В категории:Европа / Свят

Убийството на Улоф Палме: приключено, забравете?

34-годишната мистерия със застрелването на популярния шведски премиер на улица в Стокхолм през 1986 г. бе сметната за решена от прокурора Кристер Петерсон – пълен адаш с осъдения навремето като извършител, а после реабилитиран наркоман, покойник от 2004 г. Сега Петерсон посочи за виновник друг мъртвец – самоубилия се през 2000 г. Стиг Енгстрьом. Но много въпроси остават без отговори. Да не забравяме и кой беше Палме, и на какви сили пречеше

Улоф Палме (вляво), прокурорът Кристер Петерсон (в средата) и посоченият като вече установен убиец на шведския премиер Стиг Енгстрьом. Снимка: se.shotoe.com

„Следствието приключи – забравете!” Това е станалото нарицателно заглавие на един много известен антимафиотски филм на италианския режисьор Дамиано Дамиани от 1971 г.

То доста подхожда за мото и на обявеното в Швеция за приключено 34-годишно следствие за убийството на шведския министър-председател Улоф Палме, застрелян в гръб на 28 февруари 1986 г. в центъра на Стокхолм, след като излиза от кино с жена си.

Кристер Петерсон – съдията, сложил сега точката в това дело, съперничещо по мистерия и безброй версии може би само на убийството на американския президент Джон Кенеди през 1963 г., обяви за извършител вече фигуриралия ту като свидетел, ту като заподозрян Стиг Енгстрьом, графичен дизайнер от застрахователната компания „Скандия”, оказал се на местопрестъплението минути след нападението. Енгстрьом винаги е обяснявал това с факта, че е бил на работа, а убийството става точно пред сградата на „Скандия”, така че той изскача навън веднага след изстрелите и виковете. Енгстрьом е човекът, който звъни на полицията и известява медиите за случилото се, а после тича из околните улици заедно с полицаите да търси убиеца.

Палме е застрелян на това кръстовище, на тротоара пред ъгловия магазин с надпис Kreatima. Посоченият сега като убиец Енгстрьом е работил в голямата сграда над магазина с надпис Skandia. Снимка: Wikimedia Commons

Съпругата на Палме – Лисбет, която е ранена от втория изстрел на изненадалия двойката в гръб нападател, разпознава още навремето другиго като извършител – задържания от полицията наркоман с предходна присъда за убийство при сбиване Кристер Петерсон. Да, за да е пълен мистериозният привкус във всички завои на това дело, първият заподозрян и осъден за убийството на Палме, а после реабилитиран, е пълен адаш на прокурора Кристер Петерсон, който поема следствието през 2017 г. и сега обяви случая за приключен с посочването на друг виновник.

И Петерсон (наркоманът-убиец, не прокурорът), и Енгстрьом отдавна са покойници. Петерсон е в отвъдното от 2004 г. Тогава, на излизане от болница, където е лежал заради простреляна ръка, той залита и пада, черепът му се оказва счупен, опериран е и умира без да идва в съзнание. А Енгстрьом е мъртъв от 2000 г., когато се самоубива.

Не е между живите и трети от разследваните през годините заподозрени – ултрадесният екстремист Виктор Гунарсон, който емигрира в САЩ и в края на 1993 г. е намерен прострелян в гора край град Солсбъри, Северна Каролина, където е живял. По-късно за убийството му е осъден бивш местен полицай, уличен, че ревнувал Гунарсон от бившата си приятелка.

От тези трима най-известни заподозрени само Петерсон е разпознат от Лисбет Палме. Установено е, че той има и мотив. След осъждането си за първото убийство при сбиване през 1970 г. се сближава в затвора с терорист-рецидивист, който го надъхва за „мъст” срещу Палме заради затворничеството им. През 1988 г. Петерсон е признат за виновен в убийството на шведския премиер и получава доживотна присъда.

Кристер Петерсон – номер 7, при полицейското разпознаване, на което Лисбет Палме посочва него като убиец на мъжа си. Снимка: viaplay.fi

Адвокатите му обаче обжалват и успяват да убедят втората съдебна инстанция, че няма достатъчно доказателства срещу довереника им. Има свидетели, виждали го близо до мястото на убийството, но така и не е открит пистолетът, послужил за оръжие на престъплението. Има още редица други несъответствия, като много професионалния изстрел в сърцето на Палме, от който той умира на секундата, и също професионално пониженото количество барут в куршумите с цел предизвикване на по-малко шум – умения, каквито наркоманът Петерсон не е притежавал. Апелативният съд отменя присъдата му и го освобождава, а държавата дори му изплаща компенсация.

По-късно Петерсон гастролира из много телевизионни предавания, в които ту признава, ту отрича, че е убил Палме и си спечелва славата на палячо, който не може да се приема насериозно.

През 1997 г. тогавашният шведски главен прокурор прави опит да възобнови делото срещу Петерсон заради открити писма, отново сочещи вината му. Но Върховният съд отхвърля иска, защото според законите на страната такова преразглеждане може да се прави само в рамките на една година след присъдата.

През 2007-ма на дъното на претърсвано езеро е открит пистолет, зареден с куршуми, съответстващи по химичен състав на изстреляните по Палме и съпругата му. Но няма начин да се докаже убедително за съда, че това е същия пистолет. И до днес оръжието на престъплението се води неоткрито.

Това обстоятелство е и най-слабият момент в сегашното провъзгласяване за убиец на Стиг Енгстрьом. При липса на оръжие няма как да се извърши ДНК-тест и да се провери дали то е било в ръцете на който и да е заподозрян. Доказателствата срещу Енгстрьом биха могли да бъдат оспорени в съда със същата лекота, както и при делото срещу Петерсон. Но както Кристер Петерсон (прокурорът, не наркоманът) обяви, тъй като Енгстрьом е покойник от 2000 г., дело няма да има…

Прокурорската теза сега е, че бързата поява на Петерсон на местопрестъплението, сътрудничеството му с полицаите, активното даване на показания – всичко това е било игра, за да отклони вниманието от себе си. Всъщност той имал крайнодесни възгледи и затова мразел Палме.

Никой не припомня вече отдавнашните твърдения на бившата жена на Енгстрьом, че той бил прекалено страхлив по характер, за да предприеме престъпно действие.

Вкарването му отново – посмъртно – във фокуса на следствието около убийството на премиера става през 2018 г., когато журналистът Томас Петерсон (фамилията при шведите е разпространена като, примерно, Петров у нас…) публикува първо статия в списание „Филтър”, а после и книга, лансирайки своята версия, че точно Енгстрьом е истинският убиец. В журналистическото си разследване авторът разкрива, че Енгстрьом е бил член на военизиран клуб за стрелба, бил е добър стрелец, а е имал и достъп до принадлежащ на негов приятел – оръжеен колекционер – пистолет от същия тип, с който е стреляно и по Палме.

Вероятно е съвпадение, но точно през 2018-та умира и Лисбет Палме – единствената пряка свидетелка и оцеляла жертва на покушението…

Бронзова пластина на тротоара сочи лобното място на Улов Палме. Снимка: Wikimedia Commons

Прокурорът Кристер Петерсон сега показа раздразнение, когато на пресконференцията, на която обяви края на делото, журналисти го попитаха дали за изводите, до които е стигнал, му е помогнала книгата на Томас Петерсон. Прокурорът отсече, че журналистът е писал за широката публика, а следствените органи вървели професионално по своя собствена следа в разследването и стигнали по свой път до същия извод.

Тримата синове на Палме – Йоаким, Мартен и Матиас, обявиха, че приемат оповестените сега резултати на 34-годишното следствие, но че са „разочаровани от липсата на убедителни за съда доказателства”. Един от синовете – Матиас, е бил с приятелката си на същата кинопрожекция, скоро след която баща му е убит. Младите са се разделили с Улоф и Лисбет Палме малко преди нападението. Матиас заяви сега пред Шведското радио, че вече е убеден във вината на Енгстрьом за престъплението и че е „възмутен” задето първоначалното следствие е било „толкова слабо”.

Въпреки официално сложената точка, въпросите около истината за убийството на Улоф Палме, трупани през десетилетията, продължават да висят. Престъплението е извършено в епоха, когато разправата със значими политически фигури чрез подставени маргинални лица не е никакво изключение. Ето защо в медийните версии за международен заговор за премахването на Палме са въртени многократно като хипотетични поръчители и ЦРУ, и КГБ, и тайните служби на Южна Аррика, и ПКК (Кюрдската работническа партия), та дори никарагуанските „контри”, чилийският диктатор Аугусто Пиночет и америкнският държавен секретар Хенри Кисинджър.

Защо всичко това е изглеждало достоверно, може да се разбере, ако се има предвид каква личност беше Улоф Палме и на колко влиятелни сили „бъркаше в здравето” с внушителния си морален авторитет, с правозащитната си и пацифистка активност в годините на Студената война.

След убийството на Палме през 1986 г. шведите отрупват лобното му място с неговите любими червени рози. Снимка: Wikimedia Commons

Палме беше знакова фигура в шведската и световната социалдемокрация и на него се приписваше голяма част от заслугите за т. нар. „шведски социализъм”, възхищавал мнозина като успешен модел на социална държава.

Макар и сам произлязъл от заможно семейство (роден е в Стокхолм през 1927 г.), той още от съвсем млад се заема дейно с каузи в защита на различни онеправдани общности. Силно повлиява за оформянето на левите му възгледи неговото обучение в колеж в Охайо, САЩ, в края на 40-те. Там става активист в борбата с расовата сегрегация и подкрепя стачките на работници в автомобилостроенето. Дипломата си по право получава вече в Стокхолмския университет, след което има още един период на международен активизъм – вече в Азия, в подкрепа на движението за деколонизация там.

На родна шведска почва прокарва дейно разбиранията си за „държава на благоденствието” като деец на Социалдемократическата работническа партия (СДРП), чийто член е от 1949 г. През 1953 г. е поканен за съветник на тогавашния премиер социалдемократ Таге Ерландер. През 1958 г. за първи път е избран за депутат. През 60-те заема различни висши държавни и министерски постове – оглавява последователно министерствата на транспорта и на културата и просветата. През 1969 г. става председател на СДРП и същата година започва първото му управление като премиер на Швеция в интервала 1969-1976 г. След 6-годишно прекъсване, когато на власт е десницата, Палме отново става премиер през 1982-ра и остава на поста до убийството през февруари 1986-та.

Извършва много реформи в Швеция, демократизиращи още повече живота в страната. Например, прокарва закони, ограничаващи властта на краля и сливащи двукамарния по-рано парламент в еднокамарен. Въвежда данъчна система, облагаща много по-сериозно високите доходи, инвестира в общодостъпно здравеопазване и образование, осигурява стабилни социални гаранции за работещите и за трудовите им права т.н.

През 70-те и 80-те Палме е емблематична фигура и в Социалистическия интернационал, където през 1975-1982 г. оглавява Комитета за Южна Африка. През 1980 г. основава Независима комисия по разоръжаване и сигурност, наричана от всички „Комисията Палме” и притискаща САЩ и СССР да се договарят за свиване на ядрените и конвенционалните арсенали. През 1984 г. става един от създателите на Делхийската шесторка, неформално обединение на шест държави, действащи активно за мир и разоръжаване  – Аржентина, Гърция, Индия, Мексико, Танзания и Швеция.

Улоф Палме, Бруно Крайски и Вили Бранд на представянето на тяхна обща книга през 1975 г. Снимка: Willy Brandt Biografie

На погребението му през 1986-та тогавашният генерален секретар на ООН, перуанецът Хавиер Перес де Куеляр, казва, че под управлението на Палме „Швеция се е превърнала в синоним на мирна стабилност и на хуманно съпричастие”. А за самия премиер отбелязва: „Улоф Палме бе един от най-уважаваните ръководители в света и символ на висотите на шведската политика. Ще бъде запомнен с отдадеността си на демократичните принципи”.

Оливър Тамбо, водач от борещия се с апартейда в ЮАР Африкански национален конгрес, подкрепян много активно от Палме, определя шведския премиер след гибелта му като „гигант на справедливостта, гражданин на света, брат и другар на всички потиснати”. Впрочем, броени дни преди да бъде застрелян на 28 февруари 1986-та, Палме участва в проведения в Стокхолм от 21 до 23 февруари с. г. „световен парламент на народите“ против апартейда и заявява пред аудиторията му: „Апартейдът не може да бъде реформиран. Той трябва да бъде елиминиран“.

Оливър Тамбо и Улоф Палме на конференцията против апартейда в Стокхолм, само пет дни преди убийството на шведския премиер. Снимка: SVT

Размахът на международната правозащитна дейност на Палме е наистина огромен и оставя  безброй покъртителни епизоди, които много народи по света помнят с трепет и до днес.

Още през 1968-ма, докато е министър на културата, той подлага на унищожителни критики войната на САЩ във Виетнам. Участва в шествия в Стокхолм с искания за спиране на войната. Издейства и даване на убежище в страната си на американски младежи, които отказват да се отзоват на повиквателните и да заминат да воюват във Виетнам.

Улоф Палме като министър на културата и просветата крачи редом с посланика на Демократична република Виетнам в Стокхолм по време на антивоенно шествие през 1968 г. Снимка: Wikimedia Commons

Същата година не се колебае да заклейми все така решително и нахлуването на Варшавския договор в Чехословакия за смазване на „Пражката пролет” и „социализма с човешко лице”.

Сред личните му приятели са станалият през 1970 г. президент на Чили социалист Салвадор Алиенде, вождът на Кубинската революция Фидел Кастро, председателят на Организацията за освобождение на Палестина Ясер Арафат и много други.

Улоф Палме с лидера на ООП Ясер Арафат. Снимка: ЕТС

Подкрепя – и то не само на думи, но и материално – партизанската война на бойците за освобождение на Намибия и на Фронта за национално освобождение на Салвадор „Фарабундо Марти”. Клейми испанския диктатор Франко като „кръволок”, разобличава лансирания от държавния секретар на САЩ Хенри Кисинджър „План Кондор” за установяване на диктатури и за избиване на левицата в Латинска Америка и т.н.

Улоф Палме като премиер събира помощи от гражданите на улицата в Стокхолм в подкрепа на испанската съпротива срещу диктатурата на Франко през 1975 г., точно след извършването на последните разпоредени от режима екзекуции на политически затворници. Снимка: El Periodico

Като премиер на Швеция Палме заема остро осъдителна позиция срещу преврата в Чили през 1973 г., а назначеният от него шведски посланик в Сантяго Харалд Еделстам и досега е тачен като герой от всички леви чилийци и латиноамериканци. В синхрон с политиката на Палме Еделстам дава убежище в шведското посолство на стотици преследвани от диктатурата чилийци и емигранти в Чили от други латиноамерикански страни с военни режими, спасявайки им живота и прехвърляйки ги в Швеция.

А когато в деня на преврата чилийски армейски танкове се опитват да изравнят със земята кубинското посолство в Сантяго заедно с всичките му бранещи го служители, Еделстам застава пред танковете с шведското знаме в ръце и обявява кубинската легация за шведска територия, спирайки така щурма и осигурявайки извозване на кубинците от страната.

В Куба Улоф Палме беше посрещан с огромни почести. Снимка: Prensa Latina

По многобройните международни конференции за осъждане на престъпленията на чилийската военна хунта в онзи период Улоф Палме винаги е един от най-пламенните и влиятелни обвинители. По негово време в Швеция са приети около 30 000 чилийски емигранти. Днес в Музея на паметта в Сантяго има специален кът, посветен на солидарността на Палме с чилийския народ.

Кътът на Улоф Палме в Музея на паметта в чилийската столица Сантяго. Надсловът е „Улоф Палме или спешната солидарност“. Снимка: Туитър

Трябва да припомним, че първата версия за международна връзка, която включва шведското разследване след убийството на Палме, е за възможно участие на тайните служби на чилийския диктатор Аугусто Пиночет, известни отначало под съкращението DINA, а след 1977 г. преименувани на CNI. Нещо повече – вероятността Пиночет да подготвя ликвидирането на Палме е проучвана от Швеция още доста преди самото убийство да стане факт.

Майкъл Таунли през 70-те. Интересна е физическата му прилика с разпознатия от Лисбет Палме като убиец на мъжа ѝ Кристер Петерсон… Снимка: Wikimedia Comons

Причината е в показанията в този дух, които дава пред американското ФБР още в края на 70-те бившият агент на ЦРУ, работещ по онова време като „експерт“ за пиночетовската DINA/CNI, Майкъл Таунли. Той е главният координатор на взривяването на колата на бившия посланик на правителството на Салвадор Алиенде във Вашингтон и авторитетна международна фигура Орландо Летелиер през септември 1976 г. В атентата, технически осъществен от терористична организация на кубински емигранти антикастристи, загива както самият Летелиер, така и секретарката му, американска гражданка. Следствието бързо установява, че зад конспирацията стои DINA/CNI, вече извършила два много подобни атентати в чужбина – през 1974 г. в Буенос Айрес, когато е убит останалият верен на президента Алиенде и емигрирал след преврата генерал Карлос Пратс, и през 1975 г. в Рим, където след покушение едва оцелява критичният срещу диктатурата авторитетен чилийски християндемократ Бернардо Лейтон.

Делото за убийството на Летелиер е много шумно – то се разразява при управлението на американския президент демократ Джими Картър, обявил за водеща цел на мандата си защитата на човешките права, и на фона на разкритията на председателстваната от демократа Франк Чърч сенатска комисия, извадила на показ участието на ЦРУ и на администрацията на предишния президент на САЩ Ричард Никсън в преврата в Чили.

Така се стига до естрадицията от Чили в САЩ на Майкъл Таунли през 1978 г. Той сключва споразумение с американското правосъдие, че ще разкаже, каквото знае, но ще получи защита като свидетел. И в показанията си, наред с много друго, споменава също, че е получил нареждане от DINA/CNI да организира и убийството на шведския премиер Улоф Палме… И дори започнал да го подготвя, но все не намирал подобаващ момент за извършването му…

Полицейска снимка на разпознатия, осъден и реабилитиран за убrйството на Улоф Палме наркоман Кристер Петерсон. Снимка: TV Movie 2016

През 1979 г. Швеция официално иска от Държавния департамент на САЩ допълнителна информация по тези твърдения на Таунли. Отговорът е, че американското разследване не е установило никакви факти, потвърждаващи думите му…

Самият Таунли задълго изчезва от публичния живот, скрит под чужда самоличност съгласно сделката му с ФБР.  Умира през 2015 г. в Сантяго, без никога да е съден… А чилийската DINA/CNI поддържа в Стокхолм своя голяма база за тайни операции и шпиониране на многобройните чилийски емигранти там до края на 80-те. Доста още подробности по вероятната „чилийска връзка“ в убийството на шведския премиер могат да се открият в книгата „Тънката бяла линия“ на чилийския журналист Родриго де Кастро, излязла през 2015 г.

Емблематична е ролята на Улоф Палме и спрямо една друга невралгична латиноамериканска страна – Никарагуа. Той съдейства дейно за заемане от Социнтерна на подкрепяща позиция – включително и с финансови средства – към никарагуанското въстание през 1978-1979 г., свалило тамошния кръвожаден диктатор Анастасио Сомоса. Палме поддържа и лични топли връзки със социалдемократическото течение в Сандинисткия фронт за национално освобождение, извършил никарагуанската революция. Именно това течение се налага след това в първоначалното управлението на страната. Палме подкрепя и президентската кандидатура на сандинисткия команданте Даниел Ортега за първия му мандат, започнал през 1985 г. Ортега, преживял доста метаморфози междувременно, е президент на страната си и днес. Той не пропуска публично да отдава почит на Палме при всеки подобаващ повод.

Улоф Палме с Даниел Ортега през 1985 г. Снимка: La Primerisima

Швеция дарява навремето много помощи на сандинистка Никарагуа, станала сред революцията обект на необявена война от страна на САЩ чрез неспирни нападения на „контри” от съседен Хондурас. С шведски средства в никарагуанската столица Манагуа е издигнат огромен културен център, който всички местни веднага започват да наричат „Центъра Палме”, макар официалното му име и да не бе такова, докато беше жив самият Палме. Днес името на шведския премиер носи и една от улиците в никарагуанската столица, а печатният орган на Сандинисткия фронт в. „Барикада“ ежегодно отдава почит на паметта му на датата на неговото убийство.

Отбелязване на поредна годишнина от гибелта на Улоф Палме в никарагуанския вестник „Барикада“, орган на Сандинисткия фронт за национално освобождение. Шведският премиер е наречен „приятел на Никарагуа и на Сандинистката народна революция“.

Когато се правят обзори на следата в международната политика, оставена от Палме, не се пропускат и погрешните му стъпки – например, заблудата му отначало да подкрепя като „революционен” режима на „Червените кхмери” в Камбоджа, за който после се разбра, че най-жестоко е избил един милион души. Пацифистите също така натякват на Палме, че не е прекъснал подписания още през 1960 г. таен договор за военно сътрудничество между САЩ и официално обявяващата се за неутрална Швеция. Има и твърдения, че Палме е поддържал специална агенция, която да следи вътрешната опозиция в Швеция.

Често се припомня, че с неистовата по интензивност своя дейност на вътрешен и външен терен Палме очевидно си е спечелил достатъчно много врагове, които биха могли да са имат нещо общо и със смъртта му. Оттам и изобилието от версии за възможни международни заговори за неговото ликвидиране. В последните години обаче световните медии сякаш са „забравили“ всички останали чуждестранни следи и си „спомнят“ само за онази, свързвана с ПКК (Кюрдската работническа партия). Припомнят се изявления, направени от лидера на ПКК Абдулах Йоджалан след залавянето му през 1999 г., че неговата организация има пръст в това покушение. Но изводите на следователите са, че не са намерени доказателства, потвърждаващи това. А тълкуванията на доста независими наблюдатели са, че Йоджалан, който във въпросните си изявления приписва на ПКК и причастност към покушението срещу папа Йоан-Павел Втори през 1981 г., просто се е подигравал на турските следователи с абсурдни и лишени от политическа логика свои „признания“.

Онова, което е безспорно, е съхранената по света памет за Улоф Палме като за визионер, който е бил сред първите политици, алармирали за актуални и днес проблеми – например, че „силата на пазара” носи риска да тласне „обществата под желязна хватка”.

Често се припомня и едно негово прозрение, сякаш „хванало“ днешната реалност. Той го изрича още през 1975 г., на премиерата на книга, която е написал съвместно с други известни социалдемократи – германеца Вили Бранд и австриеца Бруно Крайски:

„Много хора изпитват безпокойство, страх ги е. Така че съществува опасност този страх да доведе до фашизоидно развитие“.

Палме остава неизменно интересен и актуален и със синтезираната си формула за „шведския социализъм”: „Икономическа политика, която да гарантира растеж едновременно с поддържането на трудовата заетост, със защитата на социалните завоевания, със задълбочаването на демократичността в икономиката и с опазването на околната среда”.

И още един завет от Палме: „Не съществуват „те“ и „ние“. Има само „ние“.“

… Следствието за жестоката му гибел приключи. Затварянето на тази папка обаче не би трябвало да означава забрава за всички онези информации за размисъл, които още ни подават и животът, и смъртта на Улоф Палме.

Без Улоф Палме много събития от втората половина на 20-ти век щяха да са други. Снимка: 4Dinfonet
"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар