Българският и полският президенти Румен Радев и Анджей Дуда разговаряха днес в София по теми на отбраната и укрепването на сигурността в светлината на войната в Украйна. Дуда е у нас на работно посещение по покана на Радев.
„С Полша сме единни в усилията за укрепване на сигурността в нашия регион, но това не отменя голямата отговорност, за която съм напомнял на не едно българско правителство – да градим и да развиваме собствен отбранителен капацитет,” заяви българският президент на обща пресконференция с полския му гост.
Радев даде за пример Полша и нейния приет наскоро Закон за отбрана на отечеството, предвиждащ увеличение на разходите за отбрана от 2,2% на поне 3% от БВП през 2023 г. Държавният ни глава отбеляза, че както в Полша, така и в Румъния текат сходни процеси на дълбока модернизация на въоръжените сили, а нашата страна изостава. „Неглижирането на проблемите на отбраната в България години наред доведе до дефицит на способности“, посочи Радев и добави, че затова са нужни спешни мерки, отбелязани и на последното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност.
Президентът насочи вниманието към поддръжката на изтребителната авиация у нас. Ресурсът на двигателите на българските бойни самолети изтича до края на тази година, а оперативна готовност на ескадрила Ф-16 за носене на бойно дежурство може да се очаква евентуално около 2030 г., посочи той. Затова с Дуда са се разбрали експертни екипи да обсъдят възможностите полската индустрия и полските ВВС да съдействат за поддръжката на българските изтребители МиГ-29. Радев припомни, че в Полша и Словакия се поддържат и експлоатират МиГ-29, а в Румъния МиГ-21.
„Ако ние не предприемем спешни, неотложни мерки, рискуваме да загубим нашата 110-годишна военна авиация, да се молим на комшиите да поемат нашите ангажименти, да загубим въздушен суверенитет и да абдикираме от нашите съюзнически задължения“, подчерта държавният глава. По думите му е налице риск да се компрометира и проектът за придобиване на Ф-16, защото има опасност да няма кой да лети на него и да го обслужва.
С мотива за необходима по-голяма солидарност и общи усилия за повече устойчивост на системата на логистика в региона, в разговора Радев-Дуда е станало дума за „подобряването на инфраструктурната свързаност в енергетиката и транспорта”, като обща цел за България, Гърция и Румъния. Визирано е изграждането на тръбопроводи за гориво от гръцките пристанища през България към Румъния, по цялото протежение на източния фланг на НАТО. Част от тези проекти могат да бъдат реализирани и с финансовите механизми на НАТО, за което ще настояват страните от региона на предстоящата среща на върха след два дни, посочи Радев.
Президентите на България и Полша потвърдиха ангажимента на двете държави да продължат да оказват помощ на всички, които търсят спасение от войната. България вече е оказала подкрепа на над 100 000 граждани на Украйна, които освен подслон и храна, получават и медицински грижи, работа, образование и възможност за интеграция в обществото, каза държавният ни глава. Румен Радев и Анджей Дуда отправиха и съвместен призив към Европейския съюз за подкрепа в дългосрочен план за държавите, посрещащи и приемащи бежанци.
Като част от съвместните усилия за оказване на хуманитарната подкрепа за Украйна, Радев призова българското правителство да разгледа възможността за изпращане на индивидуални защитни средства за цивилното население на Украйна – бронежилетки, каски и друго необходимо оборудване, с акцент върху онези подлагани на обстрел райони, в които преобладава българско малцинство.
Анджей Дуда изрази увереност, че неприемливото за международната общност нарушаване на международното право от страна на Русия ще бъде категорично санкционирано. Той открои и амбициите на Полша за ускорено развитие на отбранителните способности на страната, за което имало широк обществен консенсус.
Полският президент сподели и усилията в подкрепа на търсещите спасение от войната в Украйна, като посочи, че до момента Полша е приела над 2 млн. бежанци. „Вярвам, че на предстоящата Среща на върха на НАТО ще се вземат решения, които да засилят нашата сигурност, а мирът и спокойствието в Украйна да бъдат възстановени“, каза още президентът Анджей Дуда.
На въпросната среща на НАТО се очаква Полша да отправи предложение за изпращане на натовски миротворчески сили в Украйна. Подобна стъпка обаче е спорна, защото може да се приеме и като намеса на НАТО във войната.
About The Author
