Неведнъж през XX век са се появявали идеи и дори опити да се съчетаят предимствата на социалистическата и капиталистическата система. Един от най-ярките примери за провала на този утопичен стремеж е „Пражката пролет“. Друг пример за поне частичен успех обаче се намира съвсем близо – в австрийската столица Виена.
Тази година тържествено се отбелязва стогодишнината от началото на един социален проект, който вероятно няма аналог в Европа – „Червената Виена“. По това време – веднага след края на Първата световна война – в Австрия не властва комунизъм, но Виена се превръща в един голям „социалистически експеримент“ в демократична среда, който е движен от нуждите на следвоенната ситуация.
В центъра на някога могъщата, но вече разпаднала се империя, започват да се завръщат или преселват десетки хиляди ветерани и работници. За да може градът да приеме тези хора и същевременно да им осигури достойни условия за живот, тогавашното социалдемократическо ръководство на виенската община започва да строи обширни комплекси със социални жилища. Жилищата са малки, скромни, освен това с общи социални помещения, доста напомнящи на комуналните жилища. На разположение на обитателите им са например общи перални, стол за хранене, детски градини, библиотеки и лекарски кабинети.
Най-прочутият такъв комплекс е „Карл Маркс“ във виенския квартал „Хайлигенщат“. Комплексът е един от най-големите от този тип в Европа – с дължина около един километър и площ от 156 000 кв.м., на която са разположени общо 1277 жилища. Днес на територията му е разположен музеят Waschsalon („Перално“), който освен постоянна експозиция предлага и посещения с екскурзовод на места, свързани с т.нар. Червена Виена. „Нова или Червена Виена представлява уникален в света социално-политически експеримент, който е включвал всички аспекти на човешкия живот“, обяснява екскурзоводката.
Експериментът стартира още през 1919 г. и само в периода 1923-1935 г. в столицата на Австрия са построени 61 175 жилища в 348 жилищни колонии и други 5 227 жилища в 42 колонии. Участие в построяването им вземат 400 архитектурни студия. През цялото време градът е управляван от социалдемократическо мнозинство, чиято власт е прекъсната единствено от аншлуса с нацистка Германия и Втората световна война.
След войната експериментът, макар и частично изменен, продължава да се развива, и всъщност продължава и до днес. И през втората половина на миналия век град Виена извършва мащабно строителство на жилища, които дава под наем на достъпни за бедните жители цени. Подобни постройки могат да бъдат видени във Виена буквално на всяка крачка. Жилищни сгради, построени с финансите на виенската община, обикновено са обозначени с червен надпис „Wohnhaus der gemeinde Wien“ (жилищна сграда на община Виена) и с датата на строежа.
Списък на чакащите жилище
Докато през последните десетилетия други европейски градове продават своя жилищен фонд, за да създадат условия за свободен жилищен пазар, във Виена и днес над половин милион души живеят в общински жилища. Това прави града най-големият собственик на жилищен фонд в света. Важно е също, че наемът в тези жилища е регулиран с градска наредба, а не се определя на чисто пазарен принцип.
След присъединяването на Австрия към ЕС Виена вече не може да продължава такова мащабно жилищно строителство, тъй като така би конкурирала частните предприемачи. Ето защо градът спира собственото си строителство през 2003 г. Това обаче не означава, че жилищният пазар е напълно свободен и без регулации. Точно обратното.
Вместо собствено строителство общината започва да подкрепя частни или кооперативни проекти в замяна на спазване на определи правила за „социална солидарност“. Предприемач или строител може да получи финансова субсидия от общината в размер до една трета от разходите за строителството, срещу това обаче е задължен да взема само наем, определен от местната власт, и то за неопределен срок. Евентуално увеличаване на наема трябва да бъде съгласувано и одобрено от общината.
Всяка молба на предприемача за субсидия е обсъждана от специална комисия въз основа на четири качествени критерия – архитектура, икономика, екология и социална устойчивост. Има възможност и за получаване на субсидия за реконструкция на подобна жилищна сграда.
Основният въпрос остава: на какви наематели се предоставят подобни oбщински и субсидирани жилища? Системата е устроена така, че жилищата да бъдат предлагани и на средната класа като са изключени само най-богатите. Човек, който иска сам да обитава общинско или субсидирано жилище, не може например да има доход по-висок от около два пъти средния за Австрия. За тези жилища има съставен списък от чакащите и времето за чакане зависи от нуждите им.
От 1,7 милиона жители на Виена 60% живеят в общински или субсидирани жилища. Ако към тях се прибавят другите регулирани форми на настаняване, то само 5% от наемните жилища във Виена не подлежат на никаква регулация и наемът се определя единствено от свободна конкуренция. Градската администрация инвестира в жилищно строителство, помощи за жилища и поддръжка на жилищния фонд около 600 милиона евро годишно.
Предимствата на Червената Виена
За социализъм ли става дума? Виенските общинари твърдят, че тези високи инвестиции си заслужават. По този начин градът може да възпрепятства поява на гета и въобще на социално изключени общности. Наред с други неща, когато се обсъжда молба за субсидия, градската управа предпочита проекти, при които свободно финансираните апартаменти, предназначени за по-заможни клиенти, са разположени в близост до субсидирани жилища. Според общината, тази политика ѝ позволява много по-ефективно да оказва влияние върху архитектурата на жилищните сгради, урбанизма, както и косвено да създава хиляди работни места.
„Регулирайки размера на наема, имаме на разположение важен инструмент за стабилизиране на цените на недвижимите имоти във Виена. В допълнение, тази система дава възможност за комбинация от социални структури, които превръщат града в най-безопасната милионна агломерация в света“, обясняват от виенската градска управа. Виенската община, която в момента се ръководи от коалиция между социалдемократи и зелени, има още един аргумент – вече за десети пореден път Виена оглави класацията на консултантската фирма Mercer като град с най-високо качество на живот в света.
При посещението си в австрийската столица, неинформираният посетител би могъл да придобие впечатление, че се е озовал в някакъв „социалистически музей на открито“. И то не само по отношение на жилищната политика. В отбелязването на 1 май тази година пред сградата на общината се включиха 120 000 души (нещо, което авторът на тази статия не е преживявал в родната си Чехия дори във времената на дълбокия социализъм). Още 20 000 души, организирани от християндемократите, се бяха събрали да отбележат 1 май пред замъка Шьонбрун.
Сърцето на виенския „социален експеримент“ обаче остава жилищната политика на „Червената Виена“. Стогодишнината от началото на този уникален проект ще се отбелязва със събития през цялата година. Чествания ще има дори във „Vienna Urban Lakeside“ – нов градски квартал, който израства на мястото на бившето летище Асперн в покрайнините на столицата. Постепенно той трябва да стане нов дом за 18 хил. души. Но дори в този „ултрамодерен квартал“ наемите на повечето къщи и апартаменти ще бъдат регулирани, а до резиденциите на милионерите ще бъдат издигани и социални жилища за бедните.
„Това е доста трудно за възприемане от някои от посетителите на града, особено от комунистически и пост-комунистически държави. Те ни питат да не би да сторим комунизма тук“, казва Клаудия Нуц, мениджър на проекта Vienna Urban Lakeside.
