Ще се отърве ли Бразилия от вируса Болсонаро?

Световен ден на протест #StopBolsonaroMundial премина из над 50 града в 24 страни. Възмущението е не само срещу неадекватната реакция на бразилския президент спрямо пандемията от Covid-19, но и срещу цялостното му управление и злоупотребата с власт. Разследване около сина му Флавио стигна до ключов свидетел, чието проговаряне може да обърне политическия пейзаж в страната.

С този афиш е анонсирана кампанията #StopBolsonaroMundial във Фейсбук

Живеещи в различни страни по света бразилци и многобройни социални движения се координираха онлайн и проведоха на 28 юни Световен ден на протест срещу бразилския президент Жаир Болсонаро под хаштага #StopBolsonaroMundial. Акциите им се състояха в над 50 града в 24 държави на различни континенти. В социалните мрежи бяха качени много снимки от проявите.

Протест срещу Болсонаро в Тюбинген, Германия. Снимка: Фейсбук

Според организаторите и участниците „последната капка”, преляла търпението им, е безотговорната реакция на ултрадесния държавен глава спрямо пандемията от коронавирус, чиито последствия в Бразилия са страшни – над 1,3 милиона заразени, над 55 000 починали, срината здравна система заради настъпателната политика на социални орязвания на  правителството и т.н.

Към трагичната картина на бразилските поражения от Covid-19, за чийто мащаб пряка вина носи Болсонаро с отказа си да предприеме спешни здравни и социални мерки за преодоляването им, се добавя и цял шлейф от съсипващи управленски решения, нарушения и скандали. Списъкът варира от убийствените за икономиката приватизации и отнемането на социалните гаранции за гражданите до станалите обект на разследвания схеми за фалшиви новини, измами, злоупотреби и връзки с паравоенни милиции около двама от синовете му, стигащи и до самия президент, който на свой ред е разследван за превишаване на пълномощията си и намеса в работата на полицията.

Жаир Болсонаро смени шефа на полицията в Рио, защото той отказа да дава информация за разследване срещу сина му Флавио. Снимка: correiodobrasil.com.br

Бразилката Ерика Каминя, която живее в Германия и е една от координаторките на Световния ден на протест „Да спрем Болсонаро”, изброява пред аржентинското издание Resumen Latinoamericano и следното: „Геноцидът срещу коренните народи и срещу чернокожото население, презрението към образованието и културата, засилването на въоръжените милиции, съсипването на природата, разрастването на глада, преследванията и дори убийствата на народни лидери, а сега и пълната неподготвеност и презрението към живота и здравето на бразилците пред лицето на Covid-19 – това са само някои от мотивите, които направиха необходим нашия протест. Бразилия трябва да бъде спасена от лапите на чудовището от „Планалто” (името на президентския дворец в Бразилия – б. р.)”.

И Атланта се присъедини към световната кампания срещу Болсонаро. Снимка: Фейсбук

Ерика е категорична, че сегашният момент е ключов, за да се форсира искането за отстраняване на Болсонаро от властта. Тя и съмишлениците ѝ държат да привлекат към ситуацията в страната си и международното внимание. „Като се има предвид важната роля на Бразилия, падането на президента ще повлияе и за разклащане на позициите на крайната десница навсякъде по света. Това обяснява и подкрепата, която получаваме от правозащитни групи, синдикати, партии, журналисти, членове на гражданското общество, религиозни лидери от различни страни,” казва активистката.

Принос към Световния ден „Да спрем Болсонаро“ от Уелингтън, Нова Зеландия. Снимка: Фейсбук

Световният ден на протест #StopBolsonaroMundial бе координиран да съвпадне по време и с провеждащите се вече редовно всяка неделя демонстрации срещу Болсонаро в самата Бразилия.

Демонстрация срещу Болсонаро в бразилския град Порто Алегре. Снимка: sul21.com.br

Левите партии и антифашистките движения още миналия месец решиха да се върнат с активни изяви по бразилските улици – нещо, от което дълго се въздържаха заради рисковете за здравето на хората при шокиращото разрастване на пандемията от Covid-19 в Бразилия. От това публично отсъствие обаче се бяха възползвали ултрадесните привърженици на Болсонаро, които дори си направиха палатков лагер край президентския дворец в бразилската столица, надъхвайки оттам своя любимец да разпусне Конгреса и да разгони „продажните съдии,” водещи разследвания срещу президентската фамилия.

Открити призиви се отправят и за намеса на армията, която има „свой човек” на вицепрезидентския пост – бившия генерал Амилтон Моурао. В подобен дух се изказа и цитираният наскоро от в. „Ню Йорк таймс” влиятелен водещ в подкрепяща Болсонаро евангелистка телевизия Силас Малафариа. Според него военните „имат право” да попречат на съдилищата да преследват президента. „Това няма да е преврат. Това ще е въвеждане на ред там, където има безредие,” смята Малафариа.

При този агресивен дискурс отдясно и при липсата на видим обществен отпор поради тежкото положение на населението при коронавирусната пандемия, Болсонаро и целият му ултрадесен отбор, отричащ и пандемията като заплаха, доста време доминираха в медии и публични изяви. И създаваха впечатлението, че други гласове в Бразилия просто няма.

А всъщност отхвърлянето на политиката на управляващите е масово и обхваща от левицата до традиционната консервативна десница, включително и едрите предприемачи. Показателна е например една наскоро излязла статия на Педро Кафардо, главен редактор на вестник „Ценност” – водещо издание на бразилската бизнес-общност. В текста си Кафардо признава вината на „елита” в Бразилия – влиятелни политици, медии и предприемачи, които де факто доведоха на власт Болсонаро. И настоява те да поискат прошка. Кафардо посочва: „Те бяха най-богатите и теоретично най-добре информираните какво точно избират, или какво сътворяват с ръцете и съзнанието си, за да бъде избран настоящият президент. Сега са длъжни да признаят вината си и да се покаят”.

В Бразилия е популярен и този вид протест – прожекция върху фасади на сгради на призива „Вън Болсонаро“. Снимка: Resumen Latinoamericano

Разбира се, това мнение е само част от пъстрата картина. Все още една значителна част от олигархията и почти цялата армия твърдо продължават да крепят Болсонаро, поради което той не спира с предизвикателното си политическо поведение и нападките си срещу критици и разследващи, злоупотребявайки без прикритие с държавната власт.

Напоследък все пак президентът посмекчи агресивния си тон, защото колкото и да неглижира социологическите проучвания, вече и той вижда червена лампичка в най-новите данни, разпространени в големите бразилски медии – 75% от анкетираните твърдо се изказват в защита на демокрацията, 78% смятат, че евентуален военен режим би означавал нова диктатура, и само за 10% диктатурата при определени обстоятелства е по-добро решение от демокрацията. Красноречива е и преценката от сондажите лично за Болсонаро – 64% го смятат за авторитарен управник и едва 30% го виждат като демократ.

На този фон, въпреки дългите си колебания дали точно в сегашната тежка здравна обстановка да се преминава към преки протести, политическите партии от левицата начело с Работническата партия на бившите президенти Луис Инасио Лула да Силва и Дилма Русеф, вече подкрепят твърдо такива прояви, съветвайки все пак участниците да спазват всички предпазни мерки, а когато е възможно, акциите да се провеждат онлайн.

Демонстрация срещу Болсонаро от началото на юни в столицата Бразилия. Снимка: Рикардо Стукерт

На политическо ниво Лула призова Камарата на депутатите най-после да даде ход на внесените в нея многобройни искания за започване на политически съд над действащия президент и наблегна: „Пред лицето на дълбоката криза в здравеопазването и в икономиката на Бразилия Болсонаро допусна много престъпления от безотговорност и заслужава да бъде съден за това”.

Верен на стила си, Болсонаро обаче няма никакво намерение да отстъпва, а дори готви и контраофанзива. Кани се да прокара разработения от ултранеолибералния му икономически министър Пауло Гедеш (възпитаник на Чикагската школа, „стажувал” в Чили при управлението на диктатора Аугусто Пиночет) план за още по-мащабна приватизация. Той обхваща водещи сектори, много от които са от първа необходимост за населението – като водата например. Претекстът е, че така щели да се покрият разходите по преодоляване на последствията от пандемията за бразилската икономика.

Дори и сега много бедни бразилци се сдобиват с вода само така. А какво остава, ако водата се приватизира… Снимка: Resumen Latinoamericano

Има и задна мисъл в тези задаващи се приватизации – отдръпналите се от Болсонаро предприемачески кръгове отново да бъдат привлечени на негова страна с възможността от тлъсто облажване при разпродажбата на държавна собственост. Това обаче е сметка без кръчмаря, защото всичко това трябва да мине през гласувания в Конгреса. А там броженията срещу волунтаризма и вредното управление на президента са обхванали мнозинството от политическите сили. И става все по-отчетлива вероятността те да преодолеят взаимните си спорове и идейни антагонизми, за да се опълчат заедно срещу това разрушително за Бразилия управление.

Спойката за едно такова решение може да е напредъкът по нашумелите разследвания срещу двама от синовете на държавния глава – федералния депутат Едуардо Болсонаро и депутата в местния парламент на Рио де Жанейро Флавио Болсонаро. В първия случай на фокус е създаването на мрежа за разпространяване на фалшиви новини, фаворизирали избирането на Жаир Болсонаро за президент през 2018 г. Във втория нещата са още по-дебели, защото вадят на показ не само мащабни злоупотреби с пари и влияние, осъществявани през офиса на Флавио Болсонаро в Рио, но вплитат вътре и координация с въоръжени милиции, безчинстващи из фавелите и набъркани в още един куп тъмни дела. Включително рекет, трафик на оръжие и дрога, убийства.

Именно разследването около сина си Флавио се е старал да спре президентът, когато през април смени шефа на полицията в Рио, защото предишният отказвал да му даде подробности докъде са стигнали разследващите. Да напомним, този ход на Болсонаро предизвика знаковата оставка на неговия правосъден министър Сержио Моро – нашумелия бивш съдия от антикорупционтото дело „Автомивка”, който лично се постара да вкара в затвора Лула и така да отвори пътя за избирането именно на Болсонаро. Но дори и Моро – сам оказвал натиск върху съдиите за скалъпените обвинения срещу Лула – не можа да понесе толкова демонстративна намеса в работата на уж независими органи, до каквато прибегна Болсонаро. Впрочем, тази намеса стана повод и за разследване, започнато вече пряко срещу самия президент.

Междувременно продължи и разследването около Флавио и навързаните около него мрежи. То става все по-парливо за фамилията на държавния глава и за него лично.

Още през 2018 г. – в годината на президентските избори – се заговори упорито, че в станалото няколко месеца преди вота убийство на съветничката в събранието на Рио, социалната активистка и левичарка Мариеле Франко, имат пръст лица, пряко свързани с Флавио Болсонаро, та дори и лично с баща му.

Мариеле Франко бе застреляна в Рио де Жанейро на 14 март 2018 г. заедно с Андерсо Педро Гомеш, карал колата, в която пътували. Снимка: Brasil de Fato

Един от заподозрените за нейното убийство е Адриано Магаляеш да Нобрега, бивш полицай и активен член на въоръжени милиции, апологизирани от фамилията Болсонаро като „сили на самозащита” срещу престъпността. Да Нобрега е доказано близък на семейството на сегашния държавен глава, отличаван е с награди по инициатива и на бащата, и на сина, същевременно е и защитаван от тях при случаи на неоправдано насилие, дори и на „убийство по грешка” на работник, когото бил взел за наркотрафикант…

От 2019 г. заподозреният по делото на Мариеле Франко Де Нобрега се укрива от правосъдието. Установено е, че майка му и жена му са работили в офиса на Флавио Болсонаро и са били част от осъществявана оттам схема за злоупотреби и пране на пари. През февруари т. г. Де Нобрега е локализиран в щата Байа и при полицейската акция за залавянето му е убит. Незабавно се появяват солидни подозрения, че всъщност ликвидирането му е умишлено – за да не проговори.

Адриано Магаляеш да Нобрега ровече няма опасност да проговори. Снимка: Brasil de Fato

На 18 юни се разигра нов вълнуващ епизод от този сериал. С друга мащабна полицейска акция в центъра на Сао Пауло бе арестуван още един ключов участник в тъмния кръг около офиса на Флавио Болсонаро н Рио – дълго служилият му като личен съветник и от години неизменно присъствал като близък приятел на всички болсонаровски семейни празници Фабрисио Кейрос. Той също е бил обявен за национално издирване от 2019 г. – все във връзка с разследването около Флавио. И сега се оказа, че през всичкото това време Кейрос се е укривал в дома на адвоката на Флавио, представлявал и интересите на Болсонаро-баща по някои случаи Фредерик Уасеф.

Флавио Болсонаро (вдясно) и адвокатът му Фредерик Уасеф. Снимка: cartacapital.com.br.

Именно в дома на Уасеф бе арестуван Кейрос, макар преди това адвокатът многократно да е декларирал, че представа няма къде се намира Кейрос. Арестантът е „златен” за разследването, защото през него са минавали всички финансови потоци и поръчки към въоръжените милиции, които интересуват следствието. Въпросът е дали Кейрос ще пожелае да заговори или ще се намери начин да му се запуши устата.

От това в момента до голяма степен зависи и дали Бразилия ще успее да се отърве от вируса Болсонаро.

Флавио Болсонаро (вляво) и Фарбисио Кейрос. Снимка: Инстаграм
"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар