В категории:Анализи / Свят

В Америка богатите получават имунитет, а останалите – „Закон и ред“

Съединените щати са държава, която ентусиазирано раздава индулгенции на хората с пари и власт, а на останалите – гумени куршуми, сълзотворен газ и затворнически присъди. Протестиращите по улиците през изминалите дни се опитват да променят това. 

Войници от Националната гвардия охраняват Мемориала „Линкълн“ във Вашингтон. Снимка: twitter.com/MarthaRaddatz

*Дейвид Сирота, Jacobin

Четиринадесетата поправка в конституцията на САЩ обещава „равна закрила“ на всички хора според законите на страната. Всички обаче знаем, че това е фарс. В Америка ние редовно предлагаме законен имунитет на богатите и силните, а останалите получават железен юмрук. Рядко говорим за тази грозна дихотомия, но тя излезе на показ по време на протестите, които обхванаха градове в цялата страна.

Вземете например събитията в Ню Йорк. Там правоохранителните органи бяха пратени да правят масови арести на протестиращи, а също така да ги газят и нападат жестоко в името на „закона и реда“. В същото време властите гарантираха законов имунитет на собственици на старчески домове за техните решения за максимализиране на печалбата, които са допринесли за смъртта на хиляди хора по време на пандемията.

Във Вашингтон виждаме същата история. Имаме президент, който туитва за „закон и ред“ буквално в същия момент, в който партията му прокарва предложение, което ще предотврати търсене на отговорност от корпоративните директори за застрашаване на работници по време на извънредното положение заради COVID-19.


Тези нови защити са само допълнение към фактическия имунитет, който Тръмп вече е осигурил на корпоративните си приятели. Всъщност на фона на драстичното увеличение на съдебното преследване на имигранти, администрацията на Тръмп е свела делата за престъпления на „бели якички“ и щети върху околната среда до историческо дъно. Това е продължение на тенденция, която започна при Обама, чиято администрация увеличи депортациите, намали преследването на служебни престъпления и започна разправа с източниците на информация, изобличаваща държавни престъпления.

Резултатите от този процес бяха обобщени от бившия министър на труда Робърт Рейх, който отбеляза, че „mрез изминалата седмица бяха арестувани повече мирни протестиращи и журналисти от всички банкери, които бяха затворени за измами по време на финансовия колапс“.


Не е изненадващо, че това разделение се разпростира към сферата на наказателното право и гражданските свободи. Правната система на САЩ предоставя „квалифициран имунитет“ на полицейски служители и държавни служители, когато те нарушават конституционните права на американците.

Макар проблемът с полицейската бруталност да се влошава през последните години, Тръмп закри програмата на правосъдното министерство за контрол и оценка на поведението на полицията. След това администрацията улесни още прехвърлянето на излишно военно оборудване към полицейските участъци. Тръмп направи това точно в момент, в който бе публикувано изследване, показващо връзка между полицейското насилие и увеличеното използване на програмата на Пентагона за предоставяне на въоръжение на местните полицейски служби.

Същевременно републикански сенатори в шест щата са предлагали законови текстове, предоставящи защита на хора, прегазили протестиращи на улицата – нещо, което се случва доста често през последните дни. Някои от тези предложения получават подкрепа от местни полицейски синдикати и асоциации.


Всички останали получават обратното на имунитет – политиците от Републиканската партия, които толкова често претендират да са защитници на свободите, постоянно се опитват да прокарат нови „твърди“ закони срещу престъпността, чиято явна цел е да криминализират протестите и недоволството.

Между 2015 и 2019 г. в отделните щати са предложени 116 законопроекта за ограничаване на правото на протест, като в 15 щата тези предложения са приети в местното законодателство, показва доклад на отстояващия свободата на словото PEN America. Това вече е нов феномен – преди встъпването в длъжност на Тръмп почти не е имало подобни щатски инициативи.

В доклада се отбелязва, че в тези закони е заложено много селективна интерпретация на „закон и ред“ – те въвеждат по-тежки наказания за протестиращи, като същевременно ограничават „отговорността на обществени или частни лица и организации за вредите, нанесени на протестиращи“, и създават „правови дупки за действията на правоохранителните органи срещу протестиращи“.

Недосегаемост за тези с власт, репресии за народа – това разминаване вече е заложено в закона и вградено в самата политическа култура. И това не е по вина единствено на политиците – това е и вина на гражданите, тъй като изборите и културата в Съединените щати обикновено възнаграждават такива политики.


Джордж Буш-младши ни вкара с лъжа във война, която изби стотици хиляди хора, но въпреки това той редовно е представян като обичана обществена фигура и пример за държавничество. Като бизнесмен Тръмп мамеше инвеститори и завличаше доставчици – и беше награден с избиране за президент.

Вероятният опонент на Тръмп на изборите, Джо Байдън, е автор на пословичния криминален закон от 1994 г. (и до ден-днешен го защитава), помогна на републиканците да прокарат техния Закон за банкрута и подкрепяше Буш, когато той поведе Америка към войната в Ирак, за което бе награден с вицепрезидентски мандат, а сега и с номинацията на Демократическата партия за президент. Съветник на неговата предизборна кампания е Рам Емануел, който остана част от висшите партийни кръгове, въпреки че кметската му кариера завърши позорно заради прикриването на видео, показващо полицейско убийство на тийнейджър.


Същевременно ръководството на Демократическата партия се опита да изхвърли Бърни Сандърс от бюлетината за вътрешните избори в Ню Йорк, стреми се да блокира кампаниите на прогресивните кандидати, включително като заплашва с вкарване в черни списъци на консултанти, които работят за кандидати от масови организации, явяващи се на избори срещу корумпирани представители на партийната върхушка – макар очевидно да няма никакъв проблем партийни функционери да работят за корпоративни интереси.

Нищо от това не е аномалия. Това е същността на Америка – място, където ентусиазирано се раздават индулгенции на силните и се отговаря с тежки наказания на всички останали.

Въпросът сега е дали изобщо можем да си представим различно общество? Можем ли да си представим правна система, която наказва полицейското насилие и тормоза, отхвърля доктрини като „квалифициран имунитет“ и защитава правото на мирен протест?

Можем ли да си представим икономика, която защитава обеднелите от наеми и ипотеки хора от драконовските закони за банкрут и използва железния юмрук на правоохранителните органи срещу истинските мародери, които плячкосват нашите общности – политиците, лобистите и корпоративните директори, които току-що си присвоиха 4 трлн. долара от обществената хазна?

Можем ли да си представим политическа система, която държи избраните длъжностни лица отговорни за техните престъпления и дава власт на лидерите, които реално се опитват да поправят системата?

Много от политиците в САЩ очевидно не могат – това е светът, който те целенасочено са изградили, и те са напълно доволни да седят в укрепените си бункери, докато светът гори.

Но протестиращите, устояващи на заплахите за възмездие и насилие показват, че поне някои хора могат да си представят по-добър свят. От нас зависи да го създадем.

*Дейвид Сирота бе ръководител на предизборната кампания на Бърни Сандърс.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар