В цяла Европа възрастните хора и техните роднини сa изправени пред една ужасна реалност: заради недостига на персонал и претоварените болногледачи, ситуацията в домовете за възрастни хора може да се превърне в заплаха за живота на обитателите. Пандемията Covid-19 доведе до изостряне на и без това тежката ситуация в много страни. Но докато почти навсякъде има недостиг на болногледачи на фона на постоянно нарастващия брой нуждаещи се, международните корпорации и финансовите инвеститори реализират огромни печалби.
През този месец журналистическият кооператив Investigate Europe започна да публикува серия и разследвания за проблемите с грижите за възрастни в 15 европейски държави. Наред със сложният финансов инженеринг, чрез който се източват пари от домовете за грижи и се прехвърлят печалби в офшорни зони, публикациите на участващите в инициативата журналисти хвърлят светлина и върху теми като трагедиите, разиграли се в старческите домове в резултат на пандемията, неглижирането на регулациите и контрола и проблемите на работниците в сектора, много от които са мигранти от по-бедни европейски страни.
Структурни проблеми
През 2019 г. изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) изразява тревога относно структурните проблеми в грижите за възрастни хора и заключава, че има „неадекватни нива на персонал, лошо качество на работата и липса на квалификация, което е за сметка на качеството на грижите и безопасността“.
Тези заложени в системата бомби избухнаха в резултат на пандемията през 2020 г. Една от държавите, станала пример за всички нередности в сектора, е Обединеното кралство. Айлин Чъб, която ръководи благотворителната организация „Състрадание в грижата“, описва пред Investigate Europe ужаса, който е преживяла през март миналата година, когато домовете за възрастни хора в Европа бяха опустошени от Covid-19. „Беше видно какво предстои… и това беше като най-лошия ти кошмар“. По онова време новинарските емисии се пълнят с разкази как обитателите на домовете са изоставяни да се грижат сами за себе си, а работниците трябва да се справят без подходящи защитни средства. Смъртността сред обитателите се покачваше все повече и повече.
По думите на Чъб ситуацията, до която се е стигнало в Обединеното кралство заради ковид, е била „ужасяваща“, но не и изненадваща. От години тя води кампания за правата на възрастните хора, които „в тази страна се третират като граждани с по-малко права“. Но картината в цяла Европа не е никак приятна. Не е случайно, че почти половината от всички смъртни случаи от Covid в Европа са на обитатели на домове за възрастни хора.1)Въз основа на данни от 21 държави, през октомври 2020 г. Международната мрежа за политика в областта на дългосрочните грижи (LTCPN) изчисли, че 46% от починалите от или с COVID-19 през първите две вълни са били възрастни хора, живеещи в домове за възрастни хора. По-късно, през февруари 2021 г., процентът намалява до 41%. Като се вземат предвид всички ограничения при събирането на данни, изследователите изчисляват, че делът на смъртните случаи, свързани с Covid-19, които са настъпили в домове за дългосрочни грижи към началото на октомври, е бил 35% в Дания, 53% в Норвегия и 63% в Испания. В Шотландия 46% от всички смъртни случаи, свързани с Covid-19, са настъпили в старчески домове. Във Финландия 42% от всички смъртни случаи, свързани с Covid-19, са настъпили в отделения за 24-часови грижи за възрастни хора. В Германия изследователите са изчислили, че 49% от всички смъртни случаи, причинени от Covid, могат да бъдат свързани с домове за възрастни хора. „Това премина през домовете за възрастни хора като пожар“, казва Чъб, която разказва за обаждания, които е получавала от ужасени служители на домове за възрастни хора в Испания и Италия.
Впоследствие Италия, Испания, Белгия и Обединеното кралство бяха обвинени в доклади на „Амнести интернешънъл“ , че са нарушавали правата на здравна грижа на настанените в домове и на практика са оставяли стари хора да умират. Като причини за това развитие се посочват структурни проблеми, недостатъчно финансиране и недостатъчен персонал.
На фона на застаряващото население и увеличаващата се продължителност на живота, правителствата в цяла Европа се опитват да намерят начини да се грижат за хората в последните им години. Питър Фолкман, британски рисков капиталист и почетен професор в Manchester Business School, обяснява, че грижите за възрастните хора „са скъпи и правителствата нямат желание да ги полагат, а доколкото ги полагат, за това няма достатъчно пари“.
Това е така от десетилетия. Още през 80-те години един правителствен доклад във Великобритания описва социалните грижи като “беден роднина, който е далечен сродник на всички, но не е дете на никого”. Финансирането на тези грижи е проблем, с чието разрешаване правителствата в цяла Европа не желаят да се заемат.
И макар че моделите за грижи за възрастните хора в Европа се различават, необходимостта от повече средства е почти универсална. Въпросът е откъде да дойдат тези пари.
Навлизане на частния сектор
Застаряващото население, както и надеждното публично финансиране, са се превърнали в основа за нов бизнес със зашеметяващ растеж. Според данните на Pflegemarkt.com в Испания повече от 80% от всички заведения за грижи за стари хора вече са в ръцете на търговски дружества, а във Великобритания този дял е 76%. Други европейски страни с голям дял на частния сектор са Австрия (49 процента), Германия (43 процента), Португалия (29 процента), Швеция (23 процента), Франция (23,9 процента) и Белгия (21 процента).
Приватизацията отвори огромен пазар за частни корпорации и инвеститори в цяла Европа. По-голямата част от приходите идват от таксите, които се плащат от държавата. По данни на ОИСР държавните фондове превеждат около 218 млрд. евро на операторите на домове за възрастни хора всяка година, а други 65 млрд. евро се плащат от обитателите или техните роднини.
Привлекателността на този бизнес за частния сектор е очевидна. „Те имат стабилен паричен поток, защото е ясно, че в дългосрочен план населението застарява и тези хора ще имат нужда от социални грижи“, коментира Кристин Корлет Уокър, докторант в Центъра за разбиране на устойчивия просперитет. Само през последните четири години 25-те водещи компании в сектора са увеличили капацитета си с 22%. Цената на акциите на европейския пазарен лидер Orpea се е удвоила от 2015 г. насам. Korian, която е на второ място, наскоро обяви нови покупки на съоръжения в Италия и Обединеното кралство.
Питър Фолкман обяснява, че първоначално за компаниите е било особено лесно да реализират печалби от аутсорсването на тези грижи, защото е имало пространство за повишаване на ефикасността, например чрез отваряне на домове за грижи с повече стаи. След изчерпването на възможностите за оптимизации обаче е станало по-трудно да се вадят големи печалби от сектора. Вивек Котеча, автор на книгата „Запушване на течовете“, казва пред Investigate Europe, че по принцип „това е стабилен вид инвестиция с нисък риск и относително ниска възвръщаемост“.
При това положение изглежда трудно обяснимо как например британският доставчик на грижи HC-One е успял да изплати дивиденти в размер на 48.5 млн. паунда за две години. Това повдига редица въпроси, като например от къде идват тези пари и дали увеличаването на държавното финансиране е довело реално до по-добри грижи, или само до по-голяма възвръщаемост за частните инвеститори.
„Осигурени са много публични средства, но те не се изразходват добре“, казва Котеча. „Държавното финансиране се използва за поддържане на норми на възвръщаемост, които изглеждат прекомерно високи, като се има предвид рискът, свързан с услугата, и генерират нива на печалба, които изглеждат наистина високи, като се има предвид какви би трябвало да бъдат те в една толкова трудоемка индустрия.“
Процесите, които обясняват това несъответствие са особено ясно изразени в Обединеното кралство, но се наблюдават и в други европейски страни. Отговорът на загадката се свежда до нещо, известно като финансов инженеринг. Става въпрос за инвестиции, често от страна на пенсионни фондове, които имат за единствена цел максимизиране на печалбата. Фолкман отбелязва, че за целта се правят големи инвестиции, финансирани с дългове.
При големи вериги като Orpea и Korian, доминиращи този пазар в много части на Европа, инвестициите са дългосрочни. Освен тях обаче в сектора участват и много частни капиталови фондове, чиято перспектива не отива отвъд възвръщаемостта на инвестициите. Те поддържат високи нива на дълг в стремежа си за максимизиране на печалбата, което върви с висок риск. Поради това не е нужно много, за да се срине бизнеса им – например повишаване на минималната заплата или орязване на държавното финансиране като част от мерки за остеритет.
Две британски фирми в сектора, финансирани от фондове с частен капитал – Southern Cross и Four Seasons, се сринаха през последните години. „Това не е характерно само за този сектор, но, разбира се, очевидно въздействието върху хората е по-голямо в този случай“, казва Джон Спелар, депутат от лейбъристката партия, който отдавна предупреждава за рисковете от участието на частния капитал в грижите за стари хора.
Обединеното кралство е водещо по отношение на инвестициите от частни капиталови фондове в сектора за грижи – три от петте най-големи доставчици на такива услуги в страната са финансирани по този начин. Това явление обаче е разпространено и в много други части на Европа. Според проучването на Investigate Europe, 30 частни инвестиционни фонда притежават 2 834 домове за грижи в Европа с близо 200 000 места; 57 000 от тях са в Германия.
Гонене на печалба вместо осигуряване на грижа
Често са се чували призиви за по-строги проверки и контрол в сектора. „Правилната регулация дава най-добрия шанс и дава на регулатора силни правомощия. Ако компаниите не работят добре, регулаторите могат да влязат в тях, да ги поставят под контрол”, казва Джон Мултън от фирмата за частни капиталови инвестиции Better Capital. Айлин Чъб обаче няма особено доверие на регулаторите. “Те не виждат реалното положение, те виждат само представленията, които им се изнасят за няколко часа, когато идват на проверка”, казва тя.
Вивек Котеча отбелязва, че финансовият надзор на сектора е много труден заради сложните структури на фирмите, често разположени в различни юрисдикции. Пословичен пример за това е DomusVi, третият по големина в Европа доставчик на услуги в областта на грижите за възрастни хора. Фирмата е базирана във Франция, но е собственост на структура с не по-малко от 11 собственици-посредници на места като Люксембург или остров Джърси. “Въпросът не е толкова дали искаме да вложим толкова много усилия в регулирането, а по-скоро каква сложност искаме да допуснем в една толкова основна услуга”, казва Котеча.
Мнозина се питат дали самият мотив за печалба – а не само участието на частни фондове – може да бъде съвместим с предоставянето на добри грижи, тъй като натискът за намаляване на разходите неизбежно води до намаляване на броя на персонала в този трудоемък сектор. Когато фокусът е единствено върху печалбата, е лесно да предоставянето на грижи да бъде сведено до осигуряване само на минимума за съществуване.
Мат Игън, национален отговорник по грижите в Unison, един от най-големите синдикати в Обединеното кралство, обяснява, че когато се намалява броя на персонала в домовете, „няма време да седнем и да проведем разговор или да помогнем на човека да направи нещо, което би могло да го интересува. Така че това е един вид редуциращ модел на грижи, който става доста разпространен“.
А липсата на разговори е най-малката грижа на много от семействата на обитателите, които разказват пред Investigate Europe потресаващи истории за лошите грижи за настанените им в домове близки: за нелекувани рани от залежаване, пропуснати лекарства, напоени с урина дрехи и несменени чаршафи. Оплакванията идват от цяла Европа, и макар че това може да са крайни примери, те са твърде многобройни, за да бъдат отхвърлени като единични случаи. Работниците в сферата на грижите също споделят общи преживявания – недостатъчно време за измиване и преобличане на пациентите, твърде много задължения, за да могат да осигуряват на адекватни грижи, ниско заплащане, дълги работни часове, антипрофсъюзни практики и уволнение на всеки, който проговори.
Кинга Миланкович, икономист и активист, работеща като социален работник в Обединеното кралство, обобщава ситуацията така: „Правителствата се опитват да прехвърлят отговорността на държавата върху търговските дружества. Това е най-лесното решение на този проблем – правителствата прехвърлят грижите за възрастните хора на компании, които да поемат вината, но в крайна сметка работниците и пациентите, полагащи грижи, носят последствията.“
Пояснения: