През последните дни погледите на много експерти в областта на дипломацията, политици и медии са насочени към ядрените преговори между Иран и шесторката на международната общност във Виена. Този път преговорният процес може да се окаже по-труден от много предишни опити за постигане на решение. Изглежда, че има висока стена на недоверие след оттеглянето на американското правителство от ядреното споразумение във времената на Тръмп. С идването на власт на новата администрация в Техеран през лятото на 2021 г. тази стена е станала по-висока и по-дебела от всякога.
Сега изявленията и интервютата на преговарящите страни показват, че има сериозно разминаване между исканията и целите на всяка една от тях и това, което е поставено на масата. Част от несъгласието е конкретното иранско искане за гаранции, така че другите преговарящи страни, особено Съединените щати, да се съгласят да не напускат споразумението в бъдеще.
Полето на дипломацията и политиката, разбира се, е поле на „конфликта и компромиса“, и понякога в преговорите постиженията могат да бъдат реализирани, дори когато надеждата за тях едва мъждука. Каква е ситуацията за Иран и другите страни в този седми кръг от преговорите във Виена? В търсене на отговор предлагаме интервю за иранския новинарски сайт Economy 24 с Феридун Маджлеси, бивш ирански дипломат, историк, политик и експерт по международни отношения.
Мотивът, който накара иранската страна да поиска да получи „двойни уверения“ от международните си партньори на този кръг от преговори, беше нарушаването на ядреното споразумение от 2015 г. (JCPOA) и оттеглянето на САЩ от него през 2018 г. Този казус направи иранците по-недоверчиви от всякога. Дори бившият ирански външен министър Мохамад Джавад Зариф, който преговаряше по ядреното споразумение, призна, че е допусната грешка. Той не е осъзнавал, че е възможно оттегляне на страните от взаимно обвързващото споразумение. Какво трябва да направи Иран в сегашните условия? Трябва ли да се съгласи с подновяването на ядреното споразумение на всяка цена, или все пак е възможно да получи определени гаранции, така че да го възобнови спокойно?
Причината за настоящите преговори е, че Ислямска република Иран наруши договорните задължения по Договора за неразпространение на ядреното оръжие, извърши тайни действия в обектите Натанз и Фордо, в реактора за тежка вода в Арак и произведе плутоний, използваем за производството на ядрени бомби. Извърши и други действия в близост до районите Лавизан и Парчин. Така че, за да спечели доверието на членовете на Съвета за сигурност на ООН и да „замрази“ ефекта на шестте резолюции, водещи до международни санкции срещу Иран, Ислямската република беше длъжна да приеме ангажиментите по ядреното споразумение от 2015 г. Така нареченото JCPOA влезе в сила и Иран увеличи многократно темпа на икономическия си растеж. За съжаление бойкотът на Иран към търговията със Съединените щати и ракетните му изпитания, белязани от лозунга с цел за унищожаване на Израел, заедно с прокси войната и военните действия в Ливан, Сирия, Газа и Йемен, подкопаха доверието на другата страна. Западните държави се смятат за по-ангажирани със съществуването на Израел, отколкото с това на Иран.
Подписването на ядреното споразумение по принцип имаше за цел да премахне опасността от използване на иранска ядрена бомба, така че да бъде отклонено вниманието на Иран от Израел. Последвалите военни и ракетни действия на Иран, целящи да унищожат Израел, като заменят атомната бомба с ракети, не промениха основния проблем. Ето защо по едно и също време Обама се намеси, за да анулира договорите за продажба на самолети Boeing, Airbus и италиански самолети на Иран, европейските петролни, автомобилни и телекомуникационни компании се оттеглиха от Ислямската република, а банковите транзакции с нея бяха прекратени. Други държави последваха примера на Щатите. Възходът на Републиканската партия и Тръмп предизвика допълнителни реакции и излизане на Съединените щати от споразумението JCPOA.
Твърдението, че Зариф е допуснал грешка при подписването на документа, който позволява оттегляне на подписалите го страни, не помага за решаването на проблема с ядреното споразумение. Това е само оправдание за провала на настоящите преговори от страна на онези, които поради идеологически позиции се противопоставиха на ядреното споразумение от самото начало и саботираха неговото изпълнение. Сега те сами отговарят за продължаването на преговорите.
Зариф се обяви за сгрешил, тъй като не разбрал, че е възможно да се излезе от ядреното споразумение. Но той не е прав, че става въпрос за грешка. През 2015 г. Ислямска република Иран нямаше друг избор, освен да поеме ангажименти, за да възстанови изгубеното доверие и да отмени разрушителните санкции срещу своя народ. В замяна получи съгласието на другата страна за отмяна на тези санкции. Вече споменах следващите стъпки и за двете страни. Идването на власт на Тръмп и на републиканската администрация засили конфронтацията и оттеглянето на Съединените щати.
Ислямската република смяташе, че изпълнението на ядреното споразумение няма нищо общо със стратегическата ѝ политика спрямо Израел или с други действия. Администрацията на Тръмп отбеляза, че ангажиментът на Иран да не застрашава мира в региона, както е посочено в преамбюла на ядреното споразумение, е бил нарушен и че ракетните изпитания са подкопали доверието към Иран.
Байдън се противопостави на оттеглянето на САЩ от ядреното споразумение, тъй като, когато са извън него, САЩ не могат да бъдат пречка за други застрашаващи действия на Ислямската република. Байдън смята, че когато САЩ са част от ядреното споразумение, има повече възможности за преговори и разбирателство. Ето защо той обяви, че връщането към ядреното споразумение е част от политиката на неговото правителство. Преди предаването на властта на Байдън опозиционните на ядреното споразумение сили отвърнаха на удара, като предприеха други стъпки за засилване на обогатяването на уран и създадоха пречки за връщането към ядреното споразумение. Байдън не се смяташе за ангажиран с новата ситуация на свършен факт. Така споразумението остана суспендирано. Следователно загубата на доверие не може да се счита за едностранна. Не е възможно да се получат гаранции от правителствата за изпълнение на задълженията, когато бъдещето е неизвестно.
Доколко сериозен според Вас е спорът между САЩ и Израел относно Иран и ядрените преговори? Има ли наистина разлика между тези две страни в целите и стратегията им спрямо Иран?
Разбира се, съществуват тактически различия между правителството на демократите в Съединените щати и Израел. Израел иска да използва военна сила и не иска да бъде сам. Той намира убежище зад щита на Съединените щати и арабските държави в региона. Съединените щати не искат да участват в нов конфликт в Близкия изток.
Една от причините, поради които Байдън изтегли силите си от Афганистан и част от Ирак, беше да се избегнат жертви в случай на сблъсък. Правителството на демократите е уморено и от разходите за подкрепа на израелските авантюри, които се случват извън границите на Израел от 1967 г. Американските демократи не са съгласни с окупацията и не искат да защитават стремежите на Израел, но подкрепата на САЩ, Русия и Европа за съществуването на Израел е стратегическа. Китай има индустриални инвестиции за милиарди долари в пристанището на Хайфа. Той дължи повече на Израел, отколкото на Иран. Всички тези факти трябва да бъдат взети под внимание от иранските политици.
Иран постоянно говори за необходимостта от определени гаранции. Съществуват ли практики за подобни гаранции от гледна точка на международното право и историята на подобни споразумения в дипломацията? Например, какво могат да направят Съединените щати сега, за да възпрепятстват евентуално нарушаване на ядреното споразумение в бъдеще? Какво може да направи иранската страна на свой ред?
Ядреното споразумение не е международен договор и не е ратифицирано от Конгреса на САЩ. То се основава на резолюции на Съвета за сигурност. В случай на нарушение от страна на Иран съществува задействащ механизъм, който води до връщане към предишни резолюции за санкции над страната. За Иран въпросът е политически и е свързан със сигурността, а не е правен спор! Цитирането на позиции и аргументирането на правна легитимност е пожелателно мислене. То е само средство за въздържане от разбиране на спора. Съблюдаването на политическите аспекти и аспектите на сигурността на това споразумение и от двете страни е от съществено значение за неговото оцеляване и ползването на бонусите от него. Ислямската република може да спечели доверие, ако избягва заплахите и войните чрез посредници.
В настоящата ситуация смятате ли, че грешките, допуснати от деветото и десетото правителство (на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад) спрямо преговарящите страни (по онова време бяха въведени мащабни санкции на ООН, свързани с иранската ядрена програма – бел.прев.), могат да бъдат различни от сегашните? Или смятате, че правителството на президента Сейед Ебрахим Раиси ще следва пътя на предишното правителство на Хасан Рухани във външната политика?
Като се има предвид начинът, по който беше избрано 13-ото правителство – подкрепата на парламента, съдебната власт и въоръжените сили за него, и като се има предвид принципното противопоставяне на ядреното споразумение от страна на сегашните правителствени служители, които се смятат за по-отворени към джихадистките ценности на всяка цена, трябва да кажа, че не вярвам в ценности и позиции, основани на идеали. Неотдавнашните изявления на висши военни и цивилни служители в навечерието на преговорите също показват, че те не са съгласни да преговарят по „всяко предложение за регионалните баланси“, което се отнася до израелската позиция в региона и включва и „санкции срещу заплахите“ (идващи от Иран).
Като се има предвид сегашното ниво на всеобхватни санкции, смятате ли, че Иран вече няма да се притеснява от повече санкции или дори от активиране на задействащия механизъм за връщане към санкциите отпреди ядреното споразумение?
Според мен този кръг от преговори едва ли ще се сблъска с внезапен обрат и резултат, като се има предвид пропагандата по време на преговорите. Вероятно, като разчитат на безкористната подкрепа на народа, властите няма да се притесняват от ескалацията на санкциите и задействането на пусковия механизъм. Сега се приближаваме до вида на санкциите от времето на Саддам, а именно – върху петрола за храна и лекарства. Все още не сме стигнали до въздушните и морските санкции, прилагани срещу либийския ръководител Кадафи, които биха могли да предизвикат проблеми. Но Иран е голяма страна с промишлени съоръжения. Тя има вътрешно потребление на енергия, равняващо се на 4,5 млн. барела нефт и газ дневно, и вероятно ще оцелее с икономиката си в свити мащаби, ако не се наложи да се сблъска с военна конфронтация. Не мисля, че ще бъдат предприети военни действия, дори ако се стигне до връщане към международните санкции.
Може да се очаква, че ситуацията ще остане същата през следващите 5 до 10 години. Иран има общи граници с 15 държави. Индустрията на контрабандата и евтината продажба на петрол и нефтохимически продукти също ще осигури „валута“ или, още по-добре, кредит за бартер на жизненоважни стоки. Иран има повече вътрешна сила от Венецуела и Северна Корея. Единствената опасност е да продължи да се дави в ерозивни войни по същия начин, по който Съветският съюз бе унищожен.
