Политическите страсти в Испания са нажежени до крайност в навечерието на регионалните избори в парливата автономна област Каталуня, насрочени за 14 февруари. В тях отекват и изречени в Москва думи, и крехки коалиционни баланси, и антимонархически настроения, и партийна корупция, и хапливи рап-парчета, наказвани със затвор. Всяка от съставките на този коктейл заслужава отделно разглеждане, за да стане ясно откъде идва взривоопасният ефект при смесване.
Да видим първо предизборния контекст. Нескритата амбиция на социалистите, оглавяващи централното правителство в Мадрид в коалиция с по-радикалната от тях формация „Унидас Подемос”, е да спечелят каталунските избори, като надвият сепаратистките сили – и така „естествено” да тушират отцепническите тенденции. Тази цел обаче не е лесна за постигане, а и „Унидас Подемос” играят за собствена сметка в Каталуня, да не говорим за останалите политически субекти. Така че обстановката е повече от неврлагична.
На този фон бе неизбежен силният вътрешнополитически отзвук от думите на руския външен министър Сергей Лавров, изречени от него на 5 февруари пред гостувалия в Москва Жозеп Борел, висш представител на ЕС по външната политика, бивш испански външен министър, социалист и каталунец.
Нека припомним – в отговор на настояването на Борел руските власти да освободят току-що получилия ефективна присъда от руски съд опозиционер Алексей Навални, Лавров отвърна с аналогия от испанската действителност. Той напомни, че Испания е отстояла независимостта и обективността на своята съдебна система, която наложи ефективни присъди на организаторите на референдума за независимост в Каталуня, макар съдилища в Белгия и Германия да са оспорили такъв подход.
Последва и остра реакция от Мадрид – от колежката на Лавров, испанската външна министърка Аранча Гонсалес Лайя. Тя натякна, че в нейната страна „няма политически затворници, а политици затворници” и изтъкна, че „Испания е сред 23-те пълни демокрации в света”, че „има само 23 такива” и че „Русия е на 124-то място от общо 167 държави”. Министърката също така изрази пожелание Навални „да има възможност да участва и да провежда кампания по време на предстоящите руски избори, както това могат да правят каталунските лидери, изискващи независимост и излежаващи присъди в Испания”. Действително в момента осъдените сепаратистки водачи са извън затвора и участват в предизборната кампания в Каталуня.
Нямаше как да не последва испанско продължение. То дойде на 8 февруари, когато в интервю за каталунския вестник „Ара” вицепремиерът на правителството в Мадрид от „Унидас Подемос” Пабло Иглесиас оспори твърдението, че Испания е „пълна демокрация”. Той каза: „Като вицепремиер на испанското правителство съм длъжен да призная, че липсва пълна нормалност с демокрацията в Испания. Не може да има пълна политическа и демократична нормалност в Испания, когато един от политическите лидери на партиите, които управляват в Каталуня, е в затвора, а друг е в Брюксел”. Иглесиас визира съответно Ориол Жункерас и Карлес Пучдемон.
Вицепремиерът допълва в изявленията си, че „при демократична нормалност политическите конфликти се решават демократично”, а щом „се налага да се намесва съдебната власт или силите за сигурност”, това означавало „провал на политиката”. Той продължава: „Как да има демократична нормалност в нашата страна, след като един политически конфликт не е бил решен по политически път и се е наложило да се търсят полицейски или съдебни решения? Разбира се, че това е проблем и то не може да се хареса на никой демократ.”
В същото интервю питат Иглесиас и за мнението му относно това, че испанската държава плаща разходите на намиращия се в Абу Даби бивш крал Хуан Карлос Първи, който напусна Испания миналата година, след като станаха известни негови тайни офшорни сметки. Иглесиас отговаря, че изпитва „голям срам” от тази ситуация и от факта, че „парите на гражданите могат да служат за продължаване на привилегии, които почти никой не приема”.
На въпроса дали Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) и нейното автономно крило – Каталунската социалистическа партия, са „монархически”, а „Унидас Подемос” е „републиканска”, Иглесиас дава следния отговор: „Да си част от коалиционно правителство предполага, че има неща, които правим като правителство и които може да не ми харесват – това е очевидно и е добре да се разбере”.
Всички тези негови коментари предизвикаха гневни реакции най-вече от десницата, която и без това постоянно тръби, че „Унидас Подемос”, а покрай тях и цялото правителство са в съюз с нарушаващите конституцията каталунски сепаратисти (заради парламентарната подкрепа на такива партии, с каквото разполага кабинетът). Сега тази вечна песен се завъртя и на нови обороти – в контекста на страстите, кипнали покрай думите на Лавров пред Борел, които Иглесиас доразви така предизвикателно.
Десните поискаха незабавно отстраняване на Иглесиас от правителството. Лидерът на управлявалата до 2018 г. Народна партия Пабло Касадо дори изригна, че ако премиерът социалист Педро Санчес не изгони веднага вицепремиера на „Унидас Подемос”, значи ще се окаже „негов съучастник”.
Разбира се, шумната реакция на Касадо е подсилена и от желанието му да отклони общественото внимание от собствената си Народна партия, дълбоко дискредитирана от многобройни скандали за корупция, довели и до падането ѝ от власт. Те отново влязоха във фокуса миналата седмица, когато стартира процес по разкритите още преди години от медиите злоупотреби в партийното финансиране на НП чрез „черна каса”. Бившият ковчежник на тази партия Луис Барсенас, излежаващ 29-годишна присъда по това дело, отново се разприказва и обеща допълнителни разкрития за лично замесените в двойното счетоводство лидери на НП, включително бившия премиер Мариано Рахой. Откровенията на Барсенас забиха нови стрели в и без това зле позициониращата се на предстоящия вот в Каталуня НП – та е притискана и от по-дясно от екстремистката „Вокс”, представяща се за „неопетнена десница”. Ето защо на Касадо му дойдоха „дюшеш” коментарите на Иглесиас, които веднага пренасочиха поне медийното внимание другаде.
Социалистите също се видяха принудени да реагират на думите на вицепремиера от „Унидас Подемос”, като ги омаловажиха и ги обясниха с предизборната кампания в Каталуня. В такъв дух се изказа например говорителката на правителството, социалистката Мария Хесус Монтеро, според която „Унидас Подемос” така търсели дивиденти сред своите избиратели, като същевременно тя подчерта безспорното наличие на демокрация в Испания.
Организационният секретар на ИСРП и министър на транспорта Хосе Луис Абалос даде витиеват коментар на казаното от Иглесиас: „Едно нещо е системата да не е нормална, а друго нещо е системата да има и демократични аномалии, които са естествени, защото демокрациите не са перфектни и си имат аномалии”.
На свой ред вицепремиерката социалистка Кармен Калво изрази „абсолютно несъгласие” с думите на Иглесиас и настоя, че в Испания е налице „истинска нормалност на правовата държава” и „сериозна демокрация”. Тя подчерта, че именно поради това „в тази кампания имаме много интересната възможност нормално и с политически средства да извадим Каталуня от едно силно фрустрирало я десетилетие”.
Отношенията между коалиционните партньори ИСРП и „Унисад Подемос” обаче се обтегнаха пак тези дни и по една друга шумна тема – съдбата на рапъра Пабло Хасел (и той каталунец), срещу когото от години се трупат присъди за различни срокове затвор заради хапливи текстове на негови рап-изпълнения и остри коментари в социалните мрежи.
Темите на тези негови изяви, които попадат под параграфи за „престъпления на мнението”, фигуриращи в действащия испански Наказателен кодекс, са все в същия диапазон – каталунския статут, протестите, корупцията, антимонархическите нагласи. Но има и обвинения за апологетика на тероризма, защото Хасел е визирал в свои коментари изчезнали вече терористични организации като ЕТА или ГРАПО (Групи за антифашистка съпротива „1 октомври”). Например, пуснал е следния коментар до снимка на убита активистка от ГРАПО: „Демонстрациите са необходими, но недостатъчни – да подкрепим онези, които отидоха по-далеч”.
Многобройни са и персоналните му словесни и рап-атаки срещу бившия крал Хуан Карлос Първи и настоящия – Фелипе Шести, включително заради техните близки връзки с арабски монархии и продажобите на испанско оръжие на такива репресивни режими. Един от коментарите на Хасел в Туитър през 2016-та, включен в обвиненията по една от присъдите му, е следният: „Приятелите на испанската монархия бомбардират болници, докато Хуан Карлос ходи по к..ви с тях”.
До този момент нито една от присъдите на чепатия рапър, за когото и досега често е вдиган обществен шум, не е реализирана ефективно. Но на 1 февруари той бе уведомен от съда, че в рамките на 10 дни трябва доброволно да влезе в затвора. С оглед забавянето с връчването на официалното разпореждане на адвокатите му, срокът изтича на 12 февруари. Хасел обаче е обявил, че няма да се предаде доброволно и ще чака да дойдат да го арестуват насила.
Покрай неговия случай, а и покрай други най-вече музиканти и певци, попадащи под същите параграфи на Наказателния кодекс (заради което някои дори емигрираха), в Испания от години се води дебат за промяна на тези параграфи, третиращи „престъпления на мнението”, и да се приведат те в по-голямо съответствие с европейското законодателство за свободата на изразяване. Отдавна се предлага да отпадне прилагането на присъди, включващи затвор, спрямо хора на изкуството и спрямо изявления, участващи в идейни дискусии. И да се оставят само за случаи, когато се докаже същинска терористична заплаха и покушение срещу законовия ред. Но досега това така и не е направено.
Поставянето пред Пабло Хасел на срока до 12 февруари – два дни преди вота в Каталуня – да влезе доброволно в затвора, както и публично оповестеният му отказ да го направи, пришпориха сега бързи политически реакции. „Унидас Подемас” обявиха на 8 февруари, че внасят в парламента предложения за ревизия на Наказателния кодекс и за изваждане от него на престъпления като „обида на короната”, на държавни институции и символи, на религиозни чувства и т.н.
Социалистите обаче решиха, че не могат да изостават по това трасе. И ръководеното от социалист министерство на правосъдието незабавно обяви, че то всъщност вече подготвяло съответната модификация на Наказателния кодекс по собствена инициатива с цел да се повишат гаранциите за свободата на изразяване и да се ограничат санкциите за рапъри, музиканти и коментатори в социалните мрежи. От „Унидас Подемос” подскочиха като ужилени и изразиха възмущение заради нелоялност на коалиционния партньор, който явно иска да им отнеме инициативата точно преди изборите…
Колко силен е предизборният заряд показва и още един епизод, свързан пак със сагата на Пабло Хасел. На една стена в Барселона, официално предназначена за публични графити, на 7 февруари се появи впечатляваща рисунка в подкрепа на Хасел, като акцентът в нея е осян със стрелички портрет на Хуан Карлос Първи, като две от тях са „заболи“ върху челото му бележка с надпис „крадец“. Но още на следващия ден общински служители по чистотата „почистиха” стената, като нанесоха боя върху рисунката.
Незабавно се надигнаха възмутени критики за потискане на критично изкуство и на политически плурализъм – толкова силни, че с позиция излезе лично кметицата на Барселона, излъчената от местната сродна на „Подемос” организация Ада Колау. Тя поднесе извинения и увери, че работниците по чистотата са действали на своя глава, че не е имало заповед „отгоре” да унищожават стенописа и че той ще бъде възстановен за сметка на Общината. Колау освен това отново декларира, че подкрепя Пабло Хасел и е против всякакво потискане на свободата на изразяване.
Също в подкрепа на Хасел на 8 февруари бе разпространена подписка, включваща над 200 испански дейци на изкуството и културата, като най-отгоре в списъка са такива световноизвестни творци като режисьорът Педро Алмодовар, актьорът Хуан Бардем, певецът Хоан Мануел Серат и много други.
Очевидно и този казус е сред тестовете, през които преминава испанската демокрация.
