В категории:Свят

Белгия постепенно се събужда за колониалното си минало

Вълната от протести връща в светлината на прожекторите кървавото наследство на управлението на крал Леополд II 

Има добри причини образът на крал Леополд да е обект на неприязън. Снимка: Reuters

Из разкошните зали на белгийския Музей на Африка са разположени много статуи на Леополд II – всяка една паметник на крал, чието властване е убило около 10 милиона африканци. „Не знаех нищо за Леополд II преди да чуя за обезобразяването на статуите му в центъра на града“, казва един от посетителите, цитиран от BBC.

Паметниците на краля, който през 1885 г. завзема голяма част от Африка, са в безопасност в музея, но не и на улиците отвън. През миналата седмица статуя на Леополд II в Антверпен бе подпалена преди местните власти да я свалят. Паметници на краля в Гент и Остенде бяха замазани с червена боя, а в Брюксел негова статуя бе съборена от протестиращи.

Личното управление на Леополд II над териториите, които днес съставляват Демократична република Конго, е толкова кърваво, че в крайна сметка е осъдено дори от другите европейски колониалисти през 1908 г. Доста по-дълго време обаче отнема този аспект от колониалната история да бъде разгледан критично в самата Белгия.

През изминалите седмици хиляди белгийци се присъединиха към глобалната протестна вълна, избухнала след поредното убийство на чернокож американец от полицията. Подновеният фокус върху расизма поставя в светлината на прожекторите изпълнената с насилие колониална история, която е генерирала значителни богатства за страни като Белгия, дошли за сметка на колонизираните народи.

Подобно на статуите на исторически фигури, свързвани с колониализма и расовите политики в САЩ и Великобритания, които биват вандализирани или премахвани, дните на паметниците на Леополд Ii по белгийските улици може да са преброени. Миналия понеделник Университетът в Монс премахна бюст на краля в отговор на студентска петиция, според която той въплъщава „изнасилването, оскатяването и геноцида над милиони конгоанци“.

„Когато се разхождам из град, в който на всеки ъгъл се вижда възвеличаване на расизма и колониализма, сякаш ми се казва, че аз и историята ми не важим, че съм нещо по-малко от обикновения белгиец“, казва Джоел Самби Нзеба, белгийско-конгоанска поетеса и говорител на Белгийската мрежа за живота на чернокожите.

За активистите основа цел е огромната статуя на Леополд на кон, разположена пред портите на кралския дворец в Брюксел. Петицията към управата на града за премахването ѝ достигна 74 хил. подписа. Въпреки последните събития обаче никой не вярва, че процеса ще е бърз или лесен. Из Белгия има поне 13 статуи на Леополд II, както и безброй паркове, площади и улици, кръстени на него.

Ежедневникът Le Soir отбелязва, че по улиците на Брюксел има поне 70 паметника, възхваляващи колониалното минало. От статуя на Жюл Жак, който е надзиравал събирането на каучук и е заплашвал съпротивляващите се конгоански работници с  „пълно изтребление“, до метростанция, кръстена на артилерийския офицер Артур Петилон, който е отговарял за смазването на бунтове.

За много белгийци Леополд II е познат само като „краля строител“, който е защитавал неутралитета на страната по време на френско-пруската война.. Най-дълго управлявалият монарх в страната е използвал каучуковото богатство на Конго за финансиране на строителството на грандиозни обекти, включително два двореца, кралски оранжерии и триумфални арки.

Бившият крал също така все още се ползва от възхищението на високопоставени представители на белгийското общество. През 2010 г. бившият вицепремиер и външен министър Луи Мишел, който е баща на  председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, обяви, че Леополд II е бил „герой с амбиции за малка страна като Белгия“ и че обвиненията към монарха, че е превърнал цяло Конго в лагер за принудителен труд са неверни, тъй като „по онова време просто така са се правели нещата“.

Миналия петък братът на белгийския крал Филип – принц Лоран, защити своя прародител, заявявайки, че Леополд II не е отговорен за зверствата в колониите, защото „той никога не е посещавал Конго“. По време на скорошен телевизионен дебат бивш президент на Брюкселския свободен университет заяви, че е имало „позитивни аспекти“ на колониализма, тъй като според него белгийската власт е донесла на Централна Африка здравеопазване, инфраструктура и основно образование.

Разпространяването на „цивилизация“ е основния аргумент на Леополд II пред другите европейски лидери, когато те си разпределят Африка на Берлинската конференция през 1885 г. Той обещава хуманитарна и филантропска мисия, която да подобри живота на африканците, а останалите европейски лидери му подаряват територия от 2 млн. кв. км. като лична колония, в която той може да прави каквото си пожелае. Леопод II кръщава придобивката си Свободна държава Конго.

Колониалната му власт бързо се превръща в брутален, експлоататорски режим, разчитащ на принудителен труд за добиването и търговията на каучук, слонова кост и полезни изкопаеми.

Wikimedia Commons

Историята насилието и бруталността на „свободната държава“ е описана в исторически изследвания като „Духът на крал Леополд“ и е запечатана от фотографските архиви. Една от най-познатите снимки показва мъж, гледащ към от отрязано краче и малка ръка. Те са принадлежали на петгодишната му дъщеря, която след осакатяването е и убита, защото селото не е успяло да произведе достатъчно каучук. Това съвсем не е било единичен случай – рязането на крайници на поробените конгоанци е било рутинно наказание за неизпълнение на наложените от Леополд II квоти.

Колониалната администрация също така отвлича останали без родители деца и ги праща в т.нар. „детски колонии“, където са принуждавани да работят или да тренират за войници. Според оценките около 50% от пратените там деца умират.

Убийствата, гладът и болестите вероятно са причина за смъртта на 10 милиона души в Конго по време на личното управление на Леополд, макар историците да не са сигурни за истинския брой. Въпреки че кралят никога да не е стъпвал лично там, печалбите от операциите се изливат в неговите джобове. При изграждането на „африканския музей“ през 1898 г. в един от дворците му, експозицията включва и „човешка зоологическа градина“ от 267 конгоанци.

Постепенно зверствата на режима в Конго стават известни в Европа благодарение на мисионери и журналисти. През 1908 г. управлението на Леополд II е осъдено като твърде жестоко от останалите европейски лидери, макар самите те да експлоатират насилствено Африка. В крайна сметка белгийският парламент принуждава краля да се откаже от личното управление и държавата поема управлението на колонията до 1960 г., когато Конго си извоюва независимост. Белгия и белгийските корпорации обаче продължават да се намесват във вътрешните работи на Конго и да диктуват развитието на страната и през следващите десетилетия – включително чрез организирания съвместно със Съединените щати преврат и убийство на първият лидер на свободно Конго Патрис Лумумба.

Когато Леополд II умира през 1909 г., той е погребан под освиркванията на белгийците. Но на фона на хаоса в началото на 20 век и заплахата от унищожаване на Белгия през Първата световна война, племенникът на Леополд крал Алберт I започва да издига негови статуи като напомняне за отминалите славни времена. Това излъскване на образа на Леополд II произвежда дълготрайна историческа амнезия в страната.


Сегашните протести не са първия случай, в който грозната колониална история на Белгия става обект на обществено недоволство. През 2019 г. градовете Кортрейк и Дендермонде преименуваха улици, кръстени на монарха, като управата на първия го описа като „масов убиец“. През 2018 г. Брюксел кръсти площад на Патрис Лумумба.

През миналата година работна група на ООН призова Белгия да се извини за зверствата, извършени през колониалната ера. Тогавашният премиер Шарл Мишел отказа да го направи. Той обаче се извини за отвличането на хиляди деца-метиси от Бурунди, Конго и Руанда през 40-те и 50-те години. Около 20 000 деца на белгийски заселници от местни жени са насилствено отнети и пратени в Белгия през този период.

Мирей-Цеуси Роберт, директор на антирасистката организация  Bamko Cran, предлага статуите на Леополд да бъдат преместени в музеи и да се използват за изучаване на историята. „В крайна унищожаването на иконографията на Адолф Хитлер не означава, че историята на нацистка Германия е забравена“, посочва тя пред BBC. Статуите на Леополд в Киншаса, столицата на Демократична република Конго, са преместени в Националния музей.

„Леополд II определено не заслужава статуи на публични пространства“, съгласна е Бамби Кюпен, научен работник в африканския музей. Тя обаче изтъква, че премахването на паметници не решава проблема с расизма и не вижда особена полза от създаването на специален музей за статуите.

Много активисти също изтъкват, че е нужна много по-съществена работа от премахването на статуите, за да се решат проблемите с расизма. В продължение на десетилетия например колониалната история почти не е преподавана в Белгия. През миналата седмица министърът на образованието обяви, че от следващата година в прогимназията ще бъде въведен такъв предмет.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар