В категории:България

Дерогацията „Кирилов“ е ненужна и опасна, предупредиха синдикатите

Не е налице обективна ситуация, която да налага дерогация на Европейската конвенция за правата на човека, посочват от КНСБ и настояват писмото на правосъдния министър да стане публично

Данаил Кирилов. Снимка: Николай Драганов, „Барикада“

Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) изрази сериозно безпокойство от идеята на правосъдния министър Данаил Кирилов страната ни да поиска временна дерогация на прилагането на Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКЧП) и на някои от основните свободи до края на извънредното положение, въведено с решение на НС от 13 март 2020-та година.

Според КНСБ няма ситуация и правни основания, които да изискват подобна дерогация. Освен това синдикатите са силно притеснени от липсата на прозрачност и настояват писмото на Данаил Кирилов, с което от външния министър Екатерина Захариева се иска дерогиране на конвенцията, да стане публично.

„Ние не приемаме, че е налице обективна ситуация въз основа, на която да се търси позоваване на чл. 15 от ЕКПЧ и да се иска въз основа на него дерогация на прилагането на ЕКЧП“, пишат от КНСБ.

„Не е налице изискването на чл.15 ЕКПЧ, според което трябва да се свърже приетото от НС от 13 март 2020 г. решение за въвеждане на извънредно положение, което да „застрашава съществуването на нацията.” Решението на Народното събрание за въвеждането му е основано на опасността от разпространение на заразяване населението с коронавирус (COVID-19). В него няма и дума за опасност, застрашаваща съществуването на нацията! Обратното е вярно – то е основано на и във връзка с „..разрастващата се пандемия от COVID-19.”

Приетият в резултат на това решение Закон за мерките и действията по време на извънредното положение въвежда определени противоепидемични ограничения на някои граждански права, както е предвидено в чл. 57, ал. 2 КРБ. Мерките, заложени в приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., са временни и не засягат съществено основни права на гражданите“.

Синдикатите посочват, че са обезпокоени от обстоятелството, че ако държавата се позове на чл. 15 от ЕКЧП и поиска дерогация на прилагането на Конвенцията някои права, включително и правото на синдикално сдружаване, може сериозно да бъдат засегнати и ограничени, с което те не могат да се съгласят.

„КНСБ е на мнение, че с нотификацията за дерогация на ЕКЧП поради извънредно положение, държавата ни всъщност не цели дерогация на определени човешки права, а иска преустановяване на процедури по заведени и предстоящи дела пред Съда по правата на човека по ЕКПЧ. Не искаме това да се случи!“, категорични са те.

Проблемът с обявената предстояща дерогация на ЕКПЧ от страна на България по повод извънредното положение идва от начина, по който това бе обявено, както и придружаващото обяснение на министър Кирилов. Тиражирано беше, че в резултат на временната дерогация Съдът в Страсбург няма да гледа жалбите на граждани, които твърдят, че са засегнати от ограниченията при извънредното положение, пишат още от КНСБ.

Извън това КНСБ отбелязва, че към момента никой не знае какво точно съдържа писмото на министър Данаил Кирилов, с какво е обосновано и на какво се дължи тази непрозрачност. „Настояваме и искаме публично да се обяви съдържанието на писмото на министър Кирилов до външния министър, с което се иска дерогиране прилагането на Европейската конвенция за правата на човека“, призовават синдикатите.

КНСБ прилага 15 аргумента в защита на своята позиция:

1. Тревожно е обстоятелството, че една от основните човешки свободи на гражданите, прогласено в чл.11 от ЕКПЧ „Свобода на събранията и на сдружаването“ може да бъде временно дерогирана чрез нотификация на българската държава за дерогиране прилагането на Европейската конвенция за правата на човека.

2. Действително чл. 15 от Европейската конвенция за защита на основните права и свободи (ЕКПЧ) позволява на всяка от договарящите страни по време на война или на извънредно положение, застрашаващи съществуването на нацията, да предприеме действия, освобождаващи я от изпълнението на нейните задължения по тази Конвенция, но строго в пределите на изискванията на положението, при условие, че тези действия не са несъвместими с другите ѝ задължения по международното право. Въведеното в България извънредно положение не е от такъв характер.

3. Освобождаването от задължения по ЕКПЧ следва да бъде обосновано и да се налага от самата извънредна ситуация, която според практиката на ЕКПЧ трябва да засяга цялото население, да съставлява заплаха към организирания живот на обществото в съответната държава.

4. Даваме си сметка, че в момента дотолкова, доколкото има въведено извънредно положение с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., държавата предприема временно и по контролиран начин мерки за ограничаване на определени основни права на гражданите (например – ограничено право на свободно придвижване, забрана за масови събирания, въвеждането на карантина или налагане на по-строги санкции за определени деяния). Това обаче не дава основание за исканата дерогация.

5. Такава дерогация, още повече основана на позоваване върху чл.15 от ЕКПЧ от страна на България, следва да отговоря на условията поставени в Конвенцията, а именно:
– Предприеманите мерки, отменящи задължения на държавата по ЕКПЧ, следва да бъдат „строго в пределите на изискванията на положението“, т. е. до степента, в която конкретната ситуация го налага (чл. 15, ал. 2);
– В този смисъл следва да се види до каква степен Законът за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 (ДВ бр.28 от 24.03.2020) налага ограничаване на някои основни човешки права и свободи, кои конкретно са тези права и дали изцяло или частично те се ограничават.

6. За да бъде обосновано позоваването на чл. 15 от ЕКПЧ е необходимо наличието на ясна връзка между отменените права и ситуацията, която налага тези мерки. Ограничаването или отмяната на основни права, включително и правото на синдикално сдружаване по време на обявено извънредно положение, следва да бъде формулирано в строго съответствие с неотложните нужди на конкретната ситуация.

7. КНСБ настоява, ако България изпрати нотификация за дерогация на ЕКПЧ, в уведомлението си да посочи конкретно кои ще са правата, които са временно ограничени по силата на приетия от НС на 24 март 2020 г. закон, конкретните разпоредби на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и разпоредбите на ЕКПЧ, които няма да бъдат прилагани в извънредната ситуация.

8. КНСБ е за пълно спазване чл. 15, ал.2 от ЕКПЧ , съгласно който не могат да бъдат дерогирани посочени в него права. При временната дерогация на конвенцията страната трябва да спазва забраната за изтезания, забраната за робство и принудителен труд, както и забраната за налагане на наказание без закон. Според чл.15 ал.2 от ЕКПЧ „не се допуска никакво освобождаване от задълженията по член 2, освен по отношение на смъртта като резултат от правомерни актове на война, както и от задълженията по членове 3, 4 (параграф 1) и 7.“

9. От значение е също така, че освен в ЕКПЧ, неотменимите права са посочени в чл.28, чл. 29, чл. 31, ал.1,2 и3, чл. 32, ал.1 и чл. 37 от Консти-туцията на Република България . Приетият на 24.03.2020 г. от НС закон за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., не може да дерогира тези основни права.

10. Обръщаме внимание и на това, че извън обхвата на чл.15, ал.2 от ЕКПЧ и извън чл.57, ал.2 от КРБ остава правото на сдружаване (чл.44 КРБ) и правото на синдикално сдружаване (чл.49 от КРБ). В този смисъл тези права при обективно наложени причини могат да бъдат ограничавани във време на обявено извънредно положение. Въпреки че с приетия закон за извънредни мерки конкретно няма такова ограничаване, ако България реши и се позове на чл.15 от ЕКПЧ е възможно да се постигне ефекта на дерогиране на тези права за времето на извънредно положение. С подобно решение КНСБ не може да се съгласи!

11. Водени от предходното питаме това ли е целта на нотификацията на Република България за дерогация на прилагането на ЕКЧП? Знаем, че конвенцията изисква при дерогирането на задълженията по нея, това действие да е съвместимо с другите задължения на държавата по международното право, например с Международния пакт за гражданските и политическите права на ООН.

12. КНСБ иска ясно да заяви, че и при дерогирането на основни права по силата на чл. 15 от ЕКПЧ не се отменя правото на гражданите на държавите-членки да сезират Европейския съд по правата на човека. Когато жалбоподател се оплаче пред ЕСПЧ, че негови права по ЕКПЧ са нарушени по време на период на дерогация, Съдът най-напред преценява дали взетите мерки могат да бъдат обосновани по съответните текстове на конвенцията (дали мярката е допустима по съответните разпоредби на конвенцията).

13. Конфедерацията намира, че подадените вече жалби до Европейския съд по правата на човека са по повод вече случили се дела, извън времето на обявяване на извънредно положения. Няма правно основание спрямо такива производства или за такива постъпили жалби да се иска преустановяван на образуване на съдебни процедури по тях.

14. КНСБ изразява мнение, че що се отнася до недопускане да бъдат разглеждани жалби за нарушения извършени по време на извънредното положения, няма обективно основание това да бъде искано, защото самата Конвенция предвижда сложен и сравнително продължителен период от време на извървяване на правни процедури по законодателство на БГ, след което може да се подава жалба до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург.

15. Обръщаме внимание и на обстоятелството, че при дерогиране на права и свободи на основание на чл. 15 от ЕКПЧ държавата следва да информира Генералния секретар на Съвета на Европа за всички подробности, включително относно предприетите действия и породилите ги причини, както и за датата на прекратяване на тези действия и на възстановяване прилагането на разпоредбите на Конвенцията в пълния им обем. В случай, че дерогирането на права се отнася и до основни права и свободи, предвидени в Международния пакт за гражданските и политическите права на ООН, в подобна ситуация следва да бъде уведомен и Генералният секретар на ООН.

От КНСБ все пак намират опасенията, че с дерогацията на ЕКПЧ ще спрат процедурите по вече заведени жалби пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, за неоснователни. Всички жалби, които са подадени претендират нарушения, настъпили извън периода до 13.03.2020 г., от която дата е обявено извънредното положение в България, посочват те.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар