Решаваща фаза от преговорите за обединение на Кипър, етнически разделен от 42 години, започва днес в известния курорт Мон Пелерин в швейцарските Алпи. До петък лидерите на двете кипърски общности Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ ще се концентрират върху ключов проблем – територията и териториалните корекции за бъдещите две съставни държави в бъдещия федерален Кипър. Постигнато съгласие по тези въпроси ще проправи пътя към финалната фаза в мирния процес и обединяването на острова. Евентуален неуспех ще доведе до невъзможност преговорите да продължават – с всички тежки последици за бъдещето, като не се изключва и анексия на окупираната северна част от Турция.
Заради важността на започващия интензивен кръг върху мирния процес в Кипър лично генералният секретар на ООН Бан Ки-мун откри тази сутрин първата среща на кипърските лидери в Швейцария, като им обеща цялата си лична подкрепа.
Критичен момент
Преговорите в Мон Пелерин са критичен момент в усилията за решаване на Кипърския въпрос от лидерите на двете кипърски общности, които преговарят от май 2015 г. В своите изявления в навечерието на срещата Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ изразиха сериозни разногласия по самата процедура и обхват на темите, които ще бъдат поставени на масата на преговорите в Швейцария, по предлаганите и възможни териториални корекции, по ротационното президентство, по вземането на решения в бъдещото федерално правителство, по сигурността и гаранциите за бъдещата федерация.
Освен територията се очаква да бъдат обсъдени и останали нерешени въпроси от другите 4 преговорни глави, по които вече е постигнато значително уеднаквяване на позициите – управлението и разпределението на властта, въпросите на Европейския съюз, икономиката и собствеността.
В същото време и двамата лидери са подложени на огромен натиск да се върнат от Швейцария в Кипър с резултат, който дава перспектива за бъдещето на острова. Неслучайно и Анастасиадис, и Акънджъ отново, само часове преди да заминат от острова, обявиха, че целта им е да се постигне политическо споразумение за двузонална двуобщностна федерация до края на 2016 г.
Дори самото отваряне на главата за територията е успех, защото досега в продължаващите четири десетилетия преговори кипърската турска страна и Турция не приемат обсъждането на каквито и да било териториални корекции. Дошло е времето да се отговори на стремежите на кипърските гърци за справедливо уреждане на териториалния аспект на Кипърския проблем, коментираха политически експерти.
Ще има ли компромис по териториалните корекции
Срещата в Швейцария може да стане тази повратна точка, ако двамата лидери успеят да преодолеят диаметрално противоположните си позиции и да направят компромиси. Основната цел на започващите днес преговори е да се постигне споразумение по критериите за териториални корекции, като след това на тяхна база да бъдат разгледани и одобрени конкретни карти, с конкретни населени места и брой население. На такава последователност държи Анастасиадис, който подчерта, че само при положителен резултат може да се премине към следващия, последен етап в мирния процес – свикване на петстранна конференция с държавите-гаранти Великобритания, Гърция и Турция по въпросите за сигурността и гаранциите.
Мустафа Акънджъ обаче настоява конкретните карти да се сложат на масата само след като бъде определена дата за петстранната конференция, което той иска да стане в Швейцария. Според кипърската турска страна картите за териториалните корекции трябва да се разглеждат едновременно със сигурността и гаранциите, защото са пряко свързани.
Освен този проблем в „методологията”, по-сериозни пречки са самите териториални промени – т.е. какъв процент от сегашната кипърска турска територия ще бъде върната под кипърска гръцка администрация в бъдещата федерация. Кипърската гръцка страна иска по-големи корекции, така че да се доближи до реалното съотношение на населението. Сега кипърските турци, които са 20% от общото население на острова, заемат 37% от земята му.
Позициите на Анастасиадис и Акънджъ
Позицията, която Анастасиадис ще защитава, както самият той обяви, е за такива промени, които ще дадат възможност максимален брой от кипърските гръцки бежанци да се върнат по родните си места. Става въпрос за около 100 000 души от общо 160-те хиляди кипърски гръцки бежанци. Претенциите са за по-голяма брегова ивица, както и за връщане на символни исторически и религиозни места – като манастира и гроба на основателя на Кипърската църква св. Варнава, които сега се намират в окупираната северна част.
Президентът на Кипър категорично посочи, че Вароша – някогашното кипърско-гръцко предградие на Фамагуста, блестящ луксозен курорт, който сега е ограден с тел „град-призрак”, турска военна зона, трябва да бъде върната на законните ѝ жители от първия ден на споразумението за обединяването на страната.
Кипърските турци настояват за малки трансформации, при които минимален брой хора ще трябва да се преместят от мястото, където живеят сега. Реалностите за тези 40 години са се променили много, подчерта Мустафа Акънджъ. Негов аргумент е и фактът, че през изминалите години в някои от най-спорните райони са направени големи инвестиции от Турция и животът в тях е коренно променен.
Съдбата на преговорите по териториалните корекции основно зависи от нагласата, която ще демонстрира кипърската турска страна и самата Турция, коментираха от преговорния екип на президента Анастасиадис. Според тях съгласие по тези проблеми увеличава шансовете за решаване на Кипърския въпрос и не трябва да се дава възможност на Турция да избяга този път, без да признае картата.
Ролята на Турция
Турция ще има решаваща роля в следващия, заключителен етап на преговорите, когато ще се обсъждат най-конфликтните въпроси – за сигурността и гаранциите, по които двете кипърски общности имат сериозни различия. Кипърската турска общност и Турция искат да се запази някаква форма на гаранции и възможност за намеса от Анкара при необходимост. Кипърската гръцка страна е категорично против, тъй като обединен федерален Кипър като член на ЕС няма да се нуждае от поръчители и окупационни войски. Условие за първия ден на решението на Кипърския въпрос е и значителна част от турската армия да напусне острова, заяви Анастасиадис. Военното присъствие на Анкара в северната част на Кипър сега наброява около 40 000 души.
В навечерието на срещата в Швейцария кипърският президент Никос Анастасиадис заяви убедеността си, че предизвикателствата по всички преговорни глави могат да бъдат преодолени по време на предстоящите интензивни преговори при наличието на добра воля и конкретни стъпки от Турция в тази насока. От решаващо значение за успеха на усилията за обединяване на страната е приносът на Турция и на ръководството на кипърската турска общност, заяви той, изпращайки ясно послание към Анкара, че сега не е времето за пожелателни думи, а за действия, с които тя трябва да покаже дали наистина иска решаване на Кипърския въпрос.
За незаобиколимото присъствие на Турция, която държи признатата само от нея Севернокипърска турска република в политическа и икономическа зависимост, говори и фактът, че последната консултация преди Швейцария на лидера на кипърските турци Мустафа Акънджъ бе с турския президент Ердоган в събота вечерта в Истанбул.
Последен шанс за обединението
Преговорите в Швейцария са изключително важни и защото все повече политически анализатори, експерти по международните въпроси, граждански активисти виждат в тях „последен шанс” за обединяването на Кипър. Ако не се постигне споразумение, кипърските гърци могат да се окажат съседи с Турция по сегашната демаркационна линия на острова, заяви Мустафа Акънджъ. Той смята и че този кръг преговори може да бъде „последният опит за федерален Кипър” на неговото поколение, след който следващото поколение ще търси „алтерантивни решения”.
Преговорите в Мон Пелерин са „началото на края” за бъдещото уреждане на Кипърския въпрос, смята д-р Сотос Кторис, един от най-известните кипърски експерти по политиката на Турция и Близкия изток. Според него „Кипър е на път към финала и в края на този път или ще има решение на Кипърския въпрос и нормализиране на отношенията на Кипър с Турция, или колапс и анексиране на окупираната сега част от Анкара”.
Затова и говорителят на правителството в Никозия Никос Христодулидис коментира, че сега кипърските турци трябва да избират между „неприемливото състояние на нещата и зависимостта от Турция” и „бъдеще в обединен Кипър, член на ЕС”.
През последната седмица и в навечерието на започващата днес среща десетки организации и движения на гражданското общество, обединяващи заедно кипърски гърци и кипърски турци, изразяват с декларации и мирни съвместни инициативи подкрепата си за двамата лидери Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ, като ги призовават да донесат мира в Кипър.
