Горната карта е отпреди десетилетие, но сякаш става все по-актуална с всяка изминала година. Повече от всякога ние живеем в ограден свят.
Макар показаните в картата статистически данни да са се променили донякъде днес, основният шокиращ извод е все още валиден: богатите държави всъщност са най-големият завторен квартал в света.
Тази глобална мрежа от огради рядко ни се представя в цялост. Ние зърваме само някои от отделните ѝ части, когато по някаква причина влязат в новините. Тези отделни парчета не изглеждат задължително като част от един и същи пъзел.
Оградата на границата между САЩ и Мексико е далеч от “Крепостта Европа”. Двете пък са различни от израелската “стена за сигурност”. Всяка друга от подобните бариери има собствени особености. Но в крайна сметка всички те правят едно и също: държат бедните, наблъскани в бедняшки квартали маси, далеч от окосените ливади на Първия свят.
Берлинският прозорец
Преди 30 години за кратко се отвори един прозорец, през който изглеждаше ,че историята ще тръгне в друга посока. През ноември 1989 г, Берлинската стена падна. Радостното ѝ събаряне приличаше на предвещание за изчезване на твърдите граници навсякъде.
Този прозорец обаче бързо се затвори. Идеята за глобализиран свят със символични граници излезе от мода по-бързо от изтърканите джинси и прическите на жителите на Източен Берлин, възхищаващи се на изобилието от банани през 1989 г.
Две събития изпъкват през последвалия период – атентатите от 11 септември 2001 г. и бежанската криза през 2015 г. И двете увеличиха страха и подозрителността към “другите” в рамките на онова, което все още понякога бива наричано (макар и неуместно) “Запада”. Реакцията се изрази в укрепване на бариерите.
В края на Студената война има едва 15 стени, разделящи страни една от друга. Сега по различни части на света съществуват поне 70. След “падането на Стената” бяха издигнати хиляди километри други огради от стомана и бетон.
Глобалната стена
Както се вижда от картата, Ограденият свят се състои от САЩ и Канада в Северна Америка, Япония и Южна Корея, заедно с Австралия и Нова Зеландия в Азиатско-тихоокенаския регион, почти целия Европейски съюз (няколко страни от ЕС – България, Румъния, Хърватска и Кипър остават извън Шенгенската зона), както и Израел. През 2009 г. този клуб от нации представлява едва 14% от световното население, но 73% от глобалните приходи. От друга страна, в “сивите зони” отвъд стените живеят 86% от човечеството, но те си поделят само 27% от световните доходи.
Средният месечен доход на глава от населението в оградените държави е 2500 евро. Извън оградата е 150 евро. Парите може и да не купуват щастие, но купуват качество на живот. Жълтите точки на картата, бележещи 50-те града с най-високо качество на живот в света, са почти изцяло зад стената. Единственото изключение е Сингапур – сравнително богат град-държава, който вероятно трябва да се брои като част от оградения свят.
С други думи: бедните са много, богатите са малцина. Това, разбира се, не е някакъв нов феномен, нито е новост миграционният натиск, който предизвиква. Тук идва мястото на тези бариери. Обстоятелствата, при които са издигнати стените на различни места по света, се различават – но всички са част от общия пъзел. Ето някои от основните примери:
Демилитаризираната зона между Северна и Южна Корея
Демилитаризираната зона, разрязваща Корейския полуостров на две, е установена след примирието от 27 юли 1953 г. Тя е дълга 248 км и широка 3 км. Двете страни технически все още са във война. Престрелките по границата са коствали живота на стотици корейци и поне 50 щатски военни. Границата е толкова силно укрепена, че севернокорейските дезертьори предпочитат да си пробват късмета на Север през Китай, отколкото да се опитват да я преминат.
Австралийските сили за отбрана (ADF)
ADF патрулират във водите северно от Австралия, откъдето е най-вероятно да дойдат лодки с бежанци, опитващи се да достигнат до континента.
Стената на границата с Мексико
Макар Тръмп да бе избран с обещанията си “да построи стена”, систематичното вдигане на физически прегради по дългата 3145 км граница между САЩ и Мексико започва още по време на администрацията на Клинтън. Първоначално бариерите са съсредоточени около градските пунктове за преминаване. След 11 септември 2001 г. започват да се появяват огради и в селски и изолирани райони – както по времето на Буш, така и на Обама. Хиляди мигранти са загинали, докато се опитват да преминат границата през последните десетилетия.
Сеута и Мелиля
Сеута и Мелиля, двата испански анклава в Мароко, са мястото, където Крепостта Европа се среща със Северна Африка. След 1993 г. ЕС започва да осигурява финансиране за изграждане на гранични стени, опасани с бодлива тел и оборудвани със сензори за движение, да се опитва (често неуспешно) да удържа потока от мигранти от Субсахарска Африка. Преди да се опитат да пресекат границата, много от мигрантите се укриват в планините Гуругу, намиращи се в близост до Мелиля. Стената, наричана от местните “La Valla”, се е превърнала в една от основните туристически атракции на града.
Шенгенската граница на ЕС
Само шест години след падането на Берлинската стена Европейският съюз създава чрез Шенгенското споразумение от 1995 г. ново разделение, едва 80 км на Изток от Берлин. 26-те членки на шенгенското пространство, сред които са ѝ страни като Швейцария и Норвегия, които не са част от ЕС, са премахнали “вътрешния” паспортен и граничен контрол и имат обща визова политика за страните извън Шенген.
Западен бряг
През 2002 г. Израел започва да издига бетонна стена, разделяща израелци от палестинци в Западния бряг. Тел Авив настоява, че целта е да се спре нахлуването на терористи в същински Израел. Стената обаче е изградена предимно отвъд Зелената линия, представляваща “официална” граница между Израел и палестинските територии. Поради това 9.4% от територията на Западния бряг и Източен Йерусалим се оказват от израелската страна на стената. Палестинците определят стената като заграбване на земя и налагане на фактическа граница. Почти 90% от израелските заселници в окупираните територии живеят между Зелената линия и стената.
Поредната тухла в стената
Разбира се съществуват още много гранични стени. Вземете например стената, изградена по река Еврос (Марица) на границата между Гърция и Турция с цел да спира нелегалните мигранти, опитващи се да влязат в ЕС по наземната граница между двете държави.
Но не всички граници са между “Първия свят” и останалите. Индия например изгражда дълга няколко хиляди километра ограда от бодлива тел около Бангладеш – пренаселената съседна държава, приклещена между Индия и морето. Делхи заявява, че “Бенгалската стена” ще удържа контрабандисти и терористи – но реално основната ѝ функция е да удържа хора, бягащи от бедността и последиците от климатичните промени.
Някои граници дори не са между държави, а между квартали:
- В Белфаст има 99 “стени на мира”, разделящи католическите (националистически) общности от протестантските (лоялистки) такива. Най-голямата от стените, разделяща протестантския “Сприингмартин естейт” от католическия “Сприйгийлд парк”, се състои от поне един милион тухли.
- Богатащите в Бразилия се ограждат от бедните си съграждани в затворени квартали като “Алфавил” в Сао Пауло.
- От десетилетия град Никозия в Кипър е разделен от стена на гръцка и турска половина – след падането на Берлинската стена Никозия остава единствената европейска столица, разделена от стена.
Граничните стени могат да бъдат както доста стари, така и съвсем нови.
- През 1975 г. Мароко поема контрола върху Западна Сахара от Испания, без да даде право на местните да проведат референдум за независимост. В резултат на това избухва въоръжено въстание, на което Мароко отговаря с изграждането на “Бермата”. В момента това е най-старото и дълго охранително съоръжение от този тип в света. То разделя Западна Сахара на голямо, свързано с океана парче, контролирано от Мароко, и тясна ивица пустиня по границата с Мавритания, оставена на местните бунтовници.
- През последните години “стени за сигурност” изникват в Кабул, Багдад, Кайро и Сирия. Всъщност те вече са толкова много, че никоя от тях не успява да стане пословична като стените в Берлин или Белфаст.
Обновена карта на “Оградения свят” би включвала още много червени линии, кръстосващи планетата. Изглежда, сякаш ще мине доста време преди да се стигне до нов берлински момент, та някоя от тези стени да бъде съборена.
