В категории:Анализи / Свят

Корпоративните акули очакват пиршество след Брекзит

Лобистите на едрия бизнес в САЩ се готвят да се възползват от „историческия шанс“ за отслабване на регулациите и потребителските защити на острова

Борис Джонсън и Доналд Тръмп договарят сделка, която ще даде на едрия бизнес всичко, което поиска. Снимка: Wikimedia Commons

Лий Фанг, Intercept

Британският премиер Борис Джонсън заложи на обещанията си да изкара страната от Европейския съюз, за да спечели предстоящите на 12 декември избори. След като оглави консервативната партия през лятото, той избута встрани дългогодишни нейни членове, които остават предпазливи относно твърдо откъсване от ЕС, и се опита да представи предсрочните избори като шанс да изгради мнозинство, фокусиранo върху финализиране на „Брекзит“.

Оригиналният референдум за излизане от ЕС през 2016 г. изглеждаше като битка между популистите и истаблишмента – банките наливаха пари, за да се противопоставят на Брекзит, който бе представян от привържениците си като мярка за връщане на властта и суверенитета в ръцете на британците, и прекратяване на „нечестните“ търговски норми и „безконтролната“ миграция.

Това политическо уравнение обаче се промени, след като хардлайнерите закрепиха властта си в ръководството на Консервативната партия и започнаха да настояват за радикално откъсване от ЕС. Сега корпоративните лобисти гледат на плановете на Джонсън за бързо излизане от ЕС като на възможност за сключване на нови двустранни търговски сделки, най-вече със САЩ, които биха прехвърлили контрола върху регулациите от местните власти към различни международни бизнес интереси. Търговско споразумение, заобикалящо правилата на ЕС за защита на потребителите, има потенциала да облагодетелства много едри бизнеси – поради това лобисти от САЩ, вариращи  от технологични компании от Силициевата долина до производители на свинско, активно се опитват да повлияят на преговорите.

Излизането от ЕС би могло да означава, че британските потребители вече няма да бъдат защитавани от действащите в съюза обширни регулации върху химикалите, храните, козметиката и други продукти. Няколко международни корпоративни организации полагат усилия да подсигурят, че ако Брекзит се осъществи, тези гаранции ще бъдат премахнати и заменени с регулаторни стандарти, съобразени с нормите в САЩ.

Корпоративни консултанти в Лондон и Вашингтон, работещи върху бъдещите търговски споразумения между двете държави, настояват да да бъде ограничена способността на британските регулатори да определят таван за цените на лекарствата, да се премахнат ограниченията за безопасност върху пестициди и земеделски продукти, както и да бъдат ограничени възможностите на Обединеното кралство да въвежда собствени закони за поверителност на информацията.

През януари търговски представители на двете държави организираха конференция във Вашингтон, на която едрият бизнес можеше да представи виждането си за това какво трябва да се случи след Брекзит. Преди конференцията две големи индустриални групи изпратиха писма с дневния си ред за преговорите през 2019 г.

Организацията на фармацевтичните разработчици и производители в Америка PhRMA – лобистка група, представляваща най-големите производители на лекарства в света – настоя всякаква сделка между САЩ и Великобритания „да признава, че стойността на медикаментите трябва да се определя въз основа на различни критерии за стойност“. В писмото си PhRMA призова за промени в методологията, по която британската Национална здравна служба контролира цените, наречена „сравнително изследване на ефективността“.

Организацията за иновации в биотехнологиите BIO, която лобира от името на биофармацевтичната индустрия, също отправи подобни искания в писмото си до представителите на Лондон и призова Великобритания „да поеме по-справедлив дял от разходите за иновации“. За да се подсигури „справедливо“ отношение към производителите на лекарства, BIO апелира за създаването на „независим орган“, пред който компаниите да могат да обжалват решенията на Националната здравна служба.

По време на самата конференция Крейг Торн, лобист към Националния съвет на производителите на свинско месо в САЩ, заяви че предлаганото ново търговско споразумение представлява „историческа възможност„. Той се позова на желанието на клиентите си да търгуват с Великобритания, без да трябва да се съобразяват с налаганите от ЕС ограничения върху определени фуражно добавки и антибиотици, използвани масово при отглеждането на свине в САЩ. Представителят на Съвета на производителите на зърнени храни Флойд Гейблър пък каза, че сделката отваря врата за американското земеделие да избегне ограниченията на ЕС върху пестицидите, които вече са или предстои скоро да бъдат забранени.

Силициевата долина също разглежда Брекзит като шанс за заобиколи ограниченията на ЕС за събиране на лични данни. Компаниите от сектора се надяват дори да могат да избягват и евентуални нови защити, приети от Великобритания след излизането от съюза. Лобисти на технологичния сектор работят за това, бъдещата търговска сделка между Вашингтон и Лондон да забранява т.нар. изисквания за локализация на данните. Някои регулатори по света обмислят въвеждане на изисквания за технологичните фирми да съхраняват информацията на потребителите на местни сървъри, за да се гарантира, че няма да бъде препродавана или използвана по неправомерен начин.

Други изисквания на щатски корпоративни групи са изложени в поредица от заявления и молби, отправени от лобисти към и Службата на търговските представители на САЩ – федералната агенция, отговаряща за провеждането на преговори за търговски споразумения. Документите на институцията показват, че през последните месеци редица компании са лобирали за интересите си в потенциалната сделка с Великобритания. Сред тях са Cargill, IBM, Koch Industries, Ford Motor Company, Salesforce, Асоциацията на производителите на царевица и пшеница в Охайо, Асоциация на филмовите студия на Америка и Националната асоциация на производителите.

Но не само бизнес интереси от САЩ се надяват „твърд“ Брекзит да измени корпоративните стандарти в тяхна полза. Институтът по икономически въпроси – водещ консервативен тинк-танк във Великобритания, е провел многократни срещи с ръководството на Консервативната партия и с представители на администрацията на Тръмп. При тези срещи институтът се е опитвал да оформи новата търговска сделка между двете държави в същата посока, в която се стремят да го направят и големите бизнес групи.

На едно от официалните изслушвания по-рано тази година от името на Института по икономически въпроси се изказа Питър Алгиер, който в миналото е работил в търговските служби на САЩ. Той призова за разхлабване на регулаторните стандарти във Великобритания и привеждането им в съответствие с американския подход. „В сфери като безопасността на храните и автомобилните стандарти, строгите предписания на ЕС задушават иновациите и възпрепятстват износа на САЩ“, заяви той.

Алгиер работи в тясно сътрудничество с Шенгер Сингам – консултант, известен като „мозъка на брекситаджиите“ заради голямото му влияние върху търговската стратегия на британските консерватори и подхода на Борис Джонсън към излизането от ЕС. Сингам е директор по търговската политика в Института по икономически въпроси.

Паралелно с усилията си да направляват излизането на страната от ЕС, двамата са и консултанти на бизнес интереси. В писмо до Intercept Алгиер заявява, че списъкът с клиенти, които обслужва, представлява „поверителна информация“. Сингам е отказал да отговаря на въпроси, но се знае, че той работи с европейската лобистка фирма Grayling, която обслужва фармацевтични компании като AbbVie, Bayer, и Johnson & Johnson.

Опасността потенциалното търговско споразумение между САЩ и Великобритания след Брекзит да се превърне в корпоративен Троянски кон влезе във фокуса на предизборната кампания, след като Джереми Корбин разпространи документи за търговските преговори, водени от консерваторите с администрацията на Тръмп, в които участват и представители на бизнеса. „Става въпрос за тайни разговори за сделка с Доналд Тръмп след Брекзит“, заяви лидерът на лейбъристите и предупреди, че това създава рискове за повишаване на цените на лекарствата и приватизация на Националната здравна служба.

Дийн Бейкър, старши икономист в Центъра за икономически и политически изследвания, е коментирал пред Intercept, че подобни изисквания на бизнеса за разхлабване на регулациите „винаги са част от търговските сделки“. Той не вижда причини двете страни да избързват с подписването на търговско споразумение, но отбелязва, че вероятността за повишаване на цените на лекарствата и ограничаване на възможностите за регулиране на интернет би трябвало да притеснява Лондон. „Правителството, оценяващо внимателно тези фактори, почти със сигурност би отказало такава сделка. Но правителството на Джонсън превърна Брекзит в център на политиката си и ще е подложено на голям политически натиск да сключи сделка – и ще трябва да се надява, че обществото няма да обръща внимание на съдържанието ѝ. Джонсън вероятно би представил сделката със САЩ като голям успех, но в следващите години хората ще виждат само негативни ефекти от нея“, добавя той.

"Барикада" е независимо издание, което се издържа от своите читатели. Стани един от тях! Ако този материал ти е харесал, подкрепи съществуването на "Барикада". Нуждаем се от теб! Виж как можеш да помогнеш–тук!

Оставете коментар