Олга Коленцова, Анна Урманцева, „Известия”
Международен екип учени предложи своя хипотеза за все още неизяснения феномен на повторното заразяване с Covid-19. Според учените коронавирусът е способен да се скрие от имунната система в балончетата, съдържащи се в междуклетъчната течност, и в един момент да изскача от там, когато организмът сякаш вече е преборил болестта. Така се търси отговор на озадачаващия феномен, че хора, дали два последователни отрицателни PCR-теста, изведнъж дават трети, вече положителен – и то при положение, че са били под карантина и шансът да се заразят „отвън” е минимален. Хипотетично теорията изглежда логична и достоверна, но за да бъде потвърдена, са нужни допълнителни тестове и наблюдения, смятат руски специалисти.
Според препоръките на Световната здравна организация (СЗО) преболедувалите от Covid-19 пациенти могат да бъдат изписани от болницата след два последователни отрицателни теста, проведени с разлика във времето между взимането на двете проби най-малко денонощие. Но някои хора дават положителни тестове и между 4 и 17 дни след изписването си от болницата, като съответните тестове се провеждат строго по регламента на СЗО. При това повторното им заразяване от външен носител на коронаворуса е слабо вероятно, тъй като след напускането на лечебното заведение те са длъжни да спазват още две седмици карантина.
Споменатият международен екип учени, съставен от специалисти от Египет, Саудитска Арабия и Русия, смята, че е намерил потенциално обяснение на това явление. Експертите са били заинтригувани от изследвания, показващи наличието на коронавирус в тъканите на белите дробове на някои пациенти, дали отрицателни тестове за Covid-19.
Учените допускат, че в тези случаи SARS-Cov-2 може да се крие в екзозомите – микроскопични извънклетъчни балончета с диаметър 30-100 нанометра. Тяхната роля в човешкия организъм още не е напълно изучена, но те участват активно в междуклетъчната комуникация и секретирането на белтъци, като спомагат за смекчаването на имунния отговор.
Много вируси проникват в тези балончета в процеса на разпространяването си вътре в организма на приемника. Що се отнася до SARS-Cov-2, хистологичният анализ от тъканните проби на починали пациенти показва, че коронавирусът може да прониква в балончетата от междуклетъчната течност на инфектираните клетки. Там са били открити не отделни вирусни частици, а цели масиви.
Главното място, от което вирусът се разпространява към другите тъкани, очевидно са белите дробове. Макар вирусната РНК да се открива в кръвта сравнително рядко, размерът на патогена позволява да се заразят първо кръвоносните съдове, а после и самите тъкани. Така вирусът се разпространява из всички органи, включително из самата сърдечно-съдова система.
„Тези извади сочат, че е налице възможност SARS-Cov-2 да използва екзозомалния клетъчен „транспорт” като начин за разпространение. И това играе ролята на потенциално средство за реактивиране на вируса,” смятат авторите на изследването.
Те са кръстили открития от тях феномен „троянски кон”. Все още се дискутира въпросът дали това е стратегия на SARS-Cov-2 за улесняване на разпространението му и дали така може да се обясни фактът, че уж оздравели пациенти продължават да дават позитивни PCR-тестове за Covid-19.
Често екзозомите се образуват след гибел на клетката, отбелязва ръководителят на лабораторията за генно инженерство в Московския физико-технологичен институт Павел Волчков. Възможно е вирусът да способства за смъртта на клетката и по този начин – за образуването на извънклетъчни балончета. Но в същото време клетките могат да загиват и по естествен път, без никакво участие на SARS-Cov-2.
Волчков казва: „За да започне да действа вирусът, той трябва да се свърже с рецептор на повърхността на клетките. А докато е в балончето, той е покрит с една или две мембрани, така че фактически нищо не може да направи. Той получава свобода, едва когато екзозомът се пуква. Но не е съвсем ясно защо се стига до такова пукване и особено – защо се пукват едновременно много екзозоми. Впрочем, напълно е възможно това да е част от програмата, по която вирусът продължава да работи, намирайки се и вътре в балончетата.”
Хипотезата, че вирусът съумява да се освободи и излезе от екзозомите, се потвърждава от Волчков, но в същото време ученият набляга върху необходимостта от допълнителни проучвания.
Тази хипотеза изглежда приемлива и на Роман Зиновкин, водещ научен сътрудник в лабораторията по молекулярна биология в Московския държавен университет „Ломоносов”. Той обаче подчертава: „Засега не можем да очертаем точната роля на екзозомите в развитието на Covid-19. Аз все пак съм склонен да смятам, че прекомерният имунен отговор е резултат на онзи дисбаланс, който вирусните белтъци предварително са предизвикали в тъканите на организма”.
Имунният отговор се осъществява на два етапа: чрез вроден защитен механизъм и чрез придобит механизъм. В първия етап организмът още не знае с какво се сблъсква, но все пак реагира на вируса като на нещо потенциално опасно. Във втория етап той вече изработва антитела конкретно срещу SARS-Cov-2, тоест дава своята специфична реакция. При Covid-19 и двата етапа на отговора могат да са прекомерно активни и да доведат до саморазрушаване на организма, пояснява Роман Зиновкин. Такъв двоен откат може да предизвика остър респираторен дистрес синдром, който е животозастрашаващ дори за пациенти, намиращи се сякаш вече във фаза на оздравяване.
Специалистът предупреждава, че положителен PCR-тест след два предходни отрицателни може да бъде и сигнал, че просто предишни проби са дали лъжлив резултат.
