В категории:Свят

Антифашистите в САЩ не са свързани с нито едно убийство за четвърт век

Докато Тръмп насъсква поддръжниците си срещу “крайнолевия фашизъм”, статистиката показва ясно, че истинската заплаха за живота на американците са десните екстремисти 

Wikimedia commons

Доналд Тръмп превърна предупрежденията за заплахата от Антифа и “крайнолевия фашизъм” в централна част от кампанията си за преизбиране. В реалността обаче далеч по-малко хора в САЩ са станали жертва на “ляво” насилие, отколкото на десни екстремисти, а антифашистките активисти са свързани само с един фатален случай от десетилетия, показва ново изследване, цитирано от Guardian.

Тази база данни, изготвена от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS), включва близо 900 политически мотивирани атаки и заговори в Съединените щати след 1994 г. При единственият случай, свързан с човек, който се определя като антифашист, е убит само извършителя. За същия период борците за бяло превъзходство и други десни екстремисти са извършили атаки, оставили 329 убити.

В по-общ план, базата данни изброява 21 жертви, убити при левичарски атаки след 2010 г., както и 117 души, убити при десни атаки за същия период – близо шест пъти повече. При атаки, вдъхновени от Ислямска държава и подобни джихадистки групировки, са били убити 95 души след 2010 г. Повече от половината жертви са от една атака на нощен гей клуб в щата Флорида през 2016 г.

Изследването бе публикувано, след като представители на администрацията започнаха да подгласят на твърденията на президента за опасност от насилствена “лява” революция. “Групи от външни радикали и агитатори се възползват от ситуацията, за да преследват своя отделен, екстремистки дневен ред”, заяви главния прокурор Уилям Бар по адрес на протестите против полицейското насилие, обхванали цялата страна. Новосформирана работна група към правосъдното министерство за антиправителствените екстремисти вписа “антифа” като голяма заплаха за държавата, без дори да споменава крайнодесните.

Определянето които инциденти с насилие представляват политически мотивирани терористични актове и подреждането на политическото насилие в “лява” и “дясна” категория е по своята същност трудна и спорна задача. Това е особено вярно за САЩ, където масовите стрелби и убийства са постоянни, като някои от тези случаи изобщо нямат ясна политическа мотивация.

Заявените политически мотиви при атаки често се припокриват с други потенциални фактори, включително лични житейски кризи, проблеми с контрол на агресията, история на насилствено поведение, и в някои случаи сериозни психични проблеми.

Макар изследователите понякога да не могат да постигнат консенсус как да категоризират идеологически конкретна атаки, множество бази данни, проследяващи екстремисткото насилие – включително тези, поддържани от организации като Антидифамационната лига и Центъра за разследваща журналистика – установяват една и съща тенденция: насилието на крайнодесните, а не на “крайнолевите” представлява далеч по-голяма смъртоносна заплаха за американците в днешно време.

“Лявото политическо насилие не е значима терористична заплаха”, заявява Сет Джоунс, експерт по контратероризъм, който ръководи създаването на базата данни на CSIS.

Категоризация на атаките

Повече нападения с фатални последици, които изследователите от CSIS категоризират като “левичарски”, са убийства на полицаи от чернокожи мъже. В тези случаи извършителите, повечето от които ветерани от въоръжените сили на САЩ, заявяват, че са действали от гняв или като възмездие за полицейските убийства на чернокожи американци.

Тези атаки включват застрелването на двама полицаи в Ню Йорк 2014 г., след убийствата на Майкъл Браун и Ерик Гарнър, както и и убийствата на петима полицаи в Далас и други трима в Луизиана през 2016 г.

Някои от извършителите на тези атаки срещу униформени са свързани с националистически групи на чернокожи, които изследователите от CSIS и други институции традиционно категоризират като левичарски, защото през 60-те години влиятелни групи като Черните пантери са били антикапиталистически и считани за част от Новата левица. Изследователите признават, че тази категоризация не е толкова актуална днес, тъй като някои изявени организации на чернокожи изразяват хомофобски, женомразски и антисемитски виждания, които ги противопоставят на ценностите, отстоявани от левицата.

Марк Питкевидж, старши сътрудник в Центъра за изследване на екстремизма към Антидифамационната лига, отбелязва, че извършителят на атаките в Луизиана през 2016 г. е имал връзки с черния национализъм и е участвал в едно от разклоненията на движението на суверенните граждани, което обикновено се категоризира като дясно.

В няколко от включените в базата данни на CSIS “левичарски” атаки единствената жертва е извършителят. Сред тях е стрелбата по група политици от Републиканската партия във Вашингтон през 2017 г., когато е тежко ранен конгресмен Стив Скалис. 66 годишният стрелец Джеймс Ходжкинсън, който умишлено е избрал за мишена републиканци,  е единствения, убит в резултат на атаката.

Много от другите левичарски атаки и заговори в базата данни, включително такива извършени от анархисти, природозащитни групи и други, изобщо не са довели до смъртни случаи. Често такива планове и атаки, особено на защитници на правата на животните, са насочени към бизнеси или сгради, като целта им са палежи и разрушаване на инфраструктура, а не убийството на хора, казва Сет Джоунс.

Единственият инцидент с фатален изход, свързан с антифашисти, е от юли 2019 г., когато 69 годишният Вилем фон Спронсен е застрелян от полицията пред център за задържане на имигранти в град Такома, щата Вашингтон. Властите заявяват, че мъжът е хвърлял коктейли “Молотов”, подпалил е автомобил и е имал пушка. Никой друг не е пострадал при инцидента. Местни активисти са заявили пред медиите, че той вероятно се е опитвал да унищожи паркираните пред затвора автобуси, които са използвани за превозване на депортираните. В миналото Спронсен е арестуван при протести пред центъра за задържане, а негови приятели и бившата му жена го описват като имащ суицидни наклонности. В писмо, написано преди фаталния инцидент, той нарича тези центрове за задържане “концентрационни лагери” и заявява, че иска да сложи край на това зло.

Наблюдаващите екстремисткото насилие от други организации като Антидифамационната лига и Глобалния проект срещу омразата и екстремисти заявяват, че те също не са открили дори едно убийство, свързано с американски антифашисти през изминалите 20-25 години. Хейди Бейрих, съосновател на втората организация, казва, че макар някои от действащите през 60-те години леви организации да са били известни с по-радикални и насилствени тактики, “това не е случаят в днешно време”.

Марк Питкевидж заявява, че знае само за едно убийство преди 27 години, което потенциално може да бъде свързано с антифашисткия активизъм – застрелването на расисткия скинхед Ерик Банкс от антирасиста Джон Блеър в Портланд през 1993 г.

Фалшиво приравняване

Предвид драстичната разлика между броя на жертвите на лявото и дясното политическо насилие, правоприлагащите органи в САЩ отдавна биват критикувани за това, че изглежда не приемат заплахата от десните екстремисти сериозно, като в същото време преувеличават рисковете, породени от протестиращите левичари.

След сблъсъци про расистки митинг в Калифорния през 2016 г., местната полиция е работила в сътрудничество с неонацисти, за да изгради наказателни дела срещу протестиращите антифашисти. Същевременно полицията не е искала да бъдат повдигнати обвинения на неонацист за намушкването на антифашисти по време на инцидента.

Антифа активисти също така са ставали цел на терористични атаки от страна на десни екстремисти. По-рано тази година бе разкрит заговор на членове на неонацистката групировка the Base, които са планирали да убият съпружеска двойка в Джорджия, за която те са смятали, че са организатори в антифашитското движение.

“Антифа не ходят наоколо да убиват хора, както правят десните екстремисти. Това е фалшиво приравняване”, казва Бейрих. “Критикувал съм антифа заради това, че влизат в сблъсъци с нацисти по време на митинги, но не се сещам за случай, в който антифа активист е бил обвинен в убийство”, казва тя.

Базата данни на CSIS обхваща атаки, извършени до началото на май 2020 г., поради което все още не включва инциденти, свързани с масовите протести против полицейското насилие, избухнали след убийството на Джордж Флойд. Сред тях са убийствата на двама полицаи в Калифорния, които според властите са свързано с десничарското движение “Boogaloo”.

“Днес най-значителната вътрешна терористична заплаха идва от борците за бяло превъзходство, антиправителствените милиции и отделни индивиди, свързани с ‘boogaloo” движението, които се опитват да подпалят гражданска война в Съединените щати”, казва Джоунс.

Същевременно ежедневното междуличностно насилие и държавното насилие представляват далеч по-голяма заплаха за американците, отколкото каквато и да е екстремистка терористична атака. Над 100 000 души са станали жертви на убийства с огнестрелно оръжие в САЩ през последното десетилетие. Униформени полицаи застрелват фатално близо 1000 американци всяка година. За чернокожите граждани е двойно по-вероятно да бъдат убити от полицията, отколкото за белите.

На този фон реториката на президента Тръмп за “антифа” насилието има опасни последствия не само за антифашистите, но и за всеки американец, който реши да протестира. Ивет Феларка, антифа активист и организатор от Калифорния, вижда твърденията на Тръмп, особено изявленията му по време на последните протести,  като послание към “твърдолинейните” му последователи, че е приемливо и оправдано протестиращите да бъдат нападани. “Това е начин да каже на поддръжниците си: да, погнете ги. Бийте ги или убивайте, докато се уплашат и се приберат вкъщи”.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар