На 21 юли т.г. в медиите се появи съобщение, че „САЩ планират да увеличат военната помощ за България и подкрепата за „Три морета“. Всъщност става дума за нещо далеч по-мащабно.
Нова стратегия на САЩ за Черноморския регион
На 7 юли в американския Сенат е бил внесен законопроект, от чието пълно заглавие – „За предоставяне на сигурност в Черноморския регион, както и за други цели“ – личи политическо решение за разработка и реализация на нова всеобхватна стратегия за мащабно присъствие на САЩ в региона и страните от него в следните направления. Ето и обобщение на основните раздели от проекта с използваните в него формулировки:
- Сред мотивите в проекта се заявява, че:
– независимо, че НАТО е осъществявала рутинни маневри в региона, присъствието на Съединените щати в Черно море е намаляло след анексирането на Крим от Русия поради разминаващи се приоритети относно сигурността сред съюзниците, липсата на налични кораби и ресурси и отсъствието на ясно дефинирана регионална стратегия;
– непровокираната война на Руската федерация срещу Украйна е откроила важността на Черноморския регион за националната сигурност на САЩ и
– притискащите икономически политики на Китайската народна република също заплашват икономическата стабилност на Черноморския регион.
- Отправни моменти във виждането на Конгреса са, че
– от интерес за Съединените щати е да предотвратят разпространението на разрастващ се въоръжен конфликт в Европа чрез определянето на Черноморския регион като арена на руска агресия;
– крайбрежните страни на Черно море са от ключово значение за противопоставяне срещу агресията от страна на правителството на РФ и за поддържане на колективната сигурност на алианса НАТО;
– насилствените опити на РФ да разшири територията си и да контролира достъпа до Средиземно море през Черно море представляват заплаха за националната сигурност на САЩ и за алианса НАТО.
– САЩ и техните съюзници следва решително да противодействат на незаконните претенции на Русия по отношение на Кримския полуостров, по протежението на украинските териториални води в Черно море и морето на Азов, в международните води на Черно море и на териториите в Украйна, които незаконно окупира.
- Като първа задача се поставя не по-късно от 120 дни от приемането на законопроекта Националният съвет за сигурност да представи Доклад за политиката на САЩ в региона заедно с целия кръг ведомства и агенции – от Държавния департамент и тези по отбраната, финансите и търговията, до Експортно-импортната банка и Финансовата корпорация, който да бъде представен на съответните комисии на Конгреса.
Основните елементи на доклада следва да предвиждат:
– военно сътрудничество, включително инфраструктура за засилена дислокация в региона;
– противодействие срещу руската пропаганда и дезинформация;
– енергийна диверсификация;
– повече капиталови инвестиции за критична инфраструктура;
– план за помощ за съюзниците на САЩ в региона за ускорено преодоляване на наследството на руска военна техника и за съвместимост с НАТО;
– противодействие на притискащите икономически действия на КНР.
Докладът следва да включва и оценка на присъствието и ученията на НАТО в региона, особено онези под командването на Щаба „Многонационални дивизии Югоизток“ в Румъния и на четирите нови бойни групи в Румъния, България, Унгария и Словакия.
- Политиката на САЩ да включва следните основни действия:
– активно противопоставяне на заплахата от по-нататъшна ескалация от страна на Русия в Черноморския регион и защита на свободата на корабоплаването в Черно море;
– призив в НАТО, сред съюзниците и в Европейски съюз да се разработи дългосрочна координирана стратегия за установяване на постоянно устойчиво присъствие на Източния фланг;
– предлагане на икономическа алтернатива на притискащите икономически опции от страна на КНР и подкрепа на инициативата „Три морета“.
- 360 дни след приемането на законопроекта, Националният съвет за сигурност да пристъпи към изпълнение на междуведомствена „Стратегия за Черноморска сигурност“ за увеличаване на военната помощ и координация в рамките на НАТО и ЕС, укрепване на икономическите връзки, енергийната сигурност и сигурността на черноморските страни.
В сферата на сигурността за целта:
- или а/ САЩ да увеличат присъствието и способностите на НАТО в Черноморския регион, включващи сухопътни и въздушни сили, или б/ инициатива, водена от САЩ с участието на страните членки на НАТО да повиши координацията, присъствието и регионалното участие сред Черноморските страни;
- да се увеличи военната помощ особено за Украйна, Румъния, България и Грузия;
- да се засили следенето на руските операции в Черноморския регион и да се преминава от въздушно патрулиране /“ер-полисинг“/ към въздушна отбрана;
- създаване на съвместно командване за всички военни действия в по-широкия Черноморски регион;
Стратегията включва и съответните действия за развитие на икономическите връзки и на политическото присъствие на САЩ в региона. За нейното изпълнение в срок от 360 дни междуведомствената група следва да определи необходимите програмни, политически и финансови ресурси за бюджетните години 2024, 2025 и -2026-та.
Констатации и изводи
От проекта съвършено ясно личи, че Съединените щати вече определят Черно море като регион от първостепенно значение за националната сигурност на САЩ с мотиви за заплаха от страна на Руската федерация, както и на Китай. Това разбиране и произтичащите от него действия от американска страна подлежи на следните критични оценки:
- На страните от Черноморския регион е отредена ролята единствено на „получатели на сигурност“ в рамките и от гледна точка на стратегическите оценки и политики на САЩ. От законопроекта не личи никакво намерение за съвместно обсъждане на реалното състояние и заплахите за сигурността в региона със самите страни от него, нито на техните собствени позиции и регионални стратегии. Вместо това, в началото на разглеждания документ едностранно се заявява, че „страните с исторически връзки с РФ очакват САЩ и Европа да осигурят позитивно икономическо присъствие в по-широкия регион като противодействие на зловредното влияние на Руската федерация в региона.“!
- Назоваването на Русия като източника на непосредствена заплаха за националната сигурност на САЩ поради присъствието на РФ в региона на Черно море пренебрегва обстоятелството, че самата Русия е черноморска държава с историческо място и роля в него, който при това е със съдбовно значение за нейната собствена национална сигурност. Това изначално превръща самата стратегия на САЩ в източник на нарастваща дестабилизация и напрежение, тъй като изключва Русия като решаващ участник в гарантирането на сигурността и развитието на региона. Всъщност, предисторията на самия военен конфликт в Украйна, който усилено прераства в пряка конфронтация на САЩ и НАТО с Русия, е резултат от предходния период на последователно игнориране от тяхна страна на основополагащите приоритети на Русия от гледна точка на нейната национална сигурност.
- Определянето и на КНР като едва ли не още един източник на заплаха за сигурността на САЩ поради неговите икономически проекти, включващи и Черноморския регион, сериозно задълбочава дестабилизиращия потенциал на въпросната стратегия, тъй като превръща всеки икономически проект на страните от региона с Китай в предмет на пряк конфликт със САЩ.
- В новата си стратегия за региона САЩ отдават категоричен приоритет на рязката милитаризация на Черноморския регион със съответните военни средства и действия. Перспективата е всъщност Източният фланг на НАТО да се превърне от периферен сектор на военната концепция на Алианса във фокусна точка на потенциален въоръжен конфликт с Русия. Това директно превръща страните-членки от региона във фронтови държави с всички произтичащи последици и рискове от новото военно-стратегическо място, което им се отрежда. Напълно реален детонатор за такъв конфликт може да стане в непосредствено бъдеще нов инцидент с военен кораб на НАТО по подобие на инцидента с британския „Дифендър“ от юни 2021 г, изрично споменат като пример в подготвяния законопроект, когато, под предлог, че осъществява патрулиране за свободата на мореплаване, той навлезе в руски териториални води край Крим и предизвика сблъсък с военноморските и военновъздушните сили на РФ.
- В проекта по същество се поставя задачата за ревизия на конвенцията от Монтрьо от 1936 година относно присъствието на военни кораби в Черно море. В текста се констатира, че конвенцията не отчита увеличените размери, тегло и способности на съвременните военни кораби, докато същевременно спрямо Русия не действат залегналите в нея ограничения относно тонажа, каквито важат за нечерноморските държави. По-нататък се отбелязва, че досега Турция се е противопоставяла на опитите за промяна на тълкуването на конвенцията от Монтрьо поради нежеланието си да отслаби позициите си в региона. Ето защо САЩ следва да положат усилия за възстановяване на доверието и двустранните отношения с Турция като ключов съюзник в Черноморския регион.
- Като цяло, американската стратегия спрямо Черноморския регион на практика цели пълното и трайно изключване на Русия от каквото и да било нормално присъствие в Черно море и от всички сфери на двустранните отношения между нея и страните от региона. По същество това е стратегия за прокарване на дълбока разделителна линия и нова непреодолима стена от Талин до Батуми, плътно откъсваща страните на запад от нея от каквото и да било нормално общуване с Русия във всички основни области на двустранните отношения – икономически, политически, културно-исторически и чисто човешки. Такава стратегия би превърнала Черно море на практика в изключителна зона не само на влияние, но и на присъствие на Съединените щати.
Наложителната алтернатива
На Република България е отредена ролята единствено на обект на политиката и действията, заложени в проектираната стратегията на САЩ за Черноморския регион с всички произтичащи за страната последици, без да е търсена за участие в анализите на обстановката и на необходимите подходи за укрепване на сигурността в региона. Това е неприемливо.
Възникващата ситуация наложително изисква необходимата мобилизация за срочно разработване и приемане на национална стратегия на България за мир и сигурност в Черноморския регион. Такава стратегия следва да представлява аргументирана алтернатива на подхода, заложен в стратегията на САЩ.
Първото основание, на което да се гради такава стратегия, следва да станат основополагащите начала на Договора за Североатлантическия алианс, както и базисните норми на международното право, кодифицирани в Устава на ООН:
- съгласно Член първи на Вашингтонския договор за НАТО от април 1949 г., страните се задължават, както предвижда Уставът на Организацията на обединените нации, да уреждат всеки международен спор, в който могат да се окажат въвлечени с мирни средства по начин, така че международният мир, сигурност и справедливост да не бъдат заплашени и да се въздържат в международните си отношения от заплахата със или употребата на сила по какъвто и да било начин, неотговарящ на целите на ООН;
- по-нататък, Член седми на Договора постановява, че той не засяга и няма да бъде интерпретиран, че засяга по какъвто и да било начин уставните права и задължения на страните членки на Обединените нации, нито приоритетната отговорност на Съвета за сигурност на ООН за поддържането на международния мир и сигурност.
- от своя страна, Член втори на Устава на ООН задължава всички членове на организацията да уреждат международните си спорове с мирни средства така, че да не поставят в опасност международния мир и сигурност, както и справедливостта.
Конституцията на Република България на свой ред повелява, че външната политика на страната се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право, както и че нейни основни цели следва да са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване справедлив международен ред.
*
Днес отново се изправяме пред извънредни парламентарни избори след броени седмици. Дълг преди всичко на всички леви формации и хора със съзнание за отговорността пред днешния и утрешния ден на България е да се обединят около ясна платформа за гарантиране на мира и сигурността на страната в сегашния момент.
Това е не просто желателно, а напротив – то е повелята на деня! Предстои да видим, има ли предводители и среди, които да я осъзнаят докрай и да се мобилизират за спечелване на доверието на подавляващо мнозинство избиратели за именно такава платформа!
Статията е публикувана и в novovreme.com
