Укабир.
Пак днес стана ясно също, че поне четирима от членовете на групата са пътували до Париж за един ден малко преди атентатите – на 12 август. Тогава колата им – същото ауди, с което в нощта на 17 срещу 18 август петима от тях ще атакуват курортното селище Камбрилс, е била засечена от камери за наблюдение на френската полиция заради превишена скорост. Още не е ясно какво са правили в Париж.
Онова, което се знае, е, че са се събирали за конспирацията си месеци наред в къщата в Алканар – селище, отдалечено на около 300 км от родния им Рипол, точно в противоположния край на Каталония. Там се смята, че ги е напътствал имамът Ес Сати. Той самият още преди три месеца заявил на мюсюлманската общност в Рипол, че си взима дълга отпуска и заминава при семейството си в Мароко. Не получил съгласие, но все едно изчезнал от градчето. В същото време човекът, с когото делял обща квартира в Рипол, твърди, че за последно имамът идвал там във вторник, 15 август, два дни преди атентата на „Лас Рамблас”. Накрая е загинал под руините на взривилата се къща в Алканар, както твърди следствието.
Впрочем, къщата сама по себе си поражда също доста въпросителни. Тя е била собственост на банка. Не е давана официално под наем. Съседите, които забелязали, че някакви хора постоянно се въртят там, дори отправяли въпроси към банката дали това са редовни наематели. Но оттам отрекли. В същото време в къщата са се ползвали редовно и ток, и вода – кой и как е плащал тези сметки, ако тя официално се е водела необитаема? Има много въпроси около нея, които чакат отговорите си, и един от тях със сигурност е дали полицията не е проспала цяла серия предварителни тревожни сигнали от Алканар.
Засега обаче полицията в Каталония се представя в геройска светлина, поне на фона на всички събития от последните дни. Добро впечатление прави на всички и старанието на каталонските власти да държат в течение обществото за хода на следствието с много чести брифинги, в които обикновено участват масовият любимец Траперо и и съветникът по вътрешните работи към каталонското правителство Жоаким Форн.
В понеделник, 21 август, именно на такъв брифинг Траперо се обърна към гражданите с апел за съдействие, като разпореди разпространяването на снимки, направени от охранителни камери, на главния заподозрян за атентата с микробуса Юнес Абуяакуб. Той е 22-годишен заварчик и отличен познавач на колите. Роден в Мароко, но от 4-годишен израснал в Рипол, откъдето са и всички останали членове на терористичната клетка.
Още щом в неделя се установи, че той е най-вероятният извършител на нападението на „Лас Рамблас”, собствената му майка Гано Гааними участва в емоционален митинг на мюсюлманската общност в Рипол, осъждащ терористичните нападения. Всички испански телевизии излъчиха как съсипаната майка казва, че призовава сина си да се предаде на полицията, че предпочита той да е в затвора или дори мъртъв, но да не загиват повече хора…
Местонахождението на Юнес Абуяакуб не бе известно, следите му се губеха след деня на нападението 17 август и затова Траперо призова гражданите да съдействат за издирването му, като бъдат нащрек, защото вероятно е въоръжен.
Заедно със снимките бе дадена и подробна възстановка на действията на Абуяакуб, след като зарязва микробуса убиец сред осятата с тела „Лас Рамблас” и тръгва да бяга от местопрестъплението. Стана ясно също, че съвременната умна техника на микробуса е помогнала да се избегнат още човешки жертви. Ударите в хората по протежение на половикилометровия смъртоносен маршрут през пешеходната зона са били възприети от предпазната система на автомобила като сигнали за опасен инцидент и е била задействана въздушната възглавница на волана, което пък на свой ред автоматично е изключило електрическата система на двигателя. Ето защо микробусът е спрял там, върху добилата вече трагична символност мозайка на Жоан Миро. Спрял е автоматично, а не по волята на шофьора, който вероятно е искал да продължи да мачка множеството…
Когато аварийната система на микробуса го блокира, Юнес излиза от колата и успява бързо да се смеси с ужасената от станалото тълпа. Облечен е в спортна блуза на черно-бели райета, слага си и черни очила. Измъква се от района на „Лас Рамблас” през пазара „Ла Бокериа” – там е записан от охранителни камери.
Продължава пеша към района на университета, като върви бавно, за да не привлича вниманието, в течение на час и половина. Така стига до един паркинг точно в университетската зона, недалеч от прочутия стадион “Camp Nou”. Часът е около 18, на 17 август. Паркингът през този сезон – август, студенти и преподаватели са във ваканция – е почти пуст. Но един млад млад мъж тъкмо се кани да потегли с паркирания си там форд. Това е следващата жертва на Юнес – 34-годишният компютърен инженер Пау Перес, родом от Вилафранка де Пенедес, за когото „Барикада” вече писа. Атентаторът вади нож, отваря вратата на колата и намушква шофьора. Ранява го тежко, но не се занимава повече с него, измества го на задната седалка и го оставя да умира там.
Потегля с колата му в стремеж да пробие полицейските блокади в центъра на Барселона и на изходите от града. Профучава през един такъв контролен пункт, прегазвайки полицайка. Колегата ѝ стреля по форда, но той отпрашва.
Скоро след това други полицаи намират колата паркирана в квартала Сан Жуст Десверн. Виждат човек на задната седалка, който не реагира на виковете им да се предаде и решават, че е бил убит от полицейските изстрели. Викат и екип, който да провери колата за експлозиви преди да я претърсят. Едва след това установяват, че човекът е убит с нож и разбират, че шофьорът е избягал.
По-късно ще се намери и свидетел от квартала, който е видял Юнес да излиза от колата и да тръгва нанякъде, говорейки на арабски по телефона. Оттам-нататък следите на беглеца, за който следователите вече знаят, че е извършителят на атентата, се губят.
По-късно – в нощта на 17 срещу 18 август, става нападението на петимата терористи от същата клетка, които атакуват курортното градче Камбрилс. Те пробиват с аудито си полицейския пост пред града, ранявайки пак полицайка, но заради високата скорост колата им се преобръща. Преди това успяват да блъснат с нея няколко души, като една жена от ранените по-късно умира – и става следващата жертва на атентаторите. Те излизат от аудито, размахвайки ножове, демонстрират също „пояси на шахида”, които после се оказват имитация. Четирима от тях са застреляни от полицията веднага, петият е ранен, опитва се да бяга, но скоро след това и той е убит.
В тази петорка нападатели, ликвидирана в Камбрилс, влизат Муса Укабир, братята Мохамед и Омар Хишами, Саид Аалааа, Хусаин Абуяакуб. По-късно е потвърдена и гибелта на Юсеф Аалала и Абдел баки Ес Сати в къщата в Алканар, а Дрис Укабир, Мохамед Хули Шемлал, Салах Ел Кариб и Мохамед Аалаа са арестувани.
Така остава да бъде локилизиран и заловен само прекият извършител на касапницата на „Лас Рамблас” Юнес Абуяакуб.
Призивът на Траперо към гражданите за съдействие дава резултат още в понеделник следобед. Към 15.30 ч. полицията получава няколко едновременни сигнала за лице, което прилича на Юнес Абуяакуб и което е видяно в района на Субиратс. Един от сигналите е от служители на полицейския комисариат на Вилафранка де Пенедес – по ирония на съдбата те са от същия град, от който е и Пау Перес, жертвата на Юнес от откраднатия форд. Връщат се от съвещание точно по този въпрос в Егара и забелязват до гарата младеж, който прилича на терориста. Сигнализират веднага на специализираните органи. По същото време жители на района се обаждат, за да опишат същото лице, което обикаля и оглежда изолирани къщи наоколо. Малко по-късно звъни и жена пак от тази зона, която дори подвикнала на младежа, а той избягал.
Накрая в лозята край Субиратс Юнес е засечен от двама полицаи пак от Валафранка де Пенедес. Нареждат му да се приближи и да се легитимира, а той разтваря ризата си, за да покаже, че отдолу е опасан с „пояс на шахида” и тръгва застрашително към тях, викайки „Алах акбар!”. Те го повалят с изстрели, като някои от тях го уцелват в лицето и го обезобразяват.
Атентаторът е убит, но още доста време никой не го доближава, докато не идва специализирано звено, което с робот проверява дали по трупа няма експлозиви. Оказва се, че няма и тогава са взети отпечатъци от пръстите му, които напълно съвпадат с оптечатъците, оставени от шофьора на микробуса убиец на „Лас Рамблас”.
Тепърва предстои цялата тази драма да бъде разплитана още и още и да се вадят поуки от нея. Включително и от шокиращия за цяла Испания факт, че съвсем нормални младежи, дори „образцови”, могат да се окажат лесно изманипулирани и превърнати в безпощадни убийци. Шокът е разтърсващ и за собствените им роднини, с които в момента работят психолози.
Разбира се, всички ще очакваме и отговорите на въпросите кой точно е бил „мозъкът” на заговорниците, какви връзки са имали те в други държави, каква е била ролята на имама от Рипол, проспали ли са спецслужбите конспиративните му ходове, защо не е била засечена необичайната дейност на групата в къщата в Алканар и т.н. Отговор очаква и дежурният при такива трагедии с атентати въпрос кога ще се постигне ефективна координация и обмен на информация между европейските специални служби, за да се засичат и неутрализират по-действено подобни терористични клетки и техните контакти. С все по-страшна сила виси и проблемът кой и как да контролира и да прекъсва източниците за финансиране на международния тероризъм. Спешна задача на обществата е да принудят политиците и държавниците си към реални действия в тази посока.
