Натрупаните данни след повече от година борба с Covid-19 показват ползите от стратегията за елиминация на заразата и противоречат на широкоразпространената в много държави идея, че е необходимо да се избира между защита на икономиката и защита на общественото здраве. Според изследване на френския Икономически институт Молинари е погрешно да се смята, че тези две цели си противоречат.
Проучването сравнява резултатите в държавите от групата Г-10 (Белгия, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Нидерландия, Швеция, Швейцария, Обединеното кралство, Съединените щати и Швейцария) с други държави от ОИСР, които за прилагали стратегии за елиминиране (Австралия и Нова Зеландия) или нещо близо до това (Южна Корея).
Авторите на изследването, Сесил Филип и Никола Маркес, отбелязват, че данните от различните части на света не са стриктно хомогенни, като в богатите страни различията се дължат отчасти на различен стратегически избор от страна на управляващите. Докато повечето страни са избрали стратегия за смекчаване на последиците от пандемията, други са приложили подход за елиминиране. Така през изминалите месеци на практика са осъществени пълномащабни експерименти, които позволяват сравняване на резултатите от различните политики. “На този етап опитът показва, че стратегията за елиминиране на ковид е по-ефективна както в здравно, така и в икономическо отношение, отколкото стратегията за смекчаване на последиците, прилагана в много страни.”, заявяват изследователите.
Стратегиите за смекчаване и елиминиране имат различни цели. Те налагат сходни мерки за контрол и намаляване на социалното взаимодействие, но в много различни срокове. Смекчаването има за цел да предотврати претоварването на болниците, като се опитва да поддържа разпространението на вируса на ниво, с което болниците могат да се справят. Елиминирането има за цел пълното ликвидиране на вируса, за да се даде възможност за връщане към живота преди пандемията.
Ползи за икономиката
Авторите на изследването подчертават, че стратегията “нулев ковид” е от полза и за икономиката. Краткосрочните позитивни ефекти от този подход са, че страните, които го следват, са претърпели по-мек икономически спад през второто тримесечие на 2020 г. в сравнение с държавите, които са позволили на вируса да се разпространи до такава степен, че здравните им системи да бъдат пренаситени (средно -4,5 % спрямо -11,7 %).
Стратегията дава и трайни положителни резултати: през четвъртото тримесечие на 2020 г. страните, прилагащи стратегия за елимниране, почти са възстановили нормалната си икономическа активност. Техният БВП се е понижил съвсем леко (-1,2 %) в сравнение с 2019 г. В същото време спадът на БВП е по-голям (-3,3%) в държавите, които не са ликвидирали вируса.
Тези констатации са в съответствие с анализите на Световната банка и Международния валутен фонд, в които се отбелязва ефективността и рентабилността на ранните действия срещу пандемията по отношение на домакинствата и предприятията. Страните, които най-бързо са ограничили мобилността, за да избегнат разпространяване на заразата, са същите, които е трябвало да изтърпят по-кратки ограничения и са защитили икономическия си растеж по-ефективно. За разлика от тях страните, които са реагирали бавно, плащат по-висока човешка, икономическа и финансова цена.
“Когато включим в анализа и страните от ОИСР, прилагащи стратегията „нулев ковид“, виждаме, че противопоставянето между защитата на икономиката и защитата на населението просто не е от значение. Австралия, Южна Корея и Нова Зеландия имат по-ниска смъртност и по-малък спад на БВП. Всички те са се справили много по-добре от средното за Г-10. Този пълномащабен тест, проведен върху 82 милиона души, е много убедителен.”, изтъкват изследователите.
Друг показател, разглеждан в анализа, е мобилността на населението. Данните за мобилността на Google показват, че трафикът от и към работните места през второто тримесечие на 2020 г. е намалял по-малко в държавите, прилагащи стратегията „нулев ковид“ (-14 % спрямо -36 %). Тези данни също така показват, че следващите тази политика държави са запазили значително предимство с 15 % намаление на мобилността през януари-февруари 2021 г. в сравнение с 28 % в държавите, които не прилагат стратегия за пълно елиминиране.
Данните на Google също така показват, че трафикът към „кафенета, ресторанти, хотели, магазини за нехранителни стоки и развлекателни и културни дейности“ е намалял с 14 % през януари и февруари 2021 г. в сравнение с 2020 г. в държавите, прилагащи стратегията “нулев ковид”. Това е много по-малък спад отколкото в държавите, прилагащи стратегия за смекчаване на последиците ( 35%).
По-малко несигурност
Кръстосаната съпоставка на тримесечните икономически и здравни данни потвърждава превъзходството на стратегията за елиминиране по отношение на предвиждането. Хората в тези страни получават ниво на яснота, което им позволява да прогнозират по-добре бъдещето на своите общества и икономики.
За разлика от това курсът към смекчаване на последиците, поет от повечето държави от Г-10, води до колебания. През четвъртото тримесечие на 2020 г. почти всички тези държави са застигнати от нова вълна на пандемията, с изключение на Япония, която е започнала да се придвижва към стратегия за “нулев ковид” . Тези колебания затрудняват прогнозирането и по този начин ощетяват обществата и икономиките.
Това е особено проблематично за бизнесите, които зависят от значителното социално взаимодействие, и които остават затворени в продължение на месеци, като хотелиерство, ресторантьорство, култура и отдих. През февруари 2021 г. търсенията в Google за думата „ресторант“ в тези страни са били с 64 % по-малко, отколкото през февруари 2019 г. Този спад е пет пъти по-голям, отколкото в страните, следващи стратегия на елиминиране на заразата, където ресторантите са отворени и търсенията са намалели само с 13% спрямо февруари 2019 г.
Участието в икономическия и социалния живот е функция на увереността на хората, че могат да вършат тези неща, без да рискуват да се разболеят, да заразят другите или да претоварят здравните служби.
Не само наложените от властите ограничения намаляват движението. Ключова роля играят и доброволните решения на хората да ограничат социалния си живот в условията на бързо разпространяващ се вирус. Шведският пример показва важността на това явление, тъй като дори без официално наложен локдаун, мобилността в страната е намаляла значително. Това обяснява защо икономическият спад в Швеция е близък до нивата, наблюдавани в другите скандинавски страни, където затварянето бе задължително. Там, където се прилага стратегията за елиминиране, краят на тунела става предвидим, и тогава е възможно да се правят надеждни дългосрочни планове, което води до по-силни икономически резултати и по-ниска смъртност.
В заключение авторите на изследването призовават властите в родната им Франция и другите европейски държави да извършат цялостна оценка на ползите и недостатъците от различните стратегии за справяне с вируса SARS-CoV2, като използват опита от държавите, приложили подход на елиминиране. Те изтъкват, че анализът трябва да се приложи както на национално, така и на европейски ниво, и че Европейският съюз може да има важна роля за координацията на стратегиите.
