Димитрис Псарас е дългогодишен гръцки журналист, прекарал голяма част от кариерата си в проследяване на дейността на крайната десница и конкретно „Златна зора“. Автор е на седем книги за радикалната десница в страната и военната диктатура, управлявала Гърция между 1967 и 1974 г. През 1983 г. става съосновател на Scholiastis, ляво седмично политическо списание, чиято цел е да даде надежда на младите репортери в десетилетията след края на военната диктатура. Псарас прави равносметка за историята на неонацистката групировка в разговор с Харис Големис, политически активист и бивш член на Политическия секретариат и на Централния комитет на Сириза.
Интервюто е част от новото издание на Годишника на фондация transform! europe. “Барикада” ще публикува преводи на избрани текстове от изданието.
Харис Големис: На 7 октомври 2020 г. „Златна зора“ беше обявена за престъпна организация от съда, който разглеждаше делото за убийството на Павлос Фисас и други актове на насилие, извършени от нейни членове. С история, простираща се четиридесет години, тази нацистка формация е всичко друго, но не и скорошно явление. Още през 1980 г. нейният лидер Никос Михалолиакос издава списание със същото име, в което пропагандира нацистки идеи; през 1983 г. той основава политическото движение „Народна лига“; както показват вашите журналистически разследвания, през 1987 г. групата изготвя таен нацистки устав. Оттогава до 2007 г., когато се провежда шестата им конференция, членовете на „Златна зора“, въоръжени с бухалки и ножове, извършват редица брутални нападения срещу бежанци и имигранти, членове на леви организации и младежки скуотъри, като кулминацията е почти успешното убийство на Димитрис Кусурис през 1998 г. 2009 г. бележи разрастване на престъпната им дейност, окуражена от изборния пробив на партията както в гръцкия, така и в европейския парламент. Всичко това доведе до убийството на младия антифашистки рапър Павлос Фисас през 2013 г. и до започването на съдебно производство, което завърши с осъждането на „Златна зора“ през октомври 2020 г. Възниква основателният въпрос как гръцките власти са толерирали законното функциониране на нацистка група, а по-късно и на нацистка партия, докато в Германия, а може би и в други европейски държави, подобна група би била забранена. И така, как в крайна сметка стана възможно членовете ѝ да бъдат преследвани и в крайна сметка изправени пред съда, обвинени в ръководене на престъпна организация? Какво се промени?
Димитрис Псарас: “Златна зора” е основана през декември 1980 г. от Никос Михалолиакос, който е пожизнен лидер на групата. В началото тя представлява малък екип, който функционира като затворен националсоциалистически кръжок. От края на 80-те години на ХХ в. започват някои пропагандни акции по улиците, а в началото на 90-те години започва кампания на насилствени нападения срещу всеки, когото класифицират като „подчовек“; започват да атакуват студенти, леви младежи и антиавторитарни движения и продължават с имигранти, бежанци и всеки друг, когото смятат за „различен“, като хората от LGBTQ+ общността например.
В продължение на много години действията им остават ненаказани, но дори когато престъпленията се умножават и полицията и съдебната система започват някакво разследване, надделява доктрината, че нацистките извършители трябва да бъдат третирани като отделни лица, а не като представители на организация. Този дългогодишен имунитет се основаваше на три елемента: а) в исторически план „Златна зора“ е рожба на гръцката дълбока държава, преживяла германската и италианската окупация (1941-45 г.), Гражданската война (1946-49 г.) и диктатурата (1967-1974 г.); б) в политически план организацията е действала години наред в помощ на силите на реда, като е изпълнявала вместо тях „мръсната работа“, т.е. сблъсквала се е с демонстранти по начин, по който държавата не може да действа пряко; в) от институционална гледна точка гръцката конституция, приета през 1975 г. след премахването на диктатурата, предоставя на политическите партии отлична защита, като не предвижда никаква възможност те да бъдат забранени. Ето защо Михалолиакос, както правилно отбелязвате, основава Народната лига през 1983 г. и подава съответното заявление до Върховния съд. Единадесет години по-късно, през 1994 г., „Златна зора“ се кандидатира за първи път на избори. Както стана ясно по време на съдебния процес, целта на Михалолиакос при основаването на „политическа партия“ е била именно да получи необходимата конституционна защита.
През септември 2013 г. гръцката съдебна система беше призована да се произнесе дали става дума за престъпна организация, която действа под маската на политическата партия. Подобно нещо се случваше за първи път. Така че въпросът е какво е станало, за да се стигне до тази промяна. Според мен разковничето е в това, че след лятото на 2013-та от “Златна зора” се чувстваха толкова уверени, че вярваха, че могат да заемат водеща роля в по-широкия спектър на дясното, като се сблъскат пряко не само с левицата, но и с партията „Нова демокрация“ (НД). През септември 2013 г. само в рамките на няколко дни „Златна зора“ извърши серия от кървави нападения – първо срещу синдикалисти от Гръцката комунистическа партия в Пирея, след това срещу десничари в Мелигалас, Пелопонес, където се провеждаше годишната церемония в памет на жертвите на гражданската война от десницата, и накрая убиха Павлос Фисас. Ескалацията на нападенията принуди гръцката държава в крайна сметка да се намеси, заради голямата вълна от антифашистка реакция, която се надига в цялата страна.
И какво се случи след това? Просто това, което трябваше да се случи преди години. Всички 35 висящи дела за незаконните действия на членовете на „Златна зора“ бяха обединени в едно, и съдебният орган се зае да определи дали тези действия попадат в обхвата на член 187 от гръцкия Наказателен кодекс, т.е. дали престъпна организация, използваща фасадата на политическа партия, е организирала кървавите нападения, мотивирани от нацистката ѝ идеология.
Х.Г.: Занимавате се със “Златна зора” от самото ѝ възникване и приносът ви за произнасянето на присъдата от съда е от решаващо значение, най-вече, макар и не само, заради разкриването на тайния устав на организацията. На какво се дължи този специален интерес и какви трудности срещнаха изследванията ви през годините? Сблъсквали ли сте се със заплахи от страна на членовете на организацията?
Д.П.: Аз съм от поколението на студентското движение срещу диктатурата. Връзката ми с политиката е белязана от опита по време на диктатурата (1967-1974 г.). По време на пика на антидиктаторската съпротива – а въстанието в Атинската политехника през ноември 1973 г. – бях студент в Архитектурния факултет и бях там, вътре в сградата на университета. Михалолиакос, четири години по-млад от мен, беше извън Политехниката заедно с полицейските сили на хунтата. Той беше член на неофашистката група „Партията на 4-ти август“ 1)Кръстена на датата, на която през 1936 г. е установена фашистката диктатура на Метаксас, ръководена от Константинос Плеврис. Всъщност той принадлежеше към най-крайната част на групата, заедно с още един човек на име Елиас Циапурис; в нощта, когато танковете на хунтата нахлуха, Циапурис беше този, който стреля по тълпата млади бунтовници от покрива на Министерството на обществения ред, намиращо се по това време само на една пресечка от Политехниката, в центъра на Атина. Документирано е, че при тази стрелба са били убити най-малко двама души. Циапурис избяга в чужбина и избегна наказанието, но само допреди няколко години на сбирките на „Златна зора“ Михалолиакос емоционално е разказвал истории за делата на „героичния Елиас“.
Искам да кажа, че интересът ми към организацията е естествено следствие от подхода ми към политиката. И така, когато хунтата беше свалена, Михалолиакос се оказа въвлечен в безразборни терористични нападения, извършени от крайно десни групи, произхождащи от същата неофашистка организация („Партията на 4-ти август“). Оттогава ги следя и заедно с моите колеги от колектива на журналистическите изследователи Ios публикувахме анализи, които дълго бяха смятани за прекомерни, дори „обсесивни“.
От самото начало на дейността си „Златна зора“ никога не е крила нацистката си структура и всъщност самото ръководство ни беше изпратило много важни документи, включително известния „Устав“, който предадох по време на тридневните си показания в съда. Разбира се, с времето последваха заплахи, както и множество статии срещу мен, поместени в публикациите на организацията. Всъщност в извинението си Михалолиакос ме нарече „личния си Жавер“. Въпреки това „Златна зора“ ме е атакувала пряко само веднъж – в съдебната зала през 2009 г., веднага след съобщението на съда, че заместник-лидерът на организацията Антониос Андруцопулос е осъден за опит за убийство на Димитрис Кусурис. Трябва да се разбере, че мишените на организацията не са хора като мен или дори техни преки „политически“ опоненти. Когато става дума за насилието, използвано от „Златна зора“, моделът на „раздвоена делегитимация“, предложен от Ехуд Спринзак, изглежда подходящ за описание на спецификата на крайнодесните терористични групи2)Ehud Sprinzak, ‘Right-wing terrorism in a comparative perspective: The case of split delegitimization’, Terrorism and Political Violence 7,1 (1995), 17-35.. Такива терористични организации обикновено избягват конфликти с властите и се сдружават въз основа на убеждението си, че целта, на която се противопоставят, е априори делегитимирана (малцинства, чужденци, имигранти). Хората, нарочени за цели, се разглеждат като различни от общността, за чиито членове се смятат; казва се, че те не принадлежат към нея, и следователно трябва да бъдат държани в подчинен правен статут, изгонени или дори унищожени.
Х.Г.: Знаете ли дали „Златна зора“ е била свързан с други нацистки или фашистки организации в Европа?
Д.П.: Колкото и да е странно, „Златна зора“ поддържаше връзка с други ултрадесни от цяла Европа още от създаването си през 1980 г. Първият близък контакт е с неонацистката CEDADE (Círculo Español de Amigos de Europa – “Испански кръг на приятелите на Европа”), основан в Испания през 1966 г. и намиращ се вече в упадък в началото на 80-те години. Първоначалната форма на „Златна зора“ е създадена по модела на CEDADE, по модела на „духовно сдружение“. Списание „Златна зора“ не само публикува анализи на дейността на CEDADE, но и избира абсолютно същите нацистки модели като испанската организация, а именно Адолф Хитлер и други като Алфред Розенберг, Корнелиу Кодряну и Леон Дегрел. Всъщност през април 1990 г. близкият сътрудник на Михалолиакос – Христос Папас, посещава Дегрел, който по това време е в изгнание в Испания. Папас, който в същия процес е осъден и за ръководене на престъпна организация, избягва арест и все още се укрива. През 1994 г. двама служители на „Златна зора“ установяват контакт с френската неонацистка група PNFE26 , а през септември 1995 г. „Златна зора“ се продава в павилиона на младежкото крило на Националния фронт на младежта по време на фестивала на френската крайнодясна партия. Михалолиакос се е срещал лично с Льо Пен по време на посещение на френския крайнодесен лидер в Атина. По същото време „Златна зора“ е силно свързана и с расистката южноафриканска организация AWB (Afrikaner Weerstandsbeweging), която се съпротивлява яростно срещу рухването на апартейда. Представители на „Златна зора“ участват заедно с босненско-сръбските извършители в клането в Сребреница през 1995 г., а през 1996 г. организацията е поканена от лидера на руската крайнодясна ЛДПР Владимир Жириновски да представлява Гърция в създавания тогава Патриотичен интернационал (Patrintern).
„Златна зора“ имаше контакти и в САЩ. През 1991 г. организацията публикува брошура на основателя на Американската нацистка партия Джордж Линкълн, а през 1998 г. Уилям Лутър Пиърс, лидер на неонацисткия Национален алианс и автор на печално известните “Дневници на Търнър”, пристига в Солун по покана на организацията, която по-късно превежда Дневниците през 2002 г. „Златна зора“ дори организира кампания в подкрепа на затворниците на терористичната организация „Орденът“,която е била вдъхновена от „Дневниците на Търнър“.
До момента на повдигане на обвинението, организацията поддържаше тесни връзки с най-екстремистките крайнодесни партии. В средата на 2000-те години „Златна зора“ участва в Европейския национален фронт (ENF), заедно с организации от 13 европейски държави. Сред тях бяха германската NPD, румънската Noua Dreapta и италианската Forza Nuova. След влизането на партията в гръцкия и в Европейския парламент, тя се присъединява към Алианса за мир и свобода (АПС) – паневропейска партия, основана през 2015 г. Всъщност с изборния си успех, който беше безпрецедентен за такава крайна и открито нацистка организация, „Златна зора“ се опита да изнесе и нацизма. Тя се превърна в модел за подражание за много крайнодесни политически формации по света. Много характерен е случаят с американския неонацист – и, разбира се, привърженик на Тръмп – Матю Хаймбах, основател на Традиционалистката работническа партия (ТРП), който беше един от лидерите на движението Alt-Right и изигра водеща роля в насилствените инциденти в Шарлотсвил, Вирджиния, довели до смъртта на една жена. Самият Хаймбах заяви пред камера, че се е ръководил от начина на действие на „Златна зора“. Съществуват множество доказателства, документиращи присъствието му в офисите на „Златна зора“, както и снимки, на които позира с Михалолиакос.
Организацията дори поддържаше контакти с германската нацистка терористична организация NSU чрез представителите на NPD Андре Капке и Торстен Хайзе. През 2013 г. служители на „Свободна мрежа юг“, която вече е забранена в Германия, са снимани в офисите на партията в гръцкия парламент.
Х.Г.: След основаването си “Златна зора” остава малка крайнодясна организация в продължение на много години. През периода след началото на икономическата криза през 2010 г. тя не само продължава и засилва престъпната си дейност, но и като политическа партия делът на гласовете ѝ рязко нараства от 0,29 % през 2009 г. до 7 % през май 2012 г., а на следващите три избори електоралната ѝ сила остава стабилно над 6 %. Какви според вас са причините за това значително показване на електоралната ѝ сила?
Д.П.: В началото на кризата преживяхме първата вълна на засилване на привлекателността на организацията. Това се основаваше на нейната реторика, насочена към многобройните имигранти в центъра на Атина. На местните избори през 2010 г. организацията надхвърли 5 % и Михалолиакос беше избран за общински съветник в Атина. Това беше тежко време за гръцките граждани, които претърпяха открито посегателство не само върху доходите, но и върху социалните и политическите си права. Политическата система на двупартийност (Нова демокрация – Пасок) се срина, проправяйки път на други възможности. В общи линии бих казал, че тези, които не бяха загубили надежда за промяна на ситуацията, се обърнаха към левицата, т.е. към Сириза, докато тези, които бяха абсолютно убедени, че няма изход, бяха особено уязвими към крайнодесните, националистическите, ксенофобските и конспиративните групи. За много хора гласуването за „Златна зора“ означаваше просто, че с този избор те ще си „отмъстят“ на политическата система, която ги е предала. Противно на това, което понякога се твърди, антиимигрантският дискурс не бе първостепенен в привличането на по-широки социални слоеве към организацията.
Това е причината, поради която подобни изборни резултати се наблюдават дори в райони, които не са се превърнали в приемни общности за мигранти, и в които единствената информираност на хората по темата идва от видяното по телевизията. Имаше и една обстоятелствена причина, която даде тласък на нацистката организация. През ноември 2011 г., само няколко месеца преди изборите, мощната дотогава партия на крайната десница „Лаос“ (Народен православен сбор) с ръководител Георгиос Каратзаферис се присъедини към трипартийното правителство заедно с НД и „Пасок“ под ръководството на банкера Лукас Пападемос. По този начин Лаос изгуби своята „антисистемна“ характеристика и в резултат на това много от неговите избиратели се пренасочиха към „Златна зора“. След двойните избори през 2012 г. (май и юни) „Златна зора“ се издигна до 7 %, като по този начин утвърди превеса си в рамките на крайната десница. Резултатите ѝ на тези избори бяха по-високи особено в районите, където тя беше разгърнала агресивната си активност (особено в центъра на Атина), и въпреки че привлекателността ѝ в големите градски центрове беше отслабена от разкриването на престъпната ѝ дейност, на следващите избори партията запази същите проценти в цялата страна. Това беше възможно, защото тя наследи традиционните крайно десни избирателни райони, главно в Северна Гърция и някои префектури на Пелопонес. Но „Златна зора“ никога не е била парламентарна крайнодясна партия. Ето защо, веднага щом престъпната дейност на централното ѝ ядро стана по-широко известна, започна сривът. Тук трябва да се отбележи, че още през септември 2013 г., след първите арести на служители на ръководството, и въпреки че привлекателността ѝ сред електората все още оставаше силна, много малко хора (няколко десетки) излязоха на улицата, за да протестират в нейна защита.
Х.Д.: Какво бе отношението на „Златна зора“ към полицията, църквата и медиите? Какво беше влиянието ѝ сред младите хора?
Д.П.: Вече споменах за специалните отношения на „Златна зора“ с така наречената „дълбока държава“, която е преживяла окупацията през Втората световна война, гражданската война и диктатурата. Терминът „дълбока държава“ обозначава реакционните механизми в армията, полицията, съдебната система и Църквата, като последната функционира в Гърция като държавен апарат par excellence. Така че тези особени отношения водят началото си от времето, когато организацията е била напълно маргинална работна група от нацистки фанатици и не е имала стремеж да се превърне в парламентарна партия. Що се отнася до специалните отношения, особено с полицията, съществуват официални доклади от началото на 2000 г., в които е записана информация за контакти с полицейски служители и за това как служители на HELAS (гръцката полиция) са прикривали избягали членове на “Златна зора” и са предоставяли оръжие на членове на организацията в замяна на тяхното съдействие по време на демонстрации в центъра на Атина. По време на изборите през 2012 г. е установено, че 30-40 % от служителите, които съставляват полицейските отряди за борба с безредиците (МАТ), са гласували за нацистката организация.
Високопоставени военни и съдебни служители приеха поканата на „Златна зора“ да се кандидатират за депутати дори през 2014-2015 г., т.е. след началото на съдебното преследване срещу ръководството на организацията. Заслужава да се отбележи, че част от църковното ръководство (седем митрополитски епископи) подкрепиха „Златна зора“ на изборите през 2012 г., въпреки че разполагаха с множество доказателства за нейния антихристиянско-езически профил. Медиите изиграха значителна роля в популяризирането на „Златна зора“. Може би не толкова, колкото в случая с “Лаос”, която беше телевизионно творение par excellence, но все пак доста значителна роля. В началото на 90-те години на ХХ век първата фаза на „македонския“ въпрос (т.е. избухването на националистическата вълна в Гърция, предизвикана от въпроса за името на бившата югославска република Македония – днес Северна Македония) съвпада с пристигането на първите имигранти и бежанци в Гърция (след падането на режимите на т.нар. реален социализъм) и с първото в историята създаване на частни радио и телевизионни канали. В този контекст крайнодесните гласове бяха добре дошли в конкуренцията за по-висока гледаемост. Всъщност след успеха на „Златна зора“ на изборите през 2012 г. голяма част от медиите представяха престъпната дейност на нацистите като интересен нов лайфстайл.
Този лайфстайл намира отклик сред младите хора, заедно с очарованието на властта и култа към фитнес залите и анаболите. От началото на 2000 г. „Златна зора“ достига до младите хора чрез блек метъл групи. В допълнение към това една дъщерна организация, така наречената „Синя армия“, се насочи към феновете на националния отбор по футбол, който през 2004 г. се издигна до най-високото ниво в Европа. Много от основните представители на организацията попадат в тази категория. От седемте осъдени на 13 години затвор като ръководители на престъпната организация двама са ръководители на крайно десни музикални групи (Герменис и Матайопулос), а други двама са от организации на футболни фенове (Лагос и Панайотарос).
Х.Г.: Работническата класа ли съставляваше базата на „Златна зора“?
Д.П.: Според анализите на структурата на електората от 2012 г., сред избирателите на „Златна зора“ е имало забележително висок процент на безработни. Но партията е имала още повече привърженици в дребнобуржоазните и селските слоеве, а сред нейните избиратели мъжете са били два пъти повече от жените. Интересно е, че макар дейността на „Златна зора“ да се ограничаваше до работническите квартали на Пирея и центъра на Атина, тя получаваше значителна подкрепа и в предградията на висшата класа в Северна Атина.
Х.Г.: В други европейски страни организации с идеологически и политически корени, подобни на тези на „Златна зора“ – например във Франция, Италия, Австрия, Нидерландия и др. – в един или друг момент са направили политически завой, отрекли са се от миналото си и са се превърнали в големи партии. Мнозинството ги нарича дяснопопулистки, а едно доста малко малцинство, – неофашистки. (Нека отбележим, че мнозинството не винаги е право). Дали „Златна зора“ се е опитала да направи същото, но не е имала достатъчно време да успее, или това е нещо, което никога не ги е вълнувало? Имало ли е различни тенденции в организацията?
Д.П.: Тук се откроява една от специфичните характеристики на “Златна зора”. Именно защото е организация, чието ръководство докрай запази фанатичната си привързаност към нацизма, никога не е имало реално отхвърляне на екстремистките ѝ позиции. От началото на 90-те години на ХХ век „Златна зора“, разбира се, престава да използва открито нацистките символи, и официално отрича връзката си с историческия националсоциализъм. Но ние знаем, че в партията Хитлер и нацизмът продължаваха да бъдат възвеличавани, партийните членове продължаваха да полагат клетва пред фюрера и татуираха свастики на ръцете си. Когато Михалолиакос е арестуван през септември 2013 г., той твърди пред разпитващите, че организацията е изоставила националсоциализма в края на 80-те години на миналия век. Но веднага щом излиза от сградата, той приветства няколкото фенове, които го чакали, с възгласа „Да живее Победата!“ (Sieg Heil!). Нещо повече, във вестника на организацията има статии, в които се обяснява, че те вече не се наричат нацисти, а националисти, но не са променили и една запетайка от това, в което са вярвали през цялото време. Съдът разгледа голямо количество доказателства, които документират факта, че до самия край организацията остава фанатично вярна на нацистката идеология.
Х.Г.: По ваше предложение, ден преди произнасянето на присъдата от съда, заглавието на първа страница на вестник Efimerida ton Syntakton, в който работите, беше „Стената на демокрацията“. То беше илюстрирано със снимки на гръцкия министър-председател, на ръководителите на всички партии в гръцкия парламент, с изключение на дяснопопулистката партия „Гръцко решение“, и със снимка на депутата от дяснопопулистката „Нова демокрация“ Антонис Самарас, тъй като той беше министър-председател на Гърция, когато започна преследването на „Златна зора“ и членовете ѝ бяха арестувани след убийството на Фисас. Във вестника имаше специално приложение с материали, написани от горепосочените политици, в което те подкрепиха осъждането на „Златна зора“ като престъпна организация. Тази ваша инициатива, която аз лично приветствах, беше посрещната с недоволство от няколко членове на леви партии и организации, които бяха на мнение, че по този начин „се изчиства дясното“, и най-вече Самарас, който според тях е „проправил пътя“ за дейността на бандитската организация. Какъв е вашият отговор на това недоволство на левицата?
Д.П.: Убеден съм, че единственият начин да се противодейства на феномена „Златна зора“ беше да се изолира престъпната дейност от всякаква принадлежност към която и да е партия в т.нар. конституционна арка. Политическите отговорности на партиите за възникването на феномена „Златна зора“ са едно, а необходимостта тази престъпна дейност да бъде изолирана е друго. Разочарованите от първата страница не можаха да схванат, че не можем да не включим Самарас, тъй като първоначалното преследване срещу ръководството на „Златна зора“ беше осъществено при неговото правителство. Причината, поради която избрах тази илюстрация, беше да подчертая, че съдът нямаше да се произнесе във вакуум. Зад него стоеше цялото демократично общество и неговите политически изразители. Смятам, че този избор беше оправдан. На 7 октомври, когато решението беше обявено, бяхме посрещнати от безпрецедентна сцена. Пред сградата на съда се бяха събрали десетки хиляди граждани, които скандираха: „Те не са невинни!“. Сред тях имаше представители на всички партии, включително и на НД. Вътре в съда, около емблематичната фигура на Магда Фиса, майката на Павлос, стояха адвокатите на прокуратурата, които представляваха възможно най-широк спектър от левицата. Това беше единственият начин да се постигне това, което в крайна сметка беше постигнато – съдебно решение, което възстановява закона, но и поправя десетилетия наред институционални грешки, лекувайки дълбока рана на демокрацията.
Х.Г.: Още един свързан с това въпрос: Десните и екстремният център обвиняват Сириза, че се е обединила с „Златна зора“ в подкрепа на реакциите срещу меморандумите през онези години, като по този начин я класифицираха, като една от двете крайности на политическата система. От друга страна, Сириза твърди, че НД е толерирала действията на „Златна зора“ с оглед на гласовете на крайната десница. Това стана очевидно, когато и НД, и „Златна зора“ участваха в националистическите митинги по македонския въпрос. Аз лично смятам, че нито една от тези две позиции не отразява действителността. Но това, което ни интересува тук, е вашата позиция.
Д.П.: Съществува европейска традиция, според която консервативните и християндемократическите партии флиртуват с идеите и лидерите на крайната десница, докато лявоцентристите и социалдемократите отварят вратите си за нея, за да намалят електоралната привлекателност на десницата. Същото нещо се е случвало неведнъж в Гърция, особено в случая с крайнодясната Лаос, която предшестваше „Златна зора“. Но с нацистката организация нещата станаха по-трудни. И, разбира се, през пролетта на 2012 г., когато НД разбра, че социологическите проучвания предричат резултати, които биха позволили на „Златна зора“ да влезе в парламента, тя започна да възприема части от твърдата антиимигрантска програма на „Златна зора“, да говори за „нашествие на нелегални имигранти“ и да подготвя затворени концентрационни лагери за тях. Това беше грешната рецепта, защото подобна политика не изолира крайнодесните гласове, а ги легитимира. За да стане още по-лошо, след изборите през 2012 г. НД възстанови скритите канали за комуникация с „Златна зора“ чрез главния секретар на правителството Панайотис Балтакос, който беше близък сътрудник на министър-председателя Самарас.
Не оставаше нищо друго, освен да се прекъсне тази връзка през септември 2013 г., когато същото дясно правителство беше принудено да продължи съдебното разследване на дейността на нацистите. От своя страна, Сириза изпитваше собствени трудности при справянето с това явление. Дори исторически фигури от антифашисткото движение по време на военната окупация, като Манолис Глезос, посрещнаха приемането на ограничителни мерки срещу нацистката организация със скептицизъм, опасявайки се, че те могат да бъдат използвани и срещу левицата. Всъщност, когато Сириза спечели изборите през януари 2015 г. и състави правителство, целият въпрос изглеждаше доста неудобен поради травматичния опит на левицата в Гърция и нейното преследване в миналото. Освен това „антимеморандумната“ дреха на „Златна зора“ накара някои наивници от левицата да повярват тогава, че тя не може да бъде изключена от „антимеморандумния“ фронт. За щастие, подобни илюзии много скоро бяха разбити, тъй като уличните банди на „Златна зора“ продължиха своята дейност, чиято основна цел бе левицата. Мисля, че тези събития дадоха урок на всички.
Х.Г.: “Златна зора” оставя ли след себе си наследници? Освободила ли се е Гърция от подобни банди и ще остане ли свободна от тях още дълго време?
Д.П.: Още преди съдът да произнесе присъдата си, „Златна зора“ на практика се разпуска. От нея остана само ядрото около лидера Михалолиакос, но същевременно се появиха две други организации. Едната от тях се ръководеше от бившия инструктор на оперативните групи на „Златна зора“, Елиас Касидиарис, а втората – от члена на Европейския парламент на организацията, Йоанис Лагос, който беше замесен във всички убийствени нападения. Смятам, че нито една от тези три групи няма никакъв шанс да си извоюва сериозно политическо присъствие. Искам да кажа, че с приключването на процеса наистина сме приключили с криминалната част на делото.
Но това съвсем не означава, че сме се справили с крайната десница. Може да се каже, че крайната версия на крайната десница, представена от „Златна зора“, и нейният нацистки и криминален характер, послужиха в известен смисъл като ефективна защитна стена за много хора. Поради това процентът на крайнодесните в Гърция е останал относително застоял в сравнение с много европейски страни. Политическият въпрос днес е как да се справим с идеите и реториката на крайната десница, които за съжаление са широко разпространени в много по-широк политически контекст в Гърция. Това, разбира се, е въпрос, който не трябва да се решава от съдилищата, а от политическата борба и идеологическата конфронтация
Х.Г.: Какво според вас трябва да бъде отношението на левицата към нацистките и фашистките формации? Да се изправим срещу тях по улиците, по примера на една известна гръцка лява песен: „Стиснете фашизма здраво, той няма да умре сам, смажете го!“? Или да се стремим към институционалната им забрана? Трябва ли да се стремим към създаването на широки демократични фронтове или фронтове на основата на противопоставяне на системата, в съответствие с казаното от Хоркхаймер през 30-те години на ХХ век: „Но който не желае да говори за капитализма, трябва да мълчи и за фашизма”.3)Max Horkheimer, ‘The Jews and Europe’ in Stephen Eric Bronner and Douglas MacKay Kellner (eds), Critical Theory and Society: A Reader, London: Routledge, 1989
Д.П.: Разполагаме с критичния исторически опит от междувоенния период и от стратегиите на левицата срещу масовите фашистки и нацистки движения. Имаме и по-новия следвоенен опит от “годините на оловото” в Италия и начина, по който диктатурата се срина в Португалия, Гърция и Испания в средата на 70-те години. Тези натрупани знания трябва да ни служат като ръководство, а не като готова рецепта. “Златна зора” например може да се е опита от самото начало да имитира тези междувоенни движения, но не успя да задържи мобилизирани големи части от населението, както направиха тези движения. Гръцките „ударни отряди“ по никакъв начин не надвишават няколко десетки членове. Една и съща малка ударна група действаше в Пирея, в центъра на Атина, в Пелопонес, на северната граница, на островите в Източното Егейско море и в Крит.
Електоратът на организацията в един момент наистина надхвърли 500 000 души, но онези, които действаха като престъпна организация, представляваха тясното ядро на посветените нацисти около ръководната група, съставена от Михалолиакос, Лагос, Касидиарис, Папас и Панайотарос. Стратегията на „Златна зора“ бе главно опит да се имитират действията на италианските крайно десни терористични групи през 60-те и 70-те години на ХХ век. Целта на насилствените действия не беше да се „завземе държавата“ или да се „свали демокрацията“, а да се предизвика подобна насилствена реакция от другата страна (групи левичари, антиавторитаристи или дори имигранти), за да изглежда необходима „спасителната“ намеса на дълбоката държава под формата на някакъв вид преврат. Панайотарос признава, говорейки през 2012 г. пред Пол Мейсън от Би Би Си: „Гръцкото общество е готово – въпреки че това не се харесва на никого – да се бори: нов тип гражданска война. От едната страна ще бъдат националисти като нас и гърци, които искат страната ни да бъде такава, каквато е била, а от другата страна – нелегални имигранти, анархисти и всички онези, които няколко пъти са разрушавали Атина“. Това заяви и Константинос Барбарусис, депутат от „Златна зора“, през лятото на 2018 г. в гръцкия парламент, когато призова армията да арестува президента на републиката и премиера, за да не подпишат историческото споразумение със Северна Македония.
Истински късмет е, че другата страна не отговори на предизвикателството. Не бяха създадени „ударни групи“ на антифашисткото движение, нито пък беше възприета теорията за неофициална гражданска война. Решението беше дадено от напълно гражданския механизъм на правосъдието, който разследваше престъпленията и издаде окончателната присъда, постановявайки, че в случая със “Златна зора” „партийната“ форма прикрива престъпна организация, и че ръководството на първата се отъждествява с ръководството на втората. Това не означава, че народното движение не се е противопоставило на нацистката организация – напротив. Ако антифашисткото движение не беше възникнало през есента на 2013 г., правителството на Самарас нямаше да даде „Златна зора“ на съд. Що се отнася до казаното от Хоркхаймер, то със сигурност е правилно. Но Хоркхаймер никъде не твърди, че фашизмът и капитализмът са синоними. В същия малък текст от 1939 г. („Евреите и Европа“) той посочва автономията на държавата от управляващата класа в периода преди нацизма: „Либерализмът съдържаше елементите на едно по-добро общество. Законът все още притежаваше общовалидност, която се отнасяше и за управляващите. Държавата не е бе пряко техен инструмент“. Така че онези, които се позовават на Хоркхаймер, за да подкрепят опростеното мнение, че фашистките организации са просто „дългата ръка на системата“, неизменно са зашеметени, че тази „система“ най-накрая е отрязала своята „дълга ръка“.
Пояснения: