В категории:България

Българинът масово НЕ взима болнични, за да се пече на плажа

Какво показва внесеният в МС от министър Сачева анализ на НОИ и здравното министерство за издадените през последните години болнични?

Неуточнено остава как се отразяват върху броя на издадените болничните злоупотреби, но не от страна на работниците. Снимка: bizneo.com

Министърът на труда и социалната политика Деница Сачева внесе в Министерския съвет анализ на болничните през последните години, изготвен от НОИ и Министерство на здравеопазването. На среща със синдикати, работодатели и лекари бяха представени основните изводи от него.

След няколкомесечното профанизиране на темата за болничните от страна на работодателски организации, днес вече разполагаме с по-обширна от обичайно публикуваната от НОИ информация за обезщетенията за временна нетрудоспособност. Безспорно е, че има увеличение през последните години на взетите болнични, но това се виждаше и преди. Основният въпрос е: На какви процеси се дължи този ръст? Или на какви процеси НЕ се дължи?

Болнични по празници

Справката за болничните листове, издадени около празниците, е категорична: „Не са налице съществени основания да се смята, че осигурените лица се опитват да „слеят“ коледните и новогодишните празници, търсейки начин да им бъде издаден болничен лист.“ Това е цитат, а изводът се базира на данните, които публикуваме по-долу.

Справка към 14.01.2020 г.

Издадени болнични листове по дати

Очевидно е, че се регистрира не ръст, а драстично намаление на броя на болничните листове в дните между празниците в сравнение с началото на месец декември 2019 г. При средно 10-12 хиляди болнични в първите дни на декември, между Коледа и Нова година броят им се срива до около 3 000 на ден. Възможно обяснение тук е фактът, че повече хора планират платените си отпуски тогава, поради което дори нормалният брой болнични се редуцира – когато човек се разболее в отпуск, рядко отива да си вземе и болничен лист.

Другото обяснение на авторите на анализа е, че „интензивното публично говорене е оказало възпиращ ефект“. Този извод обаче е напълно безпочвен, ако погледнем и сравним 30 декември 2018 г. и 30 декември 2019 г., когато има значителен ръст на временната нетрудоспособност. Ако приемем, че намалението през останалите околопразнични дни на декември е в резултат на „интензивното публично говорене“, трябва да допуснем, че на 30 декември 2019 г., когато пък има увеличение, болнични са си взели само хора, които имат проблеми със слуха и са изпуснали дебатите по темата.

Основни изводи от официалния анализ

На първо място, причина за нарастването на изплатените суми за временна нетрудоспособност е ръстът на средния осигурителен доход, който е база за определянето на обезщетението. На второ място, делът на заетите в по-високите възрастови групи се увеличава за сметка на по-младите, а възрастните се разболяват по-често. Това, че възрастните боледуват повече, не е посочено изрично в изводите, но се подразбира. А когато хората на 55 и повече години са например 40% от всички заети, би трябвало да очакваме, че общият брой на болничните ще се увеличава в сравнение със ситуация, когато те са само 20% от всички заети.

Подчертано е, че най-значим ръст на броя на болничните листове има временната нетрудоспособност до 7 дни. Но всъщност за значителното увеличение на броя на дните допринасят най-много продължителните болнични – между 7 и 30 дни. А това са основно случаи, в които човек лежи в болница.

Тук трябва да припомним разговора между протестиращите медицински сестри и премиера Борисов на нарочната среща в Министерски съвет. Там една от протестиращите медицински сестри алармира за дългогодишна практика да се отчитат хирургични операции, които не са се състояли.

Всъщност анализът подкрепя нейните свидетелства – за да оцелеят болниците, при тежкото недофинансиране на което са обречени, служителите там се принуждават да извършват документални престъпления, с които да успеят да привлекат нужния за съществуване на болницата финансов ресурс. За проблемите в продължителните болнични голяма отговорност носи дефектната здравна система, не плажуващите работници!

Ако погледнем обаче цялата съвкупност на болничните листове (кратки и продължителни), анализът показва, че 80% от тях се издават в извънболничната помощ. Повече хора във временна нетрудоспособност се отчитат в населените места, в които има повече предприятия, както и там, където са позиционирани лечебни заведения от регионално и национално значение, което не е изненада. От икономическите сектори най-много болнични взимат работниците от търговията, строителството, транспорта, шивашкия сектор. Едва на десето място изглежда са административните и бюджетните организации.

Колкото до това дали наистина работниците злоупотребяват и взимат повече болнични по време на официални празници, анализът показва, че това не е вярно. Всъщност пикът на временната нетрудоспособност, съвсем очаквано, е през зимните месеци – януари и февруари.

Ще допълним картината с най-често срещаните диагнози: остър бронхит, увреждания на междупрешлени дискове, инфекция на дихателните пътища, заплашващ аборт, вирусна инфекция. Само лекарите могат да кажат дали реалната ситуация е такава, но с оглед на съсредоточаването на болничните в зимните месеци, звучи логично.

Това, което остава неуточнено към момента, когато не разполагаме с пълния анализ, е как се отразяват върху броя на болничните следните регистрирани вече злоупотреби, но не от страна на работниците:

– Бизнесът с болнични. От излъченото снощи предаване по БНТ „Следите остават“ става ясно, че в цялата страна има създадени около 1200 фирми, които нямат икономическа дейност и единственото, с което се занимават, е източване на фондовете на НОИ.

– Каква част от болничните листове са резултат от отчетени, но непроведени операции в български болници? Какъв е размерът на изплатените на здрави български граждани средства от фонд „Общо заболяване и майчинство“ само поради факта, че здравната ни система е изградена на пазарен принцип и за да оцелеят лечебните заведения трябва да отчитат дейност?

– Колко са болничните, които са издадени на работници на фирми в процедура за обявяване на несъстоятелност, когато това е единственият им начин да получат някакви средства за живот, тъй като делата по несъстоятелност са изключително мудни? А колко са болничните от фирми, които не обявяват несъстоятелност, но пестят от заплати като принуждават работниците си да взимат болнични?

Докато управляващи и работодатели не отговорят и на последните три въпроса, няма да имаме яснота какво поражда нарастването на болничните през последните 9-10 години. Анализът обаче категорично доказва, че основната причина не са злоупотреби на работниците, които се чудят дали да изхарчат парите си на българския или на гръцкия плаж. В случай, че водим дебати въз основа на обективни, официални данни, днес би трябвало да сме сложили голяма, незаобиколима точка на работодателските твърдения, че „в България да си болен е изгодно“. Но тъй като нас някакви си данни и факти не могат да ни смутят, през следващите месеци ще продължим да въртим една и съща плоча.

 

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар