Другият бял дроб на планетата край река Конго също гори

Пожарите, поразили и горите на субсахарска Африка, фокусират внманието върху изследването и съхранението на слабо проучената, но много богата на ценна дървесина и разнообразни биовидове тамошна джунгла. Ще бъде ли Макрон тъй щедър и към нея, както към Амазония?

Карта на НАСА, на която в червено са отбелязани зоните на горските пожари из планетата в момента.

Горските пожари в субсахарска Африка са по-големи, отколкото в Южна Америка, и най-пострадала е Ангола – само там огнищата са повече от всички регистрирани общо в Бразилия, Боливия и Парагвай. Между 20 и 27 август те са били над 130 000 на анголска територия, докато в трите южноамерикански държави броят е около 126 000.  Това сочат данни и карти, разпространени от аерокосмическата агенция на САЩ – НАСА.

От бедствието тежко са засегнати също и държави като Замбия и Демократична република Конго, които в посочения период са алармирали за общо 60 000 пожара.

Зеленият пояс на Африка, който обхваща континента около и южно от екватора, между Атлантика и Индийския океан, е наричан „другият бял дроб на планетата” заради тропическите си гори. И сега той също е поразен от огнена стихия – от Габон през Ангола и двете републики Конго, та чак до остров Мадагаскар.

Анголското правителство е отправило призив за внимателен анализ на драматичната обстановка, защото причините за пожарите в различните части на пострадалите райони не са едни и същи. В африканския случай преобладава разпространената селскостопанска практика, прилагана, впрочем, и у нас – да се палят стърнищата след събиране на реколтата, за да се освободят така по-лесно площите за следващи посеви.

Еколозите отдавна се борят срещу тези действия, които наистина стават причини за много унищожителни пожари навсякъде по света. А освен това предразполагат почвите към ерозиране и водят до гибелта на многобройни растения и животни. Земеделците обаче традиционно се противопоставят, настоявайки, че този метод е доказал ефективността си през вековете и че пепелта способства за наторяването, а освен това пожарите се потушават по естествен начин от задаващия се сезон на дъждовете.

Междувременно инициаторът за отпускането на 20 млн. долара от Г-20 за борба с пожарите в Амазония – френският президент Еманюел Макрон – отговори в своя Туитър на натякванията, че положението в Африка също е много драматично и заслужава не по-малко внимание. Макрон увери, че има възможност подобна инициатива да тръгне и към Черния континент.

Наскоро испанският в. „Ел Паис” вече обърна внимание на уникалното зелено богатство на Африка, разказвайки подробно за една от най-изпълнените с биоразнообразие гори в поречието на река Конго, разположена в района на Янагамби. Предлагаме репортажа на кореспондентката на вестника там Глория Паярес.

………………………………………………………………….

В дълбините на Централна Африка пулсира една от най-малко познатите и почти недокоснати джунгли на планетата, споделена между шест страни. Това са над 200 милиона хектара, които в по-голямата си част са мистерия за науката. За разлика от Амазония или тропическите гори на Индонезия, тези гори все още отсъстват от туристическите каталози и от апетитите на повечето агроиндустрии.

Несъмнено обаче растящото търсене на храни, дървесина и въглища, липсата на икономически възможности и нелегалната търговия с растителни и животински видове започват да подяждат най-девствените кътчета в басейна на река Конго. Тези гори са обитавани от около 60 000 души, но подслоняват също така и по един от всеки пет известни биовидове, включително 10 000 вида растения. Зоната влияе върху дъждовете из цялата планета, така че е много важна и за глобалния климат. Ненапразно е наричана „другият бял дроб на света” – ако приемем, че единият е в Амазония. Поречието на река Конго влиза в териториите на Камерун, Габон, Екваториална Гвинея, Централноафриканската република, Демократична република Конго и Република Конго.

По река Конго. Снимка: Глория Паярес, El Pais

„Необходимо е спешно да разберем как функционират горите в Централна Африка, за да изготвим планове за устойчиво развитие, които да подпомагат и местните общности, и климата, и биоразнообразието,” казва Паоло Черути, един от големите световни експерти в тази сфера, отговарящ за проекта Forets – абревиатура от „Подготовка, изследване и околна среда в района Тшопо”. Става дума за северната част на Демократична република Конго (ДРК). Инициативата е финансирана от XI Европейски фонд за развитие и е координирана със Cifor (Международен център за изследвания на горите). Чрез нея се лансира устойчивото развитие на биосферата в резервата Янгамби, а така също подготовката на първото поколение от експерти по горите в ДРК. Целта е също да се преодолее досегашната научна изолация на страната, чрез която са били подхранвани десетилетията нестабилност и насилие.

Основните причини за посегателствата над джунглата в ДРК са производството на въглища и селскостопанската дейност от типа „събирай реколтата и после пали”. Своя „принос” имат и търсачите на дървесина, както и минната индустрия. „Обикновено дърварите секат избирателно дърветата, които се търсят за дърводелство и строителство,” обяснява научната експертка на проекта Силвия Ферари. „След тях местното население доизсича останалите дървета, за да прави дървени въглища. И накрая изгаря всички растения в зоната, за да отглежда насаждения за прехрана. Продуктивността е минимална и почвата скоро се изтощава. Затова цикълът се повтаря на друго място, изяждайки гората постоянно”.

Пожарите в Янгамби най-често са следствие от селскостопанска дейност от типа „събирай реколтата и после пали”. Снимка: Глория Паярес, El Pais

Този порочен затворен кръг е голямо предизвикателство за Forets и конгоанските партньори на този проект. Трябва да се има предвид, че става дума за страна, чието население се е удвоило за последните 20 години и продължава да нараства. Също така не бива да се забравя, че дървените въглища и дървесината съставляват 80% от енергийните източници в субсахарска Африка и няма с какво да бъдат заменени веднага. Важен елемент също е търсенето на ценна дървесина из целия континент и на чужди пазари като китайския. Панорамата е сложна, но има варианти за решения, като се започне с по-доброто опознаване на функционирането на централноафриканските гори.

Да прекараш седмици наред, работейки и живеейки в екваториална гора, не е лесно. Това добре го знае конгоанският докторант Нестор Луамбуа и неговият помощен екип. През последните месеци те са проучили, измерили и идентифицирали всички дървета на площ, равна на 300 футболни игрища. Правили са го, пробивайки си път с мачете и лавирайки между лиани, блата и мравуняци.

Горещината и високата влажност са достатъчни, за да замъглят незабавно всякакви предпазни очила, но Луамбуа и колегите му знаят как да се придвижват из джунглата: „Шапките, захлупващи и ушите, пречат на облаците мушици да проникнат в тях. Работните каски пък пазят от гнили плодове и клони, които падат от голяма височина. Гумените ботуши дават защита от пепелянки и кобри,” обяснява Луамбуа по време на една от почивките по пътя. „При всички случаи, докато съм в джунглата, не мисля за неудобствата. Погълнат съм от изследванията”.

Докторатът Нестор Луамбуа (на преден план) със свой колега от изследователския екип в джунглата. Снимка: Глория Паярес, El Pais

Този 29-годишен млад човек e убеден, че и в джунглата, и извън нея отваря пътища, по които ще минат и други. През 2005 г. в цялата Демократична република Конго е имало само шестима изследователи с магистратура или докторат по лесовъдство. Това е страна, два пъти по-голяма от Испания, в която са концентрирани 60% от горите в Централна Африка. Луамбуа е един от онези 220 студенти с магистратура или докторат, които са подготвени през последното десетилетие със съдействието на Cifor, ЕС и Университата на Кисангани, намиращ се на 90 км нагоре по реката от Янгамби, в северната част на страната.

Луамбуа изучава как местните дървета реагират на климатичните промени и на човешкото присъствие, а 27-годишният докторант Шадрак Кафут изследва как расте афромозията (научното ѝ наименование е Pericopsis elata) – дървото, което дава втората най-изнасяна от ДРК ценна дървесина. Според сътрудника на Cifor Нилс Бурланд този емблематичен вид много трудно се регенерира в естествена среда. Затова продължаването на безразборната му експлоатация може да доведе до неговото изчезване в близките десетилетия. В Нигерия, Кот д’Ивоар и Централноафриканската република от тази здрава, кестеняво-златиста дървесина се изработват кораби, мебели и ковчези.

Докторантът Шадрак Кафути изследва афромозията. Снимка: Cifor

„Има много малко изследвания как горите от басейна на река Конго реагират на глобалното затопляне,” сочи Кафути, обяснявайки, че това познание е ключово, за да може да се прогнозира евентуален отговор на климатичната криза и на демографския натиск в бъдеще, както и за да се ориентират политиките на консервация и устойчива експлоатация на горите в Централна Африка.

Проучването засяга много сфери. Според Кафути 70% от износа на дървесина от ДРК идва от само 10 растителни вида, което застрашава оцеляването им. „От основно значение е да започне експлоатацията на други видове с икономически потенциал, за да бъде отслабен натискът над сегашните фаворити. Но нямаме достатъчно учени, за да го постигнем,” обяснява Кафути, който в работата си постоянно прибягва до Конвенцията за международна търговия със застрашени видове на дивата флора и фауна. Проблемът е, че дори когато персоналът е достатъчно, липсва оборудване и апаратура.

Доскоро учените, които изследваха дърветата в басейна на река Конго, трябваше да носят мострите си за анализи в Европа или дори по-далеч. „Представи си какво значи да се налага да превозваш до Белгия 30 срезове от дървета по 10 кг всеки,” казва Кафути. Той работи в сътрудничество с Университета в Гант и с RMCA – Кралския музей за Централна Африка. „Познавам конгоански изследователи, които искаха да направят много интересни проучвания за анатомията на дърветата, но трябваше да се откажат, защото липсваше оборудване, съответстващо на региона,” добавя Кафути. В други случаи пък парите са се оказвали недостатъчно и се е налагало мострите да остават струпани по бреговете на река Конго.

За късмет на Кафути и колегите му Изследователският пункт в Янгамби наскоро е открил първата лаборатория по биология на дървесината в субсахарска Африка. Това е много важен обект досами джунглата, който ще помогне на местните и на чуждите изследователи да разберат как функционират дърветата в басейна на река Конго. „Дървесината съставлява 98% от биомасата на тропическата гора, затова трудно ще разберем джунглата без да познаваме този неин компонент,” обяснява Ханс Беекман, който отговаря за Отдела по биология на RMCA. Беекман е и един от инициаторите за създаването на лабораторията.

В Янгамби вече функционира първата лаборатория по изследване на биологията на дървесината. Снимка: Cifor

„Тази лаборатория може да се превърне в люпилня за конгоански учени и в център за обмен на експерти между страните от басейна на река Конго и други континенти,” обобщава Мелиса Русо, научен сътрудник от RMCA. Апаратурата, с която занапред изцяло ще работи местен персонал, ще може да се използва за идентифициране на видове дървесина и в криминологията. Включително и при съмнения за нарушаване на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове на дивата флора и фауна.

Оставяйки зад гърба си високите технологии, младият Луамбуа навлиза в тропическата гора, следван от Беекман, Бурланд и един висш представител на горската администрация на ДРК. В следващите дни те ще газят из потоци, ще спят в заслони от клони и върху стари чували от ориз, ще дъвчат изсушена риба край огньовете на биваците си. Сутрините ще навличат подгизналите си от предишния ден дрехи и ще продължават да вървят под сенките на дърветата, слушайки обясненията на Луамбуа за неговото изследване и разменяйки си идеи за по-нататъшните стъпки.

Парченцата от местен сорт пъпеш, които ще хапнат преди да тръгнат да се връщат към Янгамби, ще им ги предложи един младеж, който с мачете в ръка отдъхва насред жарта на типичното земеделие „събирай реколтата и после пали” – онова, което дава малко хляб днес, но носи глад утре.

Горите в поречието на река Конго представляват 70%  от горското покритие на африканския континент. Те са естествен термостат за региона, а и за света. Терминът за устойчиво развитие, който стана популярен в последните три десетилетия, е бил използван в Германия през 18 век, за да обозначи рационалното поддържане на горските масиви. Според Беекман това показва, че „идеята да се извличат ресурси от една гора, без това да довежда до съсипването ѝ, не е нищо ново”. Луамбуа, Кафути и експертите, за чието формиране вече помагат самите те, много се надяват, че с усилията си ще превърнат тази стара идея в реална практика.

Кът от Янагамби, сниман от въздуха. Тук е подготвена площадка за изграждане на дебитна кула. Тя ще измерва нетната обмяна на СО2. Снимка: Cifor
Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар