Кой изстреля към върха месията Болсонаро?

Ултрадесният и авторитарен кандидат-президент изненада всички с неочаквано висок резултат на първия тур на изборите в Бразилия. Той го дължи на две подкрепили го мощни общности – евангелистите и латифундистите. Дали до балотажа класиралият се втори Фернандо Хадад от Работническата партия ще успее да обедини шарените фенове на демокрацията и да осигури противовес?

Един от митингите в подкрепа на Жаир Месиас Болсонаро в Сао Пауло. Снимка: EFE
Един от митингите в подкрепа на Жаир Месиас Болсонаро в Сао Пауло. Снимка: EFE

Най-непредсказуемите президентски избори в историята на Бразилия вече преминаха през първия си тур на 7 октомври и не пропуснаха изненадата. Ултрадесният и авторитарен кандидат-президент от Социал-либералната партия – бившият армейски капитан и поклонник на военната диктатура Жаир Месиас Болсонаро, получи с около 8-10 пункта по-висок резултат, отколкото му вещаеха социолозите. Спечелените от него 46% надхвърлиха и най-благосклонните към кандидатурата му прогнози.

Отгоре на всичко самият Болсонаро и привържениците му още в нощта след вота обявиха, че той всъщност щял да спечели от раз, докарвайки си и над 50%, ако не били установени разни нередности с апаратите за машинно гласуване. Затова наред с веселящи се негови фенове, доста фоторепортери и оператори заснеха след изборите и сърдити поддръжници на автократа-кандидат с плакати, алармиращи за „измама”.

Амплитуди в настроението имаше и в другия основен отбор – на кандидата на лявата Работническа партия Фернандо Адад, който стана титуляр преди по-малко от месец, чак след като окончателно се разбра, че съдебната система няма да позволи участие в президентската надпревара на харизматичния експрезидент Лула, сочен по-рано за безспорен фаворит в изборите. Както е известно, Лула е в затвора заради така и неподплатено с безспорни доказателства обвинение в корупция, като делото дори още не е минало трета инстанция. Отдавна беше ясно, че целта на съдебното му преследване е да се попречи на кандидатирането му и на несъмненото му избиране за нов мандат.

На фона на тази ситуация с Лула и при толкова късното му официално кандидатиране, Фернандо Хадад всъщност може да се поздрави със съвсем достойния си резултат от 29% подкрепа на вота тази неделя. Но разбира се, очакванията бяха за много по-малка разлика с Болсонаро, която би дала и много по-силна надежда на Хадад за успех при балотажа. Сега преодоляването на 17-те процента изоставане от ултрадесния популист ще е наистина херкулесовска задача.

За нея слабо ще помогне подкрепата за втория тур, обещана засега само от един от отпадналите кандидати – взелия 12% и останал трети по резултат по-умерен социалист Сиро Гомес. Автоматичното преливане на проценти нито е сигурно, нито е достатъчно в този случай. Ако иска да се противопостави успешно на Болсонаро на втория тур, насрочен за 28 октомври, Хадад ще трябва да положи неимоверни усилия, за да се опита да спечели позициониращите се повече към центъра избиратели. А сред тях, както сочат много наблюдатели, преобладава средната класа, разочарована от цялата политическа класа и поддала се на медийните обобщения, че „всички са маскари” и са потънали в корупция до ушите.

Сред този тип избиратели е много силно и настроението срещу Работническата партия, защото с общите усилия на съдебната система и на медийната машина именно тази партия беше нарочена за най-корумпираната в Бразилия. Което просто не е вярно. Да, сред нейни министри и други високопоставени администратори също бяха изобличени корупционери, но обществото сякаш е забравило, че най-безкомпромисно към такива случаи подхождаше президентката тъкмо от Работническата партия Дилма Русеф. И някои дори казват, че безпощадните ѝ уволнения на всеки, заподозрян в злоупотреби, с които тя започна още първия си мандат през 2011-та, накрая са станали и същинската причина за нейния импийчмънт – просто са ѝ отмъстили. Факт е, че инициатор на процеса за нейното отстраняване през 2015-2016 г. стана тогавашният председател на парламента Едуардо Куня, излъчен от партията Бразилско демократично движение, която управляваше съвместно с РП. А после самият Куня отиде в затвора за корупция…

Дали сега Хадад ще съумее да преодолее всички пропагандни напластявания в съзнанието на бразилците, да обедини доста пъстрата палитра на привържениците на демокрацията в страната и да се изправи с тази обща сила на балотажа срещу Болсонаро, за да го победи? Не е невъзможно, но ще е много трудно. Още повече, че като университетски преподавател и бивш министър на образованието Хадад просто няма как да бъде толкова „народен човек”, колкото беше сред избирателите си бившият металургичен работник Лула. Много бразилци бяха готови да гласуват за Лула и заради „златните години” на страната по време на неговото управление. Масите го обичаха искрено. Но това просто няма как изцяло да се прехвърли върху по-интелектуалния и съответно по-далечен за тях Хадад.

Ще му тежи като топуз и това вече изградено предубеждение към неговата Работническа партия, което е много вероятно на балотажа да остави у дома им, без да гласуват, онази част от избирателите, които не харесват и Болсонаро. А всеки неотишъл до урните на 28 октомври всъщност ще увеличи подкрепата за ултрадесния популист.

Фернандо Адад пусна след изборите тази снимка в своя Фейсбук–на нея той е с жена си (вляво) и с кандидатката за вицепрезидент Мануела д'Авила (вдясно). Хадад придружи кадъра със следния текст: „Тези избори слагат на карта много неща. Ние ще приемем това предизвикателство. Искаме да го приемем с много уважение и с едно-единствено оръжие: аргументите”. Снимка: Рикардо Стукерт
Фернандо Адад пусна след изборите тази снимка в своя Фейсбук – на нея той е с жена си (вляво) и с кандидатката за вицепрезидент Мануела д’Авила (вдясно). Хадад придружи кадъра със следния текст: „Тези избори слагат на карта много неща. Ние ще приемем това предизвикателство. Искаме да го приемем с много уважение и с едно-единствено оръжие: аргументите”. Снимка: Рикардо Стукерт

Впрочем, самият Болсонаро също ще трябва доста да се постарае, за да разшири подкрепата за себе си към центъра, което може да се окаже и неизпълнима цел. Мнозина наблюдатели смятат, че при сегашното гласуване той е взел максимума, който е по силите му, и няма накъде повече да умножава процентите си. Защото със своя агресивен език на омразата, с расистките си и продиктаторски изцепки няма как да стане симпатичен на по-умерената публика. А ако изведнъж преди балотажа реши да смени тона и да стане благ, тогава пък ще изгуби радикалните си фенове, подкрепили го сега.

Номерът на Болсонаро е да се представя за „антисистемен” кандидат. И наистина е удивително как толкова много хора му се връзват, след като той е чист продукт именно на същата система, срещу която уж се обявява сега. Все пак е бил цели 27 години депутат. Той умее добре да се пласира в социалните мрежи със своя мачистки език и послания от сорта „насилието се изкоренява само с насилие” (това по повод идеята му да се легализира масовото носене на оръжие от гражданите, за да се противостои на уличната престъпност).

Онова, в което Болсонаро изобщо не го бива, е да води смислени дебати с достойни опоненти по въпроси от идейно, политическо и икономическо естество – а точно такива въпроси обикновено залягат в предизборните програми на кандидатите. Само че Болсонаро реално изобщо не взе участие в такива дебати. На 6 септември той бе ранен с нож от нападател по време на предизборна проява. И оттогава се отдаде само на лечението си – първо в болница, а после и под домашен режим. Контактуваше с избирателите си главно през социалните мрежи и успя да извлече всички дивиденти от превръщането си в „мъченик” именно на това насилие, срещу което обявява, че иска да се бори с още повече насилие. Избегна всякакво сериозно състезание със съперниците си по теми от предизборните програми.

Въпреки безконечното си лечение Болсонаро все пак се разходи до урната, за да гласува на 7 октомври, и да демонстрира самочувствие на победител. Снимка: EFE
Въпреки безконечното си лечение Болсонаро все пак се разходи до урната, за да гласува на 7 октомври, и да демонстрира самочувствие на победител. Снимка: EFE

Най-вероятно и през кампанията преди втория тур Болсонаро ще продължи тази стратегия да не участва в преки словесни двубои с Хадад, в каквито очевидно ще губи. Така че сагата с лечението от раняването му едва ли ще свърши преди вота на балотажа и това ще е много удобно за него бягство от изяви, които могат само да му навредят. Обратно, за Хадад би било голям плюс все пак да успее да извади на пряк дебат Болсонаро, защото би могъл много сериозно да го атакува по икономическата му програма, която е драстично неолиберална и която при адекватен анализ със сигурност ще отблъсне от ултрадесния популист доста представители на широките маси.

Ясно е, че Болсонаро и екипът му едва ли ще си позволят подобен риск и излагане. На тях изобщо не им трябва пряк сблъсък с Хадад. Болсонаро си е самодостатъчен в шоуто, а разполага и с изцяло фаворизираща го телевизия с многозначителното название „Рекорд”. И като погледнем кой е собственикът на тази телевизия, стигаме до една от ключовите сили, спомогнали пряко за резкия скок на процентите в подкрепа на Болсонаро през последната седмица – евангелистите. Трябва да се има предвид, че те са изключително влиятелни в Бразилия и представляват около 22% от населението ѝ. Подкрепата им е решаваща и за политици, и за всякакви обществени или държавни инициативи.

И те са си избрали да заложат в тази кампания на Болсонаро. Особено всеотдайно го подкрепя собственикът на телевизия „Рекорд” Едир Маседо, основател на мощната евангелистка Универсална църква на Божието царство. Именно по тази телевизия в четвъртък, 4 октомври, бе излъчено дълго „човешко” интервю с ултрадесния кандидат, което да го представи в симпатична и привлекателна за публиката светлина, с ореол на месия, тъй подхождащ на пълното му име Жаир Месиас Болсонаро.

Точно по същото време по най-голямата телевизия „О Глобо” вървеше последният дебат между кандидат-президентите – които, разбира се, се караха за програмите си и се нападаха един друг. Зрителят получи възможност да избере между гледката на тези изнервени и агресивни един към друг хора и образа на загрижения за добруването на нацията „мачо” и отговорен баща на голямо семейство Болсонаро.

Резултатът се видя в урните тази неделя.

Някои от проявите на феновете на Болсонаро наистина приличат на религиозни ритуали спрямо обожаем месия. Снимка: EFE
Някои от проявите на феновете на Болсонаро наистина приличат на религиозни ритуали спрямо обожаем месия. Снимка: EFE

Но не бива да се забравя и още една важна общност, също демонстрирала миналата седмица решаваща подкрепа за Болсонаро – това е така нареченият Парламентарен фронт на селското стопанство. По-просто казано, лобистката група в парламента и Сената на големите и богати земевладелци – латифундистите. В нея влизат 261 депутати и сенатори. Във вторник, на 2 октомври, групата открито обяви подкрепата си за Болсонаро.

С много пари и със силна медия зад гърба си той очевидно има основание да демонстрира самочувствие на победител още отсега.

Само че ако бляновете му наистина станат реалност на 28 октомври, това ще е много тежък удар не просто за левицата, а въобще за демокрацията и в самата Бразилия, и в цяла Латинска Америка. Това ще означава и връщане към най-мрачните практики на авторитаризма даже не от времето на военните диктатури от втората половина на ХХ век, а на онези, каудильовските, описани в „Есента на патриарха” на Габриел Гарсия Маркес или в „Сеньор президентът” на Мигел Анхел Астурис. Разбира се, допълнени с модерните технологии и с глобализацията, поради което откатът ще се усети и по целия свят.

Дали изправени пред тази алтернатива, повечето бразилци ще изберат все пак несъмнения демократ Хадад, дори и да не го харесват, дори и само заради логиката на „по-малкото зло”? Или търсенето на „новото” ще ги отведе във фатален лабиринт, от който може и да няма изход?…

Къдринка Къдринова

Журналист международник. Работила е във вестниците „Народна младеж”, „Диалог”, „24 часа”, „Сега”, „Монитор”, била е зам.-главен редактор на сп. „Тема” и редактор международни новини в програма „Хоризонт” на БНР. Автор на три книги. Председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България, член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Носител на редица национални и чуждестранни журналистически и литературни награди. За връзка във Фейсбук – тук.

Оставете коментар