В основата на гражданското недоволство от последните дни Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) открива наслагвани с години проблеми, изострени през последните месеци допълнително заради пандемията от COVID-19. Конфедерацията подкрепя всеки, който протестира за достоен труд, по-високи доходи и работни заплати.
Това се посочва в позиция на изпълнителния комитет на КНСБ, приета от колективния орган на организацията на 15 юли във връзка с обществено-политическата ситуация в страната.
„През последните дни сме свидетели на обществено-политическо напрежение, съпроводено с граждански протести в София и в някои от останалите градове на страната. Конфедерацията винаги е заставала и ще застава зад всеки стремеж и борба за достоен труд, по-високи доходи и работни заплати. Подкрепяме всеки, който протестира за това. Подкрепяме справедливото социално недоволство, всички усилия за по-добър живот и европейско развитие на страната“, посочват от КНСБ.
В позицията се подчертава, че „свободата на словото, правото на сдружаване и на протести са в основата на демокрацията“. От КНСБ настояват за „мирно протичане на протестите и недопускане на каквито е да форми на насилие“ а апелират „всички опити за провокация и нагнетяване на напрежение да бъдат пресичани в зародиш и да се спазват най-добрите демократични практики“.
Проблемите, датиращи отдавна, които според КНСБ са се изострили допълнително в последните месеци и това, са следните:
- Несправедливата приватизация в годините на прехода даде огромни предимства на отбран елит и обрече на мизерия мнозинството от българския народ. Протичащите сега процеси на преразпределяне на собствеността са белязани от корупция и задкулисни сделки, които пораждат взривоопасно обществено недоволство от наглото поведение и чувството за недосегаемост.
- Независимо от двуцифрените ръстове на работните заплати, които постигнахме през последните години, фактите и числата говорят, че доходите в България остават най-ниски в ЕС. Гневът на хората, че очакванията за ръст и достигане на средноевропейските нива не се оправдават, е разбираем и справедлив. Те искат достоен живот и сигурно бъдеще в своята родина, а не в чужбина. През следващите 18 месеца КНСБ настоява минималната работна заплата да достигне 800 лв., а средната за страната 1700 лв. – напълно постижими цели.
- Неравенствата в доходите се задълбочават, като намаляващ брой лица концентрират все повече от общия национален доход. През 2000 г. най-богатите са притежавали 3 млрд. лв., а сега разполагат вече с 23,2 млрд. лв. от общия доход в икономиката ни. Обезлюдяването на цели региони в страната и миграцията към големите градове поражда огромни териториални диспропорции и предизвиква нови социални, екологични, демографски и икономически проблеми.
- На този фон данъчната ни система продължава да е изключително несправедлива. Плоският данък задълбочи неравенствата и от „стимул” се превърна в спирачка на пазарната конкуренция и растежа. Това допълнително натоварва и без това бедния български гражданин. Хората очакват промяна в данъчната система, която да води към по-справедливо облагане и повишаване на разполагаемите средства за ниско и среднодоходните домакинства.
- КНСБ застава зад своите дългогодишни искания за промени в Конституцията, които да прогласят основни социално-икономическите права на гражданите, като определяме за най-важни от тях: конституционно гарантирано право на колективно трудово договаряне; конституционна забрана на детския труд; правото на трудещите се граждани на закрила срещу безработица; както и право на гражданите на индивидуална и колективна жалба пред Конституционния съд.
КНСБ настоява час по-скоро да започне изпълнението на подписаното на 17 юни Национално тристранно споразумение между социалните партньори, обхващащо ключови въпроси, като: енергийната сигурност, гарантирането на надеждни доставки на ток за всеки гражданин и фирма; предизвикателствата пред енергетиката, индустрията, транспорта и селското стопанство; доходите и работни заплати в бюджетните сфери и частния сектор; мерки, свързани с демографската криза, социалната защита, пазара на труда и бизнес средата. „Забавянето на тези решения носи огромни рискове и непредвидими последици“, пишат от синдиката.
Независимо какъв ще бъде изходът от настоящата политическа и институционална криза, очертаните проблеми и приоритети следва да бъдат в дневния ред и управленската визия на всяко българско правителство – сега и в следващите години, завършват от КНСБ.
About The Author
