Външната министърка на Испания Аранча Госалес Лайя отговори гневно на паралел между руския опозиционер Алексей Навални и намиращите се в испански затвор дейци на каталунския сепатаризъм, направен от шефа на руската дипломация Сергей Лавров по време на обща пресконференция с гостувалия в Москва висш представител на ЕС по външната политика – каталунеца и бивш испански външен министър Жозеп Борел.
Аранча Гонсалес Лайя натякна, че „в Испания няма политически затворници, а има само политици затворници”. И многозначително добави: „Без да влизам в сравнения, които винаги са обидни, искам да напомня на министър Лавров, че Испания е сред 23-те пълни демокрации в света. Има само 23 такива. А Русия е на 124-то място от общо 167 страни”. Министърката не уточни на чия класация се позовава.
Тя добави, че в Испания „всички граждани, всички, имат напълно гарантирани права и свободи”. Гонсалес Лайя също така изрази пожелание току-що получилият ефективна присъда от руски съд Навални „да има възможност да участва и да провежда кампания по време на предстоящите руски избори, както това могат да правят каталунските лидери, изискващи независимост и излежаващи присъди в Испания”. Факт е, че наистина осъдените сеператистки дейци в момента участват в предизборната кампания за предстоящите в Каталуня на 14 февруари избори за нов парламент на автономната област.
Лавров направи ядосалия Гонсалес Лайя коментар пред медиите, събрали се да чуят неговите и на Борел изявления след срещата им в Москва на 5 февруари. По повод изразеното от госта настояване от името на ЕС за освобождаване на Навални, а също изказаното от него осъждане на действията на руските сили на реда срещу демонстриращи привърженици на опозиционера, Лавров припомни силовите реакции на европейски и американски полицейски служители срещу протестиращи, като прибегна и до сравнение с каталунския казус. Руският министър посочи, че с исканията си ЕС демонстрирал „арогантност” и отбеляза: „Лидерите на каталунското движение за независимост са в затвора, защото организираха референдум – решение, което испанското правосъдие не е отменило, макар съдилища в Германия и Белгия да се произнесоха против.” Лавров настоя за „същия аршин” и за Русия, подчертавайки: „Испания защити своята съдебна система и настоя никой да не се съмнява в нейните решения. Същото искаме и ние от Запада въз основа на реципрочността”.
Посещението на Жозеп Борел беше подготвяно много отдавна с амбициозната цел да се започне диалог за подобряване на отношенията между ЕС и Русия. Но предварително насроченият период за осъществяването му съвпадна с разгара на страстите, последвали завръщането на Навални от Германия, където опозиционерът се лекуваше от отравяне, за което беше обвинена Русия – докато тя категорично отхвърля това. Навални бе задържан още на летището заради нарушени от него условия на предходна условна присъда и при последвалия процес получи вече ефективна близо 3-годишна присъда. Всичко това – на фона на кипнали улични протести на негови привърженици.
Този контекст неизбежно обрече на провал и замисъла на визитата на Борел като помирителна и търсеща отваряне на пътища за сътрудничество с Русия. Естествено, че Борел повдигна в критичен дух въпроса за Навални и за протестите, както и също толкова естествено получи предсказуемата реакция на Москва. Лавров държа много твърд тон на общата им пресконференция и в светлината на възможни нови антируски санкции на ЕС (каквито Борел отрече да се готвят засега) определи Съюза като „ненадежден партньор”, който все повече зависи в действията си от САЩ. Освен това точно в деня на гостуването на висшия представител на ЕС Русия изгони дипломати от три европейски страни – Германия, Швеция и Полша, заради участието им в опозиционни демонстрации.
Същевременно обаче и Лавров, и гостът му Борел се постараха да изтъкнат, че диалогът между Русия и ЕС трябва да продължи и откроиха важни теми, по които може да се развива сътрудничество – включително и относно прилагането на руски ваксини срещу Covid-19 в страните от ЕС.
Практически по същото време двамата водещи лидери в ЕС – германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон, провеждаха своя онлайн среща. Нейният дневен ред бе обърнат към друго – амбициозния и скъп военен проект, известен със съкращението FSAC („Бъдеща система за въздушен бой”), в който участват водещи самолетни европейски компании, включително френски и германски, като целта е разработване на технологии от ново поколение в тази сфера.
Неизбежно темата на срещата Меркел-Макрон се префокусира „в крачка” и към отношенията ЕС-Русия с оглед идващите резултати от посещението на Борел в Москва.
Меркел, която не крие дълбоката заинтересованост на Германия от завършване на газопровода „Северен поток-2”, настоя, че ЕС и Русия са съседи и независимо от всички различия и напрежения „дипломатическото задължение е да се поддържа диалог”. Тя открои важността на сътрудничеството с Русия по проблематиката, вързана с Либия и Беларус.
Макрон на свой ред изтъкна „общата история и общата география” на Европа и Русия, както и голямото общо литературно и културно наследство. „Русия Е в Европа. Заинтересовани сме да сме в постоянен диалог,” настоя той. И добави, че въпреки всичко, също като Меркел, ще продължи да води разговори с руския президент Владимир Путин, „защото е важно да продължим да го правим”. Макрон добави: „Няма да има мир и сигурност на европейския континент, ако не поддържаме изискващ и резултатен диалог с Русия”. Същевременно той увери, че винаги ще брани пред Путин принципите на правовата държава, а за сегашните протести и реакцията на руските власти отбеляза, че „вътрешните напрежения не се решават по този начин”.
