Живеещи в различни страни по света бразилци и многобройни социални движения се координираха онлайн и проведоха на 28 юни Световен ден на протест срещу бразилския президент Жаир Болсонаро под хаштага #StopBolsonaroMundial. Акциите им се състояха в над 50 града в 24 държави на различни континенти. В социалните мрежи бяха качени много снимки от проявите.
Според организаторите и участниците „последната капка”, преляла търпението им, е безотговорната реакция на ултрадесния държавен глава спрямо пандемията от коронавирус, чиито последствия в Бразилия са страшни – над 1,3 милиона заразени, над 55 000 починали, срината здравна система заради настъпателната политика на социални орязвания на правителството и т.н.
Към трагичната картина на бразилските поражения от Covid-19, за чийто мащаб пряка вина носи Болсонаро с отказа си да предприеме спешни здравни и социални мерки за преодоляването им, се добавя и цял шлейф от съсипващи управленски решения, нарушения и скандали. Списъкът варира от убийствените за икономиката приватизации и отнемането на социалните гаранции за гражданите до станалите обект на разследвания схеми за фалшиви новини, измами, злоупотреби и връзки с паравоенни милиции около двама от синовете му, стигащи и до самия президент, който на свой ред е разследван за превишаване на пълномощията си и намеса в работата на полицията.
Бразилката Ерика Каминя, която живее в Германия и е една от координаторките на Световния ден на протест „Да спрем Болсонаро”, изброява пред аржентинското издание Resumen Latinoamericano и следното: „Геноцидът срещу коренните народи и срещу чернокожото население, презрението към образованието и културата, засилването на въоръжените милиции, съсипването на природата, разрастването на глада, преследванията и дори убийствата на народни лидери, а сега и пълната неподготвеност и презрението към живота и здравето на бразилците пред лицето на Covid-19 – това са само някои от мотивите, които направиха необходим нашия протест. Бразилия трябва да бъде спасена от лапите на чудовището от „Планалто” (името на президентския дворец в Бразилия – б. р.)”.
Ерика е категорична, че сегашният момент е ключов, за да се форсира искането за отстраняване на Болсонаро от властта. Тя и съмишлениците ѝ държат да привлекат към ситуацията в страната си и международното внимание. „Като се има предвид важната роля на Бразилия, падането на президента ще повлияе и за разклащане на позициите на крайната десница навсякъде по света. Това обяснява и подкрепата, която получаваме от правозащитни групи, синдикати, партии, журналисти, членове на гражданското общество, религиозни лидери от различни страни,” казва активистката.
Световният ден на протест #StopBolsonaroMundial бе координиран да съвпадне по време и с провеждащите се вече редовно всяка неделя демонстрации срещу Болсонаро в самата Бразилия.
Левите партии и антифашистките движения още миналия месец решиха да се върнат с активни изяви по бразилските улици – нещо, от което дълго се въздържаха заради рисковете за здравето на хората при шокиращото разрастване на пандемията от Covid-19 в Бразилия. От това публично отсъствие обаче се бяха възползвали ултрадесните привърженици на Болсонаро, които дори си направиха палатков лагер край президентския дворец в бразилската столица, надъхвайки оттам своя любимец да разпусне Конгреса и да разгони „продажните съдии,” водещи разследвания срещу президентската фамилия.
Открити призиви се отправят и за намеса на армията, която има „свой човек” на вицепрезидентския пост – бившия генерал Амилтон Моурао. В подобен дух се изказа и цитираният наскоро от в. „Ню Йорк таймс” влиятелен водещ в подкрепяща Болсонаро евангелистка телевизия Силас Малафариа. Според него военните „имат право” да попречат на съдилищата да преследват президента. „Това няма да е преврат. Това ще е въвеждане на ред там, където има безредие,” смята Малафариа.
При този агресивен дискурс отдясно и при липсата на видим обществен отпор поради тежкото положение на населението при коронавирусната пандемия, Болсонаро и целият му ултрадесен отбор, отричащ и пандемията като заплаха, доста време доминираха в медии и публични изяви. И създаваха впечатлението, че други гласове в Бразилия просто няма.
А всъщност отхвърлянето на политиката на управляващите е масово и обхваща от левицата до традиционната консервативна десница, включително и едрите предприемачи. Показателна е например една наскоро излязла статия на Педро Кафардо, главен редактор на вестник „Ценност” – водещо издание на бразилската бизнес-общност. В текста си Кафардо признава вината на „елита” в Бразилия – влиятелни политици, медии и предприемачи, които де факто доведоха на власт Болсонаро. И настоява те да поискат прошка. Кафардо посочва: „Те бяха най-богатите и теоретично най-добре информираните какво точно избират, или какво сътворяват с ръцете и съзнанието си, за да бъде избран настоящият президент. Сега са длъжни да признаят вината си и да се покаят”.
Разбира се, това мнение е само част от пъстрата картина. Все още една значителна част от олигархията и почти цялата армия твърдо продължават да крепят Болсонаро, поради което той не спира с предизвикателното си политическо поведение и нападките си срещу критици и разследващи, злоупотребявайки без прикритие с държавната власт.
Напоследък все пак президентът посмекчи агресивния си тон, защото колкото и да неглижира социологическите проучвания, вече и той вижда червена лампичка в най-новите данни, разпространени в големите бразилски медии – 75% от анкетираните твърдо се изказват в защита на демокрацията, 78% смятат, че евентуален военен режим би означавал нова диктатура, и само за 10% диктатурата при определени обстоятелства е по-добро решение от демокрацията. Красноречива е и преценката от сондажите лично за Болсонаро – 64% го смятат за авторитарен управник и едва 30% го виждат като демократ.
На този фон, въпреки дългите си колебания дали точно в сегашната тежка здравна обстановка да се преминава към преки протести, политическите партии от левицата начело с Работническата партия на бившите президенти Луис Инасио Лула да Силва и Дилма Русеф, вече подкрепят твърдо такива прояви, съветвайки все пак участниците да спазват всички предпазни мерки, а когато е възможно, акциите да се провеждат онлайн.
На политическо ниво Лула призова Камарата на депутатите най-после да даде ход на внесените в нея многобройни искания за започване на политически съд над действащия президент и наблегна: „Пред лицето на дълбоката криза в здравеопазването и в икономиката на Бразилия Болсонаро допусна много престъпления от безотговорност и заслужава да бъде съден за това”.
Верен на стила си, Болсонаро обаче няма никакво намерение да отстъпва, а дори готви и контраофанзива. Кани се да прокара разработения от ултранеолибералния му икономически министър Пауло Гедеш (възпитаник на Чикагската школа, „стажувал” в Чили при управлението на диктатора Аугусто Пиночет) план за още по-мащабна приватизация. Той обхваща водещи сектори, много от които са от първа необходимост за населението – като водата например. Претекстът е, че така щели да се покрият разходите по преодоляване на последствията от пандемията за бразилската икономика.
Има и задна мисъл в тези задаващи се приватизации – отдръпналите се от Болсонаро предприемачески кръгове отново да бъдат привлечени на негова страна с възможността от тлъсто облажване при разпродажбата на държавна собственост. Това обаче е сметка без кръчмаря, защото всичко това трябва да мине през гласувания в Конгреса. А там броженията срещу волунтаризма и вредното управление на президента са обхванали мнозинството от политическите сили. И става все по-отчетлива вероятността те да преодолеят взаимните си спорове и идейни антагонизми, за да се опълчат заедно срещу това разрушително за Бразилия управление.
Спойката за едно такова решение може да е напредъкът по нашумелите разследвания срещу двама от синовете на държавния глава – федералния депутат Едуардо Болсонаро и депутата в местния парламент на Рио де Жанейро Флавио Болсонаро. В първия случай на фокус е създаването на мрежа за разпространяване на фалшиви новини, фаворизирали избирането на Жаир Болсонаро за президент през 2018 г. Във втория нещата са още по-дебели, защото вадят на показ не само мащабни злоупотреби с пари и влияние, осъществявани през офиса на Флавио Болсонаро в Рио, но вплитат вътре и координация с въоръжени милиции, безчинстващи из фавелите и набъркани в още един куп тъмни дела. Включително рекет, трафик на оръжие и дрога, убийства.
Именно разследването около сина си Флавио се е старал да спре президентът, когато през април смени шефа на полицията в Рио, защото предишният отказвал да му даде подробности докъде са стигнали разследващите. Да напомним, този ход на Болсонаро предизвика знаковата оставка на неговия правосъден министър Сержио Моро – нашумелия бивш съдия от антикорупционтото дело „Автомивка”, който лично се постара да вкара в затвора Лула и така да отвори пътя за избирането именно на Болсонаро. Но дори и Моро – сам оказвал натиск върху съдиите за скалъпените обвинения срещу Лула – не можа да понесе толкова демонстративна намеса в работата на уж независими органи, до каквато прибегна Болсонаро. Впрочем, тази намеса стана повод и за разследване, започнато вече пряко срещу самия президент.
Междувременно продължи и разследването около Флавио и навързаните около него мрежи. То става все по-парливо за фамилията на държавния глава и за него лично.
Още през 2018 г. – в годината на президентските избори – се заговори упорито, че в станалото няколко месеца преди вота убийство на съветничката в събранието на Рио, социалната активистка и левичарка Мариеле Франко, имат пръст лица, пряко свързани с Флавио Болсонаро, та дори и лично с баща му.
Един от заподозрените за нейното убийство е Адриано Магаляеш да Нобрега, бивш полицай и активен член на въоръжени милиции, апологизирани от фамилията Болсонаро като „сили на самозащита” срещу престъпността. Да Нобрега е доказано близък на семейството на сегашния държавен глава, отличаван е с награди по инициатива и на бащата, и на сина, същевременно е и защитаван от тях при случаи на неоправдано насилие, дори и на „убийство по грешка” на работник, когото бил взел за наркотрафикант…
От 2019 г. заподозреният по делото на Мариеле Франко Де Нобрега се укрива от правосъдието. Установено е, че майка му и жена му са работили в офиса на Флавио Болсонаро и са били част от осъществявана оттам схема за злоупотреби и пране на пари. През февруари т. г. Де Нобрега е локализиран в щата Байа и при полицейската акция за залавянето му е убит. Незабавно се появяват солидни подозрения, че всъщност ликвидирането му е умишлено – за да не проговори.
На 18 юни се разигра нов вълнуващ епизод от този сериал. С друга мащабна полицейска акция в центъра на Сао Пауло бе арестуван още един ключов участник в тъмния кръг около офиса на Флавио Болсонаро н Рио – дълго служилият му като личен съветник и от години неизменно присъствал като близък приятел на всички болсонаровски семейни празници Фабрисио Кейрос. Той също е бил обявен за национално издирване от 2019 г. – все във връзка с разследването около Флавио. И сега се оказа, че през всичкото това време Кейрос се е укривал в дома на адвоката на Флавио, представлявал и интересите на Болсонаро-баща по някои случаи Фредерик Уасеф.
Именно в дома на Уасеф бе арестуван Кейрос, макар преди това адвокатът многократно да е декларирал, че представа няма къде се намира Кейрос. Арестантът е „златен” за разследването, защото през него са минавали всички финансови потоци и поръчки към въоръжените милиции, които интересуват следствието. Въпросът е дали Кейрос ще пожелае да заговори или ще се намери начин да му се запуши устата.
От това в момента до голяма степен зависи и дали Бразилия ще успее да се отърве от вируса Болсонаро.
