Кой породи Нинова и проби кораба на БСП?

Популярен виц от епохата на соца:

„Как сте? Как сте?” – шегува се другарят Тодор Жвиков.

„Добре сме, добре сме” – шегуват се работниците.

Другарката Корнелия Нинова също вече е достойна да влезе във вицовете с двете си само на шега подадени оставки от лидерския пост на БСП. Като супер шегаджии се изявиха и 415-те делегати на 50-ия конгрес на соцпартията, отказали на 22 януари да „констатират” втората от тези уж-оставки и оставили партийната водачка на върха.

Шеговит тон избра за отзвука си и един от опонентите на Нинова – бившият председател на БСП, бивш шеф на НС и бивш вътрешен министър Михаил Миков, който заяви ден след заседанието на конгреса: „БСП очевидно няма спирачки и е тръгнала в низходяща тенденция, която ще намалява все повече общественото ѝ влияние. Констатацията на конгреса, че няма подадена оставка на Корнелия Нинова кара много членове на БСП да констатират, че не са членове. И аз констатирам, че вече не съм член на БСП”.

Миков обяви така напускането си на соцпартията не на шегаджийския конгрес, а в интервю по БНР. И упрекна оказалата се „в дясна компания” в настоящото правителство БСП на Нинова, че не прави нищо за по-справедлива данъчна система и че работещите хора продължават да носят най-голямата тежест в нея. А когато интервюиращата го попита дали не е дошло времето за нова, по-автентична лява партия, отговори, че „категорично има обществена нужда от това”, защото „днес лявото не е представено нито парламентарно, нито като обществена дискусия”.

Най-голямата шега тук е думичката „днес”. Защото проблемът, че „лявото не е представено” далеч не е от днес, нито е от вчера. Този проблем стоеше не по-малко остро и по време на собственото соцлидерство на Миков (2014-2016 г.), да не говорим за 13-годишния период на предшественика му начело на БСП Сергей Станишев, с който са свързани такива жалони в унищожаването на лявото алиби на БСП като подкрепата за българското участие във войната на САЩ в Ирак, договарянето на чужди военни бази в България, въвеждането на съсипващия точно работещите хора плосък данък, да не говорим за сагата с номинирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Коя от тези дебели „черни точки” за соцпартията ревизира Миков, когато смени Станишев? И като се гневим днес справедливо за погрома на Нинова над критични пера в „Дума”, спомняме ли си, че Миков изгони от същия вестник неговия тогавашен и. д. главен редактор Юрий Борисов?

За да стигне БСП до днешното си падение и ерата на безподобната Нинова, почвата бе добре утъпквана през годините от предшествалите я соцводачи. И никой от тях, докато командваше, не се загрижи за „обществена дискусия” по същността на левицата и на левите политики. Точно обратното – отблъснаха, отчаяха и озлобиха толкова много хора, тласнаха ги толкова далеч от само словесно проповядваните социалистически ценности, че създадоха и хранителната среда за Ниновисткия „ляв консерватизъм”, осигуриха на днешната лидерка и легитимация за безкрайните ѝ вътрешнопартийни чистки, отгледаха ѝ първосигнални последователи.

Феноменът не е само български. И другаде по света дашната прегръдка на социалдемокрацията с неолиберализма роди чудовища, маскирани като нейни алтернативи. Но вече е налице и отрезвяване, връщане към левите корени и към социалните политики, опити за обратно отвоюване на обществения авторитет.

На този фон е трудно да се възприеме прокламираното от Миков негово напускане на БСП като нещо по-различно от напускане на потъващ кораб, за чието разпаряне от подводни скали и той има пряк принос, наред с всички упражнявали се на руля кормчии. По-редно е все пак те да остават на борда, да се опитват да запушват пробойните и да спасяват кораба и екипажа, отколкото да бягат. Особено пък, ако корабът е завзет и от пирати – достойното е да им се даде отпор, колкото и да е безнадеждно положението.

Що се отнася до изплуващия периодично от мъглите като един „Летящ холандец” въпрос за нова лява партия, ако такава се зароди някога по автентичен импулс, а не като пореден „проект”, тя ще има шанс за доверие, само стоейки по-далеч от стари бесепарски влъхви.

Иначе шегите между вождове и работници край няма да имат.