В категории:Близкият изток / Интервюта

Влад Петри: Персийската култура е култура на щедростта

Впечатленията на румънския режисьор от едно общество, в което бедните не са стигматизирани, а любопитството към другия е по-силно от личната изгода

Влад Петри (снимка: Дениса Колця)

Режисьорът на документални филми и фотограф Влад Петри е известен в Румъния най-вече със своите ленти „Букурещ, къде си ти“ (2014 г.) – за антиправителствените протести от 2012 г., поставили началото на румънското съвременно протестно движение, и „На стъпка от брега“ (2016 г.) за една разходка по румънското черноморско крайбрежие и среща с неговия свободен дух. Петри е познат също със своите снимки и късометражни филми от протестите през последните шест години. Роден е в Бистрица преди близо 38 години. Учил се е да работи с камера и с фотоапарат в школите на Букурещ и Берлин. Успоредно с интереса си към протестите и гражданските действия Влад Петри изследва през последните години Близкия изток и се опитва да открие световете на този регион отвъд тежките пластове на пропаганда и ориентализъм. Интервюто е вдъхновено от второто пътуване на режисьора в Иран, което той осъществи в началото на 2018 г.

Тази статия бе публикувана на 20 февруари 2018 г. на румънската секция на „Барикада“.

Влад, откъде идва интересът ти към Иран и към персийския език?

Интересът ми към региона, който наричаме общо „Близък и Среден изток“ съществува от около 10-11 години. Признавам, че още от първите си университетски години имах страст към него, към съвременната история, към отношенията между индивида и политиката, към отношенията му с държавата и властта. През 2001 г. бях в САЩ, близо до Ню Йорк, когато бяха атакувани кулите близнаци. По-късно стигнах до мястото на терористичната атака и снимах улиците на града. Стори ми се, че онзи момент бе повратен за съвременната история. Вижте докъде стигнахме междувременно.

Румъния подпомогна две мащабни военни кампании на САЩ – в Афганистан и Ирак. И двете приключиха катастрофално. Тази в Афганистан все още е с несигурно бъдеще и има възможност да бъде продължена за неопределен срок. През 2001 г. когато чуехме Афганистан, не знаехме как точно живеят хората там и какво правят. Седем години по-късно успях да видя една малка част от Афганистан. Посетих бившите съветски републики (в рамките на един проект за документален филм, наречен „Маршрутка“, заедно с творците Аличе Моника Маринеску, Давид Шварц и Сергей Кивирига). Пътувах в Сирия, Ливан и Йордания. През 2017 г. осъществих първия си контакт с Иран. Интересът ми към тази страна се появи покрай филмите, които гледах. Интересуват ме отношенията между арабската и персийската култура – както взаимните влияния, така и разликите. Мисля, че Ориентът се променя от ден на ден заради войните, заради глада, заради регионалните и междуконфесионални борби, заради колониалните влияния. Иска ми се да уловя местни гледки от региона, преди той да бъде разрушен или трансформиран до неузнаваемост.

Какви са разликите между градската и селската среда в Иран? Има ли разделение между Север и Юг?

Мисля, че в Иран има разделение между града и селото, както много други страни. Ето и в Румъния: градската средна класа в големите градове и нейните интереси се противопоставят на интересите на хората от селата и малките градове. Един пример за този конфликт у нас са престрелките между поддръжниците на правата на LGBT общността и защитниците на традиционното семейство, или между лагера на движението #rezist (което се бори против промените в борбата с корупцията, извършвани от правителството на социалдемократите – бел. прев.) и групата на т.нар. „антенаджии“ (които се информират за страната и света изключително от телевизия „Антена“ 3 – близка до социалдемократите – бел. прев.). Не знам кои точно са Малин Ботовете и Мирча Гадявете (публични лица, които са флагмани в описаните медийни престрелки в Румъния – бел.прев.) на Иран. Но със сигурност и там съществува силно разделение между модерната визия на градските слоеве и традиционализма на селското население. От друга страна, има силна тенденция на урбанизация. Много хора напускат селата и се установяват в периферията на големите градове, където водят лишено от корени съществуване в условия на социална несигурност. В Техеран мнозинството от бедните живеят в южната част на града, където има повече замърсяване и лятно време трудно се диша, но наемите са 5-6 пъти по-ниски, отколкото в луксозния и космополитен Север.

Гледка от ирански град (снимка: Влад Петри)

Светът си спомня периода на монархията в Иран, но как в самата държава се възприема времето на шаха?

Мнозинството от хората помнят премиера Мохамад Мосадък, който е ръководел правителството в периода 1951-1953 г. Той е бил избран демократично и е провеждал кампания за национализация на петрола. Опитал се е да получи достойни отчисления от добива на нефт за иранския народ. Само че това не се харесва на Англия, която е експлоатирала ресурсите в региона. С помощта на САЩ Лондон организира преврат, при който Мосадък е свален и е създаден режим на шаха. Мисля, че тези събития отекват и до днес и влияят на цялата икономика и на иранското общество. Противоречията САЩ-Иран на политическо ниво оказват влияние върху стандарта на живот на хората. Въпреки че някои си спомнят с носталгия за периода на шаха, за мнозина това е време, в което се е живеело трудно и в което само елитите и близките до режима са се чувствали добре. Да не забравяме, че говорим за диктатура, която е разделила обществото и е създала големи различия между класите. Като във всяка диктатура едни са печелили от системата и са били добре. Но ако животът тогава е бил толкова хубав, колкото се твърди на запад, не би избухнала революцията от 1979 г., която се случва заради тежки социални проблеми.

Какви са разходите за живот в Иран?

Разходите за живот са по-ниски, отколкото в Румъния, но и заплатите са по-малки. Един литър бензин е 1 лея (0,42 стотинки). Природният газ и водата са много евтини. Има прясна храна от местни източници на добри цени. Съществува проблем с външния натиск, с ембаргото и с факта, че след подписването на ядреното споразумение не са вдигнати много ограничения. Това е една от причините за недоволство на традиционалистите срещу групата на реформаторите, представлявана от президента Хасан Рухани. Обменният курс на риала се мени много, което влияе и на икономиката. През април 2017 г., когато пристигнах в страната за първи път, едно евро се обменяше за 40 000 риала, докато сега е достигнало стойност от 53 000 риала. Това е прекалено много. Води до скок в цените и влияе на хората.

Иранско кафене (снимка: Влад Петри)

Какво става с туризма в Иран? Има ли значителни различия между районите, където туризмът е развит, и онези, в които туристи се срещат рядко? Колко е опасно за един чужденец от Запада да посети Иран?

При последното си посещение видях малко туристи. Може би защото беше зима. В някои райони беше студено. Денят бе къс. Обикновено западняците търсят топлината на тайландските плажове или фините пясъци на африканските острови, където може да се откъснат от студената зима в в Стария континент.

Най-много туристи в Иран има през пролетта, лятото и есента. Голямата част от тях посещават персийските градове Исфахан, Язд и Шираз. Не знам колко туристи посещават Иран, но на Запад има много предрарзсъдъци. Мнозина виждат Близкия изток като нещо цяло. Не забелязват различните култури. Често са „заслепявани“ от медийните образи на терористи, които искат да се взривят или да ислямизират света. Тогава тези хора не полагат никакво усилие да потърсят на картата дестинации от региона за посещение. Иран ми се стори сигурна държава. Пътувах и през нощта, в маргинализирани зони и нямах никакви инциденти.

Как се вижда Западът от Иран? И къде стои Западът от иранска гледна точка?

Гледан от Запад, Иран изглежда далечен за онези, които не са свързани със съвременната мисъл и духа на времето. От Иран Европа изглежда много по-близка, както физически, така и културно. Над 45% от населението на страната е под 35-годишна възраст. Голямата част от младежите имат смартфони. Ползват интернет и виждат как изглежда Европа, какво правят и как живеят хората там. Младите иранци не са откъснати от света. Между 4 и 5 милиона души живеят извън страната и изпращат пари или поддържат постоянно връзка със своите семейства в Иран.

Интересно е според мястото, в което си на глобуса, как се променят координатите и отношението спрямо Запада и Изтока. Например, ако за нас Турция е в сива зона, към която не знаем как да се отнасяме, за иранците Турция означава Запад и модел за икономическо развитите. Има много иранци, които ходят там като туристи, тъй като нямат нужда от виза.

Водачът на Ислямската република аятолах Али Хаменей споделя мнението на американските елити за Доналд Тръмп (снимка: Влад Петри)

Как се отнася страната към арабския свят?

Отношенията с арабския свят са повлияни от регионалните противоборства, от местната история, от религиозната принадлежност. На политическо ниво Иран е близък до другите шиитски общности и участва в регионалните войни. На личностно ниво хората, мислейки, че туристите не са запознати с детайлите, обясняват различията между себе си и арабите. Подчертават, че са били завладени и е трябвало да преминат към арабската азбука. Срещнах и расисти, и други, които бяха мирно настроени. Ясно е, че има напрежение, но да не забравяме, че в Иран живеят араби от много време и днес са 2% от населението. Няма проблеми с тях. Там живеят и много афганистански бежанци – близо 3 млн. души, както и пакистанци. С последните отношенията са по-напрегнати и се определят от културни и религиозни различия.

Как изглежда Китай, гледан от Иран?

Имам приятел иранец, който ходи два пъти годишно в Китай по бизнес. Казва ми, че не се чувства много близък с хората там. Китайците му се струват студени и дистанцирани, трудни за дешифриране. Харесват му румънците, които му изглеждат по-отворени.

Иранците показват искрено любопитство към Другия (снимка: Влад Петри)

Колко твърд е иранският режим?

Трудно е да се отговори, когато си бил пътешественик за ограничен период от време. Мисля, че човек трябва да остане повече време в страната, за да има по-точно мнение. По-добре да питате някой местен жител.

Колко сериозен е проблемът с неравенствата в иранското общество?

Както казвах по-рано, Техеран изглежда град с голямо неравенство, когато се сравняват неговата северна и южна част. В същото време говорих с иранци, които ми казваха, че от всеки доход, който получават, дават 5-10% за хората в нужда и за центрове за взаимопомощ. Това не е задължително, но много хора го правят. Струва ми се, че в Иран бедните не са обвинявани за своето състояние, както при нас. На бедния човек не се гледа като на парий, а като на човек, комуто трябва да се помогне, за да живее по-добре. На ниво роднини хората си помагат много. Това вероятно става както по културни, така и по религиозни причини. Персийската култура е култура на щедростта. Ислямът я надгражда, като поставя семейството и общността в центъра на социалния живот.

Някои иранци изглежда носят стар дух… (снимка: Влад Петри)
…но иранското общество е младо и енергично (снимка: Влад Петри)

Как стоят нещата по отношение на вноса на стоки в Иран (в Румъния вносът е по-голям от износа и в условията на икономически растеж това води до нарастващ търговски дефицит – бел. прев.)?

Видях кампании, чрез които се насърчава вътрешното потребление. Билборд с тъжен и уморен човек, който ядеше китайски продукти, и весел, лъчезарен човек, която консумираше местни храни. Между другото, в Иран като във всяка друга страна на планетата е трудно да се конкурираш с китайските стоки, защото те вероятно са дори още по-евтини, отколкото в Европа поради малкото разстояние. Говорих за това с иранци, които ми казаха да не купувам стоки от други страни, освен ако не могат да ги произведат на място и ако чуждите стоки не са много по-добри.

Чувствал ли си се привилегирован като западен човек в Иран?

Привилегирован в смисъл, че съм „отворена книга“ към западната култура. В Иран има голямо любопитство спрямо чужденците и особено към идващите от Запад. Иранците се засягат, когато в западните общества гледат на тях негативно. Те се затрудняват да се приспособят и интегрират към западните хора – проблем, който имаме и ние, румънците, особено след 1989 г. Ето защо иранците искат да накарат западния човек да се чувства специален и да му покажат непознатите страни на своята култура. Спомням си, когато бяхме в гимназията, как германци идваха с камиони, пълни с помощи, и как децата скандираха „дъвки, дъвки“ след тях. Или как в квартала се разпространяваше слух, че е дошъл американец или англичанин и може да се направи някаква далавера, някаква „схема“ с него…

У иранците усетих искрено желание за опознаване на другия. То не бе движено от комерсиални цели. По-скоро бе любопитство да се научи нещо за културата ни и как аз виждам тяхното общество. Това е общуване, в което имах какво да получа, защото се интересувам как живее иранецът днес и как се отнася към света и към обществото. Така че ние си разказвахме за настоящето, за миналото, за неудовлетворението ни, но и за нашата надежда.

Други снимки от Иран на Влад Петри:

Иранците живеят в красота (снимка: Влад Петри)
Навлезлият в българския език израз „Аферим“ идва от персийски език и означава в оригинал „Отлично!“ (снимка: Влад Петри)
Мотоциклетите са много популярно превозно средство в Иран  (снимка: Влад Петри)
Урбанизацията в иранските големи градове е смайваща (снимка: Влад Петри)
"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар