Победата на Джо Байдън в президентските избори в САЩ и решението на Киър Стармър да отстрани Джереми Корбин от Лейбъристката партия представляват крайни точки в “моментите” на Бърни Сандърс и Корбин съответно. В САЩ левите се борят срещу корпоративните демократи, които се опитват да им прехвърлят вината за провалите в тази изборна кампания. В Обединеното кралство социалистите се борят за правото просто да съществуват в рамките на Лейбъристката партия.
Движенията, които се появиха в течение на тези моменти обаче продължават да съществуват. Предизвикателството, пред което социалистите от двете страни на Атлантика са изправени днес е как да превърнат силата на движенията си в нещо по-дългосрочно – да развият институционална основа за социализъм в съответните им национални контексти. Социалистите не трябва да имат никакви илюзии относно желанието на либералните секции от тези левоцентристки политически партии да ги унищожат. По време на конферентен разговор след изборите в САЩ бившият агент на ЦРУ и настоящ член на Конгреса Абигейл Спанбергер дори настоя демократите никога повече да не споменават думата “социализъм”. Това бе само една от серията атаки срещу представителите на прогресивното крило на партията, чрез които се опитва върху тях да бъде хвърлена вината за разочароващото представяне на демократите в изборите за Камарата на представителите и Сената.
Това обаче е вулгарен опит да се пренапише историята. Както Александрия Окасио-Кортес посочи наскоро в свое унищожително интервю, прогресивните са изиграли централна роля в победата на Байдън. Техните организационни усилия на местно ниво спомогнаха за рекордно високата избирателна активност в цялата страна. Това бе особено важно в основани щати като Минесота, където усилията на Илхан Омар, една от прогресивния “отряд” в Конгреса, са имали ключово значение в седмиците преди вота. Както отбелязва Кен Мартин, председател на Демократичната фермерско-работническа партия на Минесота:
“Тя не се нуждаеше от повишена избирателна активност, за да бъде преизбрана. И да беше отишла на почивка, пак щеше да бъде избрана в Конгреса с лекота. Но тя осъзна своята отговорност да насърчи гласуването; това бе изключително важно за всички други изборни надпревари в щата, особено за гласуването за президент. Тя много интензивно осъществява контакти лице в лице, изгражда много лични взаимоотношения с избирателите, и изгражда дългосрочна сила сред общностите на цветнокожи. Както се вижда, много други политици не правят това”.
Съществува и директна връзка между огромните протести “Живота на чернокожите има значение” по-рано тази година и повишената избирателна активност на афроамериканските общности, особено в големи градски центрове като Детройт и Филаделфия, които бяха ключови за успеха на Байдън. В цялата страна левите бяха важна част от Демократическата коалиция: Кандидатите, които подкрепяха “Медикеър за всички” – дори в щати, в които имат превес републиканците – спечелиха своите надпревари за Конгреса. В изборната нощ Fox News дори публикуваха екзитпол проучване, което показва, че над 70% от гласоподавателите предпочитат някаква форма на управлявано от държавата здравеопазване, и също толкова са настроени положително към публичните инвестиции и мерките за намаляване на въглеродните емисии.
Но фактите нямат значение за антисоциалистите, които основателно се опасяват, че лявото се е доближило твърде много до властта в последните години. Те са наясно, че техният смирен бранд на корпоративен центризъм – както и реакционерските брандове на корпоративен национализъм използвани от Доналд Тръмп и Борис Джонсън – ще станат напълно ирелевантни, ако някога на избирателите бъде предоставен реален избор между социалдемократична реформа и статуквото.
Движенията на Корбин и Сандърс се доближиха близо до това да оставят десните крила на Лейбъристката и Демократическата партия без власт за поколения – и сега антисоциалистите в тези партии правят всичко по силите си, за да предотвратят това да се случи отново. Корпоративните демократи и десните лейбъристи ще обявят открита война на прогресивните крила на партиите си в идните месеци и години. По-важно от всякога е левите да се подготвят за тази битка, като изградят институционална сила.
Социалистите често подхождат наивно към атаките, предприемани от дясното. Повечето местни активисти – напълно разбираемо – се чудят как някой може да бъде така яростно против социализираното здравеопазване и предотвратяването на климатичния срив. Мислят си – ако представим аргументите си достатъчно добре, няма начин да не ги убедим.
Но този тип мислене разбира напълно погрешно ролята на десните политици в левоцентристки политически партии. Както стана напълно очевидно от съдбите на анти-Корбин депутатите, които се отцепиха от Лейбъристката партия при предишните избори, този тип хора съществуват, за да обслужват корпоративни интереси: Крис Лесли отиде да работи в отраслова организация, представляваща събирачите на дългове, Чука Умуна се присъедини към лобистка фирма, а Анджела Смит отиде в частна водоснабдителна компания, след като порица предложенията на Лейбърисктата партия за национализиране на сектора.
Като отделни индивиди те – както и и техните съмишленици, които все още са в Лейбъристката и Демократическата партии – са до голяма степен безполезни. Те не са способни да се аргументират последователно, липсва им харизма и са прекалено съсредоточени върху личните си кариери, за да могат да действат като убедителни лидери. Но те са изключително важни за подсигуряването, че несправедливостите на капитализма ще продължават.
Без десните в Лейбъристката и Демократическата партии, кой ще защитава интересите на “просветения елит” от гнева на работещите хора? Това е, което имат предвид тези хора, когато осъждат “популизма”. Те виждат себе си като средства за защита на статуквото срещу масовия натиск и за маргинализиране на лявото на всяка цена. И обикновено са добре възнаградени за изпълняването на тази роля.
Споренето с политическия център никога няма да е достатъчно – и докато ролята на социалистите в британската и американска политика се свежда до словесни сблъсъци с центристи със сини отметки в Twitter, ще сме осъдени на перманентна незначителност. Тези хора не ги е грижа за фактите, не ги интересува отговорността, и не ги им пука за демокрацията. Тях ги е грижа само за едно нещо: да мачкат левицата, докато изчезне в забрава.
Социалистите биха могли да научат нещичко от това отношение. Необходимо е да изградим истинска институционална мощ, ако искаме устоим на настъплението срещу лявото през следващите години, и да обърнем тенденцията в годините след това. Критичният размисъл относно фокуса на левицата върху електоралните политики през последните години е едно нещо, но пълното изоставяне на бойното поле на партийната политика е съвсем друго. Нужно е да бъдем в играта, най-малкото за да гарантираме, че антисоциалистите от двете страни на Атлантика няма да успеят да смажат перманентно тези, които се борят против остеритета, корпоративната власт и расизма.
Профсъюзите, в съчетание с организации като Демократични социалисти на Америка в САЩ и Моментум във Великобритания, осигуряват основа за социалистите и в двете държави. Но през голяма част от времето лидерите на левите движения изглеждат по-фокусирани върху междуособни спорове, а не върху изграждането на политическа и институционална сила за левицата. Поне в САЩ водещите фигури на левицата в Конгреса осигуряват малко повече надежда, отколкото парламентарната левица във Великобритания, която която кротко се съгласява със собствената си маргинализация.
Изключително важно е активистите да продължат да изграждат сила на терен, в своите общности и местни партийни организации. Моментите на Корбин и Сандърс може да са отминали, но социалистическите движения остават силни- твърде силни за вкуса на антисоциалистите в Лейбъристката и Демократическата партии. Фактът, че те продължават да се стремят да ни унищожат, е показател за нашия потенциал. Но също така трябва да ни напомня, че сега е моментът да се организираме.
