Опасната заблуда на стадния имунитет

Марчело Ферада де Ноли* Consortiumnews/The Indicter

Възрастните съставляват голямото мнозинство от смъртните случаи от Covid-19 в Швеция, като тези хора са починали в старчески домове или в собствените си жилища, често останали сами.

Към средата на май 2020 г. едва 13% от жертвите в старческите домове са били лекувани в шведски болници. През август само 5% от пациентите с Covid-19, приети в болници в страната, са идвали от старчески домове. Досега Швеция има най-високия дял на смъртните случаи сред потвърдените случаи на коронавирус сред скандинавските страни. Нека разгледаме възможните причини.

Стаден имунитет

Международните сравнения на ситуацията с Covid-19 могат да помогнат за оценка на ефикасността на различните стратегии, използвани от здравните власти на развитите страни.

Подобни стратегии може да са били усвоени и от някои страни, известни преди като „Третия свят“, поради продължаващата икономическа зависимост и практиката на приписване на превъзхождащо техническо ноу-хау по въпросите на общественото здраве на страни, считани за по-икономически развити, която все още съществува в някои управленски кръгове. Поради тази причина населенията в Латинска Америка, Африка и други региони бяха безмилостно бомбардирани с пропаганда от развитите страни, популяризиращи своите епидемиологични методи.

В Европа Италия беше първата държава, която приложи подхода „локдаун“ – спиране на икономическата дейност и карантина. В началото на “втората вълна” страната имаше едно от най-ниските нива на нови Covid-19 случаи.

Моделът, представян като алтернатива на това е “стадния имунитет”, свързван в най-вече с неговата неолиберална интерпретация в Швеция.

Икономиката на първо място 

Идеята зад този подход е да бъде приоритизирана икономиката: да не се затварят предприятия, училища или ресторанти. Главният епидемиолог на шведската Агенция за обществено здраве Андерс Тегнел каза, че “ако затворим училищата, ще загубим 25 процента от работната сила ”(родителите ще трябва да останат у дома). Той също така заяви, че “стадният имунитет е единственото нещо, което в крайна сметка ще спре разпространението на този вирус”. По думите на Йохан Гизеке, старши съветник на агенцията, стратегията за стаден имунитет ще се състои в „пропускане на вируса да мине през населението“.

В отговор на международните критики, които последваха, шведското правителство се опита да се дистанцира от термина, но на практика стратегията не се промени.

През април посланикът на Швеция в САЩ декларира, че „Стокхолм може да достигне стадния имунитет до май“. Пет месеца по-късно обаче това не е постигнато, а шведската икономика е пострадала точно толкова, ако не и повече, отколкото съседите, които приложиха мерки за локдаун.

Епидемиологичните показатели, които са представени по-долу, излагат на показ несъвършенствата, да не кажем ужасните ефекти от шведския модел, който упорито се предлага “за износ”.

Поуката за другите нации е: не се хващайте на това, изберете оцеляването.

Сравнение със скандинавските съседи 

На основата на текущите международни данни, изведох сравнение на показателите за смъртност между скандинавските страни, които прилагаха форми на блокиране, и Швеция.

Съществуват множество модели за такива международни епидемиологични сравнения. Започвам с простия метод за определяне дали има статистическа значимост в отчетените разлики по отношение на общия брой, броя на глава от населението и т.н. (не всички разлики в нивата на смъртност са епидемиологично/статистически значими, въпреки че те могат да бъдат представени като такива в медийни публикации).

Резултатите, постигнати чрез сравнение между броя на смъртните случаи от Covid-19 в Швеция (n = 5,883) и общо в Дания, Финландия и Норвегия (n = 1,284), дават значително свръхпредставяне на смъртните случаи в Швеция (X2 = 3023.3239, p = <0.00001). Следователно разликата е изключително статистически значима.

Друг метод е процентът на фаталните случаи (наричан по-долу ПФС). Този метод цели да измери дела на смъртните случаи сред потвърдените случаи. Той показва дела на болните и починалите в крайна сметка. Световната здравна организация го определя като „измерител за тежестта на заболяването сред откритите случаи“.

Сред над 200 държави, включени в международните статистики за коронавирус, Швеция понастоящем е на 14-то място от 15-те страни с най-висока смъртност от Covid-19 на 1 млн. население. Въпреки това, когато се взема предвид ПФС, Швеция се изкачва на шесто място в тази група, което илюстрира значението на метода ПФС.

Тази позиция в класацията остава сравнително стабилна за  Швеция. Моите изчисления (използващи данните към 7 октомври 2020 г.) показват същите резултати по този показател каквито и установените в изследователски доклад от май 2020 г.

Що се отнася до сравнението между споменатите скандинавски страни, използвах два модела за изчисляване на ПФС. Единият е стандартният ПФС, който се нуждае само от броя на жертвите и броя на докладваните пациенти с Covid-19. Вторият използва по-усъвършенствана методика, също наскоро описана от СЗО, който освен това включва броя на, излекуваните от болестта.

При първия метод текущото изчисление на ПФС резултатът за: Дания е 2,18, за Финландия 3,16, за Норвегия 1,8, а за Швеция – 6,11%.

 Процент на фаталните случаи (ПФС) към 06.10.2020

Освен това, както изтъкват от СЗО, резултатът от ПФС може да се окаже подценен, когато има закъснения при докладването на смъртни случаи – какъвто е случаят с Швеция, както се вижда от наскоро публикуван доклад на девет шведски изследователи. Поради това процентът на ПФС в Швеция е още по-висок, ако се вземат предвид тези изкривявания на статистиката.

Изчисленията по втория модел включват и броя на възстановилите се от болестта. Тук въпросът е може ли такива изчисления да бъдат приложени коректно при международното сравнение, включващо Швеция?

Отговорът е отрицателен, поне що се отнася до официално достъпните данни. Това е така, защото Швеция не съобщава официално данните за подобни случаи. Според обяснението, дадено от шведския Национален съвет по здравеопазване и социални грижи (Socialstyrelsen), те дори не водят отчет за общия брой на възстановените случаи в страната.

Изпратих специално допитване до статистическия координатор в шведския Националния съвет по здравеопазване и социални грижи (Socialstyrelsens Statisksamordnade), който ми отговори, че не разполагат с “оценка на общия брой на възстановените случаи на Covid- 19.”

Има две отправни точки, които биха помогнали приблизително да се изчисли липсващия (или неотчетен) брой на възстановените случаи в Швеция. Едната е делът на възстановилите се от потвърдените случаи в световен мащаб – 75%. Втората е процентът на оздравелите в съседните скандинавски държави, който средно също е 75%.

Процент на оздравелите от общия брой потвърдени случаи заразени с covid-19

Поради това направих изчисленията с презумпцията, че броят на възстановените случаи в Швеция е 75 процента от общия брой потвърдени случаи в страната (n = 96 145), което дава n = 72 109.

 Процент на фаталните случаи по втората метода

*При прилагане на дял от 75%

Висок процент на фаталните случаи

В Швеция повечето от жертвите на Covid-19 са на 70 или повече години. Според данните към юни 2020 г. половината от тези лица (n = 2036) са живели в старчески домове, с допълнителен брой (n = 1062) в системата за домашни грижи или в жилища, където много от жертвите са живели сами.

Както бе споменато, само 13 процента от жертвите на домовете са били лекувани в болници до средата на май, а към август болните от Covid-19 от старчески домове са съставлявали само 5% от пациентите, лекувани в болници.

Докато в Дания половината от пациентите с Covid-19 и 30% над 70 годишна възраст са били приети в интензивни отделения, в Норвегия този дял е 30%, а в Швеция едва 21% от тази възрастова група са получили достъп до такива грижи.

Здравните власти в Швеция издадоха директива, според която определени групи пациенти трябва да бъдат оставени извън интензивното лечение. Те включват тези над 80-годишна възраст, тези над 70-годишна възраст с поне едно значително заболяване и тези между 60 и 70-годишна възраст с най-малко две органни заболявания, включително сърцето, белите дробове и бъбреците.

В резултат на това през май 2020 г. болница „Каролинска“ отчете, че само 80 процента от местата в интензивното отделение са заети.

Шведските телевизии предадоха тази новина като нещо „много позитивно“, а пък вестник Aftonbladet се чудеше дали „не го правим по-добре, отколкото в други страни“. Същевременно на голям брой възрастни шведи просто бе отказвано лечение в интензивните отделения.

По дефиниция епидемиологията се стреми да идентифицира както рисковите фактори, които могат да доведат до заболеваемостта/смъртността от болестта, така и групите от населението, които са особено уязвими. Като обяснение за непропорционално високата смъртност от Covid-19 от Швеция сред възрастните хора, генералният директор на Шведската агенция за обществено здраве Йохан Карлсон заяви, че главният епидемиолог Андерс Тегнел не носи отговорност за „случилото се в грижите за възрастни хора“ в Швеция, което всъщност е “следствие от занемарена структура и готовност.“

Но при положение, че възрастните хора са известна рискова група, защо тогава този „структурен” проблем не е бил отчетен в архитектурата на шведската стратегия Covid-19 от самото начало? Например, защо националната директива за домовете за възрастни хора (от 1 април 2020 г.) беше толкова забавена? Няколко седмици по-късно стана известно, че старческите домове в 81 процента от шведските общини “са потвърдили или заподозрели случаи на Covid-19“.

Сравними ли са шведските статистики за смъртността?

Шведските епидемиолози биха се опитали да обяснят, че статистическите данни за смъртността от Covid-19 за Швеция са трудни или некоректни за използване в  международни сравнения, тъй като броят на действителните лица с болестта трябва да се приема за по-висок от потвърдените случаи, както е в случая с процента на смъртност от инфекции.

Но защо тогава тестването за Covid-19 в Швеция е на най-ниските нива сред скандинавските страни, както и на ниски нива в сравнение с европейските страни като цяло? Сравними ли са данните за тестване в Швеция с тези на другите държави?

По този въпрос логиката е проста: Намаляването на броя на тестовете означава по-малко възможности за откриване на болните. Което не е същото като да се приеме, че тези болни индивиди не съществуват. Те не само съществуват, но и са заразни. Но “ползата” е, че така имаме по-малък брой нови случаи, които да отчитаме. Следователно в Швеция един истински проблем на общественото здраве бе превърнат в инструмент за прикриване на грешна епидемиологична стратегия.

От какво се нуждаем?

Не следвайте модела на стадния имунитет. Това, от което се нуждаем за унищожаване на SARS-cov-2, е ваксина. Изпадналите в безпорядък страни биха могли да започнат с вече наличните програми за ваксинация.

Приемайки шведски модел за обществено здраве, вие просто обслужвате политическата върхушка, която е водена от алчността, интересите на корпоративната икономическа мощ и придържането към собствената си интерпретация на това какво трябва да означава демокрацията.

Може да попитате – защо ни е демокрация в контекста на този дебат? Кой в крайна сметка трябва да решава каква да е стратегията по отношение на проблем, който застрашава живота на всеки жител на дадена държава?

Демократичните решения се основават на участието на всички и в интерес на всички, като се гарантира, че всички гласове се чуват. Личният ми опит показва, че в Швеция случаят не е такъв. Шведските мейнстрийм медии отказаха да публикуват горния анализ. Вместо това те предпочитат да контролират обществения разговор, позволявайки само мека критика, която да е в услуга на властите в течащия дебат относно Covid-19.

Тази брандирана като IKEA неолиберална концепция за демокрацията не трябва да бъде приемана в страните в Латинска Америка, Африка или където и да е.

Една достойна формула за демокрацията не трябва да следва шведската практика за това, как  без участието на “демоса” управляващите упражняват “кратоса”, за да се облагодетелстват политически.

*Марчело Ферада де Ноли е почетен професор по епидемиология. Работил е в Каролинския медицински институт в Швеция и в Медицинското училище на Харвард. Той председателства организацията „Шведски лекари за правата на човека“.