В категории:Bez kategorii

Европа в прекрасния нов свят

Какво е мястото на Европейския съюз в битката за хегемония между САЩ И Русия? Какво е бъдещето на труда и политическите борби в съвременните условия, които лишават от актуалност категории като „работническа класа“? Има ли в историята уроци, които да ни помогнат в борбата за по-добро бъдеще? Новият сборник на фондация transform! europe търси отговорите

pixabay.com

Transform! europe е мрежа от 34 организации от 22 европейски държави, развиваща дейност в сферите на политическото образование и критическия научен анализ, и е признатата политическа фондация, кореспондираща с Партията на европейската левица.  Този съвместен проект между независими организации с нестопанска цел, институти, фондации и индивиди, си поставя за цел да допринася за трансформацията на сегашния свят чрез преодоляване на господството на капитала над труда, социалната несправедливост и всички видове неравенство, милитаризма, имперската власт, неолиберализма и прилаганите в негово име политики. 

Всяка година transform! europe публикува сборник с избрани анализи, изследвания и есета от европейски автори с леви възгледи пo политически, икономически, исторически, културни и социални теми. Шестият поред Годишник на фондацията носи заглавие „Европа в прекрасния нов свят“ и е посветен на бъдещето на Европа във възникващия многополюсен свят.

Какви ще са последствията от глобалната криза на хегемонията и изострящото се съперничество между САЩ и Китай? Какви са опасностите за демокрацията и труда, и какви възможности се отварят за политическите и обществени субекти в ерата на дигиталния капитализъм? Могат ли все още изкуството и историята да осигурят някакви отговори? Текстовете в сборника се опитват да предоставят конкретен анализ на текущата ситуация, без какъвто не би могла да се води битката за разпространение и налагане на левите идеи.

Макар повечето текстове в годишника са написани преди пандемията, неочакваното развитие всъщност е направило много от тях дори по-актуални. Отварящият текст е интервю с икономическия географ и антрополог Дейвид Харви, който споделя разсъжденията си за изменящият се глобален баланс на силите. Докато Китай се издига до водеща сила, включително в космоса, Европейският съюз не само не успява да се превърне в отличителен глобален играч, въпреки добрите си стартови позиции, но дори е заплашен от дезинтеграция след Брекзит.

В същото време границите на съюза се превръщат в потенциални театри на военни действия заради опасната ескалация на напрежението с Русия, тласкана основно от САЩ чрез НАТО. Агресивното разполагане на бази на алианса по границите на Русия и отмяната на стратегически споразумения засили заплахата от ядрено противопоставяне за пръв път от края на Студената война. Новата патова ситуация между Запада и Русия отвори пространство за претенции за регионална хегемония от страна Турция, Саудитска Арабия и Иран, което ожесточава конфликтите в Близкия Изток и предизвиква нови бежански вълни към границите на Европа.

За щастие има и лъчи на надежда, пробиващи си път на фона на множащите се военни конфронтации и влошаващата се екологична криза. Паралелно с тези процеси се забелязва и мобилизация в световен мащаб на младите хора, които познават единствено прекариатския трудов живот с постоянно намаляващи социални защити. Където и да се намират, те имат общи искания за поносимо бъдеще – бъдеще, което няма да е характеризирано от глобално затопляне и климатична катастрофа, от постоянен страх от безработица и френетична конкуренция с другите работници, бъдеще с достъпни жилища и с пенсии, които ще им позволят да не прекарат последните си години в крайна мизерия. Във Великобритания тези представители на младежта се стекоха в Лейбъристката партия, докато неин лидер бе Джереми Корбин, в САЩ пък горещо подкрепяха кандидатурата на Бърни Сандърс. Те бяха в основата и на масовите протести против неолибералните политики в страни като Чили. Френските „жълти жилетки“, макар да не са младежко движение, успяха да включат в активизма си сектори от обществото, до които традиционното работническо движение не успяваше да достигне.

Значителна част от текстовете в годишника са посветени на проблема как да се дефинира и организира класовата борба в съвременните условия, в които класическите определения изглежда не важат. Разрастващото се разнообразие сред онази огромна част от населението, която трябва да заработва надница, за да преживява – било то чрез целодневен труд, работа на парче или упражняване на зависимо псевдопредприемачество, както и онези, които са осъдени на безработица, или чийто трудов режим се свежда до неплатената работа по възпроизводство на тяхната класа, прави тясно разбираната социална категория „работническа класа“ все по-неадекватна за описване същността на модерния пролетариат. Този брой на годишника отделя специално внимание на няколко нови форми на труд и произтичащите от тях социални субекти, които се появиха в рамките на капитализма на дигиталните платформи – тема, придобила остра актуалност на фона на резките промени в труда и икономиката, дошли в резултат на пандемията от Covid-19.

Сборникът също така прави преглед на няколко важни за лявото движение исторически събития, включително забележителният експеримент в социалните общински политики, известен като „Червената Виена“. Няколко от статиите са посветени на въпроса с историческата памет в Европа, която три десетилетие след падането на Берлинската стена изглежда по-подчинена на идеологията от всякога. Господстващият исторически разказ за западноевропейската интеграция е изчистен от информация за политическите и социални антагонизми, особено тези, свързани с Втората световна война. Стига се до там в официалните документи на Европейския съюз да бъде налагано едно разбиране за паметта, което консолидира неолибералното разбиране за историята, според което „идеологиите“ и „държавата“ са корена на всяко зло, и което деполитизира спомена за престъпления като Холокоста, свеждайки го до въпроса за нарушаване на индивидуалните права, изолиран от контекста на войната и политическите причини за нея.

Този процес, освен всичко друго, прави масовата съпротива срещу войните в западните общества много по-трудна, отколкото е била през 60-те или 80-те, както обяснява Ерик Канепа в своята статия от годишника, която бе публикувана в превод на български от „Барикада“. До края на годината ще бъдат публикувани преводи и на други подбрани текстове от сборника.

Информация за съдържанието и начина за поръчка на годишника на transform! europe може да откриете на този адрес.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар