В категории:Свят

Тихата Студена война в Камишли 

Съперничещите си военни сили на Русия и Съединените щати патрулират в една и съща зона в Североизточна Сирия. Макар засега препирните им да се решават мирно, местните жители се страхуват от ескалация 

Хошанг Хасан, SyriaUntold

В едно кафене в центъра на Камишли Хай Амин седи до печка и се опитва да се стопли по време на една от студените вълни, обхванали Североизточна Сирия в първите месеци на тази година. „Много пъти през живота ми е било студено, но никога не съм си представял, че ще дойде ден, в който ще видя военни от целия свят да идват тук“, казва над 70-годишният Амин, докато си завива цигара с евтин тютюн.

След години на война в Сирия, в североизточната част на страната са се разположили внушителен брой военни сили – включително войски на САЩ и руска военна полиция, които патрулират около града и често се спречкват едни с други.

Военното присъствие на САЩ в региона датира от края на 2014 г. – конкретно от защитата за град Кобане от атаката на Ислямска държава, където водената от САЩ коалиция се притече на помощ на кюрдските Отряди за народна отбрана (YPG). Впоследствие YPG се превърнаха в гръбнак на подкрепяните на САЩ Сирийски демократични сили (SDF).

След прогонването на ИДИЛ от Кобане САЩ и тяхната коалиция започнаха да изграждат военни бази в различни части на Северна и Североизточна Сирия – включително Камишли.


Камишли е разположен дълбоко в Североизточна Сирия, на границата с Турция. Основан от французите като жп гара през 20-те години на 20 век, градът е населен от арабски, кюрдски и асирийски общности с общо  около 200 000 жители. Там могат да се срещнат и много хора, разселени от други части на раздираната от война Сирия.

SDF и сирийското правителство споделят контрола над града, като правителствените сили контролират зона, в която се намират няколко сгради на силите за сигурност и военни постройки. С времето обаче картата на Камишли става все по-сложна. В продължение на няколко години военните на САЩ бяха единствената чуждестранна сила в града, но вече не е така.

Допреди време основната задача на щатските войски в града е била да провеждат разузнавателна дейност за противодействие на клетките на ИДИЛ в региона – и най-вече в териториите, които са били по-дълго под контрола на джихадистката групировка. В момента малък контингент от щатски войници, офицери и друг военен и разузнавателен персонал е разположен в казарма в западната част на града.

Но според източници на SyriaUntold те са преустановили 90% от операциите си срещу ИДИЛ през октомври 2019 г., когато президентът на САЩ Доналд Тръмп взе временно решение за изтегляне. В последно време основната мисия на разположените в Камишли щатски сили е да наблюдават – и възпрепятстват – движението на руските сили, които навлязоха в района към края на миналата година.

Неочаквани съседи

В средата на октомври руски части заеха позиции в летището на Камишли – на четири километра от най-близките щатски войски.

Руската намеса последва от подписването на меморандум за разбирателство между SDF и сирийското правителство, което позволи на сирийската армия да се разположи по границата с Турция. Споразумението, дошло на фона на Турската военна инвазия в Североизточна Сирия, предвижда и съвместни турско-руски патрули на 10 км в територията на Сирия, но не и в Камишли.


Оттогава международното летище в града се превърна в стратегическа опора за руската военна полиция, разположена в Североизточна Сирия. Руските сили изградиха там военна база, оборудвана с усъвършенствано въоръжение и радари. Според източник на  SyriaUntold, работещ с руските сили, в базата са разположени военни полицаи, медицински персонал и вертолети, редовно патрулиращи в околността.

Защо Камишли?

Военните на САЩ са разположени в много градове в Северна Сирия. Същото се отнася и за руските части. Камишли обаче е единствения град, където са разположени и едните, и другите. Но защо?

Живеещият в града журналист Алан Хасан изтъква няколко фактора, подтикващи всяка от страните да се опитва да контролира града и та отбелязва точки срещу другите. „Тези фактори включват символичното значение на града, въплъщаващ расовото и религиозно разнообразие в Сирия. Освен това той приютява база на сирийските сили за сигурност и международно летище. Местоположението му срещу турския град Нусайбин също е стратегически важно, както и близостта на богати на петрол зони“, казва Хасан.

„Камишли е от голямо значение не само заради местоположението си в близост до петролни залежи, но и заради значението си за земеделието“, коментира Амър ад-Диб, живеещ в Русия професор по международни отношения. „Конфликтът между САЩ и Русия за града е част от цялостния им конфликт в Близкия Изток“, добавя той.


Журналистът Хадел Оуейс от своя страна изтъква, че Москва гледа на Камишли като на ключова територия за изхвърлянето на САЩ от Сирия, докато за Вашингтон градът е също толкова важен за предотвратяване на пълно възстановяване на властта на режима. „Една от целите, които Америка си поставя с оставането в Северна Сирия, е да попречи на правителството и Русия да затегнат контрола си над региона“, казва той.

„Световна война“ в един град? 

Вероятно не е изненадващо, че в тази обстановка разправиите между руските и щатските сили са се превърнали в почти ежедневна гледка.

През декември миналата година руски и американски войници стигнаха до размяна на юмруци в близост до град Тел Тамир, западно от Камишли, след като щатските войници блокираха пътя на руски патрул. През следващите месеци се стигна до редица други спорове, включващи пътни блокади и превозни средства.


Вероятно най-сериозният инцидент досега се случи на 12 февруари, когато щатски войници застреляха проправителствен протестиращ в село Хирбет Амо. Подкрепящи властта в Дамаск жители на селото възразяват срещу преминаването на щатски патрули. Не малка част от протестиращите срещу присъствието на САЩ там са доброволци в про-правителствените паравоенни формирования Национални отбранителни сили. Преди избухването на сблъсъците в социалните медии се появиха кадри, показващи как руски войници призовават селяните да се съпротивляват, а тълпата отговаря със скандирания „Смърт на Америка, да живее Русия“.


След фаталния инцидент водената от САЩ коалиция публикува изявление, че войниците ѝ са попаднали под обстрел и са отвърнали на огъня, за да се защитят. Кюрдският журналист Хогир Наджар, който следи сблъсъците, заявява че правителствените сили в региона също са подкрепяли тази акция на милициите и жителите на селата срещу щатските патрули. Той твърди, че някои от членовете на доброволческите отряди, облечени в цивилни дрехи, са стреляли с бойни куршуми по американските военни, което се с случило пред очите на руските и сирийски части.

Неизбежен сблъсък? 

Макар спречкванията около Камишли да са чести, рядко се стига до истинско насилие. Руските и щатски сили обаче са имали по-сериозни сблъсъци по време на конфликта.

На 17 февруари 2018 г. наемници от руската „частна военна компания Вагнер“ заедно с проправителствени милиции се опитаха да настъпят на Изток от река Ефрат в териториите, контролирани от SDF и САЩ, вероятно с цел да овладеят газовото находище Конико. Щатските военни отговориха с бомбардировки и артилерийски обстрел, в резултат на което се смята, че са загинали няколкостотин от руските наемници.

Източник на SyriaUntold, запознат с операциите на САЩ в Североизточна Сирия, казва, че е имало много други случаи, в които военният сблъсък между руски и щатски военни се е разминавал на косъм.

До един от опасните инциденти се е стигнало през 2017 г., по време на офанзивата на SDF за освобождаване на град Табка от ИДИЛ. Тогава руски изтребител е навлязъл в контролираното от САЩ въздушно пространство на Изток от Ефрат. „Командващият силите на САЩ се обади на Руския координационен център с искане самолета да се изтегли, но това не се случи. Коалиционните сили започнаха подготовка да свалят самолета… а силите на САЩ в няколко съседни държави бяха в повишена готовност. В крайна сметка обаче руснаците се обадиха, извиниха се и наредиха изтегляне на самолета“, разказва източникът.


Според говорителя на водената от САЩ коалиция полковник Майлс Кагинс повтарящите се препирни с руските сили са притеснителни, но все пак съществуват канали за комуникация и деескалация между двете страни. „Ние организираме наземното си и въздушно движение заедно с местните съюзнически сили (SDF) и фокусираме усилията си да предотвратим внезапна ескалация или конфронтация“, заявява той.

Говорителят добавя, че са създадени механизми за предотвратяване на въоръжени сблъсъци с руски сили – най-вече по протежение на магистралата M4, която преминава през Североизточна Сирия от границата с Ирак на Изток до контролираният от правителството град Алепо на Запад. Според Кагинс постоянно има размяна на обаждания и имейли, за да се избягват грешки.


Друг общ знаменател между присъствието на САЩ и Русия на Изток от Ефрат е отделната им координация със SDF. „Координацията ни с международната коалиция продължава в рамките на войната срещу ИДИЛ, а координацията ни с Русия се фокусира върху противодействие на турската заплаха и създаване на механизъм за гранична сигурност“, заявява пред SyriaUntold говорителят на SDF Кино Габриел. „Ние разполагаме със средствата и експертизата да балансираме координацията с двете сили“, добавя той.

Дамаск очаква ескалация

От своя страна сирийското правителство счита присъствието на военни части на САЩ за окупация на суверенна сирийска територия. Репортерите от SyriaUntold са се опитали да получат коментар от представители на правителството относно присъствието на чуждестранни сили. Няколко дни по-късно представител на сирийската армия от Хасака се е съгласил да говори с медията под изрично условие за анонимност.


Източникът се е придържал към официалната линия, че присъствието на руските сили в Североизточна Сирия е легитимно, защото намесата на Москва в конфликта през 2015 г. следва от официална покана от страна на Дамаск, докато присъствието на САЩ представлява окупация. „В последно време нараства подкрепата за сформиране на съпротивителни групи за прогонване на окупационните щатски и турски сили“, заявява той, добавяйки, че сирийската армия възнамерява да възстанови контрола си и да издигне сирийското знаме над всички територии на държавата.

„Никой не е тук заради нас“

Руските представители в Североизточна Сирия по принцип отбягват медиите. След няколко опита обаче SyriaUntold успява да уреди интервю с генерал Анатолиев, командващ руските части в района.

Изражението на генерала видимо се променя, когато го питат за присъствието на щатски сили. „САЩ са причината за нестабилността в региона, както и причина за кризата в Сирия“, казва той. По думите му САЩ са предали сирийския народ като са дали „зелена светлина“ на Турция да навлезе в Рас ал-Айн и Тал Абаяд при миналогодишната офанзива.

В същото време диспутите между двете страни не се оказват непреодолими. Генералът потвърждава, че всички досегашни инциденти са били разрешени с дипломатически средства. Той обаче добавя, че не е говорил лично с американците „и никога няма да го направи“.


Същевременно местното население живее в страх от избухването на пореден конфликт в региона им – този път между съперничещите си велики сили, подкрепящи различни актьори в региона. Жителите на Североизточна Сирия се опасяват, че в крайна сметка жертвите на такъв конфликт ще са самите те.

„Руско-американският конфликт е за петрол, газ и други ресурси в региона. Ние не приемаме руснаци или американците тук. Ние искаме свободна Сирия“, казва асирийската поетеса Хана Сауми. Друг жител на Камишли – Басел Абди, не крие страховете си, че градът може да се превърне в център на глобален конфликт. Той се надява да се намери разрешение чрез международно споразумение – макар по думите му да има повече афинитет към САЩ, защото те са помогнали за прогонването на ИДИЛ от града.

Докато върви през пазар в централната част на Камишли, кюрдът Длован ал-Сайед се провиква: „И едните, и другите да се махат“. „Русия ни продаде в Африн, САЩ ни продадоха в Рас ал-Айн. Грижа ги е само за техните си интереси“, добавя той.

Според Мейла Ахмед, която работи в местен магазин за дрехи, „тези постоянни инциденти подклаждат страховете за битка между руснаци и американци“. „Ако това се случи, Боже опази, няма да е като битките, на които сме свикнали. Това са световни сили“. Тя обаче вижда и едно положително нещо от ситуацията – че съперничещите си велики сили блокират пътя на Турция към града.

Тя описва конфронтациите между руските и щатски сили като „препирни между квартални дечурлига“, макар нито едните, нито другите да се вълнуват от интересите на местните общности.

Хай Амин, все още пафкащ цигарите си в кафенето, е съгласен с тази оценка. „Никого не го е грижа за нас. Всички те гледат само своите си интереси“.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар