Един актуален социално-икономически конфликт в Испания фокусира като в призма проблем, разиграващ се в много индустрии в световен мащаб. И поставя въпроси, които висят като дамоклев меч над обществата, опитващи се да излизат не само от пандемията, а и въобще от досегашните модели на производства.
Конкретният казус се разиграва в Испания, в невралгичната автономна област Каталуня. Там втори месец продължава безсрочната стачка, съчетана с протестни шествия и пътни блокади, организирани от синдикатите на работниците в три завода на „Нисан” в различни райони на Барселона. Вълненията са заради решението предприятията да бъдат закрити до края на годината поради отдавна трупани загуби и нерентабилност. То бе официално обявено на 28 май т. г. от транснационалния автомобилен консорциум „Рено-Нисан-Мицубиши”, чийто концесионер за Испания е „Рено”.
Със закриването на трите завода без препитание остават не само пряко работещите в тях около 3000 души, а общо над 25 000 семейства, като се имат предвид всички съпътстващи производства, които също ще умрат.
Тази смърт, всъщност, е отдавна предизвестена. Синдикатите припомнят, че още от 2012-та – годината, когато Испания започна да прилага драконовските мерки за орязвания, наложени ѝ от Пакта за стабилност, заводите на „Нисан” в Барселона са работили много под възможностите си.
Спадът в компанията се задълбочава с всяка изминала година. Особено тежко става положението през 2019-та, когато се проваля вдъхващият надежди за съживяване съвместен с „Мерцедес” проект за пикап. За миналата фискална година „Нисан” бележи загуби в глобален мащаб за над 5,5 милиарда евро и е решено да бъдат наложени 20% съкращения на производства и персонал.
Първите „отрязани” съгласно този план сега стават заводите в Барселона, които и без това месеци наред са работили само с 20-30% от капацитета си. А от началото на пандемията от Covid-19 те са напълно парализирани, като повечето от работниците са пуснати в принудителен неплатен отпуск, а 600 от тях са пенсионирани предсрочно.
Още през януари т. г. – преди да бъде обявена пандемията – сериозният риск от закриване на заводите става постоянна тема на оживен обществен дебат в Испания, а синдикатите и автономното каталунско правителство алармират настоятелно Мадрид да се намеси и да спаси предприятията и работните места в тях. Трябва да се припомни, че на фона на практическата липса на достатъчни инвестиции от транснационалния консорциум, местните власти в Каталуня наливат в заводите общо 25 милиона евро в течение на 15 години.
Но нищо не помага и нещата напредват към предизвестения край. На 4 май работниците в трите завода, които не получават доходи заради производствената парализа около пандемията, обявяват безсрочна стачка. А на 28 май идва и официалното съобщение на компанията, че до края на годината предприятията ще са закрити окончателно. Мотивът, разбира се, e особено тежко отразилата се върху финансовите загуби криза около Covid-19.
В отговор към стачката незабавно се добавят още протестни действия – подпалване на автомобилни гуми пред входа на най-големия от трите завода, блокиране на пътни артерии, масови митинги и шествия, включително с автомобили.
Чрез министърката на индустрията и туризма Мария Рейес Марото правителството в Мадрид съвместно с представители на каталунските автономни власти започват преговори с консорциума „Рено-Нисан-Мицубиши” в търсене на варианти за спасяване на заводите в Барселона. Представителят на „Нисан” за Европа приема да участва в тези преговори, но предупреждава, че въпросът за закриването на предприятията е решен окончателно.
Интересното е, че „Нисан” не затваря съвсем всички свои заводи в Испания, а само трите в Каталуня. Засега остават да работят други два под същата марка – в испанската автономна област Кантабрия и в провинция Авила, която е част от автономната област Кастия и Леон. Това подклажда напрежения по така и нерешения сепаратистки проблем в Каталуня. Вече прозвучаха публични обвинения, че правителството в Мадрид е успяло да спаси двата „свои” завода, но не е положило усилия, за да постигне същото и с разположените в Барселона. В такъв дух беше острият коментар в социалните мрежи на търсения от испанското правосъдие бивш каталунски премиер и настоящ евродепутат Карлес Пучдемон, а сегашният му приемник начело на автономното правителство Ким Тора направо обвини Мадрид, че съдейства за подкопаването на каталунската икономика.
Испанският премиер Педро Санчес обаче декларира в свое изказване пред Конгреса в Мадрид, че правителството категорично брани запазването на трите завода в Барселона и действа по тази линия съвместно с каталунските власти, засегнатите общини и синдикатите. „Ако сме единни и работим всички заедно, можем да отворим хоризонт за благоприятни решения и да дадем нова възможност на работниците, които ще бъдат ощетени от отдавна очертаващото се закриване – резултат от липсата на инвестиции и модернизации в предприятията,” каза Санчес. Според него по начало решението на „Нисан” да затвори барселонските си заводи е стратегически недалновидно, защото така компанията пречи и на собственото си присъствие на цялостния 500-милионен европейски пазар.
В дискусиите в парламента в Мадрид и в мненията, изразени от партии, влизащи в правителствената коалиция, или подкрепящи я с депутатски гласове, многократно е споменаван и вариантът с национализация на трите завода в Барселона, чрез която държавата пряко да ги спаси. В подкрепа на такова решение се изказаха парламентарният говорител на ERC (Каталунска републиканска левица) Габриел Руфиан, както и бившият „номер 2” в партията „Подемос” Иниго Ерехон, който сега оглавява собствената си формация „Más Pais”.
Като „перфектно възможна” и съответстваща на конституцията определи национализацията и лидерът на „Подемос” и вицепремиер по социалните въпроси в испанското правителство Пабло Иглесиас. Той изрично наблегна, че това е икономически инструмент, прилаган по целесъобразност, който „не е нито ляв, нито десен”. Иглесиас напомни случая с банката „Банкиа”, която бе спасена от банкрут през 2012 г. чрез частична национализация от тогавашното дясно правителство на премиера Мариано Рахой. Така в любим рефрен на всички привърженици на решаването и на сегашния проблем чрез национализация се превърна риторичният въпрос: „Защо „Банкиа” да може, а „Нисан” да не може?”
Естествено, дори противниците на такъв ход не изричат на глас натрапващият се отговор: „Защото в единия случай става дума за банкери, а в другия – за работници”…
Иглесиас всъщност засега се пази от прекалена категоричност по умуването „за” или „против” национализацията на заводите на „Нисан”, като настоява дискусията да се пропуска през филтъра на прецизното премерване на обществения интерес. Като човек, вече влязъл във властта, той си дава сметка, че освен за социална отговорност към работниците, които губят препитанието си, тук става дума и за икономическа рентабилност, и за реструктуриране на цялата автомобилна индустрия в глобален план, и за автоматизация на производствените процеси в много промишлени отрасли, все повече изключващи човешко участие, и за преориентиране към „зелена икономика” и т.н. Същевременно вицепремиерът на „Подемос” не пропуска да подчертава колко пагубно е било изнасянето на испански производства в трети страни в продължение на десетилетия, колко това е отслабило възможностите на Испания да се самоосигурява с необходими стоки и как резултатът е лъснал особено трагично покрай пандемията и проявилия се дефицит на санитарни материали, каквито, оказа се, вече никой не произвежда на испанска територия…
Що се отнася до заводите на „Нисан”, може да се припомни, че те са част от над 100-годишна история. Наследници са на автомобилостроителната фабрика на „Форд”, открита още през 1919 г. в Кадис и пренесена през 1923 г. в Барселона. През 1954 г. фабриката е национализирана от диктатурата на Франко и става основа за компанията „Мотор Иберика”, която се заема с производството на предимно на селскостопански коли под марката „Ебро”. Вече след идването на демокрацията, през 1979 г. „Ебро” е закупена от „Нисан”. Година по-късно японската компания става собственичка и на „Мотор Иберика”, а през 1983 г. в Барселона се появява и първият произведен там автомобил на „Нисан”. Докато се стигне до днешното положение…
В сегашните преговори с японската компания испанската страна, опитваща се да запази заводите в Барселона, набляга на високата цена на закриването им – то ще излезе над 1 милиард и 200 милиона евро. Докато в същото време инвестиции само за около 300 милиона евро биха могли да запазят предприятията, да ги модернизират и да им вдъхнат нов живот.
Испания е вторият в Европа производител на коли. В нейното автомобилостраене са представени и други големи чужди компании – и всъщност именно те, чужденците, взимат решенията в този отрасъл. Обща слабост на сектора е фактът, че испанският износ на автомобили е ориентиран предимно към страни, които вече прехвърлят икономиките си „на зелено” – тоест намаляват търсенето си на тази продукция в сегашния ѝ масов вид.
Наслагва се и отбелязаният след началото на пандемията цялостен срив на автомобилния пазар, от което съответно се свива и производството. Само до края на май в Европа са произведени 2,4 милиона коли по-малко от предвиденото, а до края на годината ще станат 5 милиона по-малко, сочат данни на Асоциацията на европейските конструктори. Това прави около 150 милиарда евро загуби за производителите. Съответно котировките на борсите на този тип компании също падат.
Испания вече предложи на европейско ниво 10% от онези 750 млрд. евро, предвидени за съживяване на икономиката след коронавирусната криза, да бъдат насочени към автомобилостроенето – и това бе прието позитивно в Брюксел. Франция обяви, че за спасяване на същия отрасъл в своята икономика ще налее 8,8 млрд. евро. Германия, която се води първи производител на коли в Европа, но на 70% зависи в тази сфера от свои заводи в други държави – от Унгария пак до Испания – също е заинтересована от общностни мерки за подкрепа на сектора.
Но същевременно всички тези помощи и кредити се обвързват и с реконструиране на производствата съгласно изискванията на „зелената сделка” – с акцент върху все по-широкото внедряване на електромобили. В мащабния възстановителен план на ЕС, оповестен наскоро от Урсула фон дер Лайен, изрично бе подчертано, че няма да се отпускат средства за наливане в нерентабилни предприятия и фирми.
Тоест, ако оптимизмът на испанския премиер Санчес, който все пак разчита, че може да намери вратичка за спасяване на барселонските заводи на „Нисан”, почива върху очакването на европейски пари, ясното условие на Брюксел е заводите да „позеленеят”.
В този ключ, впрочем, е и предложението на споменатия Иниго Ерехон относно евентуалната национализация на предприятията на „Нисан” в Барселона – идеята му е след един такъв ход те да се преориентират към производство на електромобили. Но не казва колко ще струва такова преструктуриране, кой ще го финансира и как да се компенсира редуцирането на работни места при модернизацията и автоматизацията…
На свой ред опонентите на национализацията смятат, че тя е безсмислена, защото ще прехвърли в ръцете на държавата само халета и инсталации, а от тях трудно ще е се извлече нещо работещо без наличието на патент, марка и ноу-хау.
В испанските медии обаче упорито се промъкват и информации за преговори със сериозен инвеститор от Китай, който проявявал интерес към барселонските заводи на „Нисан”. Но дали ги вижда „зелени”, никой не казва.
Публикуват се и проучвания, които сочат, че сегашният срив на автомобилния пазар е само временен ефект от пандемията. А в дългосрочен план нещата ще се развият по точно обратния начин – ще има повишено търсене и купуване на лични автомобили. Защото присъствието на вируса, с който, както отвсякъде твърдят, ще ни се наложи да живеем постоянно, ще кара хората да избягват рисковия откъм заразяване обществен транспорт и да предпочитат свой индивидуален превоз. При това той занапред ще се предлага все по-прогресиращо „зелен”.
Как ще си го позволят обаче гражданите при сегашните му високи цени, при срива на доходите, при ликвидирането на толкова много работни места във всички отрасли? Банките са готови с отговора – по договаряне с автомобилопроизводителите ще предлагат изгодни дългосрочни кредити за закупуване на продукцията им. Все пак има едно малко, но важно условие – съответният кредитополучател трябва да има работа и достатъчно доходи, за да покрива и лизинг за кола с размер, съперничещ на ипотеката му… А това определено не е случаят на 25-те хиляди семейства, за които затварянето на барселонските заводи на „Нисан” е драмата на живота им….
Повечето от тях вероятно ще прибегнат до одобрения на 29 май от правителството в Мадрид държавно гарантиран минимален базов доход. Той варира между 462 и 1015 евро на човек месечно в зависимост от редица условия. Насочен е към около 850 000 домакинства с ниски приходи, което прави около 2,3 милиона души. Това са все хора, пострадали от насложилите се една върху друга кризи – онази от 2008-2012-та със задушаващите ѝ „спасителни планове” и сегашната, безпрецедентната, когато „спирането” на цели държави и икономики тепърва ще избива в социални трагедии.
И тепърва още на много места ще се питат – дали пораженията от коронакризата могат да се решат с националзации, предлага ли различен шанс и на каква цена преориентирането на производствата към „зелена сделка” или да чакаме китайците?…
