Близо три милиарда животни са били убити или прогонени от местообитанията си в резултат на опустошителните пожари в Австралия през 2019 и 2020 г., показва нов научен анализ на последствията от бедствието за дивата природа в страната, съобщава Guardian.
Учените изчисляват, че около 143 млн. бозайника, 180 млн. птици, 51 млн. жаби и смайващите 2.5 милиарда влечуги са били засегнати от пожарите, обхванали континента. Не всички от тези животни са били убити от огъня и жегата, но според експертите перспективите пред оцелелите от първоначалния удар не са особено добри заради риска от глад и дехидратация, какво и вероятността да станат жертва на хищници като котки.
Данните в този междинен доклад се основават на работата на десет учени от пет университета и други научни институции. Оценката е поръчана от Световния фонд за природата (WWF) и надвишава значително първоначалните изчисления, че около един милиард животни са били убити в резултат на стихията.
“Трудно е да се сетя за друго събитие където и да е по света в обозримото минало, което да е убило или прогонило толкова много животни. Случилото се тук се нарежда сред най-лошите бедствия за дивата природа в модерната история”, заявява Дермот О’Горман, директор на WWF Австралия.
Крис Диклан, професор по екология в университета в Сидни и сътрудник на Австралийската академия на науките, който ръководи проекта, изтъква, че основната констатация е шокирала дори самите изследователи. “Три хиляди милиона местни гръбначни животни е просто потресаващо. Това е число което е толкова огромно, че човек не може да го осъзнае. Това е почти колкото половината човешко население на планетата”, казва той.
По думите му изследването е показало, че последиците от пожарите се простират далеч отвъд драстичните загуби в популацията на коали, които се превърнаха в лице на катастрофата пред международната публика. Много от засегнатите влечуги са от по-малки видове, които могат да живеят в гъстота над 1500 индивида на хектар.
Друг от изследователите в проекта, Лили ван Иден от университета в Сидни, казва, че това изследване е първия опит да се направи оценка за ефекта от пожарите за целия континент. Анализът обхваща изгорени зони от 11.46 млн хектара – територия, голяма почти колкото цяла Англия. Това включва 8.5 млн. Хектара гори, най-вече в югоизточната и югозападна част на страната, както и 120 000 хектара тропически гори на Север.
Проучването показва степента, в която мегапожарите намаляват биоразнообразието на страната, и подчертава необходимостта от справяне с климатичната криза и спиране на разчистването на земите за селско стопанство и развитие, каза Дикман. “Ние наистина трябва да започнем да мислим как да озаптим този зъл дух, който е излязъл от бутилката. Трябва да търсим начини възможно най-бързо да намалим въглеродните емисии и да спрем маниакално обезлесяване”, казва той.
Още от края на 80-те години австралийските учени предупреждават, че добавянето на още парникови газове в атмосферата увеличава риска от горски пожари. Публикуван през март анализ установява, че рискът от такъв тип горещи и сухи метеорологични условия, които допринесоха за разпространението на опустошителните пожари в Австралия, се е увеличил с коефициент от над четири след 1900 г. Ако затоплянето на атмосферата над прединдустриалните нива достигне 2 градуса по Целзий, вероятността от такова време ще стане осем пъти по-голяма.
През май Австралийското бюро по метеорология представи данни, показващи, че опасните за пожари атмосферни условия в югоизточната част на страната вече започват през август – три месеца по-рано, отколкото през 50-те години.
Няколко излезли по-рано през годината проучвания също описват опустошителния ефект от последните горски пожари в страната. Рецензиран анализ на трима професори по екология, публикуван през юни, заключава, че пожарите са причинили “най-драстичната загуба на местообитания на застрашени видове, както и най-мащабното опустошение на екологичните общности в постколониалната история”. Според друг доклад от този месец, резюмиращ работата на 20 водещи австралийски учени, констатира, че 49 местни вида, които в момента не са вписани като застрашени, вече вероятно спадат към рисковата категория. Правителствените данни сочат, че 471 растителни вида и 191 безгръбначни животни се нуждаят от спешно внимание, за да не изчезнат.
В доклада на WWF са използвани няколко техники за изчисляване на броя засегнати животни. Оценката за бозайниците се основава на наличните данни за гъстотата на всеки вид в различните области; за броя на засегнатите птици са използвани данните на BirdLife Australia, основаващи се на близо 104 000 стандартизирани изследвания. Оценките за влечугите са моделирани с помощта на познанията за условията на околната среда, физическият размер на видовата и на глобална база данни за плътността на популацията на влечугите.
Учените изтъкват, че техните оценки са консервативни поради ограниченията на използваните методи. Изследването не включва оценки за засегнатите безгръбначни, риби и костенурки поради липса на релевантни данни. Окончателният вариант на доклада ще бъде публикуван следващия месец.
С оглед на пожарите някои австралийски специалисти започнаха да призовават за цялостна преоценка на програмите за опазване на застрашени видове, включително по-добър мониторинг на биоразнообразието. Финансирането на програмите за околната среда бе свито с над една трета, след като през 2013 г. На власт дойде консервативно коалиционно правителство.
О’Горман заявява, че новият доклад може да се счита за част от течащият независим преглед на австралийското екологично законодателство. “На фона на толкова тежки загуби за австралийската дива природа, засилването на тези закони никога не е било по-важно”, казва той.
Друг доклад от този преглед, публикуван миналата седмица, показва, че страната губи биоразнообразието си с тревожно бърз темп и има едно от най-високите нива на изчезване на видовете в света. Авторите му заявяват, че действащата законова рамка не е достатъчна, за да посрещне текущите и бъдещи екологични кризи.
