Макар през миналата година много западни медии да отразяваха недоказаните спекулации около потенциалното лабораторно изтичане на вируса SARS-CoV-2 от Института по вирусология в Ухан, тази теория никога не се е ползвала с такова доверие от страна на мейнстрийма, както през последните няколко месеца.
Въпреки че някои репортажи през 2020 г. безкритично папагалстваха твърдения на представители на властта в САЩ като сенатор Том Котън и бившия държавен секретар Майк Помпео, както и дискредитирани източници като Ян Ли-Менг, по това време имаше и много журналистически материали, които оспорваха и отхвърляха твърденията за изтичане от лабораторията като „теория на конспирацията“.
Днес множество репортажи в западните медии се опитват да обяснят как отхвърлената някога теория, че SARS-CoV-2 е излязъл от китайска лаборатория в Ухан, е придобила по-голяма достоверност сред журналистите и обществеността в САЩ, например: „Хронология: Как теорията за изтичане от лабораторията в Ухан изведнъж стана достоверна„; „Внезапният възход на теорията за изтичане от лаборатория за коронавируси„; „Природен или лабораторен произход? Разплитане на дебата за произхода на Covid-19“; “Груповото мислене, което доведе до провала на изтичането от лаборатория, трябва да изплаши либералите“.
Въпреки внезапния медиен ентусиазъм по отношение на теорията за изтичане от лаборатория, убедителните доказателства, че вирусът е изтекъл от китайска лаборатория, са също толкова малко, колкото и преди.
По примера на САЩ
Но защо е тази внезапна промяна? В репортажа си “Произходът на Ковид” BBC съобщава, че интересът към възможността за изтичане от лабораторията в Ухан се е възобновил, защото
“съобщенията, които се разпространяват в американските медии, пораждат нови опасения относно теорията за изтичане от лаборатория. А някои учени, които досега са били скептично настроени към идеята, вече изразяват отвореност към нея”
Репортаж на NPR, озаглавен „Защо голяма част от медиите отхвърлиха теорията, че Ковид е изтекъл от лаборатория“ обяснява, че теорията за изтичане е била „отхвърлена и осмивана от медиите“, защото основните ѝ източници са били „бившият президент Доналд Тръмп и бившият държавен секретар Майк Помпео“, които „прокарваха тази идея, позовавайки се на разузнавателни данни, които не искаха да публикуват“. NPR допълва, че промяната в отразяването се дължи на това, че група учени публикуваха изявление, в което твърдят, че теорията за изтичане от лабораторията трябва да бъде разследвана, дори и „да не е вероятна“, и, което е по-показателно, просто защото „президентът Байдън каза: вижте, нека да разследваме това, въпрос на национална сигурност“.
Сайтът Poynter също съобщава, че решението на Байдън да нареди разузнавателните агенции да разследват произхода на Ковид е накарало новинарските агенции, проверителите на факти и Facebook да променят позицията си по отношение на теорията за от лаборатория:
“В резултат на това някои новинарски агенции преразгледаха или коригираха някои от предишните си публикации. Facebook отмени забраната за споделяне на тази теория. PolitiFact премахна проверката на фактите за теорията от своята база данни, но я архивира „за прозрачност“ и добавиха редакторска бележка”.
Несъмнено е вярно, че хора като Тръмп и Помпео, които са пословично известни като безсрамни лъжци, лансираха теорията за изтичане от лаборатория като циничен опит да обвинят Китай за катастрофалното справяне на САЩ с пандемията. Въпреки това, медийни твърдения като горецитираните предполагат, че теорията за изтичане вече трябва да се приема по-сериозно, отчасти защото президентът Джо Байдън се възприема като по-достоверен източник – въпреки собствената му документирана история на систематично лансиране на лъжи.
Писмото не е потвърждение
Washington Post също публикува статия – „Медиите нарекоха историята за изтичане от лаборатория „теория на конспирацията“. Сега тя предизвика корекции и нови сериозни репортажи“ – в която се позовава на отвореното писмо от 18 учени, публикувано в списание Science, като на основна причина за драстичната промяна в отразяването.
В това писмо се твърди, че „теориите за случайно изпускане от лаборатория и за зоонотично разпространение си остават валидни“:
“Трябва да се отнасяме сериозно към хипотезите за естествените и лабораторните фактори, докато не разполагаме с достатъчно данни. Правилното разследване трябва да бъде прозрачно, обективно, основано на данни, включващо широк експертен опит, подлежащо на независим надзор и отговорно управлявано, за да се сведе до минимум въздействието на конфликтите на интереси. Както агенциите за обществено здраве, така и изследователските лаборатории трябва да отворят документацията си за обществеността. Изследователите следва да документират достоверността и произхода на данните, въз основа на които са извършени анализите и са направени заключенията, така че анализите да могат да бъдат възпроизведени от независими експерти.”
Много медии обаче пропускат да изяснят, че това учени да призовават за разследване на теорията за изтичане на вируса от лаборатория, не е същото като тези учени да предполагат, че тази версия е вероятна.
Понастоящем повечето учени смятат, че Covid-19 има естествен произход, тъй като има добре документирана история на естествени преливания от животни към хора, довели до повечето скорошни епидемии от болести като ХИВ, MERS, Зика и Ебола. Също така много учени отдавна предупреждават за нарастващата вероятност от пандемии поради климатичната криза и човешката дейност, променяща земната и морската среда, което увеличава естеството и честотата на контактите на хората с диви животни, пренасящи болести.
Някои от подписалите това писмо се постараха да подчертаят, че не подкрепят теорията за изтичане от лаборатория, като някои дори са силно скептични към нея. Тяхната сравнително непротиворечива цел бе единствено да призоват Световната здравна организация (СЗО) да положи повече усилия за установяване на произхода на вируса, какъвто и да е той, преди да изрази категорично становище.
Журналистика в стил “иракски оръжия за масово унищожение”
Вестник Washington Post отбелязва, че има и друга “несигурна информация”, която е довела до промяната в отразяването. Става въпрос за съмнителна публикация във Wall Street Journal от май. Изданието се позовава на анонимни “текущи и бивши служебни лица”, които твърдят, че „трима изследователи от Китайския институт по вирусология в Ухан са се разболели през ноември 2019 г. и е трябвало да потърсят болнична помощ“ със „симптоми, съответстващи както на Covid-19, така и на обичайно сезонно заболяване“.
Медийната практика многократно е демонстрирала, че анонимните източници са пословично ненадеждни и често имат нечисти намерения. Наред с позоваването на анонимни източници, със статията на WSJ има и друг проблем – водещият ѝ автор е Майкъл Р. Гордън. Той е печално известен със своя статия в New York Times от 2002 г., която може би е журналистическият материал, носещ най-голяма отговорност за лансирането на фалшивата теза за оръжията за масово унищожение на Саддам Хюсеин.
Както Wall Street Journal, така и Washington Post предпазливо отбелязват, че тези твърдения не трябва да се приемат като неоспорим факт. Въпреки това статията веднага започна да бъде цинично използвана като доказателство от някои поддръжници на теорията за лабораторен произход на вируса. Други медии като например CNN също третираха съмнителния репортаж на WSJ като факт, съобщавайки, че „доклад на американското разузнаване установява, че няколко изследователи от китайския Институт по вирусология в Ухан са се разболели през ноември 2019 г. и е трябвало да бъдат хоспитализирани“. А указанието на администрацията на Байдън към разузнавателните служби да „удвоят усилията си“, за да установят произхода на Covid-19, бе издадено само няколко дни след публикуването на статията на WSJ.
Статията не пояснява дали китайските учени са се заразили с Covid-19 или дали болестта им е била свързана с лабораторията в Ухан, или пък са се заразили извън нея. Директорът на Института по вирусология в Ухан Юан Джимин оспорва твърденията в статията на WSJ. „Тези твърдения са неоснователни. Лабораторията не е имала информация за такава ситуация [за болни изследователи през есента на 2019 г.] и дори не знам откъде идва такава информация“, заявява той.
Д-р Ши Джънли, вирусолог в уханската лаборатория, известен с научните си пробиви в изучаването на коронавирусите, призова американските разузнавателни служби да представят имената на предполагаемо болните изследователи, за да бъдат проверени тези твърдения.
Ако информацията в статията на WSJ е фалшива, това съвсем няма да е първият случай, в който подобни твърдения на анонимни американски служители се оказват неверни. В сензационен репортаж на ABC от миналата година, основан изцяло на анонимни източници, се твърдеше, че Националният център за медицинско разузнаване на САЩ (NCMI) разполага с доклад, за който се твърди, че Белият дом е бил информиран за пандемията през ноември 2019 г. (което предполага, че ръководството на Китай е било наясно с неконтролируемото избухване на болестта и е криело важна информация от други държави). По-късно той беше развенчан от директора на NCMI, който свидетелства, че „такъв доклад на NCMI не съществува“.
Дори и изследователи от Ухан да са посещавали болница, това все още не е доказателство, че в лабораторията е имало зараза от SARS-CoV-2, или дори че учените са били сериозно болни. Хората в Китай често посещават болници при обичайни оплаквания като треска и главоболие – вместо да отидат в кабинет на частен лекар или в общинска клиника – тъй като повечето китайски лекари в градските райони практикуват в държавните болници.
Специалист в псевдонауката
Друго събитие, което Washington Post посочва като фактор за промяната в отношението на медиите, е публикуването на „подробен преглед на известните научни доказателства за лабораторната теория от Никълъс Уейд“, който е описан като „ветеран в областта на науката, бивш кореспондент на New York Times“.
Дори изявени леви журналисти като Томас Франк и Джонатан Кук посочват статията на Уейд като нещо, което е “разбило” тяхната самоувереност в дебата по темата, и е “отприщила вратите за хипотезата за изтичане от лаборатория”.
Цитиращите Уейд обаче рядко споменават репутацията му, която го прави много съмнителен източник. В миналото той е изопачавал изследвания, за да популяризира псевдонаучни лъжи, като например използването на „гени“ за обяснение на националните различия в културите и икономическото положение.
Съществуват множество научни аргументи за естествения произход на вируса, а много от предишните твърдения в корпоративните медии за “доказателства” за изтичане от лабораторията в Ухан са опровергани (като например манипулативното представяне на научно изследване от колумниста на Washington Post Джош Рогин или щатски дипломатически грами, споменаващи “проблеми със сигурността” в института в Ухан). Нека разгледаме някои от предполагаемо научните аргументи на Уейд в неговата дълга, нерецензирана от експерти статия, публикувана първо в блога му, а по-късно препечатана в Bulletin of the Atomic Scientists.
Къде се намират вирусите
Като начало Уейд прави често срещаната сред привържениците на теорията за изкуствен произход грешка да приема, че съществуването на лаборатория, изучаваща коронавирусите в близост до мястото, където за пръв път е открито огнище на Covid-19, е по подразбиране подозрително съвпадение:
“При сценария за изтичане от лабораторията произходът на вируса от Ухан е очевиден. В Ухан се намира водещият китайски център за изследване на коронавируси, в който, както беше отбелязано по-горе, изследователите са разработвали генетично прилепни коронавируси, за да атакуват човешки клетки. Те са правили това при минимални условия на безопасност в лаборатория BSL2. Ако там е създаден вирус с неочакваната инфекциозност на SARS2, изтичането му не би могло да е изненада”.
Както са обяснявали различни вирусолози, институтът в Ухан е специализиран в изследванията на коронавируси, тъй като много коронавируси са открити във и около Китай (около 400 нови щама коронавируси са открити при прилепите там, и зоонозното разпространение е по-често срещано, отколкото може да се предположи), а близостта на лабораторията до първото открито огнище на Covid-19 не е подозрителна сама по себе си:
“Вирусологичните лаборатории обикновено се специализират във вирусите в съответната околност, казва Винсент Мънстър, вирусолог в лабораториите на Скалистите планини, подразделение на Националния институт по здравеопазване в Хамилтън, Монтана. Института по вирусология в Ухан е специализиран в коронавирусите, тъй като много от тях са открити във и около Китай. Мънстър посочва и други лаборатории, които се фокусират върху ендемични вирусни заболявания: например лаборатории за грип в Азия, лаборатории за хеморагични трески в Африка и лаборатории за треска денга в Латинска Америка. „В девет от десет случая, когато има нова епидемия, наблизо ще откриете лаборатория, която работи по този вид вируси“, казва Мънстър.
Изследователите отбелязват, че избухването на зараза коронавирус в Ухан не е изненадващо, тъй като това е град с население от 11 милиона души, намиращ се в регион, в който са открити редица коронавируси. В него има летище, железопътни гари и пазари, на които се продават стоки и диви животни, транспортирани там от целия регион – което означава, че вирусът може да влезе в града и да се разпространи бързо”.
Логично е да има лаборатория за изследване на коронавируси в Южен Китай – където се провеждат много от най-съвременните изследвания на коронавирусите – защото така учените са най-близо до местата, където коронавирусите често се срещат в природата.
Уейд прави още една грешка, свързана с географията, когато твърди, че е „непосилно“ пандемията да „избухне естествено извън Ухан“ и да се появи за първи път там, без да „остави следи“ чрез междинен животински гостоприемник. Той също така твърди, че директното пренасяне на вируса в Ухан от подковоноси прилепи (които са естествен резервоар за бета-коронавируси като SARS-CoV-2) е „малко вероятно“, тъй като двата най-близки известни родственика на вируса SARS-CoV-2 са събрани от прилепи, живеещи в пещери в провинция Юнан, на разстояние 1500 км, а се предполага, че ареалът им е само 50 км.
Но Уейд пропуска да отбележи, че има прецедент, при който първите открити хора с бета-коронавирусна инфекция живеят далеч от прилепите в провинция Юнан. Появилият се през 2002 г. тежък остър респираторен синдром (SARS) произхожда от прилепите на Юнан, но първото огнище при хора е регистрирано във Фошан, в китайската провинция Гуандун, на разстояние от около 1450 км. Учените подозираха, че причиняващият SARS бета-коронавирус (SARS-CoV-1) е преминал от прилепите към хората чрез междинен гостоприемник, но не можеха да направят извод как се е появил във фермата във Фошан.
Повече от десетилетие след избухването на епидемията от SARS през 2002 г., изследователите от института в Ухан откриха, че селяните в близост до пещери, обитавани от прилепи в провинция Юнан, имат високи нива на антитела срещу SARS (което означава, че са били изложени на SARS-CoV-1), без да е задължително да са боледували. Въпреки че учените все още не са сигурни как SARS е изминал това разстояние, те са доста сигурни, че SARS е възникнал в тези пещери, обитавани прилепи, преди да се прехвърли върху бозайник-гостоприемник и да зарази хора на много голямо разстояние от там.
При хипотетичния сценарий с Covid-19, ако прилепите в провинция Юнан са първоначалният източник на SARS-CoV-2 (вирусът, който причинява Covid-19) и ако Ухан е мястото, където пандемията е възникнала сред хората, относителната отдалеченост на Ухан от Юнан не прави непременно по-малко вероятна хипотезата за зоонозно разпространение.
Труден за определяне произход
Друга често срещана тенденция сред поддръжниците на теорията за лабораторен произход като Уейд е погрешното представяне на това, което е разумно да се очаква от научните изследвания, търсещи животинския(те) източник(ци) на огнище на нова болест. Уейд заблуждава аудиторията си, като предполага, че е лесно да се намерят бързо животински гостоприемници за вируси, цитирайки как междинният гостоприемник на SARS е намерен за четири месеца, а гостоприемникът на MERS – за девет месеца. Той посочва като съмнителен контраст това, че за 15 месеца китайските изследователи не са открили нито първоначалната популация прилепи, носители на SARS-CoV-2, нито междинна популация гостоприемници.
В действителност е много трудно да се определят животинските източници на нови вируси. За някои вируси животинските източници се установяват едва след години или десетилетия на мащабни международни разследвания. Разследванията на животинския източник, които следват непосредствено след появата на вируса, се сблъскват с допълнителната трудност, че повечето вируси, които представляват интерес, заразяват животинските гостоприемници само за няколко дни, а предшестващото огнище при животните често вече е достигнало своя пик преди появата на епидемията сред хората, когато са останали малко заразени животни..
Уейд проявява особена манипулативност, като посочва само колко време е било необходимо, за да се открие междинният гостоприемник на SARS, но премълчава, че на учените са били необходими 15 години, за да открият доказателства, че вирусът на SARS първоначално се е развил в прилепи. Животинският гостоприемник на ебола все още е неизвестен, въпреки че първото огнище на ебола е възникнало през 1976 г.
Не е изненадващо, че учените все още не са открили животинските източници, и все така няма да е изненадващо, ако никога не открият някой от преките източници, защото това е много труден процес. Издирването на междинните гостоприемници за много вируси често е неуспешно. Уейд греши, като заключава, че „колкото повече месеци минават, без теорията за естественото възникване да получи нито едно доказателство, толкова по-малко правдоподобна изглежда тя“, сякаш учените неизменно успяват да определят естествения произход на вирусите.
Вирусната структура не е “димящо оръжие”
Уейд също така заблуждава аудиторията, когато отбелязва, че SARS-CoV-2 е единственият бета-коронавирус, свързан с SARS, който „притежава място за разцепване на фурин“ (характеристика, която помага на вируса да навлезе в клетките):
“Той притежава това необичайно подобрение, което не е налично при никой друг известен бета-коронавирус, свързан със SARS. Това включва и двоен аргининов кодон, също непознат сред бета-коронавирусите”.
Той пропуска факта, че много други коронавируси също имат способност за разцепване на фурин, включително и тези, които причиняват обикновени настинки. Вирусолозите Анджела Расмусен и Стивън Голдщайн твърдят, че разцепването на фурин при SARS-CoV-2 всъщност демонстрира обратното на това, което Уейд твърди:
“Друга ключова характеристика, която често се посочва като доказателство за лабораторен произход, е мястото за разцепване на фурин, където шиповият протеин се разрязва наполовина, за да „активира“ вирусния материал за навлизане в клетките. Вирусите, които са най-близко свързани с SARS-CoV-2, нямат това място, но много други имат, включително други човешки коронавируси. Мястото за разцепване фурин на SARS-CoV-2 има странни характеристики, които никой човек не би проектирал. Последователността му е неоптимална, което означава, че разцепването на ензима фурин е сравнително неефективно. Всеки опитен вирусолог, който се надява да придаде нови свойства на вируса по този начин, би вмъкнал място за фурин, за което се знае, че е по-ефективно. Мястото на SARS-CoV-2 има повече белези на небрежна естествена еволюция, отколкото на човешка ръка. Всъщност един своевременен анализ от миналата година показа убедително, че той е продукт на генетична рекомбинация, естествена характеристика на репликацията и еволюцията на коронавирусите.”
Като по-нататъшно „доказателство“ за уникалността на характеристиките на SARS-CoV-2, сочещи, че става дума за модифициран вирус, Уейд и други автори, популяризиращи теорията за изтичане от лаборатория, цитират и хиперболичните забележки на изтъкнатия вирусолог Дейвид Балтимор относно особената двойна CGG комбинация от нуклеотиди, кодиращи аргининовата аминокиселина в мястото на разцепване на фурина:
„Когато за пръв път видях мястото за разцепване на фурин във вирусната последователност, с неговите аргининовите кодони, казах на жена си, че това е димящо оръжие за произхода на вируса“, казва Дейвид Балтимор, виден вирусолог и бивш президент на CalTech. „Тези особености са сериозно предизвикателство за идеята за естествен произход на SARS2“, казва той.”
Кристиан Андерсен от Изследователския институт Скрипс обаче изтъква в отговор на Балтимор, че макар да е вярно, че CGG е по-рядко срещан от други кодони за аргинин, кодонът CGG се намира и извън мястото на разцепване на фурина в генома на SARS-CoV-2, а генетичните последователности, които включват кодона CGG, открит в SARS-CoV-2, се срещат и в други коронавируси. Впоследствие Балтимор оттегли твърдението си за „димящо оръжие“.
Андерсен, един от най-яростните защитници на теорията за естественото възникване на Covid-19, наскоро стана обект на полемика след публикуването на ранна размяна на имейли с Антъни Фаучи, директор на Националния институт по алергии и инфекциозни болести (NIAID). В имейлите се вижда, че Андерсен обмисля дали SARS-CoV-2 е бил създаден по инженерен път, преди да промени мнението си няколко дни по-късно и да стане съавтор на влиятелно изследване на Nature, в което констатира, че открива причина „да се смята, че някакъв сценарий за лабораторен произод е вероятен“. Впоследствие Андерсен изясни, че ранната му размяна на имейли с д-р Фаучи е станала преди да проведе изследванията, които са го накарали да отхвърли предварителната си хипотеза, че SARS-CoV-2 е бил конструиран, защото е установил, че характеристиките, които първоначално са изглеждали необичайни, по-късно са били идентифицирани в сродни коронавируси.
Позната реторика
Това не е изчерпателно опровержение на статията на Уейд; учени и други автори са публикували пространни критики на неговите тези. Но една тревожна тенденция сред привържениците на лабораторни произход като Уейд е колко често те се ангажират с реторика, подобна на тази на отричащите изменението на климата, внушавайки, че единствената причина, поради която тяхното малцинствено мнение не е толкова прието, се дължи на широко разпространената корупция сред учените и на пристрастността на левите медии:
“Те [вирусолозите] имат общ интерес да търсят средства от правителствата и да не се натоварват с правила за безопасност…. Вирусолозите са знаели по-добре от всеки друг за опасностите от изследванията за увеличаване на функциите [т.е. умишленото изменение на организми или вируси с цел придобиване на повече патогенни характеристики]. Но възможността за създаване на нови вируси и финансирането на научните изследвания, което може да се получи по този начин, бяха твърде примамливи.
Друга причина може би е миграцията на голяма част от медиите към лявата част на политическия спектър. Тъй като президентът Тръмп заяви, че вирусът е избягал от лабораторията в Ухан, редакторите не отдадоха голямо доверие на тази идея.”
Твърдението, че доминиращите медии в САЩ са в „лявата част на политическия спектър“, трябва само по себе си да служи като предупреждение да не се разчита на способността на Уейд за критично мислене. При отразяването на коронавируса всички корпоративни медии в САЩ следват антикитайския уклон, който е характерен за американския външнополитически естаблишмънт.
Твърдението му за научните конфликти на интереси може би заслужава малко повече внимание. Един от хората, които Уейд подлага на критика, е зоологът Питър Дашак, президент на EcoHealth Alliance. Обвинението е за това, че той е организирал и изготвил широко разпространеното отворено писмо на Lancet, в което се осъждат „конспиративните теории, предполагащи, че Covid-19 няма естествен произход“. В писмото обаче не се разкрива фактът, че EcoHealth Alliance е финансирал изследвания на коронавируси в Уханския институт. Уейд отбеляза, че ако SARS-CoV-2 наистина е резултат от изследвания, финансирани от тази институция, Дашак ще бъде сред онези, от които може да бъде търсена отговорност, което е очевиден конфликт на интереси.
Ако обаче теоретично е вярно, че недобронамерени актьори като Тръмп и Помпео все пак биха могли да са прави относно произхода на пандемията, тогава същата логиката действа и в двете посоки: Изследователи като Дашак все пак могат да бъдат прави относно естествения произход на Covid-19, независимо от конфликтите на интереси, които могат да имат.
“Не може да се отхвърли” е слаба теза
Няколко заключителни бележки относно логиката. Един от погрешните начини на аргументация, които привържениците на лабораторния произход използват, е цитирането на дълъг списък от случаи, при които е установено, че вируси са изтекли от лаборатории по света, като същевременно се премълчава липсата на каквито и да било доказателства, че институтът в Ухан е притежавал SARS-CoV-2 преди епидемията, което е необходимо условие Covid-19 да е изтекъл от лаборатория.
Ако някой приема без доказателства, че институтът в Ухан е криел притежанието на SARS-CoV-2 преди избухването на епидемията, и е лъгал за това впоследствие – логически скок от типа, който е отличителен белег на теориите на конспирацията – все пак би трябвало да се запита какво общо имат инцидентите в други лаборатории с това дали вирусът е изтекъл от института в Ухан. Д-р Ши Чжънли настоява, че в института не е имало изтичане на патогени или заразяване на персонала.
Ако смисълът на подхвърлянето на списъка със случаи на изтичане от лаборатории е само да се посочи нещо толкова тривиално като това, че изтичането от лаборатория е „възможност“, която „не може да бъде изключена“, това също е безпредметно. Поддръжниците на теорията за естествения произход на Covid-19 никога не са твърдели, че изтичането от лабораторията в Ухан е „невъзможно“ или „немислимо“. Както посочва експертът по биохимия Дан Самородницки, старши редактор в Massive Science:
“Ако въпросът е „възможни ли са и двете хипотези?“, отговорът е „да“. И двете са възможни. Ако въпросът е „еднакво вероятни ли са те?“, отговорът е категорично не. Едната хипотеза изисква колосално прикриване и мълчаливо, безпрекословно, непропускащо информация съучастничество на огромна мрежа от учени, цивилни и държавни служители в продължение на повече от година. Другата изисква единствено биологията да се държи както винаги – едно семейство вируси, които са правили нещо и преди, да го направят отново. Хипотезата за зоонозното разпространение е проста и обяснява всичко. Научна небрежност е да се преструваме, че едната идея е еднакво достойна като другата. Хипотезата за лабораторно изтичане е научен deus ex machina, пряк път в разказа, който да сочи с пръст определен набор от “лоши” действащи лица.”
Несигурният произход на Covid-19
Важно е също така да се отбележи, че всъщност не е доказано, че Ухан е източникът на пандемията. Не бива да се фактът, че Ухан е мястото, където за първи път е открит Covid-19, да се приравнява с тезата, че Ухан е източникът на пандемията. Със сигурност е възможно Ухан да е мястото на възникване на пандемията, но има многобройни съобщения за евентуално разпространение на вируса извън Китай на места като Италия, Франция, Испания, Бразилия и САЩ преди или приблизително по същото време, когато епидемията е открита за първи път в Китай през декември 2019 г. Има нарастващ брой доказателства, че Covid-19 може да е присъствал извън Китай по-рано, отколкото е било известно досега.
Въпреки че тези съобщения не означават непременно, че Covid-19 произхожда от някоя от тези страни (тъй като пробите трябва да бъдат анализирани отново, за да се потвърди, че не са фалшиво положителни), екипът на СЗО, който посети Китай тази година, препоръча да се разшири търсенето на произхода на вируса извън Китай. Ако Ухан не е източникът на вируса, тогава теорията за изтичане от лабораторията в Ухан напълно се срива.
Учените рядко правят абсолютни заключения за това дали даден сценарий е невъзможен, и това е добър показател за професионализъм. Въпреки това учените изтъкват и трудностите при съобщаването на нюансирани становища на обществеността, тъй като много лековерни привърженици теорията за лабораторен произход ще приемат самото признание на учените, че изтичането лаборатория не е невъзможно, за по-значимо, отколкото е в действителност. Самото твърдение, че нещо „не може да се изключи“, не е сериозен аргумент, че е имало лабораторно изтичане.
Важно е да бъде избегнат политически натоварен сценарий, аналогичен на скептицизма по отношение на изменението на климата, при който значителна част от населението отхвърля възгледите на повечето учени поради фалшивия баланс на противоположните мнения, пробутван от медиите.
