В категории:Иран

При смяна на правителството в Техеран е възможно ново споразумение с Щатите

Интервю с иранския външнополитически експерт Фарзад Рамезани Бонеш за парламентарните избори през февруари 2020 г. и евентуалните им последствия за бъдещето на страната

pixabay.com

Фарзад Рамезани Бонеш е ирански изследовател и анализатор на регионалните и международните отношения с фокус върху Персийския залив и Южна Азия. Той е бил ръководител на отделите за изследвания в няколко ирански външнополитически мозъчни тръстове. Има стотици научни публикации, анализи и журналистически текстове на персийски и на английски език.

Фарзад Рамезани Бонеш

Господин Бонеш, през февруари 2020 г. ще се проведат парламентарни избори в Иран. Какви резултати очаквате и какво ще означава вотът на иранците за външната политика на страната?

Очаква се Ислямското консултативно събрание да има ново мнозинство. Промяната ще е в интерес на критиците на правителството. Бъдещият парламент ще бъде по-десен. Тази промяна няма да има значително влияние върху иранската външна политика. Но тя може да позволи нови тактически подходи.

До каква степен резултатите могат да представляват отказ от първоначалния план на Хасан Рухани за отваряне към света и интеграция в световната икономика?

Наистина, резултатите могат да представляват такова разкачане от плана на Рухани да отвори Иран към света и да го интегрира в световната икономика. Но тези резултати не могат да произведат значителна промяна във външната политика на страната.

По времето на Ахмадинежад и на Рухани Иран създаде „ос на съпротивата“ в Близкия изток, изградена от страни с предимно шиитско население или шиитски управници. Какво е бъдещето на тази ос в период, когато Белия дом прилага „политика на максимален натиск“ над Иран, а в Ирак, Ливан и самия Иран има масови социални протести?

Въпреки че Белият дом прилага „политика на максималния натиск“ над Иран и въпреки социалните протести в Ливан и Ирак в края на 2019 г. няма да има значителни промени в оста на съпротивата. Няма да има промени, защото мащабите на сътрудничеството и отношенията между страните в нея продължават независимо от промените в правителствата. Също така, няма промяна в основните ирански политики в Ирак и Либия.

На срещата на върха на ООН през септември 2019 г. иранският президент Хасан Рухани представи иранска инициатива за сигурност в Близкия изток, която се стреми към регионално сътрудничество в сигурността и е насочена срещу намесата в региона отвън. Има руска инициатива за колективна сигурност в региона с подобно звучене. В същото време от 2019 г. в Персийския залив действа американска военноморска мисия за сигурост. А от януари 2020 г. водена от Франция европейска военноморска мисия започна в същия регион. Какво се надява да постигне Иран със своето предложение за сигурност в Персийския залив, при положение, че Саудитска Арабия, Бахрейн и Обединените арабски емирства са се присъединили към водената от САЩ инициатива за сигурност в региона? Какви са последиците или резултатите от иранската инициатива за сигурност към момента?

Въпреки че Саудитска Арабия, Бахрейн и Обединените арабски емирства са се присъеденили към водената от Щатите инициатива за сигурност в Залива, Иран работи, за да намали американския натиск над региона на Персийския залив. Инициативата на Техеран е подаване на маслинова клонка на мира. Подаването на тази клонка ще има последици за Иран в краткосрочен и средносрочен план. Само че има много предизвикателства пред реализирането на иранския план в региона.

На 31 януари 2020 г. бе обявено, че INSTEX – европейско-иранския бартерен механизъм, не е извършил дори и една транзакция за първата година на своето съществуване. Също така стана ясно, че този механизъм, който цели да се заобиколят санкциите, ще позволява търговия само с фармацевтични, медицински и хранителни продукти, които така или иначе се намират извън американските санкции. Групата на трите водещи европейски държави (Великобритания, Франция и Германия) показва, че по отношение на Иран те се интересуват основно да спасят ядреното споразумение. Но какъв е иранският интерес, когато става въпрос за отношенията с ЕС?

Интересите на Иран в отношенията с ЕС имат различни политически, икономически и геополитически измерения. Техеран се надява европейците да облекчат икономическия натиск на Тръмп и да принудят Вашингтон да се завърне към ядреното споразумение. Само че това е много трудно.

Каква роля могат да играят страни като България и Румъния, които са имали традиционни отношения с Иран в продължение на десетилетия, в сегашни момент, когато напрежението около Иран и санкциите над него се засилват?

Страни като България и Румъния могат да играят специфична роля като медиатори и в намаляването на напрежението в Близкия изток, като водят повече разговори с ЕС и САЩ. Когато напрежението над Иран и санкциите се засилват, неизбежно ще се повлияе на интересите на България и Румъния заради близостта с Черно море и Близкия изток.

Доналд Тръмп твърди, че има чудесна сделка, която да обсъди и подпише с Ислямската република. Сегашното иранско правителство отхвърля дори мисълта за подобна сделка. Но възможна ли е сделка със САЩ, ако в иранския парламент има друга конфигурация на силите през 2020 г. и ако друг ирански президент дойде на власт през 2021 г.?

Със сигурност, ако иранският парламент през 2020 г. има друг политически баланс и ако друг президент дойде на власт през 2021 г., това ще помогне да се промени начина, по който Иран гледа на САЩ и да се достигне до ново споразумение. Промяната на политическите, икономическите и регионалните условия и въвеждането на нови променливи може да доведе бъдещото правителство до ново споразумение в рамките на интересите на Техеран в сигурността в региона.

Каква е вероятността Иран да постигне отново споразумение със западните държави? Колко изгодно би било за Ислямската република да продължи своето сближаване с Русия и Китай, с които тя проведе военноморски учения малко преди смъртта на генерал Солеймани?

Възможно е помирение със западните сили в средносрочен план, както и взаимноизгодно споразумение между Ислямската република и Запада.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар