Дългото завръщане на Фамагуста

44 години след като турската инвазия превърна легендарния кипърски курорт в „град-призрак”, съдбата му продължава да е водовъртеж на политически конфликти, игри на обвинения и нерви, емоции и напрежение в двете разделени кипърски общности

Зад тази ограда с военни вишки на прочутия плаж „Глоса” е Вароша. Снимка: Бранислава Бобанац
Зад тази ограда с военни вишки на прочутия плаж „Глоса” е Вароша. Снимка: Бранислава Бобанац

Хотел „Златна Мариана” е съвсем близо до невероятно блестящия златист плаж и кристалните води на Средиземно море, но гости, а дори и собствениците не са стъпвали в него от 44 години.

„Това е един от хотелите на семейството ми, носи името на майка ми”, отронва Андреас Лордос, с когото втренчено гледаме празната полуразрушена сграда. Ограда, направена от стари плоскости, ламарини, ръждясали железа, бодлива тел и окъсани платнища, препречва пътя към нея от всички страни. И към още много изоставени хотели, къщи, църкви…

Още един ракурс към грозната реалност на Вароша. Снимка: Бронислава Бобанац
Още един ракурс към грозната реалност на Вароша. Снимка: Бронислава Бобанац

Военни вишки с турското знаме и въоръжени патрули на турската армия „пазят” останалите от сградите скелети и превзетите от кактусови храсти и буйна растителност дворове. Огромни табели строго забраняват влизането и фотографирането в зоната – само 6 квадратни километра, които събират  най-трагичната и болезнена част на продължаващия вече шесто десетилетия кипърски конфликт.

Това е Вароша – прословутият „град-призрак”,

тъжният символ на разделения Кипър.

Населяваното от кипърски гърци модерно предградие на Фамагуста – някогашния бляскав космополитен център и процъфтяващ курорт на Източното Средиземноморие, известен като „Кипърската Ривиера”, днес е тягостна, печална и стряскаща гледка. Вароша е напусната набързо от своите близо 40 000 жители в протеклата мълниеносно, само за три дни, от 14 до 16 август 1974 г., втора фаза на започналата през юли турска военна инвазия в Кипър под кодовото наименование „Атила”.

Някогашните луксозни хотели на „Кипърската Ривиера” днес изглеждат така. Червената табела предупреждава, че те са военна зона. Снимка: Бранислава Бобанац
Някогашните луксозни хотели на „Кипърската Ривиера” днес изглеждат така. Червената табела предупреждава, че те са военна зона. Снимка: Бранислава Бобанац

Вече 44 години тя е военна зона, под прекия контрол на турската армия. Вароша е незарастваща рана и защото е единственото населено място в окупираните територии на острова, достъп до който нямат законните му собственици. Превърналите се в бежанци в собствената си родина фамагустинци продължават да чакат деня, в който ще се завърнат у дома.

„Не мога да ви дам никаква надежда, но това, което мога да обещая, е че Комисията по петициите на Европейския парламент приема много сериозно ситуацията с Фамагуста и се опитва да разгледа всяка една възможна малка стъпка напред”, неоптимистично, но честно призна председателката на комисията Сесилия Викстрьом по време на срещата си с кипърски гръцки бежанци от Фамагуста в началото на май тази година.

В началото на септември в Европарламента ще бъде представен докладът от мисията на евродепутатите в окупирания град, която тя води тогава. Новият документ обаче се очертава да последва съдбата на поредицата международни споразумения и резолюции за Фамагуста, така и останали без ефект.

Турция да спази резолюциите на ООН и решенията на Европейския парламент и да върне града на законните му жители, настоя за пореден път Общинският съвет на Фамагуста (в изгнание) в специална резолюция, която прие на извънредната си сесия на 14 август – в деня на 44-ата годишнина от заемането на града от турската армия.

За зачитане на международното право и прекратяване на окупацията на северната част на острова призоваха в декларации и правителството на Кипър, политически партии, бежански организации и групи в августовските дни на горчивата годишнина и горчивите спомени.

„Фамагуста е

заложник на политиците

от десетилетия. След провала в Кран Монтана (където се водеха преговори по възможно обединение на Кипър – б.р.) отново ни бе казано, че ние, бежанците, трябва да чакаме цялостно политическо решаване на Кипърския проблем, за да се върнем във Вароша. Ние сме уморени от неуспешни преговори, искаме да си отидем у дома”, не скрива разочароването си Андреас Лордос.

50-годишният архитект е бежанец от 6-годишна възраст. Точно на толкова години е и синът му, когато заедно с него стъпва в родния си град за първи път след напускането му – веднага след отварянето в Никозия през 2003 г. на първия пропускателен пункт между северната и южната част на острова.

Семейство Лордос е сред най-старите, известни и уважавани фамилии на Фамагуста и преди фаталния август на 1974-а е притежавало хотели, сгради и имоти в града. Днес семейната бизнес империя „Лордос” действа с многобройни компании в различни сфери на икономиката на Кипър.

Андреас Лордос може да види семейния хотел „Златна Мариана” само през оградата. Снимка: Бранислава Бобанац
Андреас Лордос може да види семейния хотел „Златна Мариана” само през оградата. Снимка: Бранислава Бобанац

„Ние, кипърските турци във Фамагуста, също сме заложници. Ситуацията е трудна, хората са разочаровани. Без решение на Кипърския въпрос градът няма бъдеще. Той не може да се развива, не може да използва предимствата на туристическия бизнес, няма инвестиции, младите хора го напускат. Без връщането на Вароша на законните ѝ собственици – кипърски гърци, Фамагуста е като птица със счупено крило, която не може да лети”, подчертава Сердар Атай, кипърски турчин, роден, израсъл и живеещ във Фамагуста, 7-годишен свидетел на черното лято отпреди 44 години.

Кипърският турчин Сердар Атай от организацията „Двуобщностна инициатива за Фамагуста” и кипърският грък бежанец Павлос Якову от групата „Фамагуста, нашият град” (от ляво на дясно) – двама фамагустинци, които заедно работят за бъдещето на родния си град. Снимка: Бранислава Бобанац
Кипърският турчин Сердар Атай от организацията „Двуобщностна инициатива за Фамагуста” и кипърският грък бежанец Павлос Якову от групата „Фамагуста, нашият град” (от ляво на дясно) – двама фамагустинци, които заедно работят за бъдещето на родния си град. Снимка: Бранислава Бобанац

Андреас и Сердар са сред най-изявените активисти за мир на двете кипърски общности, които от години работят заедно за възраждането и развитието на своя роден град. Бъдещето му обаче засега се оформя от противоречиви сценарии, политически конфликти, игри на обвинения и нерви.

Драматичният крах на международната конференция по Кипърския въпрос в Кран Монтана през юли миналата година предизвика ново политическото напрежение. Оттогава са прекратени всякакви контакти между лидерите на кипърските гърци и кипърските турци Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ, с изключение само на една неуспешна „социална вечеря” през април тази година. В същото време Анкара нееднократно обяви своя отказ от параметрите на ООН за обединение на острова. През миналия месец международната организация започна нова дипломатическа совалка за намирането на формула за възобновяване на преговорите. Всичко това съвсем не способства участниците в десетилетния конфликт да погледнат към Фамагуста като към възможен катализатор за решаване на Кипърския въпрос.

Макар връщането на Вароша на законните ѝ собственици да стои

в дневния ред на преговорите

по Кипърския въпрос от самото им начало и да влиза като предложение в редица международни планове и инициативи, все още не е намерено решение, което да удовлетвори както двете кипърски общности, така и Турция.

Още през 1978 г., само 4 години след турската инвазия, англо-американско-канадски мирен план предвижда връщане на бежанците във Фамагуста, като градът се поставя под опеката на ООН, с едновременно възобновяване на преговорите за цялостно решаване на Кипърския проблем. Планът е отхвърлен от кипърското правителство. Не преодоляват противоречията между двете общности и поредица от предложени от ООН планове и пакети от мерки, чиято кулминация е „Планът Анан” на световната организация от 2004 г. На референдум обаче 76% от кипърските гърци, включително много бежанци от Фамагуста, го отхвърлят, докато мнозинството кипърски турци го подкрепя.

Две резолюции на Съвета за сигурност на ООН – № 550 от 1984 г. и № 789 от 1992 г.,  обявяват за неприемливи всички опити за заселване на която и да е част от Вароша с хора, различни от нейните законни жители, и призовават кварталът да бъде предаден под контрола на администрацията на ООН. И двата международни документа не са приложени от Турция.

Заглъхналите камбани на Вароша. Снимка: Бранислава Бобанац
Заглъхналите камбани на Вароша. Снимка: Бранислава Бобанац

Неуспешни са и опитите за „размяна” на Вароша срещу вдигане на международното ембарго върху самообявилата се Севернокипърска турска република или размразяване от Кипър на някои от блокираните от него преговорни глави за присъединяването на Турция към ЕС. В своите доклади за напредъка на Турция през последните години Европейският парламент редовно вписва настояването си Анкара да започне изтеглянето на войските си от Кипър и да предаде Вароша на кипърските гърци, но забележката остава без резултат.

През 2014 г., по време на посещението на тогавашния вицепрезидент Джо Байдън в Никозия, се очакваше САЩ да обявят нов американски план за финансиране на възстановяването на Фамагуста. Това обаче не стана, тъй като Турция не разреши кипърски гръцки експерти да се включат в техническия екип, който ще влезе в „Мъртвия град” за първоначалните проучвания.

В преговорите по Кипърския въпрос между сегашните лидери на двете кипърски общности – президента на Кипър Никос Анастасиадис и лидера на кипърските турци Мустафа Акънджъ, които започнаха през 2015 г. и бяха замразени преди една година при остра конфронтация, демилитаризацията на Фамагуста и връщането на Вароша на нейните законни собственици остава една от ключовите „червени линии”. И отново – при пълно разминаване на позициите.

За кипърските гърци възстановяването на статута на Вароша е най-силната мярка за изграждане на доверието между двете кипърски общности и според тях това трябва да стане още в хода на преговорите, още повече, че Турция трябва да изпълни двете резолюции на ООН. Анкара обаче разглежда връщането на изоставения град само като част от постигнато цялостно уреждане на Кипърския въпрос, за което съдбата на Вароша е най-ценният коз и „разменна монета” в ръцете ѝ.

Ръководството на кипърските турци неведнъж обвързва отварянето на „града-призрак” да стане едновременно с отварянето за международен трафик на пристанището на Фамагуста и на незаконното летище „Ерджан” в окупираните територии като възможност за вдигане на част от международното ембарго върху самообявилата се държава. Република Кипър обаче не е съгласна на такава стъпка към признаване на отцепническия режим.

Най-новите сценарии

за Фамагуста вкарват в задънена улица и без това блокиралия политически процес.

„Играта на нерви” започна малко след провала на международната конференция в Кран Монтана през юли миналата година Турция. Кипърски турски медии гръмнаха новината, че Турция и кипърската турска страна са готови да разрешат на 16 000 бежанци да се завърнат по домовете си във Вароша. „Уловката” е, че тя ще бъде отворена под кипърско-турска администрация, с което кипърската гръцка общност бе ударена по болното ѝ място да признае незаконния режим.

Макар обявяването да бе неофициално, то бе прието с голяма степен на достоверност, защото бе в „пакет” с официалното съобщение за друга стъпка – за постигнатото споразумение между турското военно командване и ръководството на кипърската турска общност, според което близо 4000 маронити от свободните територии ще могат да се върнат в 3 техни села в северната част, които в същото време остават под кипърско-турска администрация. Това решение бе коментирано като „репетиция за Фамагуста”.

Църквата „Свети Георги Ексоринос” в стария град на Фамагуста е единствената, в която днес кипърските гърци могат да честват големи християнски празници. Снимка: Бранислава Бобанац
Църквата „Свети Георги Ексоринос” в стария град на Фамагуста е единствената, в която днес кипърските гърци могат да честват големи християнски празници. Снимка: Бранислава Бобанац

Никозия отговори на новите турски планове с остра политическа и дипломатическа реакция. Според правителството те нарушават международните резолюции за Кипър и са равносилни на разширяване на турската окупация и колонизация на острова, за провеждане на турските политически и икономически интереси.

Една година по-късно решението за маронитските села още не е реализирано, но това не пречи периодично да бъде възобновяван и спорният въпрос за статута на Вароша/Фамагуста.

През юни опасенията за него бяха подсилени с ново развитие със сериозни политически последствия за Кипърския въпрос. На преден план излезе сценарий, според който Анкара вижда бъдещето на затворения град чрез активизиране на работата на комисията, разглеждаща искове и жалби на кипърски гърци за връщане или обезщетяване за тяхната собственост в окупираните територии. Повод за това стана решението на комисията да върне имот на кипърски грък в родното му село в северната част на острова, където той строи нова къща.

Възможността Анкара да предложи подобни

„сделки” поединично на бежанците

от Вароша/Фамагуста предизвика нови опасения за кмета на Фамагуста /в изгнание/ Алексис Галанос. „Ако някой бежанец се съгласява да стане жител под кипърско-турска администрация, защото са му дали парче земя, това означава, че ние сме признали турското нашествие”, заяви той. Според него „Турция води игра и няма да даде съгласието си за възстановяване на собственост на повече от 5-6 случая, но просто иска да подкопае Република Кипър”.

Разиграваните сценарии поставиха на изпитание и самите бежанци, сблъсквайки допълнително техните лични чувства с политическия въпрос. „Около 30% от хората от Вароша искат да се върнат да живеят и/или работят в нея дори под кипърска турска администрация, ако не се посттигне цялостно политическо решение за Кипър. 40% казват, че не биха го направили, а останалите не са решили”, посочи Андреас Лордос. Той се позовава на резултатите от проучванията на нагласите на бежанците, направени от неговия екип, когато през декември 2016 г. се кандидатира за кмет на Фамагуста. Андреас бе единственият независим кандидат за поста. Дядо му по майчина линия е бил кмет на града близо 40 години, от 1953 г. до 2001 г., с малки прекъсвания.

Нови съмнения, обвинения и конфронтация предизвика и отварянето на плаж във военната зона до оградата на Вароша съгласно „споразумение” между командването на окупационната армия и кипърско-турската община на Фамагуста. Широката 240 метра пясъчна ивица бе открита за първи път след 43 години през септември миналата година, а тазгодишния си сезон започна в края на май. Отварянето на новия плаж бе прието като скандално, защото достъпът до него е разрешен само за турски граждани и кипърски турци.

Двуобщностното гражданско движение „Unite Cyprus Now”, включващо кипърски гърци и кипърски турци, което подкрепя обединението на острова, видя в това решение засилване на провокациите на Турция. Според активистите за мир то представлява „срамна политика на апартейд и дискриминация в 21-и век, нарушение на човешките права и свободи” и призоваха за бойкот на плажа.

Конфликтен фронт очерта и подготвяният нов пропускателен пункт през демаркационната линия между двете части на страната в непосредствена близост до призрачния град Вароша. Той трябваше да бъде отворен до 1 юли – този срок бе единствената по-ясна договорка, постигната от Анастасиадис и Акънджъ на „социалната” им среща през април тази година, а самото политическо решение за него двамата лидери взеха още през май 2015 г., като част от мерките за изграждане на доверие между двете общности. По този начин се съкращава изключително много времето за връзка между свободните и окупираните територии в района на Фамагуста и се дават нови възможности за контакти между хората от двете общности, за икономическо, социално и културно сътрудничество между тях.

Новият пункт все още не е открит, препънат в технически и политически въпроси, и разпалва все повече „за” и „против”. Активни граждански организации за мир и обединение – като двуобщностните „Unite Cyprus Now”, „Фамагуста, нашият град”, „Двуобщностна инициатива за Фамагуста”, с поредица от декларации и изявления на свои членове ясно заявиха, че новият пропускателен пункт трябва да бъде открит максимално бързо, защото ще създаде благоприятни условия за региона като цяло и ще допринесе за създаването на „обща визия за обединена родина”.

В същото време през юни и юли все повече кипърски гърци от региона се противопоставиха на отварянето на новия път. Те протестираха, че той ще постави в риск техния бизнес и най-вече туристическата индустрия. А югоизточната част на Кипър е един от най-големите и известни курортни комплекси на острова.

Мотивите на представителите на бизнесдружения и местната власт от този край са основно финансови. Според тях по-бързото и лесно пресичане на „зелената линия”, съчетано с по-евтините храна, напитки, облекло в окупираните територии, ще предизвика значителен отлив на чуждестранни туристи от кипърско-гръцките Агия Напа, Протарас, Паралимни. Това ще засегне сериозно търговията и туризма в тях, особено за малките магазини, а ще подкрепи бизнеса в окупираната Фамагуста.

През юли група от около 200 бежанци от Фамагуста, включваща бивши държавни служители, бивши министри, съдии, общински съветници, излезе с декларация, че отварянето на пътя е приемливо само, ако в същото време турската страна върне Вароша на законните ѝ жители в съответствие с резолюциите на ООН. Кметове в региона допълниха политическия привкус с позицията си, че отваряне на барикадата не само не може да бъде решение на Кипърския проблем, а и засилва статуквото на окупацията.

„Винаги съм вярвал, че Фамагуста е

слабото място на окупацията”,

заяви кипърският евродепутат Такис Хаджигеоргиу, който бе инициатор и основен двигател на посещението на делегацията от Комисията по петиции на Европейския парламент в окупираната Фамагуста в началото на май тази година. Мисията се проведе 10 години след предишното посещение на депутати от тази комисия през ноември 2007 г. Целта ѝ сега бе да оцени отново ситуацията в града и отново да повдигне на международно ниво въпроса за връщането на Вароша на законните ѝ жители, опирайки се на декларацията на Европейския парламент от 14 февруари 2012 г., която наред с другите клаузи, призовава турското правителство да приложи резолюции 550/1984 г. и 789/1992 г. на Съвета за сигурност на ООН.

Нова резолюция на Европейския парламент за Фамагуста не е необходима, тъй като съществуващата е много добра, но тя трябва да бъде приложена, каза евродепутатът Такис Хаджигеоргиу на пресконференцията след визитата. Той потвърди и че депутатите ще поискат допълнителни средства за провеждане на проучвателните мисии от кипърски гърци, кипърски турци и чуждестранни експерти във Вароша. До момента Турция и кипърската турска администрация отказват кипърски гръцки експерти да влязат във Вароша и Фамагуста в рамките на международен екип за извършване на предпроектни проучвания и разработване на план за реконструкцията ѝ.

„Аз лично вярвам, че Европейския парламент трябва да играе много по-голяма политическа роля, опитвайки се да намери жизнеспособно и дълготрайно решение. Трябва да окажем натиск върху ООН да разработи и приложи стратегия за разрешаване на проблема. Това е възможно – ако има политическа воля, има и начин”, отбеляза Сесилия Викстрьом.

Тази мисия обаче спечели ново обвинение към Европейския съюз, че третира кипърските турци неравнопоставено с кипърските гърци, което е един от основните проблеми в преговорите по Кипърския въпрос. „Европа не е безпристрастна по отношение на връщането на Вароша”, коментира посещението на евродепутатите т. нар. вицепремиер и външен министър на непризнатата от международната общност Севернокипърска турска република Кудрет Йозерсай. Според него европейските власти предпочитат да получават информация само от едната страна и Европейският парламент отказва да чуе и да се срещне с „официални представители на държавните институции” на кипърските турци. Европейският съюз трябва да взема предвид чувствителността на двете страни и да ги изслуша, тъй като островът принадлежи и на кипърските турци, посочи Йозерсай.

Евродепутатите, които не получиха „официално” разрешение от командването на турската армия да влязат в изоставената Вароша, можаха да „чуят” другата страна в провокациите на турската екстремистка групировка „Сивите вълци”. Нейни привърженици скандираха и пречеха на парламентаристите от ЕС да стигнат до плажа „Глоса” пред изоставените хотели, точно до оградата на Вароша, врязала се болезнено в спокойните води на Средиземно море – едно от най-забележителните и символични места на града, където се бе събрала огромна група от кипърски гръцки бежанци, всеки с болезнените си спомени и с надежда да изживеят живота, който им бе отнет. Турските активисти им противопоставиха окичените плажни чадъри със знамена на Турция и признатата само от нея Севернокипърска турска република.

Въпреки политическите препятствия, загубата на доверие и ескалацията на напрежение от години специалисти и активисти на граждански организации от двете кипърски общности работят заедно за „Ден първи” на Вароша и Фамагуста – как от изоставения, необитаем и разрушен квартал да изградят заедно

модерен град на 21-и век.

„Отварянето на Вароша е въпрос на политическа воля, и, въпреки че след Кран Монтана не смятам, че сме близо до политическо решение, трябва да има готови проекти за възстановяването ѝ, защото без тях никой чуждестранен инвеститор няма да бъде убеден да даде парите си”, коментира Андреас Лордос. Според него не е невъзможно те да бъдат приложени дори преди постигането на мирно споразумение, тъй като резолюция 789/1992 г. на ООН дава финансов ресурс и дипломатическа подкрепа за това.

Като архитект и специалист по околна среда, градско планиране и недвижими имоти той бе сред водещите експерти и координатор на архитектурен екип в двуобщностния проект „Фамагуста Еко-град” /Famagusta Eco City Project/ – амбициозна програма за превръщането на Фамагуста в „смарт” град, икономически и политически устойчив. Макар и временно „замразен”, проектът бе представен на специална сесия пред борда на Европейската банка за възстановяване и развитие по време на годишната му среща през май миналата година в Никозия. Банката вече заяви, че е готова да инвестира в пост-конфликтното икономическо развитие на острова и особено в по-изостаналата северна част, а стратегията ѝ предвижда до 2020 г. до 40% от инвестициите ѝ да бъдат насочени към „зелени” проекти, където „Фамагуста Еко-град” се вписва.

Идеи за новите Вароша и Фамагуста има и организацията „Двуобщностна инициатива за Фамагуста”, уточни Сердар Атай, един от лидерите на изключително активното гражданско обединение, създадено през 2013 г. Проектът “Възраждане на Фамагуста” е разработен от нея след близо 2 години работа с визия за развитие не само на града, но и на целия крайбрежен район като туристически, търговски, културен център. Организацията иска незабавно връщане на Вароша на законните ѝ собственици, отваряне на пристанището на Фамагуста за международна дейност по надзора на ЕС, обявяване на средновековния град, ограден от венецианските стени от 15-и век, за част от световното културно наследство под защитата на ЮНЕСКО, демилитаризиране на целия регион на града.

„Фамагуста е едновременно предизвикателство и възможност. Тя може да се превърне в нов не само кипърски, но и международен град, център на портала „Запад – Изток” домакин на иновации и модерна инфраструктура”, каза проф. Никос Месаритис, председател на Съвета за възстановяване и презаселване – специален орган, създаден към правителството на Кипър. Над 80 учени и експерти от различни министерства, общини и научни звена работят по тези въпроси, използвайки опита от подобни проекти в Ливан, Северна Ирландия и Берлин.

Единствената програма за съживяване на Фамагуста обаче, която в момента се реализира, е мащабният проект за възстановяване на нейното културно наследство в средновековната крепост. Той се изпълнява съвместно от двете кипърски общности с подкрепата на Програмата за развитие на ООН и се финансира изцяло от ЕС. Към момента европейските средства, инвестирани във Фамагуста, възлизат на повече от 4 млн. евро, уточни  Тициана Зенаро, старшият програмен мениджър на ПРООН и ръководител на екипа в Кипър. Първият голям обект бе прочутата Кула на Отело, чиито консервационни работи бяха завършени през юни 2015 г. Последният, засега, е възстановеният през юни тази година бастион Равелин/Земната порта.

Откриването на реставрирания бастион Равелин на средновековната крепост на Фамагуста през юни тази година. Снимка: ПРООН
Откриването на реставрирания бастион Равелин на средновековната крепост на Фамагуста през юни тази година. Снимка: ПРООН

„Защитата и обновяването на великолепните паметници на Фамагуста е прекрасен пример за това какво може да се случи, когато има сътрудничество между двете кипърски общности, пример за съжителството, което преследваме”, посочи на церемонията по откриването на бастиона през юни Такис Хаджидимитриу, ръководител на Техническия комитет на програмата от кипърската гръцка общност.

Кулата на Отело в средновековната крепост на Фамагуста бе открита след консервационни дейности през юли 2015 г. Снимка: Бранислава Бобанац
Кулата на Отело в средновековната крепост на Фамагуста бе открита след консервационни дейности през юли 2015 г. Снимка: Бранислава Бобанац

Съживяването на Вароша като част от Фамагуста и връщането на кипърските гръцки бежанци в нея може да отнеме от 5 до 10 години след постигането на политическо решение по Кипърския въпрос, смятат експерти. „Мирният дивидент” от възстановяването на Фамагуста, включително Вароша и пристанището, може да достигне от 5 до 15 млрд. евро инвестиции, бе посочено в най-мащабното досега изследване за икономическия ефект след обединяването на страната. То бе проведено от научен екип от Европеъския университет в Кипър под егидата на центъра в Кипър на независимия мозъчен тръст „Peace Research Institute Oslo” /PRIO/.

„Фамагуста има дух, който ние помним, и искаме нашето поколение и децата ни да живеят като нормални хора”, казват Андреас Лордос и Сердар Атай, в очакване за края на най-дългата бежанска одисея в Европа.

Бранислава Бобанац

Дългогодишен журналист, работила е във вестниците „Народна младеж“, „Стандарт“, „168 часа“, „Банкер“. От 6 години живее и работи в Кипър. Кореспондент е на БНР на острова. Пише по проблемите на Кипър за редица български вестници и списания. Член е на Съюза на българските журналисти.

Оставете коментар