Председателката на БСП Корнелия Нинова обяви днес, че подава оставка, поемайки вината за „катастрофалните” изборни резултати на партията. Междувременно още вчера оставката ѝ бе поискана от знакови нейни съпартийци като Антон Кутев – в момента говорител на служебното правителство, и евродепутатката Елена Йончева – член на Инициативния комитет за издигането на кандидат-президентската двойка Румен Радев-Илияна Йотова, както и от други известни социалисти. Днес със същото искане излезе и младежката организация на БСП.
Оповестявайки оттеглянето си на пресконференция в партийната централа на „Позитано” 20, видимо ядосаната Нинова остро атакува Кутев и цялото служебно правителство, а също и Инициативния комитет на Радев-Йотова, информирайки, че е получила писмо с искане на оставката ѝ от членуващи в комитета социалисти. „На тези две структури предлагам да не се занимават с партийно строителство. Служебният кабинет да си гледа кризите, има достатъчно проблеми за решаване – цените, здравето, да не инженерства в БСП. А Инициативният комитет да си гледа балотажа, а не да се занимава с ръководството на БСП,” гневно натякна Нинова.
Със същата кипяща емоция тя заклейми и вътрешнопартийната си опозиция, към която неколкократно отправи старите си и добре известни обвинения, че ѝ се противопоставяла, защото имала „зависимости” от „задкулисието” и действала по поръчка на Бойко Борисов. Интересното е, че Нинова също така някоклко пъти повтори как най-голяма ѝ вина била задето досега „мълчала” за тези неща, за да не подкопавала партийното единство. Всъщност въпросните нейни тези са широко известни на обществеността, тъй като тя не е спряла да ги повтаря публично, откакто в БСП се надигнаха първите критични гласове срещу нейното ръководство.
Новото в сегашната канонада от обвинения е, че този път те бяха насочени и пряко срещу служебното правителство, в което според нея се била прехвърлила нейната вътрешнопартийна опозиция. „Бойко Борисов падна от власт и тази опозиция се прехвърли в служебния кабинет. Тя диктува кадрови назначения, тя получава обществените поръчки и тя продължава със същата си работа вътре в БСП,” заяви Нинова с кънтящ от обвинителен патос глас. Неколкократните ѝ повторения, как най-голямата ѝ вина била, че досега „мълчала”, в крайна сметка напълно засенчиха мимоходом споменатото от нея в началото поемане на вина за изборния провал на БСП.
Нинова също така обясни, че всъщност ще остане начело на БСП още няколко месеца. Тя отбеляза, че е юрист и „човек на закон и устав” и затова държи да спазва правилата в БСП. А те изискват нейната оставка да бъде „констатирана” от партиен конгрес, тъй като тя е пряко избрана на лидерския пост. До провеждането на конгреса тя си остава председателка. А конгресът според нея можел да бъде свикан чак през януари догодина.
Тя посочи още, че още в края на тази седмица ще се събере настоящият Национален съвет на БСП, за да ѝ даде мандат да преговаря за съставянето на правителство в новоизбраното Народно събрание с получилата най-много гласове партия „Продължаваме промяната”. Преди това обаче Нинова не пропусна да обяви също, че именно тази партия била „откраднала” 10-15% от гласовете, които можели да отидат за БСП на изборите на 14 ноември (без да се позове на източник за такива данни и заключения), както и да обвини вътрешната си опозиция, че по време на кампанията работела за „Продължаваме промяната”.
Впечатлението, което остави цялата пресконференция, бе, че Нинова сякаш използва обявяването на оставката си само като повод, за да атакува от ядно по-ядно Радев, служебния кабинет и вътрешните си опоненти.
След като тя посочи, че все пак остава начело на БСП, докато конгресът не „констатира” тази оставка, стана също така ясно, че това е ход за пред „публиката”, а в действителност лидерката очевидно няма нито желание да напуска ръководния пост, нито някакви морални угризения за причинения от нея погром на БСП.
Може да се припомни, че този „номер” Нинова не го изпълнява за първи път. След слабите резултатите на БСП в изборите за Европарламент през 2019 г. тя също уж подаде „оставка”, но я оттегли на свикан след това конгрес, за да попречела на „външни лобита да завладеят” партията. А по-нататък се хвърли да мобилизира клакьорите си, за да си осигури победа в последвалия „пряк избор” на партиен лидер. Твърде вероятно е тя да разчита и сега да приложи същата хватка. Под голям въпрос е обаче дали ще успее този път, като се има предвид натрупаното от 2019-та насам в доста по-големи мащаби напрежение и недоволство вътре в БСП. То е далеч от опростенческите етикети за „задкулисие” и „зависимости”, които така обича да лепи Нинова на критиците си. Всъщност става дума за принципни противоречия от областта на социалистическите идеи и практики, отдавна изтъквани от същата тази вътрешна опозиция, за която днес Нинова с типичното си презрение и високомерие каза, че „не я впечатлява”.
Ето с каква позиция излезе днес критичната към настоящото ръководство на БСП вътрешнопартийна Платформа „Социализъм XXI век“, която изрично настоя конгресът да се свика час по-скоро, още до един месец, „с ясната цел – спасяване на БСП, спасяване на социалистическата идея”:
„За радикално обновление на БСП – идейно, организационно и политическо!
През последните няколко години голяма част от членовете на БСП се оказаха участници в умишлено създадена фалшива партийна и политическа действителност. Те повярваха, че Нинова променя партията превръщайки я в истински лява и дееспособна политическа организация. Промяна беше извършена, но тя завърши с три поредни изборни погрома за една година, като последният от изборите на 14-ти ноември закрепи партията на Нинова в парламентарния миманс. Уж демократичният пряк избор на председател се превърна в път към най-банална узурпация на БСП и пълна ликвидация на демократичната партийна традиция.
Днес, изправени пред въпроса за нашето оцеляване, за оцеляване на левицата в България, трябва да кажем силно – погромът, организиран от Нинова над БСП, не беше случаен акт на политическо невежество, подкрепяно от сервилни партийни апаратчици. Това беше умишлено прокарвана линия за унищожаване най-напред на социалистическия характер на партията, а след това и на самата партия като национален политически субект.
Днес нашата партия стана жертва на политическите амбиции на едно лице, чуждо на социалистическата идея, публично обявяващо се за опозиция на ГЕРБ, а всъщност опонент на президента Радев. Пагубната политика на Нинова беше подкрепяна от безмълвно и удобно мнозинство в Националния съвет, превърнало се в безкритични консуматори на абсурдни обещания за кариера. От ръководството на БСП се излъчваше фалш, политическа безпомощност и безнадеждност – видими за гражданите и невидими за изтъняващата група фенове на председателката. Погромът над БСП не е изненада, а закономерност от липсата на критичен анализ, адекватна политическа платформа, отсъствие от националния политически дебат и неподходящ председател.
Партията на Благоев беше превърната в инструмент за лична политическа кариера. В жертва на тази амбиция бяха принесени идеологията, столетната история и социалистическата перспектива за развитие на България. След поредния изборен абсурд Нинова първоначално заяви, че не възнамерява да освободи партията от себе си. Под натиск на събитията и вследствие на нарастващия гняв на редовите социалисти Нинова все пак публично обяви, че подава оставка. Това е поредна маневра, която цели да обърка партията и да продължи фактическото ѝ председателство. Нинова няма морално право да представлява партията, да води преговори и да поставя условия. Начинът и моментът на подаване на оставка, макар и крайно закъсняла, е поредният опит да се осуети мобилизацията за победа на Румен Радев и Илияна Йотова.
Сега оставката на Нинова и обкръжението ѝ не са достатъчни, необходими са ни нова Програма, нов Устав, обновена из основи партия.
Ние, социалистите от ИПО „Социализъм XXI век“, се обръщаме към делегатите на 50-ия Конгрес. Да възстановим силата на висшия ни партиен орган, да отстраним тумора, да постигнем обществена реабилитация на социализма като път към по-справедливо и сигурно общество.
Призоваваме за заседание на Kонгреса в срок до един месец с ясната цел – спасяване на БСП, спасяване на социалистическата идея. Няма друг партиен орган, който легитимно да може да решава наболелите вътрешнопартийни проблеми.
Призоваваме за пълна мобилизация за победа на Румен Радев и Илияна Йотова на втория тур на президентските избори!
Албена Шавел, Ана Ананиева, Ана Пиринска, Валери Жаблянов, Велислава Дърева, Георги Божинов, Георги Пирински, Георги Тодоров, Елеонора Ангелова, Емил Бехар, Емил Костадинов, Надежда Мидюрова, Захари Захариев, Иван Ковачев, Цветелина Дочева, Чавдар Георгиев, Юрий Асланов, Явор Куюмджиев
16.11.2021 г.”
