През първите три години на президентството си, Еманюел Макрон беше самото олицетворение на остеритета и неолиберализма: банкерски президент във всеки смисъл на думата.
Макрон идва от средите на инвестиционните банкери в Rothschild & Co и имаше пълната подкрепа на хората с пари, когато успя да превземе Елисейския дворец през май 2017 г. Той веднага се зае да завърши прехода към англо-саксонски модел, на който френските лидери се съпротивляваха до идването на власт на Никола Саркози през май 2007 г.
Саркози започна този преход с отмяна на френския социален договор, частично премахване на данък наследство, понижаване на данъците за богатите, дерегулации за бизнеса и атаки срещу 35-часовата работна седмица.
Очакваше се Макрон да довърши работата. И само допреди месец, когато прекрати своите пропазарни „реформи“, той безскрупулно атакуваше профсъюзите и пенсионерите в непреклонните си усилия да „модернизира“ Франция в услуга на банкерите и корпоративните централи, което предизвикваше мащабни улични протести.
Но след като коронавирусът удари Франция се случи нещо странно. Изглежда сякаш някаква хуманност, дълбоко заровена във френския президент, изведнъж изригна на повърхността – и той прати банкерите да вървят по дяволите.
В свое интервю за вестник Financial Times от миналата седмица, Макрон говори за икономиката като за „морална наука“ и заявява, че европейското дългово бреме трябва да е взаимна отговорност – т.е. че северните членки на съюза трябва да поемат отговорност за дълга на южните, или да се се изправят пред гнева на десния популизъм.
Той също така заяви, че Европейският съюз не е просто пазар, че в центъра му трябва да е благоденствието на хората. С други думи, той призовава за държавна намеса в икономиката, обръщайки се срещу всичко, в което е вярвал досега. „Всички се впускаме в немислимото… Намираме се момент на истина, в който ще се реши дали Европейският съюз е политически проект, или просто пазарен такъв. Аз смятам, че е политически проект… Нужни са финансови трансфери и солидарност, ако няма друг начин Европа да издържи“, заявява той.
Екзистенциално събитие
Френският президент казва, че вижда кризата като „екзистенциално събитие за човечеството, което ще промени естеството на глобализацията и структурата на международния капитализъм“. Той признава, че „през последните години глобализацията увеличи неравенствата в развитите държави“ и констатира, че „беше ясно, че този тип глобализация достига края на своя цикъл и подкопава демокрацията“
„Ще национализираме заплатите и финансовите отчети на почти всички бизнеси. Това правим. Всичките ни икономики, включително най-икономически либералните, правят това. Това противоречи на всички догми, но така стоят нещата. Вярвам, че ЕС е политически проект. И ако е политически проект, то човешкият фактор е приоритет и разбиранията за солидарност трябва да се задействат… икономиката идва след това, и нека не забравяме, че тя е морална наука“, заявява Макрон.
Когато управляващите кръгове се намират в криза като сегашната, държавната намеса и дори социализмът стават приемливи за тях. Изправени пред текущата криза, правителства по целия свят започват да национализират индустрии и да изплащат заплатите на освободени работници. Но когато кризите, които ги засягат отшумят, властниците обикновено се връщат към познатите репресивни мерки срещу работническите класи, за които кризата никога не свършва.
Подобно на Макрон днес, Саркози също претърпя нещо като трансформация по време на финансовата криза от 2008 г. Тогава той обяви, че е дошъл краят на laissez-faire капитализма и осъди „диктатурата на пазара“. Попитан да не би изведнъж да е станал социалист, Саркози отговори: „Дали съм станал социалист? Вероятно“. След като финансовия колапс приключи, Саркози се завърна към политиките на остеритет.
Така че отговорът на въпроса дали трансформацията на Макрон е искрена ще дойде след като Франция излезе от тази криза.
