Отпадане на изискването за системност на престъплението за получаване на по-тежко наказание за домашни насилници предлага омбудсманът Диана Ковачева. Тя е внесла в Министерството на правосъдието законодателни предложения за промени в Наказателния кодекс и Закона за защита от домашно насилие, свързани с по-ефективната защита на жертвите на насилие у дома.
Според сега действащото законодателство, жертвата трябва да е подала три сигнала и те да са регистрирани, за да получи насилникът по-тежко наказание. Поради тази причина Ковачева предлага думата „системно“ да отпадне от чл. 93 т. 31 от Наказателния кодекс.
В момента тази точка от НК гласи, че едно престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако е „предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.“
Предложенията за промени в НК са свързани с необходимостта от търсене на разрешения за все по-задълбочаващия се проблем с домашното насилие, който ескалира особено по време на кризата, предизвикана от коронавируса, посочва Ковачева в своето писмо до правосъдното министерство.
Омбудсманът посочва, че според статистиката през изминалата година средно по две жени на месец са изгубили живота си в резултат на брутална проява от страна на партньора си. По данни на Световната здравна организация и неправителствения сектор у нас в условията на извънредното положение през последните два месеца тенденцията се е увеличила двукратно – осем жени са загубили живота си в условията на домашно насилие.
Ковачева предлага още едно изменение в текста – замяна на думите „поставяне в икономическа зависимост“ с думите „икономическо насилие“, тъй като вторият термин е с по-широк обхват, доколкото според нея поставянето в икономическа зависимост е само една от формите на икономическо насилие. Освен това, промяната цели уеднаквяване с тази, използвана в специалния Закон за защита от домашно насилие, където е развита концепцията за домашно насилие и където разпоредбата на чл. 2 регламентира именно икономическото насилие като акт на домашно насилие.
„Към настоящия момент, за да бъде наказан по-тежко извършителят на престъпление в условията на домашно насилие, трябва да има поне три регистрирани акта на насилие (системност). Това не винаги е възможно, защото понякога насилието може още от първия път да отнеме живот или да доведе до телесна повреда на пострадалото лице. Ето защо предлагам да се премахне изискването за системност в дефиницията за престъпления, извършени в условията на домашно насилие в НК, което би имало и значим превантивен ефект“, пише омбудсманът.
В прессъобщението до медиите от институцията посочват, че според омбудсмана домашното насилие „трябва да бъде спряно чрез превенция и наказване по силата на НК, защото негови жертви могат да станат не само жените, но и мъже, родители, деца, без значение на техния социален статус или образование“.
„За мен изключително тревожна тенденция е, че на горещата телефонна линия за жертви на насилие вкъщи се обаждат деца, които са травмирани от насилието срещу техните родители и също се превръщат в жертви“, посочва Ковачева.
Омбудсманът настоява още за промени в дефиницията на преследването като форма на психическо насилие, за да може тя да стане работеща, а и да постигне превантивен ефект. Диана Ковачева предлага разпоредбата на чл. 144а от НК да бъде изменена, като се допълни каталога на ценностите, по отношение на които е създаден страх и се коригира престъпният резултат, като се посочи, че за жертвата е възникнал основателен страх от осъществяване на заплахата.
Такова изменение е необходимо, тъй като в житейски аспект не са редки случаите, когато заплахата, породена от преследването, може да не обхваща единствено живота или здравето на жертвата, а и гореизброените ценности – например страх от отвличане или уронване на честта и достойнството, както и застрашаване от сексуален характер.
В заседание на работната група към правосъдното министерство, която обсъжда законодателни промени по повод домашното насилие, омбудсманът е подчертала още, че в Закона за защита от домашното насилие настоява да бъдат включени дефиниции на психическото и икономическото насилие, защото иначе разпоредбите в чл. 93 т. 31 от НК ще останат само „кухи разпоредби“. Според становището ѝ, на този етап липсата на дефиниции пречи извършителите на тези форми на домашно насилие да бъдат реално преследване и наказвани. Ковачева предлага и конкретни варианти за дефиниция на „психическо насилие“ и „икономическо насилие“.
Като дефиниция за „психическо насилие“ тя предлага: „Умишлено сериозно засягане на психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети, присмиване, имитиране, публично унизяване и др.“
За дефиниция на „икономическо насилие“ омбудсманът предлага следния вариант: „Икономическо насилие е поставяне на дадено лице в положение на икономическа зависимост, изразяваща се в отнемане на достъп до икономически възможности и ресурси, ограничен достъп до средства, изолиране на жертвата чрез лишаване от средства за независими дейности, контрол на достъпа до здравеопазване, заетост и образование, изключване от вземане на финансови решения, пълен контрол върху средствата на лицето и други икономически ресурси като се създава пълна зависимост за средствата за издръжка и за задоволяване на лични нужди и др.“
Омбудсманът предлага още, във връзка с препоръка 24. c на Комитета на ОНН за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените, да бъдат обсъдени и възможностите за инкриминиране на изнасилването в брака като квалифициран състав за налагане на по-тежко наказание на извършителите в тези случаи.
